14 години мързел

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Резюме. През 1999 някой си Н. А. е заловен при незаконно преминаване на границата (престъпление по чл. 279 НК). Образуваното наказателно производство с постановление на прокурор от 02.03.2000г впоследствие е изгубено от разследващите органи. С постановление от 12.02.2007г производството е възстановено под нов номер. На 05.04.2007г е спряно за издирване на обвиняемия Н. А., без да е повдигнато обвинение. На 20.01.2014г лицето е издирено и с постановление от същата дата (20.01.2014г) производството е възобновено, като са дадени конкретни указания. В резултат на това Н. А. е привлечен като обвиняем и веднага оправдан от съда поради изтекла давност.

Забележка. Мързелът на магистратите в случая може да се оправдае с благородни намерения, така да се каже. Не са искали да обвиняват някакъв човечец, който е пресякъл незаконно границата с Гърция през 1999 г. в търсене на работа.

-

Из окончателното решение на ОС-Благоевград, 2014:

-


 На 16.09.1999г полицейски служители от РГС -П. са съставили обстоятелствен протокол за задържане на нарушител на граничния режим, в който са отразили, че са задържали лицето Н. М. А. при опит за нелегално преминаване на държавната граница за Р Г, като същото е обяснило, че отива там, за да търси работа. Снети са писмени обяснения от това лице и е изготвена схема на мястото на задържане, а на 17.09.1999 г. на лицето е съставен протокол за предупреждение по реда на чл.63 ЗМВР (стар). Така съставените материали са оформени като преписка № 332/2000г и е изготвена докладна записка от 20.02.2000г, след което с писмо № 1759/23.02.2000т са изпратени на РП -П. по компетентност. Въз основа на тях с постановление от 02.03.2000г прокурор от РП -П. е образувал наказателно производство срещу  А. за престъпление по чл.279,ал.1 НК във връзка с чл.18,ал.1 НК,разпоредил е лицето да бъде привлечено като уличен и е изпратил делото на РГС -П. за разследване.
 В следващите години няколко пъти прокурор от РП-П. е изпращал писма до РГС -П. с искане за сведения относно развитието на производството ,но не е получавал отговор.

    С писмо от 20.02.2006г Началникът на РГС-П. е поискал от РП -П. да им бъдат предоставени копия от материалите, които се съдържат в наблюдателното производство, но такива не са били предадени от прокуратурата, а са били изпратени нови напомнителни писма за справка относно развитието на производството.

      С писмо от 27.04.2006т Началникът на РГС-П. отново е поискал да им бъдат изпратени копия от материалите ,съдържащи се в наблюдателното производство (№ 595/2000г по описа на РП -П.).

      С постановление от 12.02.2007г прокурор от РП -П. е констатирал, че в РГС -П. не се намират материали ,свързани с наказателното производство срещу А., поради което е възстановил производството по материалите, съдържащи се в наблюдателното дело. дадени са и указания за приключване на производството в срок до 12.04.2007г.

     Въз основа на писмото досъдебното производство срещу А. е получило нов номер -дознание № 30/2007г и е определен дознател , който да проведе разследването. Същият е провел разпити на свидетели (Т. и Г.) и е изпратил призовки до А., но същите не са били връчени, тъй като, съгласно съпроводителното писмо на РПУ -Е. лицето се намирало извън страната. Приложена е била и справка за пътуванията на лицето, от която е видно, че в периода от 01.01.2000г до 22.03.2007г е констатирано единствено негово влизане на територията на страната от Р Г на 06.07.2000г.

     Въпреки тази справка със заключително  постановление от 22.03.2007г дознателя е изпратил делото в РП -П. с мнение за спиране на производството.

     С постановление на наблюдаващия прокурор от 05.04.2007г наказателното производство е било спряно, на основание чл.25,т.2 НПК - до издирване на А.. Следва да се отбележи, че основанието на което е било спряно производството (чл.25,т.2 НПК- че разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би затруднило разкриването на обективната истина ) не е съответствало на действителното състояние на производството, тъй като към този момент по делото не е имало обвиняемо лице.

      По делото липсват каквито и да било доказателства относно това какви действия са били предприети след спиране на производството .В този смисъл - твърденията в протеста за водена кореспонденция относно издирването на А. не се подкрепят от материалите по делото.

     На 19.01.2014г разследващ полицай при ГПУ -П. е уведомил прокуратурата, че А. е установен и е поискал възобновяване на производството. В резултат същото е възобновено с постановление от 20.01.2014г .На същата дата А.  е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.279,ал.1,предл.2 НК във връзка с чл.18,ал.1 НК и е проведен разпит в това му качество. Впоследствие са събрани писмени доказателства и на 24.01.2014г разследващия полицай е приключила производството с мнение лицето да бъде предадено на съд. На 29.01.2014г е подготвен обвинителен акт, който е внесен в съда на същата дата и е било образувано НОХД № 115/2014г по описа на РС -П.. С атакуваното разпореждане от 31.01.2014г съдията докладчик е прекратил наказателното производство поради изтекла давност.

      С оглед на описаното по -горе развитие на досъдебната фаза на наказателното производство правилен и законосъобразен се явява крайния извод на първостепенния съд, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност за провеждане на наказателното преследване.
 основният спор е относно това : има ли извършено действие ,което да е прекъснало (или спряло ) давностният срок, който е започнал да тече на 16.09.1999г и ако има такова действие - какъв нов срок е изтекъл след него (съответно -дали след такова действие е изтекъл давностния срок оп чл.80,ал.1,т.3 НК). В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че давността е започнала да тече на 16.09.1999г ,че същата изобщо не е била прекъсвана и поради това е изтекла на 16.09.2009г. Прокурорът в протеста пък поддържа, че давността е била прекъсната с постановлението от 05.04.2007г за спиране на наказателното производство.

     Прецизността изисква да се посочи, че както първостепенния съд ,така и прокурора не са прави при определяне на давностния срок.

  Грешката на първостепенният съд се изразява в това, че същия не е съобразил постановлението на прокурор от РП -П. от 02.03.2000г , с което е разпоредено да се образува наказателно производство срещу А. за извършеното от същия деяние на 16.09.1999г . Това постановление е от кръга актове, които прекъсват давността, тъй като е насочено към реализирането на наказателната отговорност на конкретно лице, за конкретно деяние. Ето защо давностният срок  срок в случая  действително е започнал да тече на 16.09.1999г ,но с посоченото постановление е бил прекъснат и след тази дата (от 02.03.2000г) е започнал да тече нов давностен срок по чл.80,ал.1,т.3 НК (десет години). Този давностен срок изтича на 02.03.2010г.

     Прокурорът греши в твърдението си, че постановлението от 05.04.2007г за спиране на производството е довело до (ново) прекъсване на давностния срок. Това е така, тъй като към този момент лицето не е било привлечено като обвиняем. Ето защо спирането на производството не е довело до прекъсване на давността за наказателно преследване, нито пък до нейното спиране (по реда на чл.81,ал.1 НК) . Постановлението води до спиране на съответните процесуални срокове (напр. по чл.234,ал.1-6 НПК , за да се избегне забраната по чл.234,ал.7 НПК;  по чл.242,ал.3 НПК и др.),но не води до прекъсване на давностния срок, който, както бе посочено по-горе е материално-правен. Ето защо постановлението от 05.04.2007г не е довело до прекъсване на давностния срок.

        Същевременно , в периода след 02.03.2000г липсват други действия, насочени към реализиране на наказателната отговорност на А., поради което новия давностен срок по чл.80,ал.1,т.3 НК е изтекъл на 02.03.2010г.

      Ето защо правилно (като краен резултат)  първостепенният съд е приел, че привличането на лицето като обвиняем на 21.01.2014г е станало след изтичането на съответния давностен срок, към момент , когато давността за наказателно преследване за това деяние е била изтекла. поради това правилно наказателното производство е било прекратено.

     В обобщение : деянието е извършено на 16.09.1999г и от този момент е започнал да теме първия срок по чл.80,ал.1,т.3 НК; същият е прекъснат с постановлението за образуване на наказателно производство от 02.03.2000г и от този момент е започнал да тече нов срок по чл.80,ал.1т.3 НК. Същият е изтекъл на 02.03.2010г и тъй като в този период липсват други действия на разследващите органи ,които да са довели до ново прекъсване или спиране на давността, то с изтичането на този нов срок (на 02.03.2010г) е погасена и възможността за провеждане на наказателно преследване спрямо А.. Поради това атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

      Водим от горното  и на основание чл.250,ал.5 НПК във връзка с чл.334,т.6 НПК във връзка с чл.338 НПК ОС

                     Р Е Ш И :  

            ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 27/31.01.2014г постановено по НОХД № 115/2014 г. по описа на РСП (РС-Петрич, бел. моя, Р.С., 06.01.2017)., с което е било прекратено, поради изтекла давност за наказателно преследване, наказателното производство срещу лицето Н. М. А., от с.М., община Е., ЕГН *, за извършено от него деяние по чл.279,ал.1,предл.2 НК във връзка с чл.18,ал.1 НК - за това, че на 16.09.1999 г. в района на община П. (ГПП-К.) е направил опит да излезе през границата на страната с Р Г без разрешение на надлежните органи на властта.

             Решението е окончателно.

-

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/958

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.