2011 Темата за "румънския казус" в един форум за коли

Начало на блога
 

Този материал е част от Статии за застрахователни измами

-

Публикувано в този блог: 15.09.2018

Р.С.
-


Източник: http://forums.data.bg/index.php?showtopic=2040062

-
09-15.04.2011 г., с. 1-8-9

Румънската далавера с BG автотаратайки

ВИДИНЧАНИН Е РЕГИСТРИРАЛ В КАТ 512 АВТОМОБИЛА ЗА "ИЗНОС"

На вниманието на правоохранителните органи!

Дунавската стратегия", за чиято инфраструктурна част министър Плевенлиев написа прекрасна програма, а по икономическата и между културната й част се работи усилено, вече стартира на пълни обороти, но... в друга област. По цялата граница на България с Румъния - 470 км речна и 136 км сухоземна - върви трескаво "побратимяване". Нито една крайречна българска община не стои настрана от мегадалаверата, при която регистрирани в България стари автомобили и застраховани също у нас се карат от румънци на север от реката. Колите с български номера по пътищата на северната ни съседка са между 10 000 и 20 000. Единствено нотариусите от региона имат данни за точния им брой.Румънски застрахователи твърдят, че по пътищата на страната им годишно стават около 3000 инцидента, повечето тежки с регистрираните у нас трошки. По това косвено можело да се съди, че бракмите са над 15 хиляди.

-


Каква е схемата?
Както може да се очаква, е гениално проста. Тя се базира на познаване на дупките в законодателството на двете страни и на особеностите на балканския характер. Румънец минава Дунава и намира местен бедняк, чиято основна човешка ценност е личната му карта. Отиват в автокъща и избират кола втора употреба. Румънецът дава парите, нашият уръфляк я купува на свое име. После отиват при нотариус и българинът продава на румънеца колата, но по остатъчна застрахователна стойност - най-често от 500 до 1000 лева. Нотариусът, който също е в играта, заверява договор за покупка-продажба на МПС и веднага след това издава пълномощно от нашенеца на румънеца да кара возилото. Нашият получава за услугата няколко десетачки, срещу което поема ангажимент да си мълчи. За сигурност често му се отнема и екземплярът от договора, който по право му принадлежи. Румънецът по живо по здраво заминава и започва да се фука с придобивката. Той, при добро желание, което на практика не става, може да идва по веднъж годишно до България, за да си направи за един ден и "Гражданска отговорност" и технически преглед и да плати данък.

-
От какво се роди тази схема?
От беднотията и безизходицата. Факт е, че и от двете страни на реката живеят хора с незавидно благосъстояние. Знае се, че Европейската комисия обяви Видинската област за център на бедността в ЕС. Не по-различно е положението и в Румънско, въпреки по-високото номинално ниво на доходите. Допреди четири години на румънците им беше забранено да внасят стари коли от чужбина. След влизането на страната им в ЕС тази забрана падна. Но властите продължиха протекционизма заради "Дачия" и въведоха смазващи акцизи за вносни стари коли. По този начин направиха импорта им невъзможен. На шестгодишна кола среден клас митото е към 3000 евро. При цена на автомобила още толкова, съвкупната стойност на придобивката почти се изравнява с цената на нова "Дачия". Според справка на "БАНКЕРЪ" акцизът за по-мощните лимузини и джипове надхвърля 7000 евро, което парира усилията на румънците да карат вносна кола.Балканският синдром да прецакаш закона обаче кара румънците да действат. Между културният диалог при между куфарния обмен им дава безценната информация, че в нашата страна акциз върху старите вносни коли няма. От тук нататък схемата е по силите на всеки току-що дипломирал се адвокат. Българска кола, която се кара само с пълномощно. За нея не се дължат данъци и акциз в Румъния, тя дори е застрахована наполовина по-евтинко в България. Чист келепирец!

-

Каква е трансмисията на мегадалаверата?
Първоначалният първобитен и мъчителен вариант на "побратимяването" в сферата на автобизнеса - румънец, който обикаля крайречните ни села и търси циганин да му ползва личната карта - отдавна е приключил. Сътрудничеството вече е издигнато на качествено ново ниво. То се е превърнало в доходна индустрия. Пазарът е толкова развит, че мастити фирми посредници вече се рекламират на билбордове навсякъде из северната ни съседка, включително и по булевардите на столицата Букурещ. Една от тях, която "БАНКЕРЪ" намери в интернет, е "Inmatriculari Bulgaria". В превод - "Регистрация в България". Офертата й е за услугата е 450 евро.
               От другата страна на реката са самоорганизиращите се нашенски посредници, както и държавни служители. Гранични полицаи и катаджии прибират рушвети за експресна регистрация на коли за Румъния. Сумите, които се вземат под масата от служителите, са между 20 и 40 лева на автомобил. Парите се пъхат между документите, после служителят в халето за регистрации ги прибира, а в края на работния ден си тръгва с пълни джобове банкноти. Служителките на гише пък са "стимулирани" с по 5 лева на автомобил.На ново ниво вече са и "купувачите за един ден". Те са добре облечени - примерно с костюм и маратонки - посредници. Покрай Дунава тази професия си има и име - "регистратор".

-
Жител на Видин с прякор Пилето например е успял да регистрира на свое име над 512 автомобила, съобщават от сектор "Пътна полиция" към Областната дирекция - Видин. Други пет физически лица имат регистрирани на свое име по над 300 автомобила. Петнадесет пък се водят собственици на по 50-100 автомобила, сочи справка, издадена от сектор "Пътна полиция". Всеки ден във Видинско се регистрират над 50 автомобила.

-

Ключовата роля на нотариуса
Без фигурата на нотариуса схемата просто пропада. Това е ясно. По-внимателното вглеждане обаче показва, че един документ, съпътстващ сделката, е гръбнакът на мегадалаверата.
Този документ, издаван от нотариусите, е пълномощното за управление на автомобила. Това пълномощно с нищо не се различа от всички останали пълномощни, които поради различни причини се пишат на крак и заверят срещу 3 лв. нотариална такса. Пишещият тези редове също кара лизинговата си кола с такова пълномощно, издадено от лизинговото дружество. Договорът за покупко-продажба не е интересен. В него "по закон" се пише застрахователната стойност на трошката (нещо като изповядането на имотни сделки по данъчна оценка), за да не се плащат "излишни" пари на държавата. Това също е по закон.
Гвоздеят на нотариалната програма е обаче едновременното заверяване на двата документа - договора и пълномощното. Първото нещо, което трябва да кажем, ако искаме да сме честни към тези труженици, е, че в едновременното издаване на тези документи няма нищо нередно. Всеки гражданин може да завери при нотариус неограничен брой документи, подписани от него саморъчно.

-

Но, има ли здрав смисъл това упражнение?
Кой нормален човек си иска пълномощно от предишния собственик, за да управлява вече собствената си кола? След като возилото е твое, най-нормалното нещо е да се качиш и да го подкараш, нали? Защо ти е пълномощно? (според мен първо се заверява пълномощното , а след това - договорът за покупко-продажба; така че от външна страна всичко да бъде редовно, бел. блогър)

-

Къде е ключът?
На румънеца му трябва пълномощното от предишния собственик, за да скрие, че той е собственикът. При проверка от румънския "КАТ" той показва само пълномощното. Той не дължи данъци и такси за автомобила пред държавата си, автозастраховките му са евтини - български и най-вече спестява дължимия огромен акциз. Европейска интеграция в действие!С договора за покупко-продажба обаче българският гражданин, който вече е получил сумата за автомобила и услугата, отива в данъчната служба, за да се освободи от данъци.Българинът има нотариално заверен договор, с който автомобилът е продаден на румънския гражданин, а румънският гражданин притежава нотариално заверено пълномощно от българския собственик и с това пълномощно се движи на територията на Румъния.Румънските собственици не сменят българския регистрационен номер в родината си, тъй като двете държави са част от Европейския съюз.

-

Кой губи, когато двете страни печелят?
Много ясно - третите, четвъртите и пр. страни.Губят местните бюджети. Данъците на автомобилите са от 50 до 2000 лева. При поне 10 000 коли в схемата, това прави 20 млн. лв. изтекли от най-обрулените райони на България.Вторите губещи са българските застрахователи и застрахованите.Още след първата регистрация на името на нашенеца посредник, за да препродаде автомобила той си прави "Гражданска отговорност". Тъй като колата не се снема от отчет пред КАТ, тя продължава да се води на български собственик, според полицата. Така нашите застрахователи биват натоварени с искове за обезщетения на возила - румънска собственост, движещи се по пътищата на Румъния.

-

Защо страдат българските застраховани?
Логиката е проста. Българските застраховани внасят премиите по полиците си "Гражданска отговорност", които в съвкупността си служат за покриване на причинените от водачите щети. Когато румънците заобикалят техния и нашия закони, те реално ограбват "спестеното" от нас, което поражда дефицит в средствата за покриване на щети.
Колкото до застрахователите ни, те са буквално залети от искове за обезщетения по катастрофи с коли с българска регистрация в Румъния. Те говорят за "лавинообразно нарастване на застрахователните събития по тези полици". Все по-често валят искове точно от такива водачи. Застрахователите обясняват ситуацията с няколко причини. На първо място, водачите са предимно млади и неопитни нискообразовани селяни от общините покрай Дунав. Те карат пияни, без предпазни колани, с висока скорост. Тези рискови обстоятелства в своята съвкупност създават огромна щетимост. Докато се досетят за какво става дума, нашите дружества са се "набутвали" с огромно отчисляване на резерви за многото щети. Само за година над 3000 такива коли са станали причина за ПТП.Румънците изпращат исковете до нашите застрахователи, като настояват за 100% провизиране на щетата. Българските дружества са принудени да заделят в резерви цялата сума на предявената щета. При положение че у нас на 100 лв. дължима щета се заделят резерви в размер на около 44 лева. В момента коефициентът за изчисляване на съдебния резерв съгласно Наредба 27 на КФН е 0.44, което означава, че за съдебна претенция в размер на 100 лв. се заделя резерв от 44 лева. Този коефициент е само за претенции, предявени по съдебен ред, а не за всяка щета.В Румъния, където "Гражданската отговорност" е почти два пъти по-скъпа от нашата, се заделя пълният размер на щетата като резерв, поради което въпросните румънци предпочитат да си плащат полицата у нас.)

-
Защо се отказва плащането на такива щети?
Застрахователите мотивират отказа си с хипотезата на Чл.1,т.4, "б" и "г" от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент. Тя гласи: "Територия, на която обичайно се намира превозното средство, означава - в случай че превозното средство няма регистрационен номер или има регистрационен номер, който не му съответства или вече не му съответства, и е участвало в произшествие - територията на държавата, в която е настъпило произшествието". Т.е. когато регистрационният номер не отговоря на съответното МПС, този номер е невалиден. Продължавайки логиката на текста, те смятат, че застрахователят не следва да носи риск по такава полица, защото тя е невалидна. Вече в Румъния има случай за обезщетения от порядъка на 300 000 евро, което е огромна сума за нашите дружества.Те намират мотиви за отказа си и в Наредба I - 45/24.03.2000 г. на МВР. В чл. 18 и 19 са указани двата начина на това, как се процедира с регистрацията на МПС, когато се продава в чужбина:
1. Новият собственик се задължава да представи договора за покупко-продажба и да предаде старите номера, които да бъдат заменени с транзитни.
2. Ако не изпълни т.1., той е длъжен да пререгистрира колата в чуждата страна (в случая Румъния) и румънският "КАТ" да върне на българския КАТ номерата.
Друг мотив на нашите застрахователи е, че когато регистрационният номер не съответства на автомобила, територията, на която е разположен рискът, е територията на Румъния. Това е текстът на чл. 11 ал. 2 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата в Европа. Той гласи: "Ако превозно средство, за което има изискване да притежава регистрационни номера няма такива или пък вече не са валидни (не са издадени законно), то територията, на която е настъпило ПТП-то, с оглед ликвидацията на евентуални щети от настъпило произшествие, ще се счита за територия, на която обичайно пребивава автомобилът."
Следователно нашето виждане е, че на основание на тези текстове не следва да носим риска и да изплащаме застрахователно обезщетение, тъй като регистрационните номера вече не съответстват на това МПС, а територията, на която обичайно се намира превозното средство, е територията на Румъния и отговорността следва да е на Гаранционния фонд на Румъния, категорични са застрахователите.

-


Мамалигарският подход
Таксата за първа регистрация на автомобил в Румъния варира от 140 евро за нов автомобил до 7000 евро за коли втора употреба, внос от чужбина. Подобни такси са в противоречие с правилата в ЕС и Румъния е заплашена от наказателни процедури. Това налага преразглеждането на въпросните такси. Във връзка с предстоящите промени местният производител на автомобили "Дачия" предупреди, че продажбите му ще спаднат двойно, ако тази защитна такса бъде премахната. Румънците, които в момента искат да купят по-евтино автомобил на старо, често прибягват до резервни варианти, като регистрират колите си в други държави от ЕС. Осемдесет процента от автомобилите, регистрирани от румънци в България, "са развалини", които не само замърсяват околната среда, но и представляват опасност за живота на хората. За сметка на това сумите за покриване на щетите, които се търсят от нашите застрахователи, са направо солени.

-

Начало на блога
 

Този материал е част от Статии за застрахователни измами

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1672

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.