Св. Юстин Челийски, Догматика на православната църква, т. III (втора част)
БОГОЧОВЕКЪТ КАТО СЪДИЯ
Второто пришествие Христово и Царството на бъдещия век


Антихристът и неговата дейност
Към текста на сръбски

       Цялата привидна привлекателност, огромност и обаятелност на злото с всичките му фалшиви чудеса, ще се събере, въплъти и олицетвори в Антихриста като противник на всеобщото Божие добро, олицетворено от Господа Христа и Неговите последователи. В лицето на Антихриста злото ще достигне своето крайно съвършенство на земята, и той ще бъде гениално и неподражаемо зло. Всички злини, пръснати по света, скрити в лабиринтите на човешките души и бездните на дяволското озлобление, той ще събере в себе си, ще ги обедини в себе си, и ще се яви като съвкупност на злото, като повсеместност на злото, като бог на злото, като всезло. Той във всичко ще бъде противоположност на Христа: Христос е въплъщение на доброто и истината, а той ще се стреми да бъде въплъщение на злото и лъжата; Христос е абсолютно добро, а той ще се стреми да бъде абсолютно зло; Христос даде на света Евангелието, а той ще се стреми да даде на света антиевангелие. В него ще бъде целият дявол, както в Христос е целият Бог. Той във всичко ще бъде непримирим противник на Христа и ще се стреми с всички сили навсякъде да измести Христа и да Го замени със себе си. Чрез него най-пълно и най-безочливо ще се прояви цялата, трупана с векове в хората, сатанинска злоба, злина и омраза към Бога. Той бележи окончателния бунт против Бога, окончателната борба на човека с Бога. Той ще прояви най-ожесточено богоборчество и христоборчество, каквото само човешката природа, подпомогната и подстрекавана от Сатаната, може да прояви срещу Бога и Христа в последната си битка с Него. Всичко антихристово, което някога е тляло или тлее, бесняло или беснее, той ще събере в себе си, ще го абсолютизира и прояви срещу Господа Христа. И преди него е имало, има ги и сега, и ще има много антихристи, защото, според Апостола на любовта, антихрист е всеки, който отрича, че Иисус е Месия, Изкупител,[1] всеки, който отрича въплъщението на Бога в Христа,[2] всеки, който отрича Светата Троица.[3] Но всички тези антихристи всъщност са само предтечи на главния Антихрист, на Антихриста в истинския смисъл на думата, който ще се появи преди края на света, за последната, решаваща битка с Христовата Църква.[4] Големият тайновидец Свети Йоан Богослов, който по-добре от който и да е от хората видял и Бога, и дявола, и рая, и ада, и тайната на доброто, и тайната на злото, отделя главния Антихрист от останалите многобройни антихристи, като пише така: „както сте слушали, че иде Антихрист, и сега са се появили вече много антихристи".[5] „Трябва да се знае - казва свети Дамаскин, - че Антихристът ще дойде. Въпреки че антихрист е всеки, който не изповядва, че Син Божии е дошъл в тяло, че е съвършен Бог и е станал съвършен човек, без да престава да бъде Бог; но, в собствен смисъл и изключително, Антихрист се нарича онзи, който ще дойде преди края на света".[6]
      Антихристът ще бъде човек с душа и тяло; и като такъв - най-пълно и най-съвършено въплъщение на човешко-сатанинското зло. Той ще действа като човек; ще говори на хората като свой на свои; ще им говори от името на човек, в името на човечното, чисто човечното, както казва Ницше: Menschliches all zu Menschliches; ще им говори от свое име и мнозина ще го приемат. И ще се сбъдне пророчеството на Спасителя, изречено за Антихриста: „Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете".[7] Като човек, Антихристът ще се отличава от другите лоши хора по своята неизмерима греховност, безгранична влюбеност в злото, неописуема омраза и враждебност към Христа Бога. Той ще бъде въплъщение на злото, но не въплъщение на дявола, защото дявола не може да се въплъти в човек. „Не самият дявол става човек по начина, по който Господ е станал човек - пази Боже! - а се ражда човек на порока и поема цялата дейност на Сатаната. Защото Бог, предварително знаещ поквареността на неговата бъдеща свободна воля, допуска на дявола да се настани в него", казва св. Дамаскин.[8]
      След като доброволно приеме в себе си Сатаната, Антихристът, със силата на своята извратена воля, така плътно ще се съедини с него, така усърдно ще се приспособи към злото и греха, че целият ще стане грях и бъде изключително „човек на греха",[9] а оттук и „син на погибелта",[10] защото ще погуби както себе си, така и своите последователи, със смърт, след която няма възкресение. Логиката на злото и греха ще намери в негово лице своя най-умен апологет. Той ще умее гениално да маскира злото привидно като добро, умело ще замазва отровата на смъртта с фалшив мед на безсмъртието, изкусно ще прикрива грозотата на греха с лъжливи чудеса и поличби, магически ще направи грешните сласти съблазнително привлекателни, за да може да измами мнозина и да погуби душите им.[11] Неговото самолюбие, разпалвано от Сатаната, ще се разгори в пожар от такава сатанинска гордост, че той ще се обяви за Бог, като се превъзнася над всичко, което се нарича Бог, и като се показва като Бог.[12] В него ще се „обедини и съсредоточи цялата сила на богоотстъпничеството",[13] и той ще „седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог" (2 Сол. 2, 4).[14] Срещу тайната на благочестието той ще противопостави тайната на беззаконието[15] с всички нейни сатанински дълбини,[16] съблазнителни атракции и привидни вълшебства.
      Своето богоотстъпничество Антихристът ще прояви особено в това, че ще погази всички Божии закони, ще издигне на престола беззаконието, ще извърши хиляди беззакония и ще подстрекава другите хора да ги вършат, поради което Апостолът го нарича в изключителен и специфичен смисъл беззаконник - ὁ ἄνομος (2 Сол. 2, 8).[17] Съзнателно, упорито и самохвално той ще отстъпи от Господа Христа и Неговата Вечна Истина, и ще се стреми с цялата си сила да накара и другите хора да отстъпят от Него. Затова Апостолът нарича него и цялостната му дейност отстъпление, т. е. отстъпничество - ἡ ἀποστασία.[18] Апостолът с право постъпва така, защото Антихристът ще олицетвори пълното и окончателно отстъпление от Христа Бога. В него сатанинско-човешкото противене на Бога ще достигне своето съвършенство, поради което с предимство му се поставя названието „този, който се противи" - ὁ ἀντικείμενος[19] или: Богопротивник - ἀντίθεος = антибог = противобог.[20]
      В хуленето на Бога той ще бъде ненадминато виртуозен и безогледен, затова в Откровението за него се казва: „Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето".[21]
      Главната сила на Антихриста в христоборческата му дейност ще бъде насочена срещу Неговото Богочовешко Тяло - единната, света, съборна и апостолска Църква, срещу Троичната Божественост в нея. Защото борбата против Църквата всъщност е борба срещу Светата Троица на Земята.[22] Блага вест над благите вести е: в Църквата абсолютно всичко е и става от Отца чрез Сина в Светия дух. За всички членове на Църквата връх на спасението и обожението е отроичението. Противникът на Троичното Божество, Антихристът, ще бъде противник на всичко Божествено, на всичко Богочовешко в Църквата, като се стреми с всички сили да измести Бога и да заеме Божието място в света.[23] За да спечели на своя страна и избраните, този самозван бог ще използва всички видове лъжи, лъжливи чудеса и поличби. В тази дейност усърдно ще му помага Сатаната, защото цялата му дейност ще бъде под влияние на Сатаната, с всяка сила - κατ' ἐνέργειαν του σατανά - и поличби и лъжливи чудеса.[24]
      Свети Кирил Йерусалимски пише: Сатаната ще използва Антихриста като свое оръдие и лично самият той ще действа чрез него. И тъй като знае, че на бъдещия Съд няма да има прошка за него, Сатаната ще поведе открита борба не чрез своите слуги, както обикновено, а сам, чрез Антихриста, ще воюва с Христа и християните чрез разнообразни поличби и лъжливи чудеса. Понеже самият Сатана е баща на лъжата, той ще заблуждава въображението на хората чрез лъжливи дела и на народа ще му се струва, че действително вижда възкръснал мъртвец, а всъщност мъртвецът няма да е възкресен; на народа ще му се струва, че вижда куци да прохождат и слепи да проглеждат, а всъщност няма да има такива изцеления.[25]
      На своя любимец Антихриста Сатаната ще даде: „силата си, и престола си, и голяма власт",[26] и той ще действа „с всяко неправедно прелъстяване",[27] като „се преобразява в ангел на светлината",[28] за да спечели на своя страна колкото се може по-голям брой привърженици.
      „Ще дойде всеотвратителният - казва свети Ефрем Сирин, - като крадец, с такава външност, че би измамил всички; ще дойде смирен, кротък, уж мразещ неправдата, ще се отвращава от идолите, привидно набожен, добър, обичащ бедните, много благолик, любезен към всички. Но при всичко това ще предприеме лукави мерки, за да угоди на всички, за да го обикнат хората. Той ще заблуждава света, докато не се възкачи на престола. И при това с голяма власт ще върши поличби, чудеса, заплахи... И когато много съсловия и народи видят тези негови добродетели и способности, всички изведнъж ще приемат една мисъл и с голяма радост ще го обявят за цар, като казват един на друг: нима може да се намери друг човек толкова добър и праведен?"[29]
      Възгордял се със сатанинска гордост и сила, Антихристът, по Божие допущение и съгласие, ще заграби властта над много народи и ще му се поклонят всички, които живеят на Земята, чиито имена не са записани в Книгата на живота на Агнеца.[30] А християните ще бъдат подложени от Антихриста на нечувани гонения и той ще воюва против светиите, и ще ги победи и ще заповяда да се избият всички, които не му се поклонят.[31] Християните обаче ще се борят с Антихриста чрез вяра и търпение,[32] защото те ще бъдат, както винаги, тяхното оръжие, тяхното всеоръжие Божие.[33] Антихристът най-накрая ще убие двама големи свидетели на Истината Христова, двама свети пророци: предтечата на второто пришествие Христово - пророк Илия, и Енох.[34] Облечени във вретища, тези двама свидетели, сред всички мъки и ужаси, ще свидетелстват за вярата Христова и ще пророкуват хиляда двеста и шестдесет дена; огън ще излиза от техните уста; ще имат власт да затворят небето, да ударят земята с всякаква мъка; и когато завършат своето свидетелстване, Антихристът ще ги победи и убие.[35] Но след три дена в тях ще влезе дух на живота от Бога и те ще възлязат на небето.[36] През тези дни преследването на християните ще бъде такова, че никой, който не признава явно Антихриста и не носи неговия белег на себе си, няма да може нито да купува, нито да продава, нито ще се ползва от някакви права.[37] Тези, които не се поклонят на Антихриста и не приемат неговия белег на челото си или на ръката си, ще бъдат избити.[38] А Църквата Христова, преследвана и измъчвана, ще се крие из пустинята, като в мъки ражда верни чеда Божии.[39] През това време човечеството ще потъне в тайнствените бездни на злото; всички форми на греха и всички видове злини ще плъзнат по Земята, като опустошават душите на хората, а злото ще укрепне, както по времето преди потопа. И Антихристът тиранично ще царува. Но, по Божия промисъл, неговото царство ще бъде краткотрайно. Благодатните тайновидци на Стария и Новия Завет казват, че то ще трае три и половина години,[40] или четиридесет и два месеца,[41] или - хиляда двеста и шестдесет дена,[42] или - малко време.[43]
      През времето на това страшно царуване на Антихриста Църквата ще бъде защитавана освен от споменатите двама свидетели, и от седем Ангели Божии, които ще изливат чашите на гнева Божий върху антихристовия свят.[44] По неизреченото Си човеколюбие Бог ще задържа и облекчава чрез Своята благодат ужасите, причинени от злото по времето на Антихриста. Защото под думата на Апостола: τό κατέχον = онова, което задържа,[45] се подразбира Божията благодат, която задържа връхлитането и нападението на сатанинското зло на Антихриста върху човешките сърца, а под думата: ὅ κaτέχων = онзи, който задържа, се подразбира Бог.[46] Тиранията на злото и силата на греха ще бъде толкова голяма, каквато не е била от сътворението на света, нито ще бъде; и ако не се съкратяха онези дни, не би се спасил никой човек, но заради избраните ще се съкратят онези дни.[47] А ще се съкратят при явяването на Господа Иисуса, който с дъха на устата Си ще убие Антихриста и ще го изкорени чрез светлината на Своето пришествие.[48]
      В историята на света най-важни са две събития: първото пришествие на Господа Христа и Неговото второ пришествие. Първото е сеитба, второто жетва; първото показа и даде на човешкия род всички божествени истини и сили за спасение на хората от греха, смъртта и дявола, второто ще обяви и ще разкрие как се е възползвал от това човешкият род. Става дума за цялостното Евангелие на Спасителя и всичко, което е породило и поражда то в човешките души, целия Бог и целия човек, във всички техни истини и безкрайности. Затова никой от хората не може да знае кога човешкият род ще съзрее за Последния Христов съд. Това е тайна, света тайна, към която християнинът смирено върви чрез молитва и надежда в човеколюбивия Спасител, като води евангелски живот.[49]
      Христос в света? - Бог в света, целият Бог с всички божествени съвършенства в човешко тяло. Това е безкрайна радост за хората, но и безкрайна мъка за дяволите. „Нима си дошъл тук да ни мъчиш?" - постоянно, доловимо и недоловимо за слуха, се изтръгва от тъмните и смрадливи уста на всички дяволи, които чрез греховете са направили от този земен свят игрална площадка за смърт, мъки и страдания, и са го превърнали в преддверие на ада. Като съпротива срещу божествените Христови блага на този свят, дяволите непрекъснато мобилизират всички свои злини, украсяват ги, маскират ги, така че да ги направят привлекателни за хората. Те знаят, от горчив опит знаят, че в никакъв случай не могат да победят Господа Христа, но най-голяма радост за тях е да отвръщат хората от Христа, да не им позволяват да приближават до Христа, да ги въведат в заблуждение за Христа, защото съзнават, че по този начин повличат хората във всякакви падения, и в онова, най-голямото - отстъплението. Отстъпи ли човек от Христа, той отстъпва от единствената сигурна основа, сигурна против смъртта, греха и злото, и оттук дяволът го подмята с всякакви бури на греха, страстите и изкушенията, като най-накрая го запраща в своето царство - ада. Онова, чрез което човек се държи за небето, за безсмъртието, за вечността, за вечната истина, за вечния живот, е вярата в Господа Христа. Затова целият ад чрез всички свои злини се е опълчил срещу вярата Христова. И когато успее да отвърне от вярата който и да е човек, отвърнал го е от Бога и го е тласнал чрез своите злини във всички духовни смърти, отвъд които се простира безкрайното царство на гнойния и смрадлив мрак - ада. Отстъпи ли от Христа: човек отстъпва от единствения истински Бог и безвъзвратно става плячка на лъжливи богове; отстъпва от Вечната Истина и затъва в плаващите пясъци на псевдоистината, лъжеистината; отстъпва от Вечния Живот и загива в безброй смърти; отстъпва от рая и се сгромолясва в ада. Колкото по-голяма е у хората вярата в Христа, толкова по-голям е бесът на демоните срещу тази вяра и по-големи нападенията срещу Христовите хора. И цялата стратегия на Сатаната се състои в следното: да се направи грехът колкото се може по-прелъстителен за хората чрез най-съвършената козметика, която може да измисли съвършения в злото ум на Сатаната, като по този начин да улавя хора, да ги печели за отстъпление от Христа. Кой съвършено е отстъпил от Христа - Бога Логоса? Сатаната. В човешкия род пък най-съвършено отстъпление от Господа Христа ще представлява Антихристът. Това ще бъде в човешки облик най-съвършения образец на отстъплението от Христа Бога, от Неговата Истина, от Неговата Правда, от Неговата Любов, от Неговата Мъдрост, от Неговата Богочовечност, от Неговата Вечност. Но и всяко отстъпление от Христа има в себе си нещо антихристово, а оттук - сатанинско. Историята на човешкия род обаче няма да завърши, докато Сатаната не покаже на Земята цялата сила на своята злина. И ще я покаже най-съвършено и най-пълно в лицето на Антихриста. С цел да отвърне от Христа колкото се може по-голям брой хора и чрез тях да поведе последната и заключителна битка срещу Господа Христа. И когато Антихристът се възцари в земния свят и доведе в борбата срещу Христа всички злини на сатанинското царство; и когато тези злини покажат цялата си сила - сами по себе си и чрез хората, които доброволно ще ги използват; тогава ще настъпи най-многобройното отстъпление от вярата Христова в човешкия род, защото лъжепророци и лъжеучители ще прелъстят мнозина, и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта,[50] така че, когато Господ дойде за втори път - „ще намери ли вяра на земята"?[51]
      Антихристът е антибог: тъй като изцяло е против Христа, по този начин е против единствения истински Бог. Освен това, чрез своето христоборчество и богоборчество Антихристът ще бъде против всяка божественост, против всяка вяра и каквито и да било богове. Когато дойде на Земята, той ще действа така, че със себе си да замени не само Христа, да бъде вместо Христа (ἀντί = вместо), а със себе си да замени всяка божественост, всеки бог, в който хората вярват. Със съзнателна и запланувана цел: сам да стане бог на всички, всебог. За греха, за „човека на греха", това е естествено, понеже грехът влече всяко същество към краен сатанизъм, към крайно самообоготворяване, както най-напред е отвлякъл Сатаната. Защото, какво е Сатаната? Сатаната е самозван самобог: сам на себе си бог. А това е сторил на себе си чрез гордост, отстъпление от Бога: чрез самолюбие, самообожение. Най-съвършен пример за такова самолюбие, самообожение, самобог в човешкия род ще бъде Антихристът. Той ще се противи на всеки бог, а най-вече на истинския Бог - на Господа Христа, и гордо ще възнася себе си над всеки Бог, а най-вече над истинския Бог и Господ - над Иисуса Христа. И ще се стреми трайно да се настани, и ще се настани, в християнските храмове като Бог, и ще обяви себе си за Бог - единствен и всеистинен, в това усърдно ще му помага самият Сатана: и той чрез въздействието на Сатаната ще върши големи чудеса, илюзорни и фалшиви, и велики дела, илюзорно велики и грандиозни. Той ще действа много съблазнително и прелъстително, за да съблазни, ако е възможно, и избраните. И ще съблазни мнозина, прекалено много, след като се настани в християнските храмове като Бог, имащ цялата земна сила и власт. Антихристът - антибогът, ще се представя за единствен Христос - ще се представя за единствен бог, антигосподът - ще се представя за единствен господ, антиистината - ще се представя за единствена истина, антиправдата - ще се представя за единствена правда, антилюбовта - ще се представя за единствена любов, антиживотът - ще се представя за единствен живот, антидоброто - ще се представя за единственото добро, антибезсмъртието - ще се представя за единственото безсмъртие, античовеколюбецът - ще се представя за единствен човеколюбец. Поради това Антихристът всъщност ще бъде най-кръвожадният античовек: като се представя за един истински и съвършен човек, той планирано, чрез разнообразни грехове, ще убива човека в цялото му същество: ще убива в човека всичко, което е боголико, като с това убива всичко, което представлява същността на човека, човечността, човешкото; ще убива в човека всичко, което е богожадуващо, христожадуващо, небесножадуващо, и ще заменя всичко това с противоположните разрушителни сили. Чрез всичко това Антихристът, този титаничен античовек, ще се стреми да осъществи крайната си цел: да одяволи, одявололичи човека: да изпълни човека с дявололикост вместо с боголикост, с дяволожажда вместо с богожажда; и така, противоположно на Богочовека да направи от човека дяволочовек, противоположно на Христовите благодатни богочовеци да направи дяволочовеци. Антихристът и чрез науката, чрез философията, и чрез изкуството, и чрез всички човешки дейности, ще се стреми да се покаже като единствен бог, а всъщност ще бъде лъжебог; като единствен Христос, а всъщност ще бъде лъжехристос; като единствена истина, а всъщност ще бъде лъжа; като единствена правда, като единствен живот, като единствен рай, а всъщност ще бъде неправда, смърт и ад; ще се стреми да се покаже като единствен човек, а всъщност ще бъде нечовек, като единствен човеколюбец, а всъщност ще бъде най-кръвожадният човекоубиец.
      Страшната истина за Антихриста спада към най-важните истини от Евангелието на Спасителя. За нея трябва да се говори, както и за Господа Христа.[52] Ако тя беше премълчана в Евангелието на Спасителя, колко по-опасна щеше да бъде дейността на Антихриста сред човешкия род! Ние, християните, знаем от Евангелието на Спасителя какво мисли Бог за нас, хората, и какво иска да стане с нас; но всемъдрият Господ ни е казал в Своето Евангелие също така какво мисли и Сатаната за нас, хората, какво иска да направи с нас;[53] и какво мисли за нас неговият главен апостол - Антихристът, и какво иска да направи с нас. За нас, християните, нищо божествено не ни е непознато, но също така и нищо сатанинско, за да можем да се пазим и защитаваме от сатанинските изкушения и злини. Ние, хората, сме създадени да бъдем благодатни богочовеци; Господ Христос дори стана човек и като Богочовек показа как всичко, което е Божие, може да се осъществи в човешкия живот на Земята, като се избегне и унищожи всичко, което е против божието: греховно, зло, сатанинско, антихристово. И ние знаем, че във всичко сме по-силни от Сатаната и неговите черни ангели: по-силни сме чрез Христовата благодат, по-силни сме чрез Христовата света Църква, в която непрекъснато, както в Своето тяло, живее и животвори Богочовекът Господ Христос с всички Свои благодатни божествени сили, към които непрекъснато се причастяваме чрез светите тайни и светите добродетели, и побеждаваме всяко сатанинско зло, и грях, и смърт, и ад. Бог, който е с нас чрез светите тайни и светите добродетели, е несравнено по-силен от дявола, който е в греховете, страстите, смъртта и ада. Затова у християнина няма страх нито от Сатаната, нито от Антихриста: във всичко ги побеждаваме чрез Господа Христа, който всемогъщо действа в нас, в Своята света Църква, чрез светите тайни и светите добродетели.
      Какво е онова, което възпрепятства, което задържа Антихриста да се яви сега или утре, или когато и да било, освен „в свое време"? - Богочовешката разпоредба (ἡ οἰκονομία) на спасението, Божият план за спасение на света.[54] Според този план, Антихристът ще се появи „в свое време", в края на света. А дотогава кой ще го задържа да не се появи? - Църквата Христова: благодатната дейност на Църквата Христова в света, нейната благодатна сила и власт: власт над нечистите духове;[55] власт да изгонват бесове от хората, от света;[56] власт и сила да преборва всяко зло и да множи всяко добро; власт да спасява хората от греха, смъртта и дявола; власт над ада.[57] Именно Евангелието на спасението е силата, която задържа Антихриста да не се появи преждевременно; и това Евангелие трябва да се е проповядвало преди това на всички народи,[58] и то да бъде свидетелство на тези народи за пътя на спасението и за единствения Спасител на света,[59] за Спасителя, за когото всички народи представляват едно стадо, което трябва доброволно, под благодатното въздействие 6на светото Евангелие, да тръгне след единствения Добър Пастир на всички хора.[60] Вярата на хората в Христа също е сила, която задържа и възпрепятства Антихриста да се появи. Но когато сред човешкия род започне неудържимо бързо да се гаси вярата в Господа Христа, когато повечето хора по своята свободна воля започнат доброволно да вземат страната на злото и да вършат злини, и да обичат злото; и когато Бог, според желанието на тяхното сърце, ги остави да потънат в нечистота, в срамни сласти, в покварен ум, и те започнат да вършат всякакви неправди, всякакви грехове, със съзнателно богоборчество и злолюбие;[61] и когато чрез всички тези доброволни човешки злини дяволите завладеят повечето хора, които са се отрекли от вярата в единствения Спасител на света, Господа Христа - тогава Господ ще допусне да се появи и техният върховен вожд на христоборчеството - Антихристът, към когото те са се втурнали и стремглаво се носят чрез своите доброволни злини. През последните времена хората толкова ще злоупотребят със своята боголика свобода, че почти изцяло ще я изразходват за зло и сатанизъм, а не за вяра и спасителни евангелски подвизи, които единствено спасяват хората от греха, смъртта и дявола - именно затова Спасителят пита: „когато дойде" за втори път на Земята, „ще намери ли вяра на земята?"[62] Заради умножените беззакония, заради съзнателното отхвърляне на единствения истински Бог и единствения истински Спасител на света - Господа Христа, заради христоборчеството и христохулството, Светият Дух ще напусне хората и Неговата благодат, τό κατέχον, която задържа и възпрепятства Антихриста да се яви, ще се оттегли и така навсякъде по света ще бъде оставен вход за всяко зло и дявола, олицетворен в Антихриста.
      Чрез Своето всезнание и Своето предварително знание, Бог е предвидил за човешкия род това съзнателно и доброволно отричане от Христа Бога, и същевременно съзнателно и доброволно вземане страната на злото, и именно затова по всемъдрия Си промисъл е определил точно това време за появата на Антихриста и пришествието на Господа Христа. Като дойде тогава, Антихристът наистина ще дойде „в свое време": хората ще му отворят сърцата си чрез зли желания, умовете си чрез зли идеи, волите си - чрез зли щения, душите си - чрез зли дела, и той ще се настани в тях с цялото сатанинско зло и грях.
      Антихристът има своите безбройни предтечи: те са започнали да се появяват още в първите дни на християнството, в лицето на различни христоборци, христомразци и христогонители,[63] и продължават да се появяват през историята на християнството. Каква е целта на тези предтечи на Антихриста? Да изместят Господа Христа, да разрушат Неговото дело, да унищожат Неговата Църква, като с това осуетят спасението на хората чрез единствения Спасител на човешкия род. Всъщност, те желаят едно и за едно нещо прахосват душите си: да изчезне Богочовекът Христос от Земята. Защо? Защото в Богочовека е цялата тайна на нашата вяра, на нашата набожност и цялата ѝ сила. Защото, какво е „тайната на вярата" - τό μυστήριον τῆς πίστης, „тайната на благочестието" - τό τῆς εὐσεβείας μυστήριον? Това: „Бог се яви в плът",[64] тоест: Бог се яви като човек, като Богочовек, за да изгони от човека чрез Себе си, чрез Бога, всяка зла сила, всеки грях, всяка смърт, всеки дявол, и така да спаси човека от греха, смъртта и дявола, като му дари благодатта на Вечния Живот, Вечната Истина, Вечната Правда, Вечната Любов. Чрез Богочовека Христа на човешкия род е обявена всесветата тайна на Троичното Божество,[65] която е била скрита от векове и родове, Църквата, която е тялото Христово.[66] „Какво богатство на слава има... в тази тайна"! Божествено богатство;[67] в нея „са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието".[68] Затова целият богочовешки подвиг на Господа Христа се нарича „ἡ οἰκονομία τοῦ μυστηρίου" = „разпоредбата на тайната", скрита в Бога от сътворението на света.[69] „Тайната на Христа"[70] съдържа в себе си всички свети тайни, необходими на човешкото същество във всички негови светове и във всички негови животи. „Тайната на Христа"? Христос: единствен истински Бог, и в него цялата тайна на Истината - Всеистината; цялата тайна на Правдата - Всеправдата; цялата тайна на Доброто - Вседоброто; цялата тайна на Мъдростта - Всемъдростта; цялата тайна на Живота - Всеживота; цялата тайна на Бога - Всебога, в тайната на Христа е цялата „тайна на Евангелието" на Христа,[71] цялата тайна на Евангелието на спасението, което не нищо друго, освен: обожение, охристовение, отроичение на човешкото същество чрез живот в Богочовека Спасител чрез евангелските свети тайни и свети добродетели. Така в Църквата Христова, тази всеобхватна всесвета тайна Христова, това тяло Христово, действа, извършва се, осъществява се спасението на хората чрез светите тайни и светите добродетели; и хората се освещават, преобразяват, охристовяват в Богочовека Христа и по този начин стават „богове по благодат", „богочовеци по благодат".
      Обратно на това, в нашия човешки свят действа „тайната на беззаконието", действа чрез сърцата на хората, чрез съвестта на хората, чрез телата на хората. И то действа чрез всяка христоборческа мисъл, христоборческо чувство, христоборческо желание, христоборческо дело. С една единствена цел: да възпрепятства, да осуети спасението в единствения Спасител на човешкия род, на колкото се може повече хора. Чудовищната „тайна на беззаконието" се разпръсква със своята псевдосветлина, лъжесветлина чрез всички човешки злини, чрез всички човешки беззакония, чрез всички човешки грехове, като маскира всеки грях, всяко зло с тайнственост, за да погъделичка колкото се може повече любопитството на човешкия ум. Но цялата, цяла-целеничка, тайната на беззаконието е в Сатаната. „Дълбините на Сатаната" = τά βάθη τοῦ Σατανά, са бездънна пропаст и в тях лесно може да се удави всеки човешки ум, човешко сърце, човешка съвест, ако не съществуваше благодатта Христова, излята в човешката природа чрез въплъщението на Бога Логос, в когото са „дълбините Божии" = τά βάθη τοῦ Θεοῦ (1 Кор 2,10). Срещу светата Христова „тайна на вярата", „тайна на благочестието", в човешкия род действа Сатаната по безброй тайнствени начини чрез неизброими беззакония. А какво е беззаконието? Грях, всеки грях. А какво е грехът? Грехът е всичко, което не е от вярата: тоест всичко, което не е от Христа, от Неговото Евангелие, от Неговата Църква, а особено всичко, което е против Христа, против Евангелието, против Църквата. Сега ясно знаем: грехът е всичко, което е без Христа, против Христа; и в това е същността, вечната същност на беззаконието: и на върховния беззаконник на Сатаната, и на всички негови сътрудници сред хората, на всички христоборци, на всички, които са извън Христа, без Христа и против Христа, а на първо място на Антихриста. Сега знаем тайната на беззаконието: цялата е от Сатаната, в Сатаната, чрез Сатаната, към Сатаната. Оттук следва евангелската богочовешка истина: „Всеки, който прави грях, прави и беззаконие" (1 Йн 3,4). Да, в Сатаната е цялата тайна на злото, цялата тайна на греха, цялата тайна на беззаконието. Във всичко това хората са само негови ученици. Но против всичко това има само едно лекарство, само едно спасение - Богочовекът Христос, Единственият Човеколюбец. Защото Христос „даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие".[72] От едната страна е Богочовекът Христос, от другата - Антихристът. „Какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Между Христа и Велиара?"[73]
      Чрез своята неизмеримо човеколюбива благодат, любов и милост, Господ Христос задържа появяването на Антихриста, докато не се изпълнят определените от Бога времена и срокове. Той е ὅ κατέχων.[74] Затова на хората е много по-лесно с помощта на благодатта на Спасителя да отстранят от себе си всяко беззаконие, всеки грях, всяко зло, и да не съучастват в „тайната на беззаконието" на Сатаната, която непрестанно действа в хората, които доброволно и съзнателно се подчиняват на Сатаната чрез своето христоборчество, христоневерие, маловерие, кривоверие, неверие, безбожничество. Защото, откакто целият Господ Бог Христос е в света сред хората чрез своята света Църква и свето Евангелие, хората обикновено са доброволни и съзнателни съучастници на злото и дявола: доброволно стават „роби на беззаконието".[75] Защото всеки човек има в Църквата на Спасителя най-сигурни средства да се освободи от всеки грях и всяко беззаконие само ако иска да повярва в Господа Христа.[76] Очевидна е истината: „Всеки, който прави грях, роб е на греха".[77] А от греха, от всеки грях, та дори и от най-големия, човек може да бъде избавен и освободен само от Единствения Безгрешен - от Господа Христа.[78] И тази истина над истините пътува през поколенията на човешкия род и никой няма да има оправдание в деня на Страшния съд за своето робуване на греха и беззаконието; затова всеблагият Господ ще каже тогава на беззаконниците: „Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие! Никога не съм ви познавал!".[79] Защото беззаконието и съзнателното робуване на беззаконието обезбожават човека, премахват от него всичко божествено, боголико, небесно, ангелско, като в него започва да царува онова, което е демонско, сатанинско, дяволско.
      Чрез безкрайното Си човеколюбие и чрез неизследваните човеколюбиви причини за Своята божествена промисъл за човешкия род и за земния свят, Господ Христос със Своята благодат обуздава и задържа сатанинското беззаконие, за да не пусне, чрез различни грехове и злини, дълбоки корени в повечето хора: като им дава и предлага чрез Своята Църква всички необходими средства за спасение от греха, злото и дявола. Всички средства, толкова потребни и така естествени за човешкото съществуване, за да може човек чрез тях да води вечен живот още тук, на Земята, а след това и горе, на небето, сред Светиите и Ангелите Божии.[80] Защото тези свети средства - а това са светите тайни и светите добродетели - ги изпълват с всички божествени сили, които ги обожават, отроичават, правят ги „участници в божественото естество", което за боголикото им естество представлява вечна радост и вечно блаженство.[81]
      Бог е закон на битието, закон на съществуването, закон на живота. Да искаш да съществуваш, да искаш да живееш без Бога, извън Бога - това е беззаконие, а олицетворението на това е беззаконникът. Бог е закон на човешкото битие, а да искаш да бъдеш човек извън Бога и без Бога - това е беззаконие, това е да бъдеш беззаконник. Бог е закон на човешкия ум, на човешката душа, на човешката съвест, на човешката воля; а да искаш да имаш и да поддържаш своя ум, своята съвест, своята душа, своята воля извън Бога и без Бога, това е беззаконие, което превръща човека в беззаконник. Всъщност беззаконието е всичко онова, което е против Бога, без Бога, извън Бога. Беззаконник е онзи, който обяви беззаконието за свой закон и живее по него. Най-съвършен образец на такова беззаконие в човешкия род ще бъде Антихристът, затова той, според заслугите си, ще бъде ὅ ἄνομoς = Беззаконникът.[82]
      Цялостната дейност на Антихриста и всички негови предтечи в човешкия род има една цел: всички Божии закони, закони на Христа да обяви за лоши, за опасни, пагубни за хората, за човешкия род. Затова трябва да се отхвърлят и заменят с други закони, с противоположно съдържание и противоположен смисъл: Христос да бъде заменен с Антихриста, всички негови закони - със законите на Антихриста. Всичко, което Господ Христос, Богочовекът, е обявил на човешкия род като закон на светия живот, като закон на истината, като закон на правдата, като закон на любовта, като закон на съвестта, като закон на човешката душа, като закон на човешкия ум, като закон на човешката воля - всичко това ще бъде поставено от Антихриста извън закона и така ще се възцари беззаконие, начело с него, истинския Беззаконник. Но той няма със сила да наложи това на хората, а ще се появи в земния свят тогава, когато повечето хора със сластолюбието и грехолюбието си бъдат затънали в безбожие, беззаконие, богоборчество, христоборчество. Пред такива хора ще дойде и ще се появи Беззаконникът = Антихристът: техният идеал, техният вожд, техният лидер - върховният военачалник на всички злини и всички грехове, и всички беззакония, и всички смърти, и всички дяволи в земния свят. Антихристът ще бъде съвършено олицетворение на беззаконието, което е измислено и осъществено от Сатаната, само че олицетворение в границите на човешката природа и в сферата на човешкия род. По външност и естество Антихристът ще бъде човек; а по воля, по дейност, по цели, той целият ще бъде античовек, дехуманизиран човек, обезчовечен човек, дяволочовек.
      Антихристът ще бъде най-съвършеният дяволочовек в човешкия род: неговата сила ще бъде огромна, мощта му - съкрушителна, властта му - почти непоклатима. Чрез своите поклонници, последователи, привърженици и роби той ще разтръбява следното: На човешкия род не е необходим Богочовекът Христос! На човешкия род не е необходимо Евангелието на Христос! Долу небето! Долу Бог! Човек е наистина човек само когато е без Бога и против Бога, когато е без Христос и против Христа! Човекът - самостоятелен господар и върховен всевладетел на земята и небето! Човекът - „чистият човек"! Без каквото и да било божествено и неземно! Всичко божествено е само отрова, само опиум, само наркотик! Човекът си е самодостатъчен! И не му трябва никакъв свят, освен земния, и никакъв друг живот, освен земния! Човече, бъди сам на себе си Бог, защото изобщо няма друг Бог! В безмерното гробище на боговете ти всъщност си единственият Бог! Бъди горд, че си човек, защото с това си Бог! И най-велик си тогава, когато се смяташ за Бог! Защото с това показваш и доказваш, че никой и нищо не е по-велико от тебе в света и в световете! Човече, бъди горделив и щастлив, защото ти си единственият Бог във всички светове! А между другото - вдигайте паметници на Иудите Искариотски навсякъде, навсякъде, навсякъде, по цялата Земя и по цялото небе и по небесата над небесата! Паметници, паметници, паметници - на Иудите Искариотски, на тях! На тях! Само на тях!
      И докато дяволочовекът с такива славословия и оглушителни възхвали величае и лъже човека, ще се яви Богочовекът и с дъха на устата си ще убие дяволочовека.[83] Самият дъх на Богочовека Христа ще бъде по-силен, несравнимо по-силен от всички беззакония на Беззаконника, и от самия Беззаконник. Тогава ще се види ясно и ще стане очевидно на всички, че всички злини на Антихриста, всички беззакония, всички чудеса и неща, са паяжина в сравнение със силата и мощта на Богочовека Христа и на всеки човек, който е с Богочовека, на всеки християнин, който с вярата си стои до Богочовека и в Богочовека. Тогава съвсем ясно ще се разбере откъде идва у Христовите Светии онази всемогъща сила през земния им живот, която невидимо им е дарявал Богочовекът. Тогава ще се разкрие цялата тайна на Христовата вяра и цялата сила, която се крие в нея; цялата тайна на Христовата любов и цялата сила, която се крие в нея; цялата тайна на Христовата надежда и цялата сила, която се крие в нея; цялата тайна на молитвата, поста, търпението, милосърдието, покаянието, кротостта, смирението и другите евангелски свети добродетели и цялата сила, която се крие в тях; цялата Тайна на Светото Причастие и цялата сила, която се крие в нея; и цялата тайна на всички други Свети Тайни в Христовата Църква и цялата сила, която се крие в тях.
      Богочовекът Христос, чрез блясъка на Своето пришествие ще унищожи тираничния Антихрист, този човек = дяволочовек.[84] Светлина - убиец! Всеки лъч - смърт, хиляди смърти за беззаконията и Беззаконника! „Светлината тиха" (φῶς ἱλαρὸν), „Светлината на живота" = Богочовекът Христос, нашият Господ и Бог, при второто Си пришествие ще се появи като огън, който изпепелява, и ще изкорени всичко Антихристово: и дела, и идеи, и замисли. И ще се изпълнят пророчествата, пророкувани за утеха на Христовите последователи: с меча на устата си Господ ще воюва с Антихриста и поклонниците му и ще ги победи.[85] Защото словото Божие е живо и по-силно, и по-остро от всеки двуостър меч:[86] убива всичко, което е против Бога, антихристово, зло, сатанинско. Нищо не може да устои пред този меч; няма ризница, няма броня, която да може да защити от него. „От духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват".[87] „С диханието на устните Си ще убие нечестивеца":[88] върховния и най-съвършен, и най-ожесточен, и най-могъщ безбожник в човешкия род - Антихриста, защото Господ убива „с думите на устата Си".[89]
      От светлината на лицето Господне се разтопява като восък всяко беззаконие, всеки беззаконник, всички беззаконници:[90] сполетява ги вечна гибел, вечна смърт, вечно умиране в мъките на богоборчеството и христоборчеството. Защото целият в Своята светлина присъства чудесният Господ и Бог наш Иисус Христос с всички свои съзидателни сили, от които бяга и се разпада всичко, което хората или дяволите са извършили срещу Бога, без Бога, извън Бога.
      Така Антихристът ще завърши самозваната си мисия в човешкия свят. Христос и Антихристът, Богочовекът и дяволочовекът: две противоположни същества, две противоположни личности, две противоположни цели. Чрез цялата си дейност в човешкия свят, от Адама до Антихриста, дяволът е искал единствено това, действал е единствено за това да превърне човека в дяволочовек, хората - в дяволочовеци; а Единственият Човеколюбец, Богочовекът Иисус Христос, целият е едно желание, всежелание: да превърне човека в благодатен богочовек, хората - в благодатни богочовеци. За постигане на своето: дяволът действа чрез всички злини, чрез всички грехове, чрез всички страсти; а Господ действа в Църквата чрез всички свои свети тайни и свети добродетели. От хората зависи доброволно да се самоопределят за едното или за другото. Победата? Безсъмнено, на страната на Богочовека.
      И чрез най-малкия си грях човек съучаства на дявола, защото дяволът е откривател и творец на греха по същество; но също така, чрез всеки грях дяволът съучаства в греха на човека, защото дяволът е целият от грях, целият е в грях, така че за него да съгрешава означава да живее, и чрез всички грехове той невидимо действа.[91] Чрез греха човек се сродява с дявола; оттук истината на светото Евангелие: „Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава".[92] Разбира се, дяволът няма нито власт, нито сила да наложи на човек греха, а човек по своята свободна воля се самоопределя за греха и за всички безбройни злини, които грехът носи в себе си и води след себе си. При всеки човешки грях дяволът се стреми да направи греха колкото се може по-голям, като заблуждава и омайва човека с привидно подслаждане на греха. Всеки грях е отдалечаване на човек от Бога; а най-големят грях, всегрехът, е най-голямата отдалеченост от Бога, пълно откъсване от Бога, какъвто е случаят с всегрешника - Сатаната, и неговите черни ангели - дяволите.
      Антихрист? В човешкия род това ще бъде човек = всегрях; в него грехът ще достигне всички свои съвършенства, цялата си власт. С цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си сила той ще съдейства на Сатаната и Сатаната на него. Техните воли въодушевено ще се слеят в една воля и те с цялото си същество ще действат срещу Богочовека Христа. Доброволно отдаден и предан на Сатаната, Антихристът ще живее, ще мисли и ще постъпва „по действие на Сатаната - κατ' ἐνέργειαν τοῦ Σαtανά",[93] според онова, което върши Сатаната. В него всичко ще бъде осатанено: и душата, и съвестта, и умът, и волята, и тялото. И когато смята и твърди, че постъпва и действа напълно самостоятелно и независимо, като „чист човек", като „истински човек", Антихристът всъщност ще постъпва „по действие на Сатаната". Главната движеща сила в неговата душа, в неговото сърце, в неговия ум, в неговата съвест, в неговата воля - ще бъде Сатаната. С цялото си същество Антихристът ще бъде работилница на Сатаната, най-съвършената работилница в човешкия род. И неговият ум ще бъде работилница на Сатаната, и неговата съвест - работилница на Сатаната, и неговото сърце - работилница на Сатаната, и неговата воля - работилница на Сатаната. Затова и всичките му мисли ще бъдат сатанински, и всички чувства - сатанински, и всички желания - сатанински, и всички дела - сатанински.
      Безсъмнено, Антихристът ще бъде много могъщ и неговата дейност ще бъде „с всяка сила - ἐν πάση δυνάμει",[94] не само човешка, но и сатанинска, защото Сатаната ще му даде „силата си" и „голяма власт".[95] А сатанинската сила е огромна, така че ще удивлява и прелъстява всички безверни, маловерни, неверни, всички, които не са вкусили от божествената сила на Господа Христа. С „всяка сила" своя Сатаната ще въоръжава Антихриста, така че да върши „големи чудеса" и ще направи така, че „и огън да сваля от небето на земята пред човеците".[96] „По действие на Сатаната" Антихристът ще действа сред хората „с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса".[97] С едно желание, всежелание: да заблуди, измами, прелъсти и поведе след себе си хората като истински спасител и месия на човешкия род, като единствен човек, който може да заеме мястото на Христа в човешкия род, да замени Христа и да го направи непотребен и излишен, и вреден, и пагубен. Цялата разнообразна дейност на Антихриста ще се свежда единствено до това: със себе си той да замени Христа и така да осъществи най-грандиозната измама и лъжа, като пороби хората чрез тази всепогубваща лъжа. Защото какво е най-пагубно за човека, за хората, за човешкия род? Да се отхвърли Христос, този единствен Спасител на човешкия род от греха, от смъртта, от дявола. А за това, за тази лъжа ще действа Антихристът „с всяка сила" сатанинска „и с поличби и лъжливи чудеса". Всички негови чудеса ще бъдат всъщност илюзия и измама, която ще поробва най-грехолюбивите хора с най-страшната и най-пагубна лъжа: че Христос не е единственият истински Бог, не е единственият истински Спасител на човешкия род.
      Сатаната ще предостави на Антихриста целия си богоборчески арсенал, цялото си въоръжение срещу Бога и Господа Христа. Към това негово „всеоръжие" на първо място спада измамата. И Антихристът „по действие на Сатаната" ще действа на Земята „с всяка измама": за да измами, ако е възможно, и избраните, т.е. онези, които с евангелската вяра са тръгнали след Христа и живеят чрез Него и заради Него.[98] Сатаната е действал на Земята винаги чрез измама: чрез измама е прелъстил нашите прародители в рая. Той действа чрез измама, но рядко лично, непосредствено и открито, а почти винаги чрез други: в рая - чрез змията; на края на човешката история ще действа чрез Антихриста; а дотогава действа чрез всички предтечи на Антихриста. Навсякъде и във всичко - измама, заблуда, която има само една цел: да откъсне хората от единствения истински Бог и Спасител - Господа Иисуса Христа, Богочовека. Да мами хората, съответно Бога и Божия свят, това е единствената основна дейност на Сатаната, а това е и основната дейност на неговия верен, най-верен слуга и съучастник: Антихриста. Затова другото име на Сатаната е измамник, лъжец. В Светото Откровение за него се казва, че той е „ὁ πλανών την οἰκουμένην ὄλην" = онзи „който мами цялата вселена".[99] Мами с цел да въвлече хората в най-голямата неправедност, изпълнена цялата с хули срещу Бога, срещу единствения истински Бог, и Господа Иисуса. От тази неправедност няма по-голяма на земята и в човешкия род. А Антихристът именно „по действие на Сатаната" действа „с всяко неправедно прелъстяване".[100] Защото именно самият Сатана, тази неправедност във всички светове, разпространява своята неправедност в нашия човешки свят „с всяко неправедно прелъстяване", най-вече ще я разпространява чрез върховната неправедност на Земята, олицетворена от Антихриста.
      Но цялата тази прелъстителна, чудотворна и страшна дейност на Антихриста „по действие на Сатаната" ще има успех само сред „ония, които загиват",[101] в неверие, в безверие, в поквара, в богоборчество, в христоборчество, в грехолюбие, в сластолюбие, в демонизъм, в сатанизъм. Загиват в неевангелски живот, макар че около себе си и пред себе си векове и векове наред през човешката история имат безброй свидетели на Христа като всеблаг и всемилостив Бог и Спасител на човешкия род, на спасението, което носи Неговото Евангелие, на светостта на Неговите последователи, на Неговата и тяхната чудотворност, на Неговото неизмеримо човеколюбие, всеопрощение, състрадателност, на чудотворната праведност, светост, милост и жалост на Неговите свети Угодници. Загиват доброволно, като не избират Христа Господа и Спасителя, а Антихриста, „задето не са приели любовта на истината за свое спасение";[102] за да се спасят от греха, смъртта, дявола, Антихриста. Те „не са приели любовта" на истината, която е Христос, за да живеят с Истината = Христа, и заради Истината = Христа, като освободят себе си от греха, от смъртта, от дявола = от лъжата, и от бащата на лъжата,[103], като се изпълнят с всяка Христова праведност, доброта и милосърдие. Господ Христос е Любов и Истина:[104] и Той спасява хората с Любов и Истина. А мнозина не Го признават, защото „обикнаха повече мрака, нежели светлината". А обикнаха тъмнината заради своето грехолюбие, заради злите желания на сърцата си.[105] Само хора, чийто ум е опустошен от страсти, а сърцето от наслади, отхвърлят единствения истински Бог и Спасител Христа: затова Бог ги предава „на извратен ум - да вършат онова, що не прилича",[106] и да „държат истината в неправда":[107] да говорят и лъжи, и измами за Христа, единствената Истина. За човешки ум, който поне малко е нормален, здрав, за непокварено човешко сърце, Господ Христос е несравнимо по-необходим и по-полезен за човешкото същество, отколкото Антихристът. Но много хора стоят и остават с Антихриста и против Христа, защото сластолюбивото сърце и страстоносният човешки ум повече обичат греховните наслади и прелъстителните страсти, така че вечно загиват в тях и безсмъртно умират, като наслаждават с тази подсладена горчивина извратените желания на огреховената си природа. Такива хора сами мятат покривалото на неверието върху очите на ума си и не искат да видят, че единствено в Господа Христа е спасението на човешкото същество от греха, от страстите, от смъртта.[108]
      Огромна, неизмерима е свободата на човека, щом той може по своя воля да отхвърли Бога. Той, Божието създание, може да отхвърли Бога! В това се състои и божественото величие на човека, и неговата сатанинска гибел: застане ли до Бога, своя Творец, той е божествено велик и величествен; застане ли до Сатаната, своя убиец, той е дяволски жалък и отвратителен. Това още повече важи за човека след идването на Богочовека на този свят. Защото чрез Богочовека по най-осезаем за човешките сетива начин, по най-убедителен за човешкия ум, за човешката съвест и за човешкото сърце начин, е показан и доказан единственият истински Бог и Господ, единственият истински Спасител на човешкия род. И щом като човекът, дори след идването на Богочовека, дори въпреки Богочовека, може да отхвърли Бога, наистина неговата свобода е огромна, самостоятелна и независима. А от нея зависи всичко, което човек представлява, целият му живот и цялата му вечност. Като отхвърлят Господа Христа, хората нямат извинение за този главен грях - всегрях, защото на човешкия род не може да се даде нито по-добър, нито по-съвършен Бог, тъй като по-добър и по-съвършен Бог не съществува. Именно затова Господ Христос ясно и недвусмислено обявява това за предупреждение на всички хора, като казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си... Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми".[109]
      Като не приемат Господа Христа, този единствен истински Бог, този единствен истински Спасител, тази единствена истинска Истина, тази единствена истинска Правда, този единствен истински Живот, тази единствена истинска Любов, тази единствена истинска Радост, хората всъщност отхвърлят онова, което единствено може да ги спаси от смъртта, да ги спаси от греха, да ги спаси от всяко зло и всеки дявол, да ги спаси от мъките и на този, и на онзи свят. Какво тогава им остава на такива хора? Лъжа, смърт, грях, ад - техния доброволен избор, техните доброволни избраници. Заради всичко това Бог ще им изпрати силата на заблудата;[110] и под действието на тази сила, която винаги е сатанинска, те с ум и сърце ще повярват на лъжата, на лъжата на Антихриста за Христа. А тази лъжа е вселъжа: защото всичко, което Антихристът, както и всички негови предтечи, би казал за Христа, е лъжа, винаги произлизаща от исконния баща на лъжата, който дори не може нито да говори истина, нито да допусне истина, тъй като с цялото си същество е отстъпил от Истината, отстъпил е от нея и целият се е превърнал в лъжа.[111] След като отхвърлят Богочовека Христа под действието, под влиянието на сатанинската сила на заблудата, хората ще повярват на Антихриста, който ще ги води само по пътища, които водят към гибел, към разруха, към царството на злото, към ада. И тази вселъжа на Антихриста за Христа ще бъде смятана от хората, които загиват от самолюбие и грехолюбие, за най-сигурната истина и най-реалната действителност; а нея Господ Христос ще унищожи - с дъха на устата Си! Такова е всъщност безсилието на нейната сила, на нейната „всесила".
      Когато хората съзнателно и упорито не искат единствения и истински Бог и не Му служат, тогава Бог „според похотите на сърцата им" ги предава „на извратен ум",[112] така че те вярват на лъжата и извратения си ум оправдават и защитават тази своя вяра в лъжата, и живота си в тази лъжа, като създават цели философии на лъжата и апологии на лъжата. При всичко това Бог не върши никакво насилие над свободата им, нито им налага грях, зло, смърт, дявол; Той само ги оставя на „похотите на сърцата им". По самата си същност това е най-зловещото падение на човешкото същество: боголикият човешки ум, сътворен да вярва във Вечната Истина - Бога, и да живее чрез Него, вярва в лъжата и живее в нея, оправдава я, защитава я, и я смята за свое вечно царство, своя истина. А тази лъжа винаги го отвежда в прегръдката на „бащата на лъжата",[113] от която никога няма да може да се изтръгне. За дявола единствено лъжата е естествена и „когато говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата".[114] Падение, сатанинско падение на човешкото същество, на човешкия ум, е когато човек смята лъжата за истина и живее с нея, и мисли чрез нея, и я защитава като нещо свое, като нещо естествено. От гордост хората „се заблудиха в своите помисли" и „неразумното им сърце се помрачи", за да заменят „истината Божия с лъжа" [115] По своето естество „никоя лъжа не иде от истината",[116] а винаги от бащата на лъжата - дявола. Царството Христово, царството Божие, е царство на Вечната Истина, и след Страшния съд извън него ще остане „всеки, който обича и върши лъжа". (Откр. 22, 15)
      На Съда, на Христовия Страшен съд, какво ще сполети лъжата и вселъжата на Антихриста за Господа Христа, и поклонниците на тази лъжа? Лъжата - на Съда на Вечната Истина? Естествено: ще бъде осъдена както тя, така и онези, които доброволно са ѝ се подчинили и са се изравнили с нея. А пред тях, през земния им живот, е имало избор: или Христовата Истина, или Антихристовата лъжа. И те са избрали лъжата и всички неправди, които тя носи със себе си, всички дяволски неправди, противно на Божията, Христовата Правда. А Христовата Истина? Коя истина в историята на човешкия род е била така силно, така всеубедително, така всеочевидно засвидетелствана като божествена, истинска и вечна? Коя човешка истина е осветила и просветила толкова много хора, изпълнила ги е със свети сили, като се започне от светите апостоли,[117] и се мине през всички поколения на човешкия род, до Страшния съд? В човешкия род няма истина, освен Христовата, която да е издържала изпитанието на времето: безсмъртна - във всички смърти, вечна - във всички времена, непобедима - във всички битки. Само Христовата Истина в историята на Земята се оказа по-силна от всеки грях, освобождава хората от всякакъв грях и с това дарява на хората единствена истинска и вечна свобода.[118] Защо? Защото Истината е възкръсналият Богочовек Христос: същевременно Истина и Живот, Вечна Истина и Вечен Живот.[119] Да, Богочовекът, Един от Светата Троица, в когото цялата Божествена Истина е непокътната - цялата в Него, цялата в Отца, цялата в Светия Дух, който заради него се яви на света и стана като душа на Неговата Църква, за да обръща, като Дух на Истината, хората към Бога и Човека на Истината = Христос;[120] за да упътва, като Дух на Истината, хората към всяка истина.[121] Тази Всеистина = Христос се разклонява чрез безброй последователи на Христа в Неговата света Църква.
      А когато хората не вярват на такава Истина, какво заслужават? „Да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата".[122] Защото от Христа и Антихриста избраха Антихриста; защото от Истината и лъжата избраха лъжата, защото от Правдата и неправдата избраха неправдата. Да се обича неправдата и да се предпочете тя пред Христовата Правда, Христовата Истина - какво показва това? Показва и доказва, че човек е предал и поверил сърцето си на лъжата, неправдата, неистината. Това показва още, че човек се е сродил с дявола, че е приел неговата философия за света, неговата философия за човека, неговото схващане за Бога и Господа Христа. Ако става дума за чудеса, нима Христовите не са по-славни, по-реални и по-боготворни от тези на Антихриста? Ако става дума за мощ, за сила, нима Христовата мощ не е всемощ и Христовата сила не е всесила, когато се сравнят със силата и мощта на Антихриста? Ако става дума за добро, за любов, за правда, нима Христовото добро, Христовата любов и Христовата правда не са винаги и завинаги неизмеримо по-полезни за хората от всяко псевдодобро на Антихриста, от всяка псевдолюбов на Антихриста, от всяка псевдоправда на Антихриста? А когато хората, въпреки всичко това, вярват на лъжата, а не на Истината, повече обичат неправдата, а не Правдата, отхвърлят Господа Христа, а приемат Антихриста, то това е доказателство, че при тези хора напълно се е извратила човешката природа, човешкият ум, човешкото сърце, човешката съвест. Извратила, защото се е одяволила. Само одяволен човешки ум може да предпочете Антихриста пред Христа; само одяволена съвест може да избере Антихриста, а да отхвърли Христа; само одяволено сърце може да обича Антихриста, а да не обича Христа; само човек, който чрез упорито грехолюбие и самолюбие се е преобразил в доброволен дяволочовек, може да отхвърли чудотворния Богочовек Христа и да служи на отвратителния Антихрист = Антибогочовек = Античовек.

Бележки:
_↑_[1] 1 Йн. 2, 22.
_↑_[2] 1 Йн. 4, 2--3; 2 Йн. 7.
_↑_[3] 1 Йн. 4, 22--23.
_↑_[4] 2 Сол. 2, 3--12.
_↑_[5] 1 Йн. 2, 18.
_↑_[6] De fide, IV, 26.
_↑_[7] Йн. 5, 43.
_↑_[8] там. -- Св. Златоуст казва, че Антихристът ще бъде „човек, който ще получи цялата сила на Сатаната". -- в 2 Thess. Homil. III, 2.
_↑_[9] 2 Сол. 2, 3.
_↑_[10] 2 Сол. 2, 3.
_↑_[11] 2 Сол. 2, 9--12.
_↑_[12] 2 Сол. 2, 4.
_↑_[13] Св. Ириней, Contra haer. V, 25, 29.
_↑_[14] Под Божия храм св. Дамаскин разбира еврейския храм в Йерусалим hramom (De fide, IV, 26). Св. Златоуст казва: „Ще седи в Божия храм - не само в йерусалимския, а навсякъде в църквите" (ad vers.). А Блаж. Теофилакт пише: „Ще седне в храма, не само в йерусалимския, а изобщо в Божиите църкви и във всеки Божи храм" (ad vers).
_↑_[15] 1 Тим. 3, 16; 2 Сол. 2, 6.
_↑_[16] Откр. 2, 24.
_↑_[17] ср. св. Златоуст, в 2 Thess. Homil. III, 7.
_↑_[18] 2 Сол. 2, 3; ср. 1 Тим. 4, 1; Иуд. 18. 19.
_↑_[19] 2 Сол. 2, 4.
_↑_[20] Св. Златоуст казва: Антихристът ще бъде Богопротивник - ἀντίθεος = антибог, ще отхвърли всички богове, и ще нареди да се кланят на него, вместо на Бога (там, ad vers.).
_↑_[21] Откр. 13, 6.
_↑_[22] Ср. 1 Йн. 2, 22--23.
_↑_[23] Ср. 2 Сол. 2, 4.
_↑_[24] 2 Сол. 2, 9.
_↑_[25] Catech. XV, 14; ср. св. Златоуст, в 2 Thess. Homil. IV, 1.
_↑_[26] Откр. 13, 2.
_↑_[27] 2 Сол. 2, 10.
_↑_[28] 2 Кор. 11, 14.
_↑_[29] Слово 38. на пришеств. Христа и Антихриста; Твор. препод. Ефрема Сирина, часть II; Москва, 1881 год. -- ср. св.Ириней, Contra haer. V, 25, 1; св. Кирил Йерус., Catech. XV, 13; св. Дамаскин, De fide, IV, 26.
_↑_[30] Откр. 13, 8; 2 Сол. 2, 10.
_↑_[31] Откр. 13, 7. 15. -- Ср. св. Ириней, Cont. haer. V, 21, 1; св. Кирил Йерус., Cateches. XV, 15.
_↑_[32] Откр. 13, 10.
_↑_[33] Еф. 6, 11--18.
_↑_[34] Откр. 11, 7; ср. Малах. 4, 5--6. -- Ср. св. Дамаскин, De fide, IV, 26; св. Ефрем Сирин, Слово на пришест. Христа и Антихриста; Tnoren.čast II, str. 386.
_↑_[35] Откр. 11, 3. 5. 6. 7.
_↑_[36] Откр. 11, 11. 12.
_↑_[37] Откр. 13, 16. 17.
_↑_[38] Откр. 20, 4.
_↑_[39] Откр. 12, 1. 2. 6.
_↑_[40] Дан. 7, 25; 12, 17; Откр. 12, 14.
_↑_[41] Откр . 11, 2; 13, 5.
_↑_[42] Откр . 13, 3; 12, 6.
_↑_[43] Откр . 12, 12; 10, 3. -- ср. св. Кирил Йерус. Catech. XV, 16; св. Ефрем Сирин, там, Слово 38, стр. 388.
_↑_[44] Откр . 15, 1.
_↑_[45] 2 Сол. 2, 6.
_↑_[46] 2 Сол. 2, 7.
_↑_[47] Ср. Мт. 24, 21--22.
_↑_[48] 2 Сол. 2, 8; ср. Откр. 19, 19--21; Ис. 11, 1. 4.
_↑_[49] Cp. 2 Сол. 2, 3-4.
_↑_[50] Ср. Мт. 24, 11-12.
_↑_[51] Лк. 18, 8.
_↑_[52] Ср. 2 Сол. 2, 5.
_↑_[53] Ср. 2 Кор. 2, 11; 11, 14.
_↑_[54] Ср. 2 Сол. 2, 6.
_↑_[55] Мт. 10, 1.
_↑_[56] Мк. 3, 15.
_↑_[57] Мт. 16, 18.
_↑_[58] Мк. 13, 10
_↑_[59] Мт. 24, 14.
_↑_[60] Йн. 10, 16.
_↑_[61] Ср. Рм. 1, 24--31.
_↑_[62] Лк. 18, 18.
_↑_[63] Ср. 1 Йн. 2, 18.
_↑_[64] 1 Тм. 3, 9. 16.
_↑_[65] Кол. 2, 2.
_↑_[66] Ср. Кол. 1, 24--26.
_↑_[67] Ср. Кол. 1, 27.
_↑_[68] Кол. 2, 3.
_↑_[69] Еф. 3, 9.
_↑_[70] Еф. 3, 4.
_↑_[71] Ср. Еф. 6, 19.
_↑_[72] Тит. 2, 14.
_↑_[73] 2 Кор. 6, 14. 15.
_↑_[74] 2 Сол. 2, 7.
_↑_[75] Рм. 6, 19.
_↑_[76] Ср. Йн. 8, 32.
_↑_[77] Йн. 8, 34.
_↑_[78] Ср. Йн. 8, 32. 36; Гал. 5, 1; 2 Кор. 3, 17. 5, 21.
_↑_[79] Мт. 7, 23.
_↑_[80] Ср. 2 Петр. 1, 3.
_↑_[81] Ср. 2 Петр. 1, 4--8.
_↑_[82] 2 Сол. 2, 8.
_↑_[83] Ср. 2 Сол. 2, 8.
_↑_[84] 2 Сол. 2, 8.
_↑_[85] Откр. 2, 16.
_↑_[86] Евр. 4, 12.
_↑_[87] Иов. 4, 9.
_↑_[88] Ис. 11, 4.
_↑_[89] Ос. 6, 5.
_↑_[90] Ср. 2 Сол. 2, 8.
_↑_[91] Ср. Йн. 8, 44.
_↑_[92] 1 Йн. 3, 8.
_↑_[93] 2 Сол. 2, 9.
_↑_[94] 2 Сол. 2, 9.
_↑_[95] Откр. 13, 2.
_↑_[96] Откр. 13, 13.
_↑_[97] 2 Сол. 2, 9.
_↑_[98] 2 Сол. 2, 10.
_↑_[99] Откр. 12, 9.
_↑_[100] 2 Сол. 2, 10.
_↑_[101] 2 Сол. 2, 10.
_↑_[102] 2 Сол. 2, 10.
_↑_[103] Ср. Йн. 8, 44.
_↑_[104] Ср. Йн. 4, 23-24; 16, 13; 3, 21; Йн. 14, 6.
_↑_[105] Ср. Рм. 1, 22--27; Йн. 3, 19--21.
_↑_[106] Рм. 1, 28.
_↑_[107] Рм. 1, 18.
_↑_[108] Ср. Мт. 9, 12--14.
_↑_[109] Йн. 15, 22. 24.
_↑_[110] 2 Сол. 2, 11.
_↑_[111] Ср. Йн. 8, 44.
_↑_[112] Ср. Рм. 1, 18. 24. 28.
_↑_[113] Йн. 8, 44.
_↑_[114] Йн. 8, 44.
_↑_[115] Рм. 1, 21. 25.
_↑_[116] 1 Йн. 2, 21.
_↑_[117] Ср. Йн. 17, 17.
_↑_[118] Ср. Йн. 8, 32. 34. 36.
_↑_[119] Йн. 14, 6; 1 Йн. 5, 20.
_↑_[120] Ср. Йн. 14, 17.
_↑_[121] Йн. 16, 13.
_↑_[122] 2 Сол. 2, 12.


Превод от сръбски: Хари Стоянов

Св. Юстин Челийски, Догматика на православната църква, т. III (втора част)
БОГОЧОВЕКЪТ КАТО СЪДИЯ
Второто пришествие Христово и Царството на бъдещия век


Време и знаци на Второто Христово пришествие
Към текста на сръбски

       Времето, както е започнало своето съществуване чрез Христа, така и ще завърши чрез Него: последният ден ще бъде същевременно и денят на второто Христово пришествие. В този необикновен ден ще престане да съществува времето. Тогава ще се сбъдне чудото от думите в Светото Откровение: „няма да има вече време".[1] По някакъв тайнствен начин времето ще потъне във вечността. Но, докато в Светото писание ясно ни се разкрива какво изобщо ще се случи в последния ден, самият момент, в който ще настъпи този ден, не ни е разкрит. Това е останало скрито в неизследваните дълбини на Божественото мълчание и представлява неразгадаема Божия тайна. Тя е скрита и от Ангелите, и от хората, и живее в недостъпната светлина на Божието всезнание. На непосредствения въпрос на светите Апостоли за това, Спасителят им отговаря: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Синът, а само Моят Отец".[2] Не им разкрива тази тайна дори тогава, когато, през времето между Своето Възкресение и Възнесение разкрива тайните на Богочовешкото домоустройство на спасението и им говори за Царството Божие.[3] А когато го питат: „Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израил?", той им отговаря: „не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт".[4] Дори на великия Апостол на народите, на когото „чрез откровение Бог... възвести тайната" на Евангелието Христово, и то чрез откровението на самият Господ Исус,[5] не е разкрита тайната за това в кой момент ще настъпи последният ден, денят на второто пришествие Христово. Той пише на солунските християни: „А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощем".[6]
       Светото Откровение благовещае: Господ ще дойде за втори път, но кога - това не знаем. Поради промислителното Божие човеколюбие това е скрито от нас, за да бдим денонощно над себе си чрез светите добродетели, в очакване пришествието на Спасителя. Към това ни насочва предупреждението на Спасителя към Неговите последователи: „И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ",[7] „бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески".[8]
       Тази промислителна ненадейност на второто пришествие на Спасителя е полезна за истинските християни, но не за онези, които са отслабили душата си, помрачили са я с пороци, замърсили със страсти и по този начин са станали плячка на „вкаменената безчувственост".[9] Безгрижието и вкаменената безчувственост на хората преди второто пришествие на Господа Христа ще бъде подобна на безгрижието и вкаменената безчувственост на хората по Ноево време, защото по думите на Спасителя, „както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески."[10] „Затова бъдете и вие готови", съветва Спасителят, „понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човечески".[11] Живеейки с този съвет на Спасителя, Апостолите с голямо усърдие го предават на християните: „Братя,... пришествието Господне е наближило",[12] „близо е краят на всичко",[13] „последно време е".[14]
       Но, въпреки че Господ, заради нашето спасение, ни е оставил в неизвестност за часа на Своето второ пришествие, не ни е оставил в неизвестност по отношение на знаците, които ще предхождат Неговото второ пришествие, и сигналите, които ще предизвестят близостта на Неговото пришествие. Тези знаци са: проповядване на Евангелието на всички народи, по цялата вселена; обръщане на Израиля към Христа; поява на Антихриста; големи сътресения сред хората и трусове в природата: войни, революции, глад, мор, земетресения, големи знамения на небето.
       Проповядването на Евангелието на всички народи и всичко, което то ще предизвика, ще бъде сигнал за второто пришествие на Спасителя, според неговите думи: „ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят."[15] Това означава: Евангелието ще стане известно на всички народи,[16] но това не означава, че всички народи ще го приемат. Към това ни насочват думите „за свидетелство на всички народи". А те означават: за свидетелство на всички народи за Божията любов към тях, за изкупителния подвиг на Единородния Син Божи, за Църквата и за цялото удивително Богочовешко домоустройство на спасението в нея, и изобщо за всички вечни Божи истини в нея. Затова никой няма да има оправдание за невярването в Христа Бога; никой няма да може да се оправдава: не знаех за Христа, за силата и мощта на Неговото Евангелие и за вечните Божи истини. Това свидетелство за Евангелието пред всички народи ще даде възможност в Христовата Църква, според думите на Апостола на народите, да влезе „цялото множество езичници"[17], т.е. „всички предвидени от Бога езичници".[18] А от друга страна, мнозина, когато узнаят за Евангелието, бясно ще се изправят срещу него и по този начин ще покажат до каква степен хората са влюбени в злото, станали са роби на греха и лъжата, станали са оръдие на сатанинското зло срещу вечния Бог на доброто.[19] И в тази обща борба за и против Евангелието, ще настъпи момент, когато целият Израил ще се спаси,[20] и ще се изпълни пророчеството на старозаветния евангелист: „ще дойде Изкупител за Сион и за синовете на Яков, които са се отвърнали от греховете".[21] Това обръщане на Израиля към Христа, според предсказанието на пророк Малахия, ще бъде извършено от пророк Илия Тесвитянин,[22] който заедно с Енох ще дойде от небето в дните на Аантихриста и ще се бори срещу него за правдата на Евангелието Христово.[23]
       Срещу разпространението на Христовото Евангелие, войниците на злото ще разпространяват и пръскат семето на злото под всички възможни форми. За да попречат на успеха на Евангелието, те ще мобилизират всички лъжи, цялото зло на света, всеобщото насилие, всички ужаси, и ще ги насъскат срещу християните, с цел да съблазнят, ако е възможно, и избраните. Плиткоумните поклонници на злото ще напредват в злото; във всяка капка мед ще добавят от отровата на злото; ще маскират злото с най-привлекателни маски; ще умножат беззаконието до ужас; и като се спусне в дълбините на христоборческите души, побеснялото зло ще предизвика сътресения в тях, ще ги минира и те ще експлодират с безочни хули срещу всичко Христово; „адъ всесмѣхливꙑи" - достойният за всякакво осмиване ад ще поругае всичко, което е Божие; тайната на злото ще омае мнозина, ще ги заслепи; със своя фалшив блясък и временни успехи злото ще съблазни мнозина.
       Целият този безумен пир на злото е наречен от Апостола „тайна на беззаконието" - το μυστήριον της ανομίας - която действа в синовете на погибелта,[24] действа против всичко Христово и Божие и прави така, че хората да отстъпват от Господа Христа.[25] На тайната Божия, тайната Христова - а това е Църквата - се противопоставя тайната на Сатаната, тайната на злото. Като се маскира умело, злото ще действа през последните дни успешно чрез лъжехристи и лъжепророци.[26] Като описва това време, Спасителят говори: „мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина."[27] И „много лъжепророци ще се появят и ще измамят мнозина".[28] А свети апостол Павел, в пророческото си видение, като обяснява тези думи на Спасителя, казва: „А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на измамни духове и бесовски учения".[29] След като унищожат с лъжа дори и своята съвест, те ще живеят „отдадени на своите страсти" и ще се присмиват на всичко Христово.[30] Заслепени от злото те „няма да търпят здравото учение, но водени от своите желания, ще си подберат учители да им гъделичкат слуха" и „ще отвърнат слуха си от истината и ще се обърнат към измислиците."[31]
       Като наблюдава последните времена от своята богочовешка небесна наблюдателница, и изобилието на зло в тях, апостол Павел пише на Тимотей: „И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли."[32] „ще въстане народ против народ, и царство против царство;" „ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии,"[33] и „голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде"[34] „и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта" и „мнозина ще се съблазнят,"[35] „на свето място" ще се появи „мерзостта на запустението",[36] и „Син Човечески, когато дойде, ще намери ли вяра на земята?"[37]


БЕЛЕЖКИ:
_↑_[1] Откр. 10, 6.
_↑_[2] Мт. 24, 36; ср. Мк. 13, 22.
_↑_[3] Д.А. 1, 3.
_↑_[4] Д.А. 1, 7. 8.
_↑_[5] Еф. 3, 3; Гал. 1, 12.
_↑_[6] 1 Сол. 5, 1-2; ср. 2 Петр. 3, 10.
_↑_[7] Мт. 24, 42; ср. 24, 44. 50; Мк. 13, 33--35; Лк. 12, 35-40; 17, 24-30.
_↑_[8] Мт. 25, 13.
_↑_[9] Молитви преди лягане; молитва седма, в която православният християнин моли: „Господи, избави ме от всяко невежество и забрава, и малодушие, и вкаменена безчувственост."
_↑_[10] Мт. 24, 37-39.
_↑_[11] Мт. 24, 44.
_↑_[12] Иак. 5, 7. 8.
_↑_[13] 1 Петр. 4, 7.
_↑_[14] 1 Йн. 2, 18.
_↑_[15] Мт. 24, 14
_↑_[16] Мк. 13, 10.
_↑_[17] Рм. 11, 25.
_↑_[18] Блаж. Теофилакт, Тълк. Посл. към римл., гл. 11, р. 25; П. гр. т. 123, кол. 493 AB.
_↑_[19] ср. Мт. 24, 9
_↑_[20] Рм. 11, 26.
_↑_[21] Ис. 59, 20; ср. 27, 9; Осия, 3, 5.
_↑_[22] Малах. 4, 5
_↑_[23] ср. Св. Дамаскин, De fide, IV, 26
_↑_[24] 2 Сол. 2, 7.
_↑_[25] 2 Сол. 2, 3.
_↑_[26] Мт. 24, 24.
_↑_[27] Мт. 24, 5.
_↑_[28] Мт. 24, 11.
_↑_[29] 1 Тм. 4, 1.
_↑_[30] 1 Тм. 4, 5; 2 Петр. 3, 3; Иуд. 18.
_↑_[31] 2 Тм. 4, 3-4.
_↑_[32] 2 Тм. 3, 1-5.
_↑_[33] Мт. 24, 6. 7; Лк. 21, 11; Мк. 13, 8.
_↑_[34] Мт. 24, 21.
_↑_[35] Мт. 24, 12. 10.
_↑_[36] Мт. 24, 15.
_↑_[37] Лк. 18, 8.


Превод от сръбски: Хари Стоянов

На 02.09.2021 г. в Шибеник, Хърватско беше проведена дискусия на тема „Covid-19 - открито и аргументирано", отразена в статията „Започна полемика и в рамките на Църквата - Боже, благодаря ти!", Арна Шебаль, logicno.com, 5. 09. 2021, в която е даден пълният текст на изказването на проф. д-р Стипе Кутлеша.

Статията на хърватски


Докога ще търпим тази лудост, наречена COVID?
Проф. д-р Стипе Кутлеша


       Това, за което възнамеряваме да говорим не е нещо непознато и съвсем ново за вас, а само припомняне и повторение на онова, което вече се знае. Става дума само за нови потвърждения на онова, което е известно. Онзи, който е искал да знае, е можел да научи това през последните 18 месеца, а който не е, той няма да схване изобщо. Значи, не е време нито за информация, нито за речи, нито за просвещаване, нито за убеждаване, нито за увещаване, време е за действие, защото вече е късно. А когато се говори, трябва да се говори ясно и директно, без т. нар. политическа коректност, защото времето на замъгляването вече отмина. Със сигурност тук не става дума за никакви теории на конспирацията или заговора, а за действителен, доказан на практика заговор, чиито резултати вече виждаме и, за съжаление, ще видим и още.
       За да действаме, трябва да знаем. На човешкото същество е присъщо знанието и без знание не може да схване света около себе си, нито може трезво да взема решения и да действа. Истинското знание не е само знаенето на факти, в смисъл: колкото повече факти знаем, толкова повече знаем, напротив, то се състои в познаването на причините за нещата и събитията, т.е. то е познание за това защо нещата са такива, каквито са.
       Най-често хората са интелектуално лениви, избягват много въпроси, както днес въпроса за COVID-19, и казват, че не са специалисти и че оставят решенията да се вземат от професионалисти. По-лесно е да живееш „по рецепта", отколкото да мислиш със своята глава и да бъдеш отговорен за своите постъпки. Все пак, опознаването на нещата е наше задължение. Св. Павел в Първото послание до солуняните казва: „Всичко изпитвайте и към доброто се придържайте" (1Сол 5:21).
       За знанието се говори и в библейски, и в теологичен смисъл. Знанието е един от седемте дара на Светия дух. В Стария завет Осия казва: „Изтребен ще бъде Моят народ, защото му знание не достига: понеже ти отхвърли знанието, и Аз ще те отхвърля" (Ос 4:6). Не само че народът няма необходимите знания, а и неговите свещеници и пророци. Затова пророк Иеремия със съжаление казва: „дори и пророк и свещеник безсъзнателно бродят по земята"! (Иер 14:18). Дали днес ние, като човечество, няма да се познаем в тези библейски послания?
       Каква връзка има всичко това с днешната тема за COVID-19? Има връзка, и то пряка. Сегашното състояние на света отчасти е резултат и от нашата неинформираност, незнание, небрежност и безотговорност. Преди всичко трябва да се различават две неща: корона вируса, като причинител на болест, и COVID-19 като изключително политически конструкт. За болестта от коронавируса беше обвинен обикновен прилеп, но скоро се оказа, че всичко, от самото начало, е било лъжа, лъжата стана главен критерий за поведение и мнозина я приеха като нещо нормално.
       Когато се каже вирус, нас ни връхлита страх и паника. Такова схващане и човешки реакции са резултат от индоктринацията в образованието и манипулациите и всяването на страх от страна на политиците чрез медиите. Коронавирусът носи своето име от „корона", а короната е символ на могъщество и власт. Наименованието „корона" неслучайно е избрано за причинителя на болестта и за целия проект, наречен COVID-19, както неслучайно на един от ензимите е дадено името луцифераза (от Луцифер). В природата съществува много малък брой, да ги наречем „злонамерени" типове вируси, и много голям брой добри, безобидни и полезни, без тях животът би бил немислим. За вярващите, вирусите са създадени от Бог. Но Бог ли е създал коронавируса или вируса с кодово наименование SARS-CoV 2, който причинил COVID-19, уж като пандемия? Днес мнозина водещи световни учени са сигурни, че вирусът SARS-CoV 2 не е естествен вирус (значи, не го е създал Бог), а изкуствен вирус, т.е. дело на човешки ръце. Ако човек е създал нещо, то го е създал с някакво намерение и цел, била тя добра или лоша.
       Съществуват множество противоречия и нелогичности, които съпровождат феномена COVID-19, а които с лекота забелязва всеки човек със здрав разум. Затова тук само се поставят някои от множеството въпроси, които всеки здравомислещ човек трябва и е длъжен да си постави. Нека всеки сам си направи заключение.
       Защо учените и медицинските работници все още не са ни дали отговор на въпроса: защо няма грип през последната година и половина? Къде изчезна, а той съществува откакто съществуват светът и човекът. Коронавирусът (SARS-CoV2), статистически погледнато, е по-малко опасен от грипа, а за другите по-опасни болести и да не говорим, но според неговата представеност в медиите заема първо място и сякаш не съществува нищо друго, освен него. Вече толкова сме дресирани, че не можем дори да се учудим на този странен факт.
       Ако това е толкова опасна и разпространена болест, как така от заболяването, причинено от коронавируса за 18 месеца са се разболели около 260 милиона души или около 3,5% от населението на Земята, а смъртните случаи са около 4 милиона или около 0,05%, което означава, че на 2000 души умира един човек (ако изобщо някой е умрял само от коронавируса). Само за една година в света умират 150 милиона души от други болести. Според „важността" на COVID-19 в сравнение с всички останали болести, би могло да се заключи, че 4 милиона е повече от 150 милиона. Защото заради 4 милиона е блокирано цялото земно кълбо, а 150 милиона са незначителни случаи. Това ни насочва към отговор на въпроса, дали при COVID-19 става дума за реална опасност или голяма измама. Човечеството е поробено и физически, и духовно. И ние се съгласихме с това.
       Съгласихме се да носим маски, които вредят, да си правим PCR тестове, които нищо не доказват, да си слагаме ваксина, която е опасна и от която няма никаква полза, да си вадим COVID пропуски и паспорти, които ни правят несвободни хора, да ваксинираме здрави деца, т.е. да ги жертваме на идоли, съгласихме се да унищожим собствената си имунна система, да участваме в глобален експеримент и т.н.
       Ваксините са експериментални, което значи, че всички дози неизбежно нямат и не могат да имат еднакъв състав. Някои серии са плацебо дози, а в някои е открита наличност на тежки метали и други токсични вещества. Наистина ли сме изключително наивни като мислим, че политиците, предани на новия световен ред, и религиозните водачи, са получили същата ваксина като обикновения народ?
       В Хърватско се преценява, че над 50% от хората се преболедували ковид по естествен начин. Ако за стаден имунитет са необходими 70-80% ваксинираност, а в Хърватско са ваксинирани 50% (според официални данни), то ваксинирането трябва да престане, защото е постигнат стаден имунитет. Пандемията, значи, трябва да се отмени. Защо не е отменена? Ако няма да я отмени т.нар. Щаб (а той няма да го направи), нека я отменим ние.
       Защо не вярваме на създателите на новия COVID ред, когато ни дават изрична информация? Че целта на ваксинирането не е борба против болест, свидетелстват изявленията на идеолога, финансистът и пропагандаторът на ковидизма Клаус Шваб, който казва: „Ще станем по-ефективни в управлението на своите гени и гените на своите деца. В човешкото тяло могат да се внесат «интелигентни» частици. ...Най-вероятно външни устройства ще се вкарат в мозъка и тялото". Компютрите „дават възможност за нови форми на контрол и нови контролни механизми". COVID-19, както казва той, медицински погледнато, не е опасен, но е и още как „полезен", понеже „предлага възможност за въвеждане на невиждани обществени промени... и ще се появи нов свят".
       Съществуват още множество подобни изявления. Нима това все още не ни убеждава, че при COVID ваксината всъщност става дума за евгеника? Т. нар. пандемия COVID-19 - това е извън всякакво съмнение - служи като димна завеса, параван за преустройство на света или за налагане на новия световен ред. Планът за него вече съществува и е известен: 100%-тно ваксиниране, което ще унищожи имунната система, нова, още по-силна пандемия под името SPARS пандемия, получаване белега на Звяра и т.н. Решаваща дума при това имат злонамерени учени, по-специално медицински специалисти, и политици.
       Преди половин век самата истина за тях изрече Иван Илич, далматински хърватин по баща и виенчанин по рождение, католически свещеник и световно известен критик на западната култура. Той казва: „В храма на науката влязоха търговците" и така те замърсиха и принизиха истинската наука.
       За медицината казва: „Тя не е организирана да служи на човешкото здраве, а на самата себе си... Тя прави хората повече болни, отколкото здрави". Тя е „отрицание на здравето". Като глас, въпиющ в пустиня, той апелира: „Спрете науката, спасявайте човека". Каква грижа за здравето е това и каква медицина е тази, която забранява използването на ефективни и евтини лекарства, каквито са ивермектин и хидроксихлорохин, които са най-сигурните лекарства в историята на медицината, а предлага токсични ваксини?
       Днес нобеловият лауреат Люк Монтание говори за най-големия риск от геноцид в човешката история, а Владимир Зеленко за война против Бога. COVID тоталитаризмът обединява в себе си фашизъм, нацизъм, комунизъм, като ги превъзхожда по своите технически възможности. Не става вече дума за единомислие, а за безумие. Като се има пред вид заслепеността на мнозина по COVID ваксините, сега много лесно можем да разберем появата на нацизма в Германия. Не е ли човечеството днес в подобна ситуация на масова психоза?
       Би трябвало да очакваме, че срещу COVID лудостта ще се изправят онези, които истински са загрижени не само за здравето, но и за свободата, съвестта, човешкото достойнство. Това са верските общности. Ръководството на Католическата църква обаче е сред най-пламенните привърженици на създателите на COVID движението. Пред светското „първа се огъна Католическата църква". Един католически свещеник казва, че мнозина от пастирите „на Католическата църква се скриха в миши дупки от коронавируса и предоставиха решението за тайнствата на светските власти". Евхартистийните служби в Католическата църква бяха отменени през 2020 г. по време на Великите пости и Великден и драстично редуцирани по време на Адвента и Рождество. Площадът във Ватикана и базиликата св. Петър бяха затворени за поклонници и туристи, което никога преди в историята не се е случвало. Започна „коронавирусното пленничество" на Църквата. „Изправени пред вируса, християните на 21 век не следваха примера на многобройните християнски мъченици, изправени пред смъртта". Още св. папа Павел VI казваше, че „димът на Сатаната се е вмъкнал в Църквата". Дали димът на Сатаната днес не се е разпространил и обхванал голяма част от Църквата?
       Къде изчезнаха безследно в Църквата: принципът на предпазливост, свободата на съвестта, информираното съгласие, диалогът? Между католическите теолози и вярващите няма обществен диспут. Хърватските епископи са уведомени, че съществуват и подходи, различни от техния подход към проблема COVID-19. Въпросът е дали са се заели сериозно да ги разгледат. Със сигурност са ги игнорирали, в съответствие с COVID плана. По изключение, отделни хора излизат в публичното пространство и носят лъч светлина на вярващите. Вместо това, Католическата църква в Хърватско, още по-разпалено и от държавните медии, извършва цензура и възпрепятства диалога. Забранява изявления по радиото, телевизията и печатните медии, продажбата на „неудобни" книги в католическите книжарници, лепенето на плакати върху църковни обекти, провежда се открита дискриминация спрямо вярващите, които не желаят да се ваксинират и т.н.
       Папа Франциск обяви такава дискриминация срещу вярващите, като на светата литургия, която планира да отслужи тази есен в Словакия, няма да бъдат допуснати да присъстват неваксинирани. Той също така през май тази година покани във Ватикана на международна здравна конференция (Изследване на ума, душата и тялото) 114 участника, по-голямата част от които са масони и привърженици на новия световен ред, защитници на аборта, активисти на New Age, създатели и поддръжници на т.нар. COVID ваксиниране, застъпници на идеята за депопулация на света и др. Сред участниците в конференцията бяха цели двама католически свещеници, които можеха да изложат католически становища.
       За папа Франциск COVID ваксината е дар Божи, а католическият седмичник „Глас концила" (от 11 април 2021 г.) отива още по-далеч и я нарича чудо, което е „донесло утехата, че краят на пандемията се вижда". Неотдавна папа Франциск във видео обръщение с още четирима латиноамерикански кардинали и двама архиепископи призова всички хора да се ваксинират. Ваксинирането щяло да бъде знак на любов към другите. Както световноизвестните телевизионни звезди участват в платена реклама на някой продукт, по подобен начин се появява и папата със своите кардинали и архиепископи, рекламирайки ваксинирането. Каква ли научна или медицинска компетентност притежава папата, че да предлага своите „съвети" и увещания за ваксиниране? Каква връзка има той с епидемиологията, вирусологията, а и с науката? Накрая, какъв е неговият теологичен авторитет? Непогрешим ли е, когато говори за ваксинирането, COVID-19, изобщо за медицината, икономиката, спорта и т.н., за да бъдат вярващите длъжни да го послушат? Неговата препоръка, дори и „заповед" в която и да било област извън Църквата и вярата, не задължава никой от вярващите. Ваксинирането си е негова лична работа. Одобрявайки дискриминацията срещу неваксинираните, ръководството на Католическата църква, на общо и национални ниво, раздели Църквата. А преди два дена председателят на Хърватското католическо лекарско дружество обвини дон Йосип Мужич за непослушност към папата, защото, ето, папата се ваксинирал, а Мужич - не. Само какво подло манипулиране и обвинение! Пророк Исаия казва: „Слушайте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите. Кой е тъй сляп, както е Моят раб, и глух, както е Моят вестител, когото проводих?" (Ис 42:18-19).
       Covid тоталитаризмът със сигурност нямаше да бъде възможен, ако политиците и ръководството на Католическата църква не бяха подпомогнати от медицинските и фармацевтични специалисти. Могат ли вярващите да се крият зад пасивност и молитвени набожности? Св. Максимилиян Колбе, който основал „Войската на Безгрешната", поставя началото: „Не е достатъчно да се молим, трябва и да се борим". В същия дух са и мислите на почетния папа Бенедикт XVI, който казва, че задължение на християните и Църквата е да „имат сила за оказване на съпротива". По-добрият свят не се изгражда от онези, които подмазвачески и послушно се кланят на злите „господари" (които не заслужават уважение), а онези, които са готови да кажат: НЕ, стига! За истината и свободата си струва да го кажат.
       Докога ще търпим тази лудост, наречена COVID? Наше задължение е, с Божията помощ, не само да се молим, но и да действаме, както казва апостол Павел на Тимотей, „от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра" (1Тим 1:5) и да окуражаваме другите да вършат същото. Друг път няма.

       Превод: Хари Стоянов

Đorđe Balašević
Krivi smo mi
(s albuma Jedan od onih života, 1993.)



Джордже Балашевич
Виновни сме ние
(от албума "Един от онези животи", 1993)

Линк към изпълнението на Дж. Балашевич

To nisu krivci primitivci
Što su pokupili mast
Korov nikne digod stigne
Ma svaka njima čast

Не са виновни примитивите
Които обраха каймака
Плевелите никнат, където сварят
Браво на тях

Krivi smo mi

Виновни сме ние

Otkud' svi ti paraziti
Što su nam zagustili
Nemoj stari moj
Krivi smo mi
Što smo ih pustili

Откъде всички тези паразити
Които направиха живота ни опасен
Стига, стари мой
Виновни сме ние
Че им позволихме

Ma šta su znali đenerali
I brkati majori
Jedino da viču
Pali, ali nisu najgori

Ама какво знаеха генералите
И мустакатите майори
Само да викат
Огън! Но не са най-лошите

Krivi smo mi

Виновни сме ние

Ni svi ti silni infantilni
Što su puške sanjali
Ne, ne derane
Krivi smo mi
Što smo se sklanjali

Нито всички онези силни инфантилни
Които сънуваха пушки
Не, не, хлапе
Виновни сме ние
Че се криехме

Putuj Evropo
Nemoj više čekati na nas
Ne pitaj mnogo
Dospećeš i ti na rđav glas

Заминавай, Европо
Не ни чакай повече
Не питай много
Ще си спечелиш и ти лоша слава

Putuj planeto
Super smo se družili
Nama je lepo
Taman kako smo zaslužili

Заминавай, плането
Супер си се забавлявахме
Хубаво ни е
Точно колкото заслужихме

Nisu krivci depresivci
Lude i psihopate
Što su rušili pa sada
Nama nude lopate

Не са виновни депресираните
Лудите и психопатите
Които разрушаваха, а сега
Ни дават лопати

Krivi smo mi

Виновни сме ние

Nisu krivi sedativi
Što ih nisu sputali
Sorry, matori
Krivi smo mi
Koji smo ćutali

Не са виновни седативите
Които не ги усмириха
Sorry, старче
Виновни сме ние
Които мълчахме

Putuj Evropo
I poš'lji nam malo peciva
Nama je dobro
Sreća jedna neizreciva

Заминавай, Европо
И ни прати малко сладкиши
Добре ни е
Направо неописуемо щастие

Putuj planeto
Ovde se vrag priziva
Nama je lepo
Slika jedna neopisiva

Заминавай, плането
Тук призовават дявола
Хубаво ни е
Направо неописуема красота

Putuj Evropo
Nemoj više čekati na nas
Ne pitaj mnogo
Dospećeš i ti na rđav glas

Заминавай, Европо
Не ни чакай повече
Не питай много
Ще си спечелиш и ти лоша слава

Putuj planeto
Super smo se družili
Nama je lepo
Taman kako smo zaslužili

Заминавай, плането
Супер си се забавлявахме
Хубаво ни е
Точно колкото заслужихме

Putuj Evropo
I poš'lji nam malo peciva
Nama je dobro
Sreća jedna neizreciva

Заминавай, Европо
И ни прати малко сладкиши
Добре ни е
Направо неописуемо щастие

Putuj planeto
Ovde se vrag priziva
Nama je lepo
Slika jedna neopisiva

Заминавай, плането
Тук призовават дявола
Хубаво ни е
Направо неописуема красота

Putuj Evropo
Nemoj više čekati na nas
Ne pitaj mnogo
Dospećeš i ti na rđav glas

Заминавай, Европо
Не ни чакай повече
Не питай много
Ще си спечелиш и ти лоша слава

Putuj planeto
Super smo se družili
Nama je lepo
Taman kako smo zaslužili

Заминавай, плането
Супер си се забавлявахме
Хубаво ни е
Точно колкото заслужихме

Putuj Evropo
I poš'lji nam malo peciva
Nama je dobro
Sreća jedna neizreciva

Заминавай, Европо
И ни прати малко сладкиши
Добре ни е
Направо неописуемо щастие

Putuj planeto
Ovde se vrag priziva

Заминавай, плането
Тук призовават дявола

Превод: Хари Стоянов

Проф. д-р Стипе Кутлеша

10.08.2021

Оригинал на хърватски


      В епохата на т. нар. студена война често се сееше страх чрез заплаха от ядрено унищожение на човечеството. Това беше реална опасност, осъзнавана от всички велики сили и всички световни производители и подстрекатели на войни. Употребата на ядрено оръжие не би пощадила никого, защото такова оръжие притежават множество враждебно настроени една към друга държави в света. „Отговорните" разбраха, че ядрената война е безсмислена, но не защото в нея биха загинали много хора, а най-вече затова че тя би представлявала опасност и за онези, които са замислили чистка на световното население. Ядреното оръжие поразява неселективно, т.е. не различава „елита" от „гоите". Вече десетилетия се работи върху това да се обмислят нови начини за унищожение, като при това т. нар. елит да се спаси. При това особено важно е нещата да се уредят така, че да се създаде илюзия, че всичко се върши за благото на човечеството. Най-добрият избор за създаване на такава илюзия, разбира се, е здравето и „грижата" за него. А „най-добрият" начин за опазване здравето на индивида и цялото човечество според медицинската догма е ваксинирането. То е провъзгласено за най-голямото постижение на медицината, ако не и на цялата наука. Затова за повърхностните и безкритични (не)умове то можа да стане догма.


СПРЕТЕ НАУКАТА - СПАСЯВАЙТЕ ЧОВЕКА

      Ако ваксината изобщо, или тази сегашната псевдо- или лъжеваксина против COVID-19 (тя всъщност е за ковид или в служба на ковида), се възприеме като нещо, без което не може да се живее и към което, както казва хърватският Фюрер, трябва да се привикне, така че да стане нещо нормално, както постоянното вдишване на въздуха или всекидневното консумиране на вода и храна, и ако това привикване ни налага т. нар. „ново нормално", то въпросът, който трябва да се постави, гласи: как човечеството е оцеляло когато изобщо не е имало ваксини и ваксинация? Все пак, оцеляло е. Нима от Бог (за вярващите) или от природата (за невярващите) не ни е дадена способност човешкият организъм да се отбранява чрез своята имунна система, здравословно хранене, физическа активност и всичко останало, което естествено съпровожда тези неща? Да, дадена ни е. Благодарение на това човечеството се е запазило. Какво основание има сега да се твърди, че без ваксиниране човечеството щяло да изчезне? Такова твърдение би могло да се приеме за вярно, макар и много трудно, само ако се предположи, че човекът бил създаден от Бог (или природата) много калпаво, т.е. като несъвършен, с дефект, и единствено с някаква друга или различна намеса човекът можело да бъде спасен и да му се осигуряло оцеляване. Или че Бог бил направил това, защото и сам бил несъвършен или злонамерен, или и двете. Затова недопустимият Божи дефект и несъвършенство щели да бъдат поправени от науката, по-точно от учените-сциентисти. Това е твърдение на атеистите сциентисти, а и на голям брой вярващи и техните водещи пастири, съдейки по поведението им.
      „Официалната" медицина знае, но държи в най-строга секретност това, че имунната система е една от най-съвършените системи в цялата вселена. Ако това се признае, медицината не би могла да „продава" ваксинални догми. Трябва съвсем ясно да подчертаем, че медицината и цялата наука се прави от хора, които се занимават с нея, а те могат да бъдат, и за съжаление в действителност са, добри и зли. Медицината като наука ще бъде на практика резултат от това какви хора я ръководят. Щом в науката и медицината са навлезли парите като главен критерий за всичко, то, както казва Иван Илич „В храма на науката влязоха търговците". А търговците са онези, на които не им е до истинска и благородна наука, нито до истина, а до проституиране на науката. А най-големите и водещи научни проститутки са медицинският и фармацевтичният бранш. За политиците (които не заслужават това благородно по произход име - полис, град-държава) и да не говорим: те са шефове и водачи на проституцията. Така голяма част от учените, по-специално медици и фармацевти, са купени с пари и постове, така че научната истина при тях е останала на последно място. Ако изобщо им е до истина. Никаква тайна не е това, че докторите по-медицина са една от най-корумпираните части на обществото. Всеки, който някога е трябвало да влезе в болница, е изпитал това на собствения си гръб. Изобщо не е странно, че днес имат такова поведение. Тук е трудно да се намери човек. Все пак и в медицината има хора, макар и само почтени изключения; но правилото се налага над изключенията. Затова Иван Илич продължава: „Спрете науката - спасявайте човека". Медицината, за съжаление не само стана нечовечна, но и опасна за човека; тя е в служба на престъпниците и общия геноцид.


МНОГО НАУЧНИ РАБОТНИЦИ ДНЕС СА СЪВРЕМЕННИ ФАУСТОВЦИ

      Не е нужно да се впускаме в пресилени спекулации, достатъчно е да се огледаме и да видим (който има очи) какво ни се случва напоследък. За всичко това е казано почти всичко, така че няма смисъл да се повтаря. Все пак, всеки ден се разкрива нова информация. Все по-голям брой хора се убеждава, че първоначалните подозрения на „скептиците", за съжаление, все повече се потвърждават: маските са повече вредни, отколкото полезни (някои страни забраняват носенето на маски). PCR тестовете са фалшификати, които не служат за тестване на зараза с COVID-19 (защото не са изобретени за това, както казва техният изобретател, който междувременно си замина и не може допълнително да ни обучава), ваксините са оръжие за унищожаване на здравето и ваксинираните, както твърдят някои световни специалисти, са „фабрики" за нови щамове вируси. Те са по-голяма опасност за неваксинираните, а не обратното. Но те вероятно са по-голяма опасност и за самите себе си (както твърди нобеловият лауреат Люк Монтание).
      Резултатът от цялата тази фаустовска, дяволска сделка, е, че „господарите на света и живота на хората" (те погрешно смятат, че са такива) умело се възползваха от фаустовската черта на съвременната наука и технология, за да станат владетели на света. Става дума за жаждата за знание и покоряване на природата на човешките потребности (Ф. Бейкън, 16/17 в.), желанието за могъщество (Ф. Ницше, 19 в.), както и за материална облага (материализъм от всички видове). Д-р Фауст сключва съюз с дявола и му продава душата си (не звучи ли днес името д-р Фаучи като фаустовски символ?) Могъществото се състои във възможността човек да управлява и цялата природа. Днешната наука и технология до голяма степен дават възможност за това. И 21 век има своите фаустовци, които са продали душата си на лукавия и служат на неговите цели. Мнозина от здравните работници са модерни фаустовци.
      Ето няколко всеизвестни днешни примери, които мнозина, за съжаление, са изпитали на собствен гръб. Медицината служи (поне би трябвало, но за съжаление, не служи) за лечение, борба срещу заболяванията, превенция, за да не се стигне до заболяване или ако се стигне, да го облекчи или съвсем да го отстрани. Днес болни хора се гонят от болницата и не им се предоставят медицински грижи, ако не са ваксинирани или тествани с PCR. По-нов пример, известен на обществеността в Хърватско, е този със загребската болница „Меркур", а подобни случаи има много. Такава дискриминация никога не е извършвана дори и спрямо неприятелските войници през войните; в съответствие с медицинската етика и на неприятелските войници се е оказвала медицинска помощ. Това винаги са вършели почтените лекари. А сега, къде изчезна т. нар. първична медицинска помощ? Защо хора с тежки заболявания не се лекуват само защото не са ваксинирани или тествани? За какво тогава служи здравната система: за лечение или за отказ да се лекуват пациенти, за борба срещу болестите или за произвеждане на нови болести, за спасяване от смърт (доколкото е възможно за медицината) или за изпращане на хората преждевременно на смърт? Защо се допуска хора да умират или да понасят тежки здравни и всякакви други последствия заради нехайството на здравната система и заради лишаването от медицински грижи? Защо се забранява посещаване на старци (най-често родители) в старческите домове, ако посетителите (деца и внуци) не са ваксинирани или тествани с апарати, които фалшифицират резултатите? Нима лекарите не са защитили тези старци с „доброволна" или насилствена ваксинация? Какво може да им се случи, ако са им дали препарати, които са ефективни? За какво е тази трагикомедия? За тази ситуация някой трябва да отговаря. На кого служат лекарите? И защо? За да се подиграят с тази уродлива система някои посетители на старчески домове се обличаха в скафандри, за да могат да посетят собствената си майка.


ПРИ ВАКСИНИРАНЕ ГОЛЯМ БРОЙ ХОРА ПРИЕХА НЕМОРАЛНА ОФЕРТА

      Защо затруднено (или изобщо не) се получават някои лекарства, за които се знае, че са ефикасни и евтини и в много държави могат да се купят, но не и в Хърватско? На болните се протакат или отлагат операции само затова, че не са „подходящи" и „послушни" пациенти, т.е. не желаят нито да се ваксинират, нито да се тестват? Защо се прави това? Дали е за здравето на пациента или заради нещо друго, нека всеки сам си отговори. Нито тестването, нито ваксинацията имат за цел да защитят здравето, а да направят хората болни и да ги изтребят колкото се може по-скоро, а над онези, които останат, да се въведе контрол и поробване. И най-сетне, защо при преминаване на границите не се признават серологичните тестове, които дават по-добра картина на заразеност и болест от PCR тестовете, за които и самата СЗО призна, че са фалшификати? Как стана така, че PCR апаратите продължават да се използват и въз основа на техните резултати може или не може да се премине държавна граница? „Лекари без граници", къде сте? Най-новите вести говорят за това, че границата няма да може да се премине дори и с негативен PCR тест, а само с удостоверение за ваксинация. Означава ли това, че се признава, че тези тестове от самото начало на тяхната употреба са обикновена фалшификация?
      Как така „консуматорите" на всички тези „препарати" и „техники", т.е. обикновените „пациенти", все още не виждат достатъчно добре? Обсебени са от заблудата, че цялото това зло ще свърши толкова по-бързо, колкото по-бързо се ваксинират. Мнозина казват: „Отивам и това да свърша, че да се върна към нормалния живот" или „Имам кредит и кой ще го плаща, ако ме хване короната" и т.н. Изобщо не съзнават, че кредити не се връщат от умрели, а от живи. Съществува ли поне един луд, който да бъде готов без никаква гаранция да си купи кола от контрабандист и доказан измамник, за която автомеханикът му казва, че не е технически изправна и че е опасна за живота? При това никой не му дава гаранция за стоката: нито контрабандистът, нито механикът, нито службата за технически прегледи, нито който и да било друг. Може би има някой такъв луд, но огромното мнозинство от хората никога не биха се съгласили да приемат такава „неморална" оферта. При ваксинирането обаче голям брой хора се съгласиха да приемат подобна оферта. Търговците на човешки животи са произвели продукт, а мнозина са предупредили, че става дума за фалшива стока - никой не предлага гаранция за последиците от ненадеждни продукти, но някои хора, за съжаление, се втурнаха да се ваксинират, без изобщо да им дойде на ум поне да попитат какво всъщност има в тези ваксини. Това не знаят дори онези, които поставят ваксината на другите хора. Ако знаят, още по-зле за съвестта им. Ако съществуваше намерение публично да се оповести какво има във ваксините, нямаше да ги пазят с автомати. Повече от половин година трябваше, за да се узнаят някои „тайни", а ще има и още. Късмет е, че все още са повече онези, които не се съгласиха да се ваксинират. Някои от тях сигурно ще се съгласят. Щастлив им път!


МЕДИЦИНАТА И ФАРМАЦИЯТА КАТО ТОЯГИ

      Кои са тези, които не се съгласяват лесно да се ваксинират? Онези, които имат ниско IQ, така казват платените наемници, чиято единствена задача е да етикетират, омаловажават онези, които мислят различно, които имат здрав разум, които имат смелостта да вземат решение за себе си и за своето здраве, които имат съвест и се борят за правото на отказ по съвест, които са предпазливи и спазват принципа на предпазливост и т.н. Така дискриминацията стана „легална" част от нашата действителност. Какво казват в случая хипократовците? Предимно мълчат: „Не бих искал да се меся". Какво казват за дискриминацията „избраните" (по-точно подбраните) „вождове" на народа? Нищо. А какво казва самият народ? Пак нищо.
      Мнозина от здравната система отчасти знаят за какво става дума, но не си позволяват да говорят дори тайно, а камоли явно. Други са все още „вярващи", на които нито малтретирането на пациенти, нито допълнителните болести, нито смъртта на ближните все още не са отворили заслепените очи. Нека такива да отговорят на най-обикновения медицински лаик: къде изчезна грипът? Има ли още поне една болест, която да е достойна за медицинско внимание? Но без шантажи. Къде е лекарската и хипократовата чест на мнозина от днешните лекари, които унищожават не неприятелски войници, а цивилни, представители на собствения им народ. Това са непочтени хора, които заслужават всякакъв вид осъждане, защото са нарушили и медицинската етика, и правните норми. Да не би почтеността им (ако изобщо са я имали) се е разтворила в купчина евро, долари, куни и силно „желание за могъщество"? Честните лекари (такива са относително малко) се срамуват от своите колеги и от своята професия в която са се заклели. Колегите им ги предадоха. Има ли достатъчно честни и смели лекари и друг медицински персонал да се противопоставят на терора на злодеите?
      Всички локдауни нямаше да бъдат възможни без непочтения медицински персонал. Но не само те са виновниците за цялото ковид-зло, макар че мнозина от тях доброволно продадоха душите си на дявола. Не по-малко са виновни и онези, които ги подкрепят, а особено онези, които ги ръководят. Медицинският персонал се съгласи да бъде манипулиран: някои съвсем съзнателно, някои от незнание и неинформираност, а някои от страх. Време е всички те да прогледнат. От това зависи дали човечеството ще оцелее или над него ще бъде извършено престъпление геноцид. Ако само десетина, двадесетина процента от лекарите имаха почтеност да откажат да бъдат послушни на своите ръководители, проблемът щеше да бъде решен. Същото важи и за другите групи. Медицината и фармацията днес станаха успешни тояги, с които си служат злодеи, за да се създават болести, вместо да се води борба с тях, за да се сее болест и смърт, вместо хората да се лекуват и спасяват.

Превод: Хари Стоянов

Изфабрикувана пандемия

| No Comments | No TrackBacks

Тестване на хората за кой да е щам коронавирус, а не конкретно за COVID-19
Джулиан Роуз
Глобал рисърч, 29 юни 2020
Линк към статията на английски език
Първоначална публикация в Глобал Рисърч на 27 март 2020


Текстът по-долу е от медицински форум. Авторът, който е многоуважаван професионалист и учен от САЩ, предпочита да остане анонимен, понеже представянето на каквато и да било гледна точка, различна от официалната, може да ви причини много неприятности в отровната среда, създадена напоследък от измамата около COVID-19. - Джулиан Роуз

***

       Работя в областта на здравеопазването. Проблемът е, че тестваме хората за кой да е щам коронавирус. Не конкретно за COVID-19. Няма надеждни тестове за конкретния вирус, причиняващ COVID-19. Няма надеждни агенции или медии за отчитане на броя на действителните случаи на COVID-19. Именно на това трябва да се обърне внимание. Всяко действие и реакция, свързана с COVID-19, се основава на напълно некоректни данни и ние просто не можем да направим точни оценки.
       Ето защо чувате, че повечето хора с COVID-19 не показват нищо повече от симптоми като при настинка или грип. Това е така, защото повечето щамове коронавирус не предизвикват нищо повече от симптоми като при настинка или грип. Малкото реални нови случаи на заболяване, причинено от коронавирус, имат някои по-лоши дихателни реакции, но все пак при тях има многообещаващ процент на възстановяване, особено при случаите без предшестващи проблеми.
       Като „златен стандарт" при тестване за COVID-19 приемам използването на лабораторно изолирани / пречистени коронавирусни частици (свободни от всякакви замърсители и частици, които приличат на вируси, но не са), за които е доказано, че са причина за синдрома, известен като COVID-19, и са получени чрез прилагане на подходящи методи и контроли за вирусна изолация (не PCR, който се използва в момента или тестове за серология / антитела, които не откриват вируса като такъв). PCR основно взема проба от вашите клетки и умножава всяка ДНК, за да търси „вирусни последователности", т.е. фрагменти от нечовешка ДНК, които привидно съвпадат с части от известен вирусен геном.
       Тестът обаче е известен с това, че не върши работа.
       Той използва „амплификация", което означава да вземете съвсем, съвсем малко количество ДНК и да го третирате така, че да нараства в геометрична прогресия, докато не стане годно за анализиране. Очевидно, всяко миниатюрно замърсяване в пробата също ще бъде умножено, което ще доведе до потенциално груби грешки при откриването.
       Освен това, той търси само частични вирусни последователности, а не цели геноми, така че идентифицирането на един патоген е почти невъзможно, дори ако пренебрегнете останалите проблеми.
       Тестовите комплекти-играчки, изпращани в болниците, в най-добрия случай показват на тестващите, че има някаква вирусна ДНК в клетките ви. Каквато повечето от нас имат, през повечето време. Те могат да ви покажат и че вирусната последователност е свързана със специфичен тип вирус - да речем огромното семейство коронавирус. Но това е всичко. Идеята, че тези комплекти могат да изолират конкретен вирус като COVID-19, е глупост.
       И това дори не навлиза в другия проблем - вирусното натоварване.
       Както споменах, PCR действа чрез умножаване на малки количества ДНК. Следователно той е безполезен за откриване на количеството вируси, които може да имате. И това е единственият въпрос, който наистина има значение, когато става дума за диагностициране на заболяване. Всеки ще има известно количество вируси, които живеят в организма му по всяко време, като повечето от тях няма да причинят заболяване, понеже количествата им са твърде малки. За да се разболеете от вирус, трябва да имате много, огромно количество от него. Но PCR не тества вирусното натоварване (концентрацията на вируси в организма) и следователно не може да определи дали е налице в достатъчно количество, за да ви разболее.
       Ако се почувствате зле и ви направят PCR тест, може да бъде идентифицирана всяка произволна вирусна ДНК, дори ако тя изобщо не участва във вашата болест, което води до фалшива диагноза.
       А коронавирусът е изключително разпространен. Голям процент от световното човешко население ще има ДНК на коронавирус в малки количества, дори ако хората са напълно добре или са болни от друг патоген.
       Разбирате ли до какво може да доведе това? Ако искате да създадете напълно фалшива паника за напълно фалшива пандемия - изберете коронавирусите.
       Те са изключително често срещани и има тонове от тях. Много висок процент от хората, които са се разболели по друг начин (грип, бактериална пневмония, каквото и да е), ще имат положителен PCR тест за COVID, дори ако го правите правилно и изключите замърсяването, просто защото коронавирусите са толкова често срещани.
       В болниците по целия свят по всяко време има стотици хиляди жертви на грип и пневмония.
       Всичко, което трябва да направите, е да изберете най-болните от тях на едно място - да речем Ухан - да им направите PCR тестове и да твърдите, че всеки, показващ вирусни последователности, подобни на коронавирус (които неизбежно ще са доста), страда от „нова" болест.
       Тъй като вече сте избрали най-болните случаи на грип, доста голяма част от избраните от вас пациенти ще продължат да умират.
       След това можете да кажете, че този „нов" вирус има смъртност (CFR) по-висока от тази на грипа и да използвате това, за да предизвикате по-голямо безпокойство и да направите повече тестове, които, разбира се, ще доведат до повече „случаи", което разширява тестването, което пък води до още „случаи" и така нататък.
       Не след дълго имате своята „пандемия" и всичко, което сте направили, е да използвате прост трик с тестов комплект, за да превърнете най-тежките случаи на грип и пневмония в нещо ново, което всъщност не съществува.
       Сега просто пуснете същата измама в други страни. Уверете се, че масово разпространявате посланието, всяващо страх, така че хората да изпитват паника и да бъдат по-малко способни да мислят критично.
       Единственият ви проблем ще бъде, че в действителност няма нов смъртоносен патоген, а просто обикновено болни хора, поради което ще трябва да давате погрешна информация за броя на вашите случаи и особено този на смъртните случаи, който ще бъде твърде нисък за една истинска нова смъртоносна вирусна пандемия.
       Но можете да принудите хората да спрат да изтъкват това, и то по няколко начина:
       1. Можете да твърдите, че това е само началото и предстоят още смъртни случаи. Използвайте това като оправдание за карантина на всички и след това твърдете, че карантината е предотвратила очакваните милиони мъртви.
       2. Можете да кажете на хората, че „омаловажаването" на опасностите е безотговорно и така да ги заплашите, че да не говорят за бройките.
       3. Можете да говорите глупости за измислени бройки с надежда, че ще заслепите хората с псевдонаука.
       4. Можете да започнете да тествате повече хора (които, разбира се, вероятно също ще имат частици коронавирусна ДНК в себе си) и по този начин да раздуете вашите „случаи" с „асимптоматични носители" (разбира се, ще трябва да водите така тази кампания, че да звучи смъртоносно, въпреки че всеки вирусолог знае, че колкото повече са случаите без симптоми, толкова по-малко смъртоносен е вашият патоген).
       Направете тези 4 прости стъпки и можете да създадете своя собствена изцяло изфабрикувана пандемия, която да проработи след няколко седмици.
       Не може да се „потвърди" нещо, за което няма точен тест.

       Превод: Хари Стоянов

Догматика на православната църква - Том I
Св. Юстин Челийски
Част втора - раздел първи
Отношение на Бога към материята - Бог като Творец на света
32. За злите духове



       Светото Откровение представя и потвърждава, че съществуват не само добри, но и зли духове, и то като лични, самостоятелни същества, които доброволно и безвъзвратно са се установили и усъвършенствали в злото. Реалното съществуване на злите духове Светото Писание доказва чрез тяхното появяване на този свят и чрез своето учение за тях. Светото Писание обозначава с точни имена характера и дейността на нечистите духове. Главният, върховният дух на злото се нарича в Светото Писание: Сатана (на еврейски: satan = противник, неприятел)[1], дявол (διάβολος = клеветник[2], доносник), Велзевул,[3] Велиар,[4] княз на въздушната власт,[5] княз на този свят,[6] княз на дяволите,[7] изкусител,[8] Деница (ὁ 'Εωσφόρος = Lucifer),[9] Авадон,[10] а другите зли духове се наричат: нечисти духове,[11] духове на злото, зли духове,[12] бесове, демони,[13] ангели на Сатаната.[14]
       1. Това, че дяволът и неговите ангели са лични и реални същества, Светото Писание представя чрез описание на тяхното явяване на хората и тяхното присъствие на този свят. В книгата на Йов се представя как Ангелите често се явяват пред Божието лице, а с тях и дяволът, и подробно се описват всички неволи, чрез които дяволът, по Божие допущение, подлага на изпитание праведния Йов.[15] Зъл дух напада Саул;[16] дяволът напада Давид и го отклонява, за да извърши небогоугодно дело;[17] дяволът, приел облика на змия, посява първото зло на този свят, което се разклонява чрез всички души на всички потомци на Адам.[18] В пророческото видение на Захария се описва как първосвещеникът Исус стои пред ангела Господен, а от дясната му страна е дяволът като негов обвинител.[19] В книгата на Товит се говори за демон, който бяга от тамянов дим.[20] Премъдрият Соломон обявява, че чрез завистта на дявола смъртта ще влезе в света.[21]
       Новият Завет предоставя многобройни доказателства за нечистите духове като за същества самостоятелни, лични и реални. Така Новият Завет най-напред ни описва дявола като изкусител, който много умело и лукаво изкушава Спасителя, и с който Спасителят води разговор като с реална, самостоятелна, разумна и свободна личност.[22] Много пъти Спасителят изгонва нечисти духове от обсебени, обръщайки се към нечистите духове като към самостоятелни, разумни същества[23]. Когато фарисеите обвиняват Спасителя, че Той изгонва дяволите с помощта на Велзевул, княза на дяволите,[24], Той не само че не отрича съществуването на дявола, а чрез отговора си потвърждава, че действително съществува и Сатаната, и неговото царство: Аще сатана сатану изгонитъ, на ся раздѣлился есть; како убо станетъ царство его? И аще азъ о веельзевулѣ изгоню бѣсы, сынове ваши о комъ изгонятъ?[25] Царството Божие се осъществява в света чрез власт над нечистите духове и чрез изгонването им от душите и телата на хората с помощта на силата на Светия Дух, защото това е характерна черта и признак на Христовата вяра[26]. Нечистите духове са същества, които олицетворяват чистото зло и греха, и Спасителят показва и учи, че те се изгонват от човека и от света единствено „с молитва и пост".[27] В присъдата, която всеправедният Съдия в деня на Страшния съд ще изрече над грешниците: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели,[28] дяволът и неговите ангели ясно се отделят и различават от грешните хора и са представени като реални, лични, отговорни същества, на които е определено вечно наказание. „И бесовете вярват, и треперят"[29], защото са лични, самостоятелни и разумни същества. Те по своя воля са превърнали цялата природа на съществото си в работилница на греха, и те са единствените творци на греха в света на хората, докато хората са творци на греха доколкото доброволно са се съединили с тях и духовно се раждат от тях, заради което във вечната Книга е казано: Който прави грях, от дявола е (ἐκ τοῦ διαβόλου ἐστίν), защото открай време дяволът съгрешава.[30] Дяволът е заклет баща на лъжата и на всичко измамно, баща на греха и всичко греховно, затова той е открай човекоубиец.[31] Всички мисли на дявола, умело комбинирани в цялата философия на греха и лукаво наредени в съблазнителна апология на злото, са насочени към това да отклонят хората от Бога, заради което богоносният Апостол ни предупреждава, за да не вземе сатаната преднина над нас, защото не са ни неизвестни неговите замисли.[32] Чрез всичките свои злини нечистите духове улавят хората в своите богоборчески мрежи и ги тровят с грехове и пороци.[33] Дяволът и ангелите му и всичките им пагубни дела, са толкова реални в този свят, и страшни, и силни, че само Бог може да ги победи и унищожи, което е и причината за Божието въплътяване и изкупителен подвиг в огреховения и одяволен свят: Сего ради ꙗвися Сынъ Божiй, да разрушитъ дѣла дiаволя.[34] Богооткровеното учение за нечистите духове Църквата вярно е пазела открай време и чрез Светото Предание го е разкривала и разяснявала. Древните обреди на Кръщението показват, че от онези, които се кръщават, се е изисквало да се отрекат от дявола и всички негови дела. Α Житията на Светите подвижници свидетелстват, че те прекарват целия си живот в борба с нечистите духове, които нерядко им се явяват и във видима форма.
       2. Произходът на дявола и неговите ангели трябва да се търси в самите тях, в тяхното свободно и доброволно отстъпничество от Бога като вечна истина, светлина и добро. Всесъвършеният и вседобър Господ и тях е сътворил добри и свети, и светли, но те не са искали чрез любов към Бога да устоят в доброто, да останат в истината, затова са паднали и станали отстъпници от Бога, и станали лъжа, зло и грях. За това ясно говорят думите на Спасителя към грехолюбивите евреи: Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината (ἐν τῇ ἀληθείᾳ οὐχ ἕστηκεν), понеже в него няма истина (ὅτι οὐκ ἔστιν ἀλήθεια ἐν αὐτῷ). Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.[35] Това значи: дяволът е бил вътре, в истината, обграден с истина, и от него е зависело дали ще остане в нея, но той предпочел да я изостави; и той доброволно отстъпил от истината, напуснал истината, в която стоял, живял и се движел.
       Той е отстъпил от Бога с цялото си същество и в него не е останала ни най-малко истина; затова целият без остатък е станал лъжа и баща на лъжата, на всяка лъжа срещу Бога и Божията истина на този и на онзи свят.[36] Безгрешният Господ е сътворил безгрешни и дявола, и неговите ангели, но те по своя воля са съгрешили, напуснали Божията истина и Божието добро, и тръгнали по пътя на гордите мъки и страдания, които през Страшния Божи съд водят във вечни мъки и втора смърт. Към това ни насочват думите на светия Апостол: Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд.[37] Същото твърди и апостол Иуда: Богъ ангелы не соблюдшыя своего начальства (τὴν ἑαυτῶν ἀρχήν), но оставльшыя свое жилище (ἀπολιπόντας τὸ ἴδιον οἰκητήριον), на судъ великаго дне узами вѣчными подъ мракомъ соблюде.[38] Това означава: Ангелите са станали дяволи, защото не са запазили своето първоначално състояние на безгрешност, светост, истина, добро; те по своя воля са напуснали своето жилище, своя божествен дом на истината, правдата, светостта, доброто, и са се оковали с тъмнината на злото, греха и лъжата.
       Като богооткровена истина Църквата учи чрез своя свет, съборен, апостолски ум, че злите духове, сътворени от добрия Бог, са били в началото добри ангели, а по-късно, по своя свободна воля, са отстъпили от Бога и Божията вечна истина, превърнали сами себе си в зли и станали лъжа и творци на злото и греха. „Първи виновник за греха и баща на злините е дяволът, казва свети Кирил Йерусалимски. Това го е казал Господ, а не аз: открай време дяволът съгрешава (1 Йн 3: 8). Преди него никой не съгреши; а той е съгрешил не защото от природата е придобил необходимата склонност към греха -- το ἁμαρτητικόν -- (иначе отговорността за греха би паднала на онзи, който го е направил такъв); а сътворен добър, той по своя собствена воля е станал дявол (διάβολος γέγονεν ἐξ οικείας προαιρέσεως)"[39]. „Дяволът отначало е бил добър, казва свети Йоан Златоуст, но след като станал нехаен, изпаднал в такава злоба, че после повече и не се изправил. А за това, че той е бил добър, свидетелства Христос: видях сатаната, как падна от небето като светкавица (Лк. 10: 18). Сравнението със светкавицата показва и светлината на предишното състояние, и скоростта на падането"[40]. На друго място свети Йоан Златоуст говори, че дяволът е „много зъл, само че не по природа, а по самоопределение и свобода"[41]. Бог не е сътворил нито Ангелите, нито хората зли по природа, пише свети Ириней. След като Бог е сътворил всичко, а дяволът станал причина за отстъпничеството - на самия себе си и на другите, то Светото Писание с право нарича онези, които остават в състояние на отстъпничество, синове на дявола и ангели на злото (maligni)[42]. „Дяволът е нечист дух, пише блажени Августин; той е добро като дух, а зло като нечист; той е дух по природа, а нечист по грях; от тези две свойства първото е от Бога, а второто - от самия дявол."[43] Трябва да се знае, казва свети Атанасий Велики, че дяволите се наричат дяволи не защото такива са сътворени, защото Бог нищо зло не е сътворил, а и те са сътворени добри, но са отстъпили от небесния начин на мислене (ἀπό της ουρανίου φρονήσεως).[44]
       3. Според учението на Светото Откровение гордостта е началото на греха,[45] което означава, че гордостта е начало на всеки грях изобщо, начало на греха, душа на греха и на този свят, и в ангелския свят.[46] Надценявайки своите дадени му от Бога съвършенства, Сатаната е искал да се изравни с Бога, но чрез гордостта е отстъпил от истината, от светлината, и потънал в мрак, главоломно пропаднал в пъкъла.[47] „Първият светлоносец, казва свети Григорий Богослов, след като се превъзнесе високо, когато, отличен с изключителна слава, възмечта за царските почести на великия Бог, изгуби своята светлозарност, със срам пропадна тук, и, след като пожела да бъде бог, целият стана тъмнина... Но пропадна не сам, а повлече в падението си мнозина"[48]. Първият светлоносец, Деница (ὁ 'Εωσφόρος = Lucifer), е станал тъмнина заради своето възгордяване, и е наречен тъмнина с подчинените му богоотстъпнически сили, които с отдалечаване от доброто са станали творци на злото (δημιουργοί της κακίας).[49] Гордостта е започнала от дявола, който си направил погрешна сметка, като надценил силата и достойнството, дадени му от Твореца, и замислил по слава да се изравни с Бога, заради което е и низвергнат от небесните висини с онези ангели, които е въвлякъл в своето зло[50]. Дяволът и духовете, които с него са се напъвали да заграбят Божието достойнство, са се лишили от богосъздаденото достойнство и паднали от небето[51]. Дяволът паднал от небето „заради злобата и неизмерната гордост"[52]. „Дяволът най-напред станал горд и паднал, а след това завистлив, за да ни напакости"[53]. Всички безтелесни духове са създадени добри от Бог, казва блажени Теодорит, но дяволът и демоните, обзети от гордост и високомерие, решили да изберат злото и изпаднали от своето първоначално състояние[54]. Грехът на ангелите е грях на гордостта; те отказали да се покоряват на Бога и да Му бъдат верни.[55] Демоните са паднали чрез гордост, и те са обърнати към себе си, а не към Бога (ad seipsos, non ad Deum conversi)[56]. Основната отличителна черта на дявола и неговите ангели: да се противят на Бога и да се представят за Бог[57]. Падналият дух не е създаден зъл по природа, казва свети Йоан Дамаскин, а е бил добър и създаден за добро, и ни най-малко зло не е получил от Твореца. Но като не понесъл светлината и почестите, които Творецът му е подарил, той по своя воля, по свободен избор (αὐτεξουσίω προαιρέσει) се обърнал от природното към противоприродното (ἐκ τοῦ κατὰ φύσιν εἰς τὸ παρὰ φύσιν) и въстанал срещу Бога, който го е сътворил, с желание да вдигне бунт срещу Него; и след като пръв се отклонил от доброто, станал зъл[58].
       Чрез своето падение от неизразимата светлина нечистите духове са се тласнали към най-крайна тъмнина, защото паднали по своя воля, по свободен избор, в което са участвали с целия си разум, с цялата си воля, с цялото си същество. Сътворени от вседобрия Бог като чисти духове, те са били изпълнени с всяка божествена светлина и красота и свободни от всеки грях и зло, а са паднали единствено по напълно самостоятелно и непринудено решение на своя ум и своята воля, въставайки дръзко срещу самия Бог. „Със същата природа като Ангелите - казва свети Йоан Дамаскин, - те са станали зли по своя воля, по свободен избор, като се отклонили от доброто към злото"[59]. След като съзнателно и доброволно с цялото си същество избрали вечно богоборство, те чрез гордостта си толкова затънали в злото, че за тях вече няма нито покаяние, нито поправка. Те са, по думите на свети Юстин, неизменно зли (ἀμετάβλητος πονηροί)[60]. Изравнявайки се съзнателно, разумно и упорито със злото, дяволът има воля, която не може да се покае (ἀμετανόητον ἔχει την προαίρεσιν)[61]. За невъзвратимото падение на нечистите духове загатва Светото Откровение, когато учи, че за тях са определени вечни мъки[62]. „Падението за ангелите е каквото е смъртта за хората - казва свети Йоан Дамаскин - защото след падението за тях няма покаяние, както няма такова и за хората след смъртта"[63]. Това богооткровено учение за безвъзвратното падение на злите духове открай време е било убеждение на вселенската Христова Църква, която на V Вселенски събор е и осъдила мнението на Ориген и оригенистите за покаянието на демоните и тяхното завръщане при Бога.
       4. Демоните и след падението са останали духовни, безтелесни, но само че с напълно изменено морално състояние и настройка и със съвършено извратени свойства на своята духовна природа. Когато говори за тях, Светото Писание ги нарича духове[64], нечисти духове[65], зли духове[66]. Духове по природа, демоните имат разум, воля, чувства, които проявяват в своята дейност и живот[67]. По своите зли способности те превъзхождат човека[68], но способностите им все пак са ограничени. Което се вижда от това, че Сатаната може да изкушава хора само по Божие допущение[69], че е победен от Христа Господа наш[70], че християните, въоръжени с всеоръжието Божие, могат да го побеждават[71], и че Антихристът, чието идване ще бъде предизвикано от Сатаната, ще бъде убит от Господа Исуса чрез дъха на устата Му и изкоренен чрез светлината на Неговото пришествие.[72] Макар че е ограничена, все пак демонската сила в злото е голяма[73]. Демоните са причинители на всички човешки пороци и страсти, хули към Бога и на разврата на човешките души, защото зад всеки порок и грях се крие дяволът като първоначален техен творец[74]. Демоните могат да склоняват хората към зло, но не могат да ги накарат да извършат зло без тяхно съгласие. „Дяволът е подстрекател към грях - казва свети Кирил Йерусалимски; - той подстрекава всички, но все пак не може да принуди онези, които не му се покоряват"[75]. „Всички злини и всички нечисти страсти са измислени от демоните - казва свети Йоан Дамаскин; - и въпреки че имат допущение да изкушават хората, все пак те не могат никого да принудят, защото от нас зависи, дали ще приемем или отхвърлим онова, към което те ни подстрекават и което ни предлагат"[76]. Всеки човек има свободна воля, и дяволът може да го подстрекава към грях и зло, но той няма власт (οὐκ ἔχει την ἐξουσίαν) да го накара да извърши такова против волята си[77]. Ако демоните имаха власт, не биха оставили нито един християнин да живее[78]. Но те не могат да изкушават хората повече, отколкото те могат да понесат[79]. Като пазител и промислител на създадените същества, Бог не допуска демоните съвсем да ни потиснат и окончателно да утвърдят злото в света, макар че им допуска да развиват злото в света[80]. „Всеки човек е съпроводен от по един демон - казва свети Касиян, - стараещ се с всички средства да разврати неговата душа"[81]. „Учението на Църквата е - пише Ориген, - че всяка разумна душа има свободна воля и на нея ѝ предстои борба с дявола и ангелите му, тъй като те се стараят да я обременят с грях"[82]. В тази борба с хората те използват всички средства, които Бог им допуска, а понякога приемат различен облик[83].
       Те не знаят бъдещето, но могат, като използват своя многовековен опит, да правят известни прогнози, които често се сбъдват[84]. „Демоните предсказват, - казва свети Йоан Дамаскин, - понякога предвиждайки далечни събития, а понякога само налучквайки, поради което често и лъжат. Не трябва да им се вярва, макар че те много пъти говорят и истината"[85].
       5. Светото Откровение не ни казва точния брой на падналите духове, но ни дава сведение, че той е много голям[86] и показва, че и между тях съществува разлика в силата и възможностите им да вършат зло. Самият Спасител говори за нечистия дух, който, след като излязъл от човека, довежда след това „други седем духа, по-зли от себе си (ἑπτὰ ἕτερα πνεύματα πονηρότερα ἑαυτοῦ)"[87]. Апостол Павел прави разлика между зли духове началства, власти и светоуправници на тъмнината от тоя свят (мiродержители тьмы вѣка сего)[88]. С това Апостолът ни насочва към съществуването на чинове и степени при нечистите духове, защото в каквито чинове са паднали, в такива са и останали. Както при добрите Ангели има степени, така и при злите има своеобразни степени.[89] Самият Спасител говори за Веелзевул, бесовския княз[90], за дявола и неговите ангели.[91] „Голямо множество демони - казва свети Атанасий Велики - има във въздуха около нас, и не са далеч, и голяма е разликата между тях"[92]. А според свети Йоан Дамаскин, множеството демони е неизброимо (ἄπειρον)[93].

БЕЛЕЖКИ:

_↑_[1] Мт. 4, 10; 12, 26; Μк. 1, 13; 3, 23. 26; 4, 15; Лк. 10, 18; 13, 16. 22, 3; Йн.13, 27; Д. А. 5, 3; 26, 18; Рм. 16, 20; 1 Кор. 5, 5; 7, 5; 2 Кор; 11, 14; 1 Сол. 2, 18; 2Сол. 2, 9; Апокл. 2, 9. 13, 24; 12, 9; 20, 2. 7. Св. Юстин казва, че името Сатана идва от еврейската и сирийска дума σατά, която значи: отцепник (ἀποστάτης), и думата νάς, която значи: змия (ὄφις). (Dialog. cum Tryph. с. 103).
_↑_[2] Мт. 4, 1; 13, 39; 25, 41; Лк. 4, 2. 3; 8, 12; Йн. 8, 44; 13, 2; Д. Α. 10, 38; Еф.4, 27; 6, 11; 1 Тм. 3, 7; Евр. 2, 14; Як. 4, 7; 1 Петр. 5, 8; 1 Йн. 3, 8. 10; Апок. 2, 10;12, 9. 12; 20. 2. 10; 1 Парал. 21. 1; Пс. 109, 6; Йов 1, 6; 2, 2.
_↑_[3] Мт. 12, 24. 27; Мк. 3, 22; Лк. 11, 15. 18. 19.
_↑_[4] 2 Кор. 6, 15.
_↑_[5] Еф. 2, 2.
_↑_[6] Йн. 12, 31; 14, 30.
_↑_[7] Мт. 9, 34; 12, 24; Мк. 3, 22; Лк. 11, 15.
_↑_[8] Мт. 4, 3.
_↑_[9] Ис. 14, 12.
_↑_[10] Апок. 9, 11.
_↑_[11] Мт. 10, 1; Мк. 1, 27; 3, 11; 5, 13; 6, 7; Лк. 4, 36; 6, 18; Д. А. 5, 16; 8, 7; Апок. 16, 13.
_↑_[12] Еф. 6, 12; Лк. 7, 21; 8, 2; 11, 26; Д. А. 19, 12. 13.
_↑_[13] Мт. 7, 22; 9, 34; 10, 8; 12, 27, 28; Мк. 1, 34. 39; 3, 15. 22; 6, 13; 16, 9. 17; Лк. 4, 41; 8, 30. 35; 9, 49; 10, 17; 11, 19. 20; 1 Кор. 10, 20. 21; Як. 2, 19.
_↑_[14] Апок. 12, 7. 9; Мт. 25, 41.
_↑_[15] Йов 1, 6. 12; 2, 2. 6.
_↑_[16] 1 Цар. 16, 14. 15.
_↑_[17] 1 Парал. 21, 1.
_↑_[18] 1 Мойс. 3, 1. 6. 14; Апок. 12, 9.
_↑_[19] Захар. 3, 1.
_↑_[20] Товит. 2, 3.
_↑_[21] Прем. Сол. 2, 24.
_↑_[22] Мт. 4, 1-11; Лк. 4, 1-13.
_↑_[23] Мк. 5, 2-13; 1, 23-26; 3, 11; 9, 25; Лк. 4, 34-35; 4, 41.
_↑_[24] Мт. 12, 24.
_↑_[25] Мт. 12, 26-27; Мк. 3, 22-26; Лк. 11, 15-20.
_↑_[26] Мт. 10, 1; Мк. 16, 17.
_↑_[27] Мк. 9, 29.
_↑_[28] Мт. 25, 41.
_↑_[29] Як. 2, 19.
_↑_[30] 1 Йн. З, 8.
_↑_[31] Йн. 8, 44.
_↑_[32] 2 Кор. 2, 11.
_↑_[33] 2 Тм. 2, 26.
_↑_[34] 1 Йн. 3, 8.
_↑_[35] Йн. 8, 44. Като тълкува думите на Спасителя: „не устоя в истината", св. Йоан Златоуст казва, че това означава: не остана в добрия живот (In Joan. hom. 54, 3).
_↑_[36] ср. Апок. 12, 9. 10; 2. Сол. 2, 9.
_↑_[37] 2 Петр. 2, 4.
_↑_[38] Юд. 6.
_↑_[39] Catech. II. 4.
_↑_[40] De poenitent, hom. I, 2; ср. св. Макарий Вел., Homil. 16, 1.
_↑_[41] De diabol. hom. II, 2.
_↑_[42] Contra haer. IV, 41,2.
_↑_[43] Contra Julian. с 9.
_↑_[44] Vita S. Antonii, 21; P. gr. t. 26, col. 876 А
_↑_[45] Сирах. 10, 15; ср. 1 Тм. 3, 6; Ис. 14, 13-14.
_↑_[46] ср. блаж. Августин, De Genes. ad litt. XI, 14.
_↑_[47] Ис. 14, 13-15; Йн. 8, 44.
_↑_[48] Св. Григорий Богослов, Carm. Theologic. 6.
_↑_[49] Он, Orat. 45, 5; t. 36, col. 629 В; ср. Orat. 38, 9; Orat, 36, 5.
_↑_[50] Св. Амвросий, Epist. 84.
_↑_[51] Св. Й. Златоуст, In Genes. hom. 22, 2.
_↑_[52] Он, In Genes. hom. 17, 7; cp. In Genes. hom. 15, 4.
_↑_[53] Св. Лъв, De coll. Serm. IV.
_↑_[54] Haeretic. fabul. compendium, lib. V, 8.
_↑_[55] Блаж. Августин, Enchirid., 28; De civit. Dei, XII, 6.
_↑_[56] Фулгенций, De Trinit. VIII; ср. св. Григорий Вел. Moral., 28, 11.
_↑_[57] ср. 2 Сол. 2, 4.
_↑_[58] De fid. II, 4; col. 876 А; ср. св. Григорий Ниски, Orat. catech. с. 6.
_↑_[59] De fid. II, 4; col. 876 В.
_↑_[60] Dialog. cum Tryph. с 141.
_↑_[61] Св. Кирил Йерусалимски, Catech. IV, 1.
_↑_[62] Мт. 25, 41; 2 Петр. 2, 4; Апок. 20, 10.
_↑_[63] De fid. II, 4; col. 877 С.
_↑_[64] Мт. 8. 16; 12, 45; Лк. 10, 20.
_↑_[65] Мт. 10, 1; Мк. 1, 27. 3, 11; 5, 13; 6, 7; Лк. 4, 36; 6, 18; Д.А. 5, 16; 8, 7; Апок. 16, 13.
_↑_[66] Лк. 7, 21; 8, 2; 11, 26; Д. А. 19, 12. 13: Еф. 6, 12.
_↑_[67] 2 Кор. 2, 11; 2 Тм. 2, 26; Йн. 8, 44; Як. 2, 19; 3; 15 и др.
_↑_[68] Еф. 6. 11-12; 1 Петр. 5, 8.
_↑_[69] Йов 1, 12; 2, 6.
_↑_[70] Мт. 4, 1-11; Евр. 2, 14; 1 Кор. 15, 54-56; 2 Тм. 1, 10.
_↑_[71] Еф. 6, 10-13; 1 Петр. 5. 8-9; Мк. 16, 17.
_↑_[72] 2 Сол. 2, 7-9.
_↑_[73] Мк. 5, 2. 4; 9, 18; 2 Сол. 2, 9; 2 Кор. 11, 3; Апок. 12, 12.
_↑_[74] Ср. Мт. 13, 27. 38. 39; Лк. 11, 24 - 26; 1 Петр. 5, 8; Еф. 2. 2; Апок. 20, 7;12, 9; Д. А. 5, 3; 2 Кор. 4, 4.
_↑_[75] Catech. II, 3.
_↑_[76] De fid. II, 4; col. 877 D.
_↑_[77] Св. Кирил Йерусал. Catech. IV, 21.
_↑_[78] Св. Атанасий Вел., Vita s. Antonii, 28; Р. gr. t, 26, coL 885 B.
_↑_[79] 1 Кор. 10, 13.
_↑_[80] Ср. Лк. 22, 31; Йов 1, 12; 2, 6.
_↑_[81] Collat. VII, 17; Collat, VII, 12. 13.
_↑_[82] De princip. Praef. 5.
_↑_[83] Св. Й. Дамаскин, De fid. II, 4; col. 887 A.
_↑_[84] Блаж. Августин, De civit. Dei, IX, 20, 22; In Joan., tract, 110 7; св. Макарий Вел., Homil. 26, 9.
_↑_[85] De fid. II 4; col. 877 B. Св. Атанасий Велики пише: Демоните нищо не знаят от себе си, а онова, което забележат у другите, това обявяват (Vitas. Antonii, 33; t. 26. col. 892 В).
_↑_[86] Лк. 8, 30; 10, 17. 20; 11, 18-20; Εф. 6, 12; Мт. 12, 26.
_↑_[87] Лк. 11,26;Мт. 12,45
_↑_[88] Кол. 2, 15; Еф. 6, 12.
_↑_[89] Ср. св. Й. Златоуст, In Ephes. hom. 22, 3.
_↑_[90] Мт. 12, 24.
_↑_[91] Мт. 25, 41.
_↑_[92] Vita s. Antonii, 21; t. 26, col. 876 Α.
_↑_[93] De fid. II, 4; col. 876 B.


Превод от сръбски: Хари Стоянов

Системата те лъже

| No Comments | No TrackBacks

Београдски синдикат, Систем те лаже


Спомням си когато имаше само два канала,
четеше се "Политика" и се пиеше евтино кафе,
гледаха се новините в 7:30 всеки ден,
а там - все едни и същи приказки, все една и съща банда.
Тогава беше лесно да се разпространява пропаганда,
народът вярваше на приказките от екрана,
нямаше как да се чуе друго мнение,
докато някъде далеч не настъпиха промени в плана.
Днес, след войните, протестите и промените,
след демокрацията, интернета и новите технологии,
след борбата за права и свобода на словото,
след всичко това, всичко е същото като някога.
И все още на власт са лъжливи марионетки,
следват заповеди и всичко заграбват за себе си,
за какво са ни хилядата канала и социалните мрежи,
щом забиваме глава в екрана и всички бягаме от проблемите.

Системата те лъже, не вярвай какво ти казва,
този живот е борба от раждането до гроба,
затова ставай веднага!
Системата те лъже, не вярвай какво ти казва,
този живот е борба от раждането до гроба,
затова ставай веднага!

От малък ме лъжат и ме прецакват,
разказват ми някакви приказки за вожда,
дадоха ми червена връзка, знаме и клетва -
"Приятелите не се продават за лъжица сметана".
А тези задници се скриха из вилите си в Дедине,
уж всички сме равни, но свинете все пак ни управляват.
Искахме демокрация, излязохме по улиците,
хабихме енергия, а накрая ни го завряха...
Чужди агенти ме подлъгаха като маймуна,
за да се удавя в сълзотворен газ, да ни скапят държавата.
Сега слушаме надути фрази от устата на лоши актьори,
но те не са власт, а куклен театър.
Знам аз кой ме лъже и кой ме тъпче,
банките, МВФ и корпорациите са важни.
А системата съществува, за да прави за тях пари,
и ще има правда, чак когато тази империя падне.


Системата те лъже...

Човек вярва на това, което вижда и което чува,
не чатка, че мозъкът му се трови от рождение
от пропагандата на системата, както и да я наричат,
таблоиди, телевизия, манипулирана реалност,
която работи, за да изгубиш идентичността си,
да бъдеш само послушен, гнила посредственост,
да прехвърляш на друг вината, да изливаш върху невинните
гнева, че си сляп и пак си прецакан.
Изпи последната заплата след като те уволниха, това е реформа, така трябва,
няма заплата, не плащаш навреме кредита, спират ти тока веднага
и са спокойни, чакаш кога ще дойде съдия-изпълнител,
както някога твоите предци са чакали турците в първата си брачна нощ.
А ти си мълчеше, вярваше, надяваше се, гласуваше
и сега не ти се вярва, че се оказа на дъното.
Затова събуждай се, докато е време, като те боли - кажи го на глас,
нямаш задължение за това към банката, но имаш задължение към децата си!


Системата те лъже...


Всички заедно


Превод Хари Стоянов, 16.02.2019.

Духът на страха

| No Comments | No TrackBacks

Св. Николай Охридски и Жишки, Мисионерски писма, 35-то писмо
До земеделеца Станое И., който се оплаква, че го напада духът на страха


       Това, което те напада е зъл дух. Един от многобройните зли духове, които работят за погубване на хората. Пишеш, че когато те нападне духът на страха, на теб ти се струва, че целият свят те преследва, че всички хора са ти врагове, че и Бог те мрази. Питал си вещи хора и те са ти казали: това е своеобразна лудост. И наистина е лудост; добре са ти го казали. И църквата ще ти каже това. Само че църквата ще ти каже и нещо повече, според своя опит и знание. Тя ще ти каже и от кого и заради какво идва тази лудост: от зъл дух и заради някой твой грях. Църквата ще ти препоръча и лек: изповядай се и се покай заради греха си, и злият дух ще се махне от теб. Сам, по своя воля, той никога не би се махнал, но Бог ще го прогони от теб. Знаеш, че всемогъщият Христос е изгонвал от хората зли духове. Че е имал пълна власт над тях. Че злите духове са Му се покорявали безпрекословно.
       Но Божията власт над злите духове не включва само изгонване на зли духове от хората, а и пускане на тези невидими кучета да нападат хора. Заради това дори и злият дух в Светото Писание е наричан Божи. Не четем ли в Стария Завет: та зъл дух от Бога нападна Саула (1. Цар. 18: 10)? Не се нарича той Божи защото е близък на Бога или защото изхожда от Бога - съвсем не - а защото е принуден да се подчинява на Божията власт. Прочети първа глава от книгата за Йов и ще се увериш, че злият дух не може да нападне човека, ако Бог не му позволи това.
       Сега, като научи това, нека отчаянието бъде далеч от теб. Бог е и всемогъщ, и всемилостив. Той не само може, а и иска да изгони от теб злия дух на страха, който понякога те мъчи жестоко. Ти само признай могъществото и милостта Божия. А след това изповядай греха си, покай се, и се помоли усърдно на всевишния Бог. Кажи в молитвата си: „Боже на духовете и на всяка плът, всемогъщи и всемилостиви, прости на мене, грешния, помилуй ме и ме спаси заради кръстните мъки на Твоя Син и Спасител наш Исус Христос!" Не се съмнявай ни най-малко. Бог ще се смили и ще изгони от теб това нищо и никакво плашило.
       И нека Бог ти помага!


       Превод Хари Стоянов

За злите духове

| No Comments | No TrackBacks

Св. Николай Охридски и Жишки, Мисионерски писма, 207-мо писмо
До „Любителя на истината": За злите духове


       Казваш, че вярваш в Бога, но изобщо не вярваш, че съществуват демони. Има притча за един странник, който, след като пристигнал в Египет, поискал на всяка цена да се окъпе в река Нил, за спомен. Казвали му местните жители, че в Нил има крокодили, и да не плува навътре в реката. Но той не вярвал, че съществуват крокодили, надсмял се над тези „бабини деветини" и, като добър плувец, уверен в себе си, заплувал надалеч в мътния Нил. Изведнъж един крокодил вдигнал глава, и със зъбите си триони прерязал плувеца наполовина. И така, този храбър клетник нито през живота си вярвал в съществуването на крокодилите, нито в смъртта си имал време да повярва.
       Като отричаш дяволите, ти отричаш и голяма част от евангелските истини. Отричаш, че дяволът е изкушавал Христос, и че Христос е изгонвал зли духове от хората, и че Той е разрушил властта на демоните над хората. Защото най-близкият ученик на Господа, свети Йоан, твърди, че Христос е дошъл на света, за да унищожи властта на дявола над хората, като казва: Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола. (1 Йоан, 3, 8).
       Един велик поет е казал:

       Да, има повече неща в небето и на земята...
       които философията не е дори сънувала! (Шекспир, Хамлет, 1.5.167-8)

       Ти отричаш дяволите не защото ти искаш това, а защото дяволът така иска. Бил ли си на война? Всяка войска прави засади и умело се скрива, за да си помисли неприятелят, че я няма. За един военачалник най-радостната вест е, че неприятелят е повярвал, че го няма - нито него, нито войската му. Някога дяволът открито се явявал на хората и чрез страх ги улавял в своите мрежи. А пък в наше време негова тактика е криенето; негово удоволствие е хората да го отричат и мислят, че той изобщо не съществува. Но, боя се, че дяволът не е толкова близо до никой друг, колкото до онзи, който твърди, че няма дяволи. На този свят ние сме като на бойно поле, в битка срещу неприятели - и явни, и тайни. Тежко ни, ако отречем тайните неприятели. С какво ще ни е от полза победата над вълците и мечките, ако ни ухапе змия, скрита в тревата?


       Превод Хари Стоянов

Rhabdovirus

| No Comments | No TrackBacks

Борислав Пекич, Бяс, 1981, Пролог
(Borislav Pekić, Besnilo, 1981, Prolog)


       Прониквайки в живата клетка на чуждото тяло, вирусът заменя нейното съдържание със своето и я превръща във фабрика за производство на нови вируси. Промените, които предизвиква в жизнената среда на клетките, са несравнимо по-дълбоки и драматични от онези, които е позволено на човека да се надява да постигне някога в своята.
       Вирусът е най-съвършеното създание в космоса. Неговата биологична организация не е нищо друго, а машина за производство на живот в неговия най-чист смисъл. Вирусът е върхът на естествената съзидателна еволюция.
       Върхът на изкуствената е... интелигентният вирус. Творение, което има форма на човек, а природа на вирус, жизненост на вирус и интелект на човек.
       Симбиозата между вируса, лишен от безцелност, и човека, освободен от ограниченията, би властвала над природата, на която и двамата служат само като тор.

                               Проф. Д-р Фредерик Либерман

       Когато в Осма песен на „Илиада", през устата на ахееца Тевкър, Омир описва троянеца Хектор като „кион лиситир" (κύων λυσσητήρ) или „побесняло куче", човекът все още не е знаел за Него. Когато през 1962 година за пръв път го съзира през електронния микроскоп, той има форма на куршум, вдлъбнат в основата, изпъкнал на върха. Дължината му е 180 нанометра, диаметърът му е 75. Тридесет милиона пъти е по-малък от животното, в което се е родил, шестдесет милиона пъти е по-малък от човека, когото ще убива.
       Живее в космос, който се нарича Неврон и е пет хиляди пъти по-голям от Него. Впрочем, всичко, което е живо, е по-голямо от Него. Но тази несправедливост не го притеснява. Защото е по-силен от всичко, което е живо.
       Той е Чудо на природата, чийто произход е обгърнат в мистерия, както и произходът на всички чудеса. Но делото му е извън всякакво съмнение и не оставящо никаква надежда. Опустошава родната си среда с коварна, свирепа, болезнена безогледност, с каквато човекът злоупотребява и унищожава своята. Той е смъртоносното черно слънце на своя космос, запалено да бъде слънце и на всички останали.
       Докато ги преследва, човекът крие Неговите предци под невинното наименование хеликсна рибонуклеинова киселина в липопротеинова мембрана и гликопротеинова обвивка.
       В тази война Той не се бои от нищо. Дошъл е на бял свят с друга обвивка, която още няма име, но когато го получи, ще се знае, че е непробиваема и неунищожима.
       Защото той е МУТАНТ, пръв от своя щам.
       Макар и сам, не се чувства самотен. Има вроден инстинкт за Голям брой. За двадесет и четири човешки часа неговите предци биха били 6000, за деветдесет и шест часа 200 000, за две седмици - 20 000 000. Такива като Него за двадесет и четири човешки часа ще бъдат 40 000 000. В неговото размножаване цари прогресия, която, неизчислима, се губи в безкрайността.
       Тогава той ще бъде вече кой знае къде.
       Ще пътува през микрокосмоса, както човекът пътува през макрокосмоса. Лутанията ще го водят през места с тайнствени имена, каквито за човека на днешния ден са планинската верига Хиндукуш, пустинята Каракум, джунглите на Амазонка, и каквито биха били за човека на утрешния ден, ако му се осигури продължителност на живота, мъглявината на Андромеда, съзвездието на Алдебаран, звездата Проксима Кентавър. Негови космически пристанища ще бъдат Nervus ischiadicus (седалищният нерв), Hippocampus (Амоновият рог), Cerebellum (малкият мозък), Glandula salivaria (слюнчената жлеза). Негова трансгалактична магистрала е Гръбначният мозък. Негова цел е Мозъкът.
       Навсякъде, където мине, световете ще се преобразяват от катаклизми по-страшни от всички земетресения, които още от Битието разтърсват Планетата.
       Навсякъде, където мине, ще предава страх, омраза, бяс на онези, които имат нещастието да не полудеят веднага от неговото докосване. На полуделите ще предаде съзнание, в естеството на което никой никога няма да може да проникне.
       Отново ще бъде онова, за което е създаден, и което възгорделият се узурпатор на природата - Човекът, за кратко му е оспорил: най-опасното, най-могъщото, най-безмилостното създание във Вселената, загадъчния съюз на светове, към който е принадлежал и Неговият Неврон. Роден да умре едва след като остане сам, когато няма да има повече смърт, от която да може да живее.
       Този път човекът няма да може да му се опълчи. Това би могъл да направи единствено Аристей, синът на бог Аполон, но в старите богове вече не се вярва.
       Затова спокойно тръгна да изпълни съдбата - да убива и умре.

       Превод Хари Стоянов

Дег Хюард-Милс
Опознайте невидимите си врагове ... за да ги сразите, Глава 5


И Го попитаха, думайки: 'Учителю, а кога ще бъде това, И КАКЪВ ЩЕ Е БЕЛЕГЪТ, КОГАТО ЩЕ СТАНЕ ТОВА?'"
Лука 21: 7

       Да се бориш с дявола означава да се бориш с невидим враг! Ключът към това как да бъдеш успешен християнин е като се научиш да откриваш присъствието и действията на злите духове. Служителят на Евангелието трябва да може още по-добре да открива присъствието и действията на злите духове. Ако успеете да откриете, изолирате и унищожите врага, ще го победите.
       Да се бориш с дявола означава да се бориш с невидим враг. Борбата с невидим враг не е толкова невъзможна, колкото ви се струва. Лекарите правят това от години!
       Борбата с дявола е подобна на работата на лекарите, защото те постоянно се борят с невидими бактерии, паразити и вируси.
       Лекарите са принудени години наред да се борят с невидими врагове. След дългогодишна практика те са в състояние да откриват, изолират и се справят със своите невидими врагове.
       Служителят на Евангелието трябва да е като добър лекар. Трябва да израствате в духовна насока, докато не успеете бързо да откривате присъствието на зли духове. Само неколцина имат видения и откровения, в които виждат дяволи и демони в действие. Много лекари също никога не са виждали определени вируси или бактерии, но са в състояние да се борят с тях ефективно.
       Не е нужно да виждате врага си, за да го победите! Но трябва да знаете, че вашият враг присъства! Трябва да знаете какво точно прави! Трябва да знаете как действа вашият враг! Възможно е наличието на невидим враг да се открие чрез определени признаци и симптоми.
       Има няколко симптома на демонична активност. Всеки служител на Евангелието трябва да ги знае, защото това е единственият начин да се открие демонична дейност. Симптомите и моделите на дадено заболяване са добре известни на лекарите. Ако човек страда от нощно изпотяване, загуба на тегло и хронична кашлица, повечето лекари веднага ще си помислят за туберкулоза. Защо? Тъй като симптомите се повтарят всеки път, когато тази бактерия присъства. Ако даден човек живее в Западна Африка и има главоболие, температура, студени и топли вълни с изпотяване, повечето лекари ще си помислят за малария. Не можете да видите паразита на маларията, но знаете, че той трябва да присъства някъде. Ако температурата спадне само за да се появи отново след четиридесет и осем часа, още повече ще си помислите за маларията, тъй като паразитите се размножават и отделят от черния дроб към тялото в четиридесет и осемчасов цикъл.
       Ако някое дете страда от задух, умора при ниска физическа активност, посиняване на устните и езика, много лекари ще си помислят за вроден сърдечен порок. Точно както лекарите разпознават модели на симптоми на заболявания, християните трябва да познават симптомите и моделите на демоничната дейност.
       „На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс? Иисус отговори: В МЕНЕ БЯС НЯМА; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите."
       Йоан 8: 48-49
       Човешките същества винаги са търсели начини да разобличават дяволите. Християните понякога отправят обвинения един към друг и казват: „Дяволът се е вселил в теб! Този брат е обладан! Тази сестра е обсебена! Съпругът ми е обсебен! В жена ми се е вселил дявола!" Това са твърдения, които често чуваме от някои християни. Но правилни ли са те?
       Дяволите са като мишки и плъхове. Те живеят сред нас. Ядат нашата храна. Унищожават имуществото ни и вгорчават живота ни. Но те постоянно бягат в тъмнината и се крият от нас. Възможно е обаче да се установи тяхното присъствие по издайническите знаци, които оставят след себе си. За съжаление, фарисеите обвиняват Исус, че има зъл дух. Обвиняват го, че има демони и действа чрез демонична сила. Това не е необичайно обвинение срещу Божи човек. Но е нелепо подобно обвинение да бъде повдигнато срещу Спасителя на света. Ако сте слуга на Бога, не очаквайте по-добро отношение.
       Исус обаче категорично отрича обвинението, че има демон. Той изтъква, че почита своя Отец и затова не може да има дявол. Хората, които имат демони в себе си, не уважават баща си. Не е необходимо да налучквате, когато се опитвате да откриете местонахождението на дяволите. Има ясни симптоми и признаци, които трябва да знаете, ако възнамерявате да откривате демонично присъствие. Почитането на бащата със сигурност не е знак за присъствието на дявол.
       „И биде свален големият змей, древният змей, НАРИЧАН ДЯВОЛ И САТАНА, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му."
       Откровение 12: 9
       Най-лесният начин да идентифицирате симптомите на демоничната активност е като използвате имената и прозвищата, дадени на дявола в Библията. Трябва да внимавате за ситуации, които извикват в съзнанието ви някое от имената на Сатаната. Имена и прозвища често се дават, за да опишат даден човек. Например, ако човек бъде наречен „кралят на поп музиката", това разкрива много за онова, което наистина прави този човек. Можете да очаквате да го намерите там, където има поп музика. Също така, можете да очаквате да го видите навсякъде, където се изпълнява поп музика. Ако някой е наречен „кралят на реге музиката", можете да очаквате да се срещнете с него или членове на неговата група, където се свири реге музика. Можете да откриете влиянието му навсякъде, където се свири реге музика.
       Сатаната има много имена. Всяко от тези имена описва някой конкретен вид дейност. Всяко от имената на Сатаната ви показва симптомите и моделите, които ще бъдат създадени от демоничното присъствие. Служителят на Евангелието трябва да внимава за онези ситуации, които извикват в съзнанието му някое от имената на Сатаната. Като знаете имената на Сатаната, ще сте наясно с всяка дейност, която насочва към него.

       1. Симптомът „лъжа и измама"
       Сатаната е лъжец и баща на лъжите: Внимавайте за СИМПТОМА „ЛЪЖА И ИЗМАМА". „Ваш баща е дяволът... Когато говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата." (Йоан 8: 44)
       Където има много лъжа и измама, там има голяма демонична активност.
       Пазете се от държави, в които цари лъжа и измама! В тези страни има разпространение на демони. Знаете ли някоя държава, в която хората постоянно се лъжат и мамят един друг?
       Веднъж посетих една страна с цел евангелизация. Тази страна е много известна с лъжи и измами. През нощта усетих необичайни демонични атаки, каквито не съм изпитвал в никоя друга страна. Бях изненадан, защото тази страна е известна и с християнската си дейност. Но, Писанието беше потвърдено. Много лъжи и много измами вървят ръка за ръка с голяма демоничната дейност.
       Пазете се от работни места, които включват много лъжи и измами. Знаете ли такива работни места, където хората трябва много да лъжат и да мамят други хора? На такива работни места обикновено има голяма демонична активност, свързана с тях! За съжаление, политиката често включва лъжене и мамене на хората. Не е задължително това винаги да е така, но много политици смятат, че трябва да лъжат, за да спечелят гласове. Орди от демони нахлуват в политиката, тъй като всеки се опитва да измами другите. Християните трябва много да внимават, когато дръзнат да навлязат в тази сфера.

       2. Симптомът „убийство"
       Сатаната е наречен убиец: Внимавайте за СИМПТОМА „УБИЙСТВО". „Ваш баща е дяволът... Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина..." (Йоан 8:44)
       Пазете се от нации, в които имат висок процент убийства! В тези страни има силна демонична активност.
       Пазете се от онези, които убиват много хора!
       Пазете се от онези, които безсрамно и насилствено причиняват смъртта на невинни хора!
       Пазете се от безсърдечните убийци, които убиват, осакатяват и унищожават без причина! Тези неразумни действия не разкриват нищо друго освен присъствието на Сатаната.
       Когато има постоянни и необичайни убийства, трябва незабавно да си помислите за дявола. Когато чуете хора да бъдат убивани безчувствено, обезглавявани, измъчвани и т. н., трябва да си помислите за присъствието на дявола. Имало е много войни и революции, които са довели до безсмислено убийство на хора. Например, Втората световна война е безсмислен конфликт, довел до смъртта на петдесет милиона души. Това необяснимо унищожение, което беше пуснато на света в тази война, разкрива ясно присъствието на активни демони.

       3. Симптомът „клевета и обвинение"
       Сатаната е наречен клеветник на братята: Внимавайте за СИМПТОМА „КЛЕВЕТА И ОБВИНЕНИЕ" в своя живот и служение. „И чух на небето висок глас да говори: Сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем." (Откровение 12: 10)
       Там, където има постоянни и необичайни клевети и обвинения, веднага трябва да си помислите за дейността на Сатана! Страдате ли от непрекъснати клевети и обвинения за нещо? Вероятно сте изпитали сатанинска дейност!

       4. Симптомът „противопоставяне"
       Сатаната е наречен противник: Внимавайте за СИМПТОМА „ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ" в своята служба. „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля и търси кого да глътне!" (1 Петрово послание 5: 8)
       Там, където има постоянно и необичайно противопоставяне на вашия живот и служение, трябва незабавно да си помислите за дявола. Противопоставящите се сили и хората, които ви пречат, са вдъхновени от самия Сатана. Повечето служители на Евангелието имат по един враждебен дух, изпратен да се бори с тях. Тези враждебни духове ги забавят и затрудняват делата им. Пазете се от противопоставянето, трудностите, забавянето и препятствията в своето служение. Много неща, които ви забавят, имат демоничен произход. Хората, които се борят срещу вас и ви се противопоставят, често са вдъхновени от дявола.

       5. Симптомът „изкушение"
       Сатаната е наречен изкусител: Внимавайте за СИМПТОМА „ИЗКУШЕНИЕ". „И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове." (Матей 4: 3)
       Когато имате множество постоянни и необичайни изкушения в живота си, трябва да си помислите за демонична дейност. Изкушенията се дирижират от дявола. Сатаната стои зад много хора, които идват в живота ви, за да ви изкушават и изпитват.

       6. Симптомът „предателство"
       „Иисус им отговори: нали Аз избрах вас дванадесетте? Но ЕДИН ОТ ВАС Е ДЯВОЛ."
       Йоан 6: 70
       Юда Искариот е нелоялен към Исус Христос, неговия Господ и учител. Предателството е върховният израз на нелоялността. Навсякъде, където има нелоялни и неверни хора, си помислете за демонична дейност. Демоните нахлуват в църквите и ги унищожават чрез нелоялност и предателство. Там, където членовете критикуват своя водач и подронват авторитета на пасторите през цялото време, има изобилие от демони. Там, където присъстват критицизъм, обвинения, мърморене, слухове и намиране на недостатъци, действат много демони. Много пастори, поради незнанието си, не признават, че демоните действат с пълна сила чрез онези, които мърморят, намират недостатъци, критикарстват и обвиняват. Те смятат, че хората имат само лошо отношение. Исус казва: „Един от вас е дявол." С други думи, един от вас ще ме предаде. Един от вас ще ме изложи. Един от вас ще ме даде в ръцете на враговете ми. Един от вас ще ме нарани. Един от вас ще бъде неблагодарник. Един от вас ще забрави всичко, което направих за вас. Един от вас ще се бори срещу мен отвътре. Един от вас ще ме продаде на враговете ми за а малка сума пари.
       Нелоялността може да унищожи целия ви упорит труд. Има хора, които изграждат църкви и виждат унищожаването им от нелоялен, коварен сътрудник.
       Сатаната е наречен Велиар, което означава безполезен: Внимавайте със СИМПТОМА НА БЕЗПОЛЕЗНОСТТА. Когато духът на Белиар ви посети, всичките ви усилия в служението ще се обезценят. Всичко, което унищожава и омаловажава вашите усилия, е от демоничен произход. Всичко, което ви превръща в нищожества, незначителни хора, обезценява ви и ви прави безполезни, е от демоничен произход. Велиар е дух на безполезността. Всичко, което обезсмисля вашето благородно служение и голям принос, е духът на Велиар. Постоянните усилия за неутрализиране, унищожаване и обезсмисляне на вашето съществуване и важност, имат демоничен произход.
       Когато една общност се отдаде на наркомания, престъпност, алкохолизъм, проституция и други подобни дейности, обикновено има много демонично присъствие. Тези дейности деградират човешките същества и ги обезценяват. Всичко, което ви прави безполезни, е от дявола! Познавате ли групи хора, които са се предали на бедността, наркотиците, престъпността и алкохолизма? Там често има засилено присъствие на зли духове. Злите духове се опитват да деградират човешките същества и да ги обезценят.
       „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара?" (2 Коринтяни 6:15)
       Когато се появяват странни и постоянни обстоятелства, които обезценяват живота ви, трябва да си помислите за дявола. Там, където има действия, които водят дадена общност към долнопробно и безполезно общество, трябва да внимавате за демоничната дейност.

       7. Симптомът „борби, конфликти и война"
       „А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си, и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък".
       Откровение 20: 7-8
       Както можете да видите от Писанието, веднага щом Сатаната бъде освободен, той отива да събира хора за битка. Работата на Сатана е да обедини хората и да ги събере за битка. Борбите и недоразуменията са симптоми на демонично присъствие. Там, където има демони, има конфликти, недоразумения, объркване и всякакви зли дела.
       „защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо."
       Яков 3:16
       Трябва да се съобразите с реалността, че демоните разпалват вражди, конфликти и недоразумения. Това разбиране ще ви пази колкото се може по-далеч от борбите. Това разбиране ще ви накара да направите всичко възможно, за да избегнете конфликтите и ненужните борби. Конфликтите, които откривате в църкви и бракове, са сигурен знак за демонично присъствие.

       8. Симптомът „неестествени неща". Можете да откриете демоничната активност, като забележите колко неестествена е тя.
       „И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; той имаше жилище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;
       и всякога, нощем и денем, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни".
       Марко 5: 2-5

       Историята за бесния човек с нечист дух показва, че много необичайни, нелогични и упорити явления по природа са демонични. Необичайните явления често разкриват присъствие на дяволи. Има обичаен начини, по който се очаква да стават всички неща.
       Всички ние очакваме определено поведение и реакции от нормално човешко същество. Когато видите необичайно поведение, което няма смисъл, трябва да си помислите за демоничната дейност. Например, обладаният от Гадара е живял на гробището. „...той имаше жилище в гробищата..." (Марко 5: 3)
       Нормален човек няма да живее по хълмовете и сред мъртвите. Необичайното желание да се живее на гробищата разкрива дяволско присъствие.
       Бесният от Гадара, който също така е пълен с хиляди демони, се удря с камъни. „И всякога, нощем и денем, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни." (Марко 5: 5)
       Нормален човек не се удря с камъни, защото е болезнено. Много необичайно е човек да се удря с камъни. Когато забележите странни неща, които са негативни и деструктивни, зад тях често стои зъл дух.

       9. Симптомът „упорство". Можете да откриете демоничната активност в упорството на даден проблем.
       Бъдете внимателни при поява на модели на упорство! Упорството и продължителността на необичайно зло е признак на демонична дейност. Йов изпитва постоянни атаки срещу своето семейство, живота и здравето си. Тези събития се редуват едно след друго и сякаш Йов е човек с голямо и постоянно нещастие. Знаем, че събитията, случили се в живота на Йов, са резултат от прякото нападение на Сатаната върху Йов. „И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. - И отиде си Сатаната от лицето Господне." (Йов 1:12)
       Демоните са неумолими и упорити! Те са постоянни унищожители, изкусители и клеветници. Неумолимите зли духове следват модела на постоянно и упорито малтретиране, сплашване, изкушаване и причиняване на затруднения. Ако постоянно сте обсебени от упорити проблеми, които нямат край и решение, трябва да ви стане ясно, че някъде наблизо е дяволът.

      Превод Хари Стоянов

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Fri, 01 Jun 2018 13:23:22 +0300


Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Преди около два месеца, на 05.04.2018 г., Ви напомних по електронната поща за жалбата си до Вас, която изпратих с имейл на 29.11.2017 г. Неколкократно след това Ви молех за отговор, но досега нямам информация да сте ми изпратили такъв. Всъщност, не съм получил отговор на последните си девет писма до Вас, изпратени по електронна поща. За последен път ми отговорихте преди повече от година, на 18.05.2017 г., за да ми откажете поискан от мен достъп до обществена информация - писмо на Омбудсмана до МВнР от 2013 г. с препоръки в смисъл „в кратки срокове да бъде отменен Правилникът" от 1958 г.
       В жалбата си от 29.11.2017 г. посочих трите най-важни причини за незаконосъобразността на Правилника от 1958 г., а именно:
       - Правилникът няма законово основание;
       - МВнР няма компетенции да регулира дейността по официалните преводи; и
       - Регистрационният режим за преводачите, предвиден с измененията на Правилника, е незаконосъобразен.
       В споменатата си жалба обясних, че „И след изменението и допълнението на Правилника, той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон".
       От 11.08.2017 г. до 11.09.2017 г. на сайта Портал за обществени консултации бяха обсъдени предложените от МВнР и МС изменения и допълнения на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
       Още на 11 август 2017 г. в 23:10 ч. в първия коментар лично аз обърнах внимание, че „Правилникът няма законово основание - никъде в него не е посочено въз основа на кой закон или за приложението на кой закон се издава. Как тогава изобщо може да съществува, още по-малко да се изменя и допълва?"
       На 13 август 2017 г. на същия сайт дадох и конкретно предложение: „АПК може да бъде законовото основание на Правилника".
       Още в писмото си от 28.08.2017 г., изпратено до Вас по електронната поща, съвсем основателно предположих, „че има голяма вероятност посочените от мен проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време" и още тогава Ви помолих за съдействие за решаване проблемите с Правилника.
       На 24 ноември 2017 г., с приемането на Постановление на МС № 263, стана ясно, че лицата, отговорни за утвърждаването на измененията и допълненията на Правилника предпочетоха да игнорират най-важния проблем, вместо да го разрешат, и оставиха Правилника незаконосъобразен.
       Нямам представа защо този въпрос така упорито се игнорира както от компетентните институции (МС, МВнР), така и от Вашата институция, и не виждам никаква логична причина за това. В случай че има трудности или е невъзможно Правилникът да бъде направен законосъобразен, „ще бъде много по-лесно", „ако се отмени Правилникът от 1958 г.", както Ви писах в имейла си от 15.05.2017 г.
       Ето защо за пореден път Ви моля да използвате ресурсите и механизмите, с които разполагате, за да помогнете да бъде решен проблемът с незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. и да ме уведомите за предприетите от Вас стъпки в тази насока.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Fri, 1 Jun 2018 13:24:56 +0300 (EEST)

The message sent on June 1, 2018 1:23:22 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.35; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1527848602.3040.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Thu, 05 Apr 2018 10:18:20 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Преди два месеца, на 05.02.2018 г., Ви изпратих имейл, в който Ви напомних за жалбата си до Вас, изпратена по електронната поща на 29.11.2017 г. в която посочих трите най-важни причини за незаконосъобразността на т. нар. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и др. книжа, или кратко: Правилника от 1958 г., а именно:
       - Правилникът няма законово основание;
       - МВнР няма компетенции да регулира дейността по официалните преводи; и
       - Регистрационният режим за преводачите, предвиден с измененията на Правилника, е незаконосъобразен.
       В продължилата ми около две години и половина кореспонденция с Вас, която в по-голямата си част беше мой монолог, нееднократно посочвах незаконосъобразността на Правилника от 1958 г., липсата на компетенции на МВнР да регулира преводаческата дейност, а през последните няколко месеца - и незаконосъобразността на регистрационния режим за преводачите, предвиден с измененията на Правилника.
       Именно поради тези причини нееднократно Ви молех за съдействие за отстраняване на противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство или (ако отстраняването им бъде невъзможно) за незабавна отмяна на Правилника.
       Незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. не е нито тайна, нито новина. От публикации на колеги-преводачи в Интернет разбирам, че още от 2000 г. се говори за отмяната му, а работна група, сформирана от експерти от няколко министерства в периода 2006-2008 г., стига до заключение, че правилникът е незаконосъобразен, не може да се изменя и допълва, т. е., нищо друго не остава, освен да бъде отменен. Обаче измененията му от миналата година вече влязоха в сила, ако изобщо едни незаконосъобразни изменения на незаконосъобразен правилник могат да влязат в сила.
       Тук отново бих Ви напомнил и за препоръката, която Вашият предшественик, г-н К. Пенчев, отправил през месец октомври 2013 г. и в която той обърнал внимание върху „необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим".
       За съжаление, тази препоръка, макар и отразена в годишния доклад на Омбудсмана за 2013 г., се пази от Вас като строга тайна и Вие твърдо ми отказахте достъп до нея, въпреки че представлява обществена информация.
       И нещо повече, пет години след тази препоръка Вие запазвате пълно мълчание и не вземате отношение по този въпрос. А разполагате с механизми, чрез които можете да спомогнете да бъде решен въпросът с незаконосъобразността на Правилника от 1958 г.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Thu, 5 Apr 2018 12:03:14 +0300 (EEST)

The message sent on April 5, 2018 10:18:20 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF59 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1522912700.3393.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 05.02.2018 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 05 Feb 2018 14:55:56 +0200


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Преди повече от месец, на 02.01.2018 г. за пореден път изпратих по електронната поща писмо до Вас, на което не получих отговор. Вече не съм в състояние да си обясня Вашето мълчание, като се има предвид изключителната важност на поставения от мен проблем - незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. и след измененията и допълненията приети с Постановление на МС № 263 от 24 ноември 2017 г.
       Още на 28.08.2017 г. Ви уведомих за подготвяните изменения и допълнения на въпросния Правилник, като Ви помолих „да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен недостатъци на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения". В друго свое писмо, изпратено до Вас по електронната поща на 27.10.017 г. изтъкнах, че „има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време", а в писмото си до Вас от 29.11.2017 г. с горчивина констатирах, че „за голямо съжаление, предположението ми, което изказах в писмото си до Вас от 27.10.2017 г.[...] се сбъдна". В същото си писмо Ви помолих „за съдействието Ви противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство да бъдат отстранени или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен".
       В писмото си от 02.01.2018 г. Ви помолих да ме информирате незабавно, ако не смятате имейла ми от 29.11.2017 г. за жалба до Вас, за да подам изрична жалба във връзка с поставения проблем. Все още обаче не сте ме информирали.
       С настоящето си писмо бих искал още веднъж да уточня причините, поради които се обръщам към Вас за съдействие. В имейла си от 28.08.2017 г. посочих трите най-важни причини, поради които предположих, че Правилникът от 1958 г. ще продължи да бъде незаконосъобразен и след приемане на измененията и допълненията, а които са налице и днес:
       - Правилникът няма законово основание;
       - МВнР не е получил законосъобразно компетенции да регулира дейността по официалните преводи; и
       - най-важният проблем - регистрационният режим, уреждането на който се предвижда да бъде чрез Правилника след влизане в сила на измененията и допълненията му, е незаконосъобразен, защото разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност гласи: „Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон".
       Споменатите по-горе причини за незаконосъобразността на въпросния Правилник посочих съответно още на 11, 12 и 26 август 2017 г. на Портала за обществени консултации, но МС, при утвърждаване измененията и допълненията на Правилника, не взе предвид моите коментари, а в писмото си до Вас от 29.11.2017 г. обясних, че не е по силите ми съдебно да оспорвам подзаконов нормативен акт, пък и трудно бих доказал правен интерес пред съда, и това също ме принуди тогава да се обърна към Вас за съдействие.
       Поради изложените причини, още веднъж моля за съдействието Ви да бъдат отстранени противоречията на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа със съвременното законодателство или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.
       Искрено се надявам да предприемете необходимите стъпки и да ме уведомите за това.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 5 Feb 2018 15:28:18 +0200 (EET)

The message sent on February 5, 2018 2:55:56 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF58 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1517835356.3108.5.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 02.01.2018 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Tue, 02 Jan 2018 14:14:01 +0200


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Преди малко повече от месец, на 29.11.2017 г., Ви изпратих имейл, в който Ви напомних за писмото си до Вас от 28.08.2017 г., с което Ви молех да обърнете внимание на Министерския съвет, че проблемите на Правилника от 1958 г. няма да могат да бъдат решени само с предвидените в проекта за постановление на МС изменения и допълнения на въпросния правилник.
       Днес, четири месеца по-късно, нямам отговор от Вас, а и нещо повече - както Ви писах на 29.11.2017 г., на 28.11.2017 г. в Държавен вестник беше публикувано Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г., като и след изменението и допълнението на Правилника той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон, а изменението на чл. 18 от Правилника („МВнР поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи...") не е съобразено със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Обаче МВнР не приема, че новият чл. 18 от Правилника трябва да бъде съобразен със ЗОАРАКСД, понеже не бил се създавал нов регистрационен режим, а налице било само изменение на начина на прилагане на разпоредби, които били налице и в сега действащия Правилник, приет още през 1958 г.!
       В имейла си до Вас от 29.11.2017 г. Ви обясних, че именно сега се създава нов регистрационен режим за физически лица и той трябва да бъде в съответствие със ЗОАРАКСД, т.е. регистрационният режим по отношение на официалните преводи трябва да бъде уреден чрез закон. Уточних още, че дори и да приемем, че сега не се създава нов регистрационен режим (макар че досега Правилникът предвиждаше договори за „възлагане" на официални преводи и то само за юридически лица), в такъв случай още през 2004 г. Правилникът, що се отнася до лицата, извършващи официални преводи, е трябвало да бъде приведен в съответствие със ЗОАРАКСД. Накрая на имейла си от 29.11.2017 г. заключих, че четиринадесет години по-късно Правилникът се изменя и допълва, но продължава да бъде в противоречие със ЗОАРАКСД, като помолих за Вашето съдействие, за да бъдат отстранени противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.
       С настоящия си имейл потвърждавам тази своя молба и очаквам от Вас отговор, с който да бъда информиран относно предприетите от Вас действия във връзка с молбата ми.
       Освен това, ако не смятате последния ми имейл от 29.11.2017 г. за жалба до Вас, моля да ме информирате незабавно, за да подам изрична жалба във връзка с поставения проблем.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Tue, 2 Jan 2018 14:35:58 +0200 (EET)

The message sent on January 2, 2018 2:14:01 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF57 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1514895241.2729.4.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до омбудсмана, 29.11.2017 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 29 Nov 2017 19:15:50 +0200


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       В писмо до Вас преди три месеца, на 28.08.2017 г., Ви помолих да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им проблемите на Правилника от 1958 г., които няма да могат да бъдат решени само с предвидените в проекта за постановление на МС изменения и допълнения на въпросния правилник.
       Не знам, дали сте се отзовали на молбата ми, понеже нямам информация, но, за голямо съжаление, предположението ми, което изказах в писмото си до Вас от 27.10.2017 г., че „има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време", се сбъдна.
       На 28.11.2017 г. в Държавен вестник беше публикувано Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г.
       И след изменението и допълнението на Правилника, той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон. Изменението на чл. 18 от Правилника („МВнР поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи...") не е съобразено със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД).
       В публикувана на сайта „Портал за обществени консултации" Справка за отразяване на становищата, получени при обсъждането на проекта за въпросното Постановление на МС, подписана от постоянния секретар на МВнР, е отбелязано, че не се приема новият чл. 18 от Правилника да бъде съобразен със ЗОАРАКСД, понеже не се създавал нов регистрационен режим, а налице било само изменение на начина на прилагане на разпоредби, които били налице и в сега действащия Правилник, приет още през 1958 г.!
       Ако обаче разгледате сега действащия Правилник от 1958 г., никъде няма да откриете регистрационен режим по отношение на преводите на официални документи. Т. нар. „възлагане" на извършването на официални преводи става с договор. Следователно, именно сега се създава нов регистрационен режим и той трябва да бъде в съответствие със ЗОАРАКСД.
       Но дори и да приемем, че сега не се създава нов регистрационен режим, то в преходните и заключителните разпоредби на ЗОАРАКСД се казва:
       „§ 4. (1) (В сила от 17.06.2003 г.) В срок 6 месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет, другите административни органи, както и органите на местното самоуправление предприемат действия съобразно своята компетентност за внасянето на промени във всички заварени подзаконови нормативни актове, чиито разпоредби противоречат на този закон и не са издадени в изпълнение на друг закон.
       (2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2004 г.) След изтичане на срока по ал. 1 подзаконовите нормативни актове, които противоречат на изискванията на този закон и не са издадени в изпълнение на друг закон, който предвижда режим или изискване по смисъла на чл. 4, ал. 1, могат да се оспорват пред Върховния административен съд и пред съответния окръжен съд от всяко заинтересовано лице."
       Тоест, в този случай, още през 2004 г. Правилникът е трябвало да бъде приведен в съответствие със ЗОАРАКСД, а именно, съгласно чл. 4 от същия закон, и регистрационният режим по отношение на официалните преводи е трябвало да бъде уреден чрез закон.
       Четиринадесет години по-късно Правилникът се изменя и допълва, но продължава да бъде в противоречие със ЗОАРАКСД.
       Госпожо Омбудсман, тъй като не е по силите ми съдебно да оспорвам подзаконов нормативен акт, а и трудно бих доказал правен интерес пред съда, моля за съдействието Ви противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство да бъдат отстранени или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Thu, 30 Nov 2017 09:07:25 +0200 (EET)

The message sent on November 29, 2017 7:15:50 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF57 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1511975750.3967.4.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 27.10.2017 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Fri, 27 Oct 2017 10:31:09 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Преди два месеца, на 28.08.2017 г., Ви изпратих писмо по електронната поща, в което обясних защо преди две години подадох жалба до Вас. Накратко казано, защото исках да получа уверение от МВнР, че като квалифициран преводач мога да извършвам преводи на документи, които не се заверяват от МВнР, и то без да сключвам договор с министерството. Такова уверение се мъча да получа вече пет години, предполагам, знаете - без резултат.
       През последните две години се надявах, че, евентуално, може да ми обърнете внимание и да ми окажете съдействие да получа очакваното от мен уверение. Нееднократно в писмата си до Вас съм обяснявал причината - документите, които имам пред вид, и които не ми е разрешено да превеждам, не подлежат на абсолютно никаква заверка от МВнР, т.е., не са сред документите, които според Правилника от 1958 г. МВнР „възлага" за превод на външни изпълнители.
       За съжаление, Вие игнорирахте повечето от писмата ми и все още не ми е разрешено да превеждам документи, които не се заверяват от МВнР, независимо от квалификацията и дългогодишния ми опит като преводач.
       Въпреки че на сайта „Портал за обществени консултации" Министерският съвет беше публикувал за обсъждане Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника от 1958 г. и аз оставих коментари, като предложих решение за основните проблеми на въпросния Правилник, има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време.
       Именно затова Ви помолих да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен проблеми на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения.
       Все още обаче нямам информация, дали сте предприели каквото и да било действие във връзка със споменатата ми молба.
       Бих искал да Ви уверя, че незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. не засяга само мен и моите права. Съвсем ясно е, че законосъобразността на едно евентуално бъдещо уреждане на преводаческата дейност по отношение на официалните преводи далеч няма да е само в моя полза. Ако държавните институции, от които зависи това, продължат да не обръщат внимание на градивната критика, нашето време ще остане в историята с печалната слава на време на беззаконие. А за това най-голяма отговорност носят онези, които разполагат с механизми да променят сегашното трагично положение, но не смятат за необходимо да ги прилагат.
      Госпожо Омбудсман, разчитам на добрата Ви воля, за да изпълните молбата ми от 28.08.2017 г.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Fri, 27 Oct 2017 11:06:53 +0300 (EEST)

The message sent on October 27, 2017 10:31:09 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF56 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1509089469.3420.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ
Date: Fri, 22 Sep 2017 22:27:23 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       На 22.09.2017 г. се навършват две години от изпращането на жалбата ми до Омбудсмана на РБ по повод неполучаване на отговор от тогавашния директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, Раковски Лашев. Въпросите, които бях поставил на Р. Лашев бяха във връзка с правото ми да извършвам официални преводи на документи, които изобщо не се заверяват от МВнР.
       Две години след подаване на жалбата ми, нямам смислен отговор. Всъщност, получих две писма от Валентин Бабов, тогавашния началник на отдел АОГ, първото от които стана повод за други въпроси, които поставих на ДКО чрез Омбудсмана, а второто писмо на В. Бабов не беше отговор нито на тези, нито на първите ми въпроси.
       Още след първото писмо на В. Бабов, в писмото си до Омбудсмана от 01.02.2016 г., попитах г-жа Омбудсман, дали искането ми да получа отговор на новопоставените въпроси налага завеждане на нова жалба и изпращане на допълнителна информация от моя страна.
       На това свое запитване към г-жа Омбудсман, не получих отговор. Както не получих отговори и на редица други въпроси, които поставях на г-жа Омбудсман през този двугодишен период. Например, не получих отговор, когато на 07.03.2016 г. най-учтиво помолих г-жа Омбудсман да ме информира подробно какво е предприето във връзка с жалбата ми и в случай че няма възможност да направи нищо повече във връзка с поставените от мен въпроси, да посочи към кого да се обърна за съдействие.
       Макар че след изтичане на всеки следващ месец изпращах напомнящо писмо до г-жа Омбудсман, отговорите от нея бяха изключително оскъдни и след дълги периоди на очакване. Всеки може да се запознае с мъчителната ми кореспонденция с Омбудсмана на РБ, от която може да се подразбере, че всъщност у нас на практика няма омбудсман.
       Освен че е пестелива на отговори, г-жа Омбудсман понякога използва доста неясен език, който може да бъде разбран единствено от специално подготвен човек, който да разбира особения ѝ синтаксис и логика.
       Например, в писмото си от 23.12.2016 г., което получих на 02.01.2017 г., г-жа Омбудсман пише:
       „По повод молбата за отмяна на Правилника и посочените от Вас действия, предприети от г-н Пенчев, установих, че действително са отправени в доклада за дейността на институцията препоръки относно цитирания по-горе правилник. Уверявам Ви, че този проблем е на вниманието ми и вече е отправена препоръка до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника..."
       От последователността на изреченията човек нормално би останал с впечатление, че препоръката до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника от 1958 г., е отправена след доклада на Омбудсмана, който се споменава (за 2013, т. е., от 2014 г.). Освен това, тъй като г-жа Омбудсман казва, че този проблем Е на вниманието ѝ и че вече Е ОТПРАВЕНА препоръка, човек остава с впечатление, че именно г-жа Омбудсман е отправила тази препоръка.
       За голямо съжаление обаче, впоследствие се оказа, че логическата последователност в цитирания пасаж не е тази, която е видима от написаното. Използваният безличен страдателен залог и подредбата на изреченията са подвеждащи. Г-жа Омбудсман е трябвало да пише, че този проблем наистина е бил на вниманието на нейния предшественик и че той наистина е отправил препоръките, за които става дума, към МВнР. Но това се е случило преди четири години!
       А г-жа Омбудсман вместо това пише: „този проблем Е на вниманието МИ и ВЕЧЕ Е ОТПРАВЕНА (!) препоръка до министъра на външните работи..."
       Тъй като бях наивен да приема буквално смисъла на цитирания пасаж, поисках от г-жа Омбудсман да ми изпрати копие от въпросната препоръка, мислейки си, че тя е във връзка или вследствие на моята жалба и последвалите я писма. В писмото си до мен от 02.02.2017 г. г-жа Омбудсман пише, че вече ме уведомила, „че по повод ПОСТЪПИЛА в институцията ЖАЛБА, Е ОТПРАВЕНА препоръка до министъра на външните работи..." В цитирания по-горе пасаж обаче не се споменава поводът. Едва в това писмо на г-жа Омбудсман се прокрадва информация чрез нечленуваната форма „по повод ПОСТЪПИЛА... ЖАЛБА". Все още обаче не можех да бъда сигурен, че това не е моята жалба. Сега се питам: Какво пречеше на г-жа Омбудсман да пише още в началото, че въпросната препоръка е отправена от нейния предшественик по повод жалба от гражданин и че тази жалба не е моята?
       Едва след като поисках копие от въпросната препоръка, г-жа Омбудсман ми писа на 18.05.2017 г., че „препоръката е отправена във връзка с постъпила до омбудсмана жалба на гражданин". А такива жалби срещу Правилника от 1958 г. бяха изпратени до Омбудсмана през 2012 и 2013 г., понеже тогава беше пикът на протестите срещу т. нар. „нови изисквания" към агенциите за преводи. Както и да е, г-жа Омбудсман отказа да ми предостави копие от въпросната препоръка, като се позова на своя правилник, което, разбира се, е в противоречие със Закона за достъп до обществена информация, където ясно се казва, че „не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация"! (чл. 7, ал. 1).
       Това обаче не е единственото противоречие на дейността на Омбудсмана със закона. В едно от писмата си (от 28.11.2016 г.) до Омбудсмана посочих, че вече десет години институцията Омбудсман също нарушава закона - публичен регистър на жалбите и сигналите все още не се поддържа на Интернет страницата на Омбудсмана (срв. чл. 21 от Закона за омбудсмана: „Омбудсманът ПОДДЪРЖА публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение").
       В същото това писмо (от 28.12.2016 г.) съвсем точно описвам отношението на г-жа Омбудсман към мен:
       „За съжаление, Вие не реагирахте на повечето от писмата ми, като възприехте тактиката на мълчание".
       За още по-голямо съжаление обаче, това е типичното отношение на институциите към гражданите, а институцията Омбудсман е създадена да се бори именно с това явление.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана 


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ
Date:        Mon, 25 Sep 2017 09:15:07 +0300 (EEST)

The message sent on September 22, 2017 10:27:23 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF55 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1506108443.2340.15.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed


От 11.08.2017 г. до 11.09.2017 г. на сайта, наречен Портал за обществени консултации, бяха обсъдени предложените от МВнР и МС изменения и допълнения на т. нар. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, който аз наричам Правилника от 1958 г.

Обсъждането мина доста драматично, бяха направени 117 коментара, като се има предвид, че на същия портал повечето от обсъжданите проекти за изменения и допълнения на закони и подзаконови актове или за нови такива не се радват и на един коментар.

Обемът на тези 117 коментара е около 200 хил. знака, което прави 111 стандартни страници. Файлът в pdf формат, който направиха администраторите на сайта, обхваща 70 физически страници, но от него липсват заглавията на коментарите, а някои коментари изобщо не могат да се прочетат, понеже кирилицата е била в Unicode, което би трябвало да е ОК, но създателите на файла не са разбрали това. Затова аз си направих свой pdf файл, който включва абсолютно всички коментари, без да има проблеми с четеното на изпуснатите коментари в „официалната" версия. И това ми отне само няколко секунди.

А дали всичко казано, по-точно, написано, през този един месец, ще бъде прочетено от компетентните лица, само един Господ знае, но няма да се учудя, ако pdf-а отиде направо в кошчето :) Много хора вече са разбрали, че държавните институции много повече имитират дейност, отколкото изобщо да правят нещо смислено. Но ако накрая, след приемане на проекта за изменението и допълнението на Правилника от 1958 г., се окаже, че той все още е незаконосъобразен, поне ще съм вече подготвен, защото нищо, направено от институциите, не е в състояние да ме изненада.

Ако обаче наистина бъдат направени промени, които да сложат край на незаконосъобразността на Правилника, това ще бъде един положителен сигнал, че не всичко е изгубено и че позициите на Лукавия са разклатени. От това ще спечелят всички, защото обезверените хора ще видят едно мъждукащо пламъче в края на дългия 27-годишен тунел, което, дай Боже, да лумне в животворен огън на законността.

И нека Бог благослови всяко праведно начинание! Амин.

След като на 11 август 2017 г. Министерският съвет публикува за публично обсъждане предложения за изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., полека-лека на сцената се появиха много от участниците в събитията отпреди пет години. Този път обаче обсъжданията не бяха толкова бурни на публични места в Интернет, както преди пет години, понеже сега разговорите по темите, свързани с въпросните изменения и допълнения, се водеха предимно в затворени групи във Фейсбук. Там на дневен ред отново беше поставен и въпросът за изискванията към заклетите преводачи, защото в публичното пространство се появи Светла Мутафова, член на т. нар. „съюз" на преводачите, която директно повдигна въпроса за изпитване на заклетите преводачи, като заяви, че „съюзът" „има възможност да изпитва хората, желаещи да бъдат регистрирани".

На 08.09.2017 г. т. нар. „съюз" на преводачите публикува свое „становище" относно проекта за постановление за изменение и допълнение на правилника от 1958 г. В това „становище" се потвърждава казаното от Светла Мутафова и се настоява „Да се регламентира достъпът до професията „заклет преводач" с полагане на изпит пред комисия, съгласно приетата европейска практика". Разбира се, тук не са се осмелили да напишат, че „съюзът" ще осигури специалистите за провеждане на изпита. Ако го бяха написали, щеше да изникне въпросът: „Има ли „съюзът" на преводачите легитимно право да изпитва заклети преводачи?"

Ако беше в соц България - да. Но от това време се изминаха близо тридесет години. Въпросният „съюз" изобщо никога не е бил, а сега съвсем не е съюз на преводачите, а на една шепичка „полиглоти". Според Аглика Маркова (в интервю от 2013 година) „на книга сме около 350 души, една трета от тях - вече доста възрастни". Но според Светла Мутафова, в неговите редици имало достатъчно университетски преподаватели, които били квалифицирани да изпитват заклети преводачи.

Едва ли обаче високото им самочувствие ги прави легитимен субект, който да има право да провежда изпити за заклети преводачи, които не са членове на „съюза". За прием на членове в секция „Заклети преводачи" на „съюза" се изисква автобиография и писмен и устен изпит. Да не би „съюзът" да иска да удари с един куршум два заека? Хем да изпитва срещу заплащане (120 лв.), хем да увеличи своята топяща се членска маса?

На всичко отгоре, този „съюз" е включен в списъка на КО, в който присъстват агенции за преводи, „оторизирани" да извършват официални преводи. Следователно, „съюзът" на преводачите е чисто и просто поредната агенция, независимо от името, законовото основание за съществуване и целите, записани в устава му. Със същият успех, всяка агенция от този списък би могла да претендира, че е компетентна да провежда изпити за заклети преводачи. В нейния списък на преводачи сигурно също има достатъчно университетски преподаватели, които да бъдат обявени за изпитващи.

Това че са университетски преподаватели обаче не ги прави автоматично способни да провеждат изпити за заклети преводачи. Кой би могъл да определи кой е достатъчно квалифициран да провежда такива изпити? А този, който пък определя - него кой ще го изпита? Задавайки въпроси в тази последователност, можем да стигнем до въпроса кое е първо - яйцето или кокошката.

В България сигурно има добри действащи преводачи, но повечето от тях едва ли са сред онези, за които въпросният „съюз" претендира, че били достатъчно квалифицирани, та да провеждат изпити за заклети преводачи. Освен това, съществуват и езици, за които трудно може да се намери не само квалифициран преподавател, но и достатъчно квалифициран преводач.

Друг сериозен проблем е опасността от корупция при провеждане на изпитите за заклети преводачи. Със сигурност, ако една непредставителна организация, каквато е споменатият „съюз", придобие изключителното право за провеждане на тези изпити, самото провеждане ще бъде опорочено, ще се появят корупционни практики, ще възникне напрежение и в, крайна сметка, ще отблъсне много надеждни млади преводачи, които ще се преориентират бързо и ще поемат по друг път, далеч от безумието на официалните преводи.

Един от най-болните въпроси обаче е, дали има смисъл да се провежда изпит за заклети преводачи? Поне на този етап това би бил катастрофален провал на идеята за съставяне на публичен регистър на заклетите преводачи. Подобно на регистъра на съдебните преводачи, той години наред ще наброява по няколко души на език, а в много населени места изобщо ще липсват заклети преводачи, дори и за най-разпространените езици. И докато преводачите се въздържат да се подложат на унижението, което им готвят от т. нар. „съюз" на преводачите, няма да има действащ регистър на заклетите преводачи.

Патовото положение с регистъра на заклетите преводачи вероятно ще доведе до дуализъм в регистъра - наред с новия публичен регистър, Външно ще продължи да поддържа и непубличния, а преводачите, вписани в него, ще продължат да се подписват пред нотариус.

Писмо до Омбудсмана, 28.08.2017 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date: Mon, 28 Aug 2017 12:31:54 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Повече от три месеца очаквам отговор на писмото, което Ви изпратих по имейл на 15.05.2017 г. В него Ви обясних защо получените от мен със съдействието на Вашата институция отговори от МВнР на РБ на дословно цитираните от Вас мои въпроси не намирам за адекватни и компетентни. В писмото си от 17.01.2017 г. изрично посочих, че писмата на г-н Бабов не са отговорът на моите въпроси, а в писмото си до Вас от 13.06.2016 г. посочих, че Валентин Бабов „изпраща до Вас неадекватен отговор, практически предлагащ неприемлива алтернатива - да наруша закона, за да имам право да извършвам всякакви преводи". Освен това, както посочих в писмото си до Вас от 17.01.2017 г., Вие „изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен".
       В писмото си от 02.02.2017 г. твърдите, че изразеното от МВнР становище в отговорите до мен „не е лично мнение на конкретния служител, който е подписал писмото-отговор, а е израз на цялостната политика на институцията в съответната област". В писмото си от 15.05.2017 г. Ви обясних защо не вярвам това да е така: „понеже, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, което става ясно от Устройствения правилник на МВнР".
       В продължение на много години обаче МВнР „регулира" преводаческата дейност у нас въз основа на остарелия и неприложим Правилник от 1958 г. Въпреки липсата на законово основание на Правилника от 1958 г., той стана основата, върху която се изгради т. нар. корпоративен бизнес на агенциите за преводи, които, вместо преводачи на трудов договор, поддържат огромни списъци от преводачи и най-често нямат никакви договорни отношения с тях. Тези агенции претендират, че въз основа на Правилника от 1958 г. са получили „лиценз" от МВнР да извършват всякакви и всички преводи на и от всички световни езици. Обаче съвсем ясно е, че лиценз се дава въз основа на закон, а такъв закон не съществува. Освен това, тези агенции претендират, че извършват легализации и се рекламират както с „лиценза" си от МВнР, така и с това, че са „легализатори"! Това изкривено представяне на една посредническа и куриерска дейност се задълбочи през годините и нанесе неимоверно голяма щета на съсловието на преводачите, които през тези години изгубиха своята независимост, защото „лицензът" за извършване на преводи (не само на официални!) и правото да „извършват легализации" (разбирайте: да заверяват официални преводи) се притежаваха от агенциите, сключили договор с МВнР за извършване на официални преводи.
       Всъщност, с този договор МВнР изобщо не възлага извършване на никакви преводи, макар и в него така да пише. Но в него се описва как се оформя официалният превод и как се оставя място за заверка на подписа на преводача (чл. 4, т. 5. „След декларацията на преводача да бъде предвидено място за полагане на стикера за заверка и за залепване на необходимите държавни таксови марки".). Самата заверка на подписа на преводача обаче не се урежда нито от Правилника от 1958 г., нито от договора, нито от който и да било нормативен акт, а таксата за заверка на подписа на преводача не е включена в Тарифа № 3 от 2008 г. досега. Тази заверка се извършва неприсъствено в МВнР, след като подписът на преводача предварително е „заверен" от агенцията. Именно тази „заверка" на подписа на преводача от страна на агенцията крие множество спорни моменти, които ме накараха преди пет години да не сключа отново договор с МВнР, след като то прекрати всички договори с агенции и др. фирми.
       Както споменах по-горе, агенциите разполагат със списъци от преводачи, които не са на трудов договор в агенциите, а са външни лица, упражняващи различни дейности, практикуващи различни професии, имащи различна квалификация, възраст и статут. Имам опасения, че в някои от тези списъци потенциално може да присъства и моето име с моя подпис, без мое съгласие, и някой собственик или мениджър на агенция потенциално да го използва под превод, за който не съм и чувал. Тази опасност съществува и днес.
       Ето защо на 17.08.2015 г. изпратих писмото си до г-н Раковски Лашев, тогавашния директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, и след като той не ми отговори, подадох жалба до Вашата институция да ми съдейства да получа отговор на поставените от мен въпроси. Исках някой да ми гарантира, че мога да извършвам официални преводи, без да има възможност някой без мое съгласие да използва името и подписа ми. Затова исках това да бъде без договор с МВнР, който дава възможност да се използват имена от списъци извън публичен контрол, и поисках да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти. Тогава не формулирах въпросите си така директно, както Ви обяснявам сега, понеже исках да спестя на МВнР неудобството да обяснява, как със заверката си на подписа на преводача гарантира, че това е именно подписа на именно този преводач, който се подписал. От МВнР тогава не биха могли да гарантират това. Още през 2012 г. тогавашният външен министър заяви пред Народното събрание (пленарно заседание на НС № 363, 15.06.2012 г.): „Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти".
       За съжаление, никой от народните представители тогава не е слушал внимателно министъра и не е разбрал какво означава това, не е схванал за какво изобщо става дума, защото ако поне няколко народни представители бяха осъзнали трагичното положение със заверката на подписите на преводачите, тя щеше да бъде прекратена още тогава. Агонията обаче продължи още цели пет години!
       На 11 август т.г. на сайта „Портал за обществени консултации" Министерският съвет е публикувал Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника от 1958 г. Публикуваните изменения и допълнения обаче нямат нищо общо със законосъобразността: не се предвижда законово основание на Правилника; не се предвижда МВнР законосъобразно да получи компетенции да регулира дейността по официалните преводи; не се предвижда Правилникът да се прилага за официални преводи в случаите по Хагската конвенция и в случай на действащ договор за правна помощ, въпреки че включването в предложения списък с преводачи ще продължи да дава право за извършване на всякакъв вид официални преводи, дори и непредвидени от Правилника; не се предвижда списъкът с преводачи, извършващи официални преводи, да включва само физически лица, а и юридически, както досега, което е недопустимо, като се има предвид, че дейността на заклетия преводач е intuitu personae (с оглед на личността) и отговорността, която носи преводачът е персонална; най-важният проблем обаче си остава незаконосъобразността на регистрационния режим, уреждането на който се предвижда да бъде чрез Правилника след влизане в сила на измененията и допълненията му. Чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност гласи: „Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон". Следователно, МВнР няма да може законосъобразно само въз основа на Правилника да регистрира преводачи (пък и фирми) за извършване на официални преводи и да им издава след това удостоверения за тази регистрация, ако регистрационният режим за тази дейност не е уреден със закон.
       Госпожо Омбудсман, понеже не намирате основание отново да отправите старите ми въпроси към МВнР, а и вече не е необходимо, с настоящето писмо Ви моля да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен недостатъци на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения. Аз оставих коментари по тези проблеми в споменатия портал, като предложих решение за всеки от тях (прилагам препратка), но имам горчив опит с кореспонденцията си с институциите и знам, че има голяма вероятност посочените от мен проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време.

       Х. Стоянов

       Прилагам следните препратки (при необходимост копирайте линка):

       Мои констатации и конкретни предложения във връзка с изменението и допълнението на Правилника от 1958 г.
       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date:        Mon, 28 Aug 2017 12:33:02 +0300 (EEST)

The message sent on August 28, 2017 12:31:54 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/02.02.17" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF55 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1503912714.3494.1.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

В отговор на постинг #16495 от ФБ 2017-08-22 12:51 във форума към петицията на преводаческите агенции


Да, аз съм този „невежа", „празнодумец" в „напреднала възраст", човек „без работа", „който така хубаво плюе" агенциите, които не били собственост „на бизнесмени, в чистия смисъл на думата", а на „колеги" „преводачи", „който работят един за друг, помагат си и споделят мизерията на сектора в добро и лошо". За автора на цитираните думи напредналата ми възраст е нещо много негативно. Макар че не е нито невежа, нито празнодумец, нито в напреднала възраст, нито човек без работа, той не е могъл да схване, че ние сме пътници на тази земя и никой не може да избегне напредването на възрастта.

Та, напредналата ми възраст и „времето загубено в празнословие", ми попречили да разбера, че тези „колеги", тези „преводачи", именно те поддържали „доброто име на сектора" и че промените не били „в полза на преводачите", „а са в следствие на лобизъм на големите фирми, които целят да монополизарат сектора и централизират работата, чрез елиминиране точно на тези преводачи с фирми".

Значи, аз, невежата, трябвало да разбера всички тези сложни неща. Как един невежа може да разбере дълбокомислието и мъдростта на особата, която се посвенила да напише името си, а само скромно се представила с инициали ФБ? Че аз съм просто един празнодумец, който си „хаби времето да обижда на общо основание". А нали съм невежа, не знаех, че да отправям напълно основателни критики било обидно! И то не за онзи, към когото е отправена критиката.

Освен това, трябвало да се опитам да вникна „в основата, а не на повърността на айсберга". За голямо съжаление на ФБ, аз никога не съм бил на повърхността на айсберга, а винаги - най-отдолу, под морската повърхност и едва съм можел да си подавам носа и да си поемам въздух. Затова никога и не съм виждал повърхността на айсберга. Но защото съм си невежа, затова успях да видя „мизерията на сектора" и все още съм затънал в нея. И ако някой преводач с фирма най-много е пострадал, то, макар и нескромно да звучи, имам претенции да съм аз. Защото такива „колеги" „преводачи" ми засмукваха клиентите и работата, обявиха ме за надут, затова че настоявах редовно да ми плащат, а не от дъжд на вятър, жълтите стотинки за труда, който полагах; накрая, преди пет години, ми обявиха тотален бойкот и се опитаха да ме унищожат, ето защо съм човек без работа. Опора им беше Външно, незаконосъобразният му правилник от 1958 г., който не само че няма законово основание, но и противоречи на цялото законодателство; опора им беше и заблудата, разпространявана от тях, че имали „лиценз" от Външно, докато закон за такъв „лиценз" просто липсва; опора им беше още и лъжата, че били „легализатори" - а те са просто куриери; и най-твърдата им опора беше измамата, че имали преводачи на всички езици - а истината е, че това са хора, които нямат нищо общо с техните фирми и просто са имена от непублични списъци.

А ФБ заявява: „Истината е, че засега е най-добре, положението, добро или лошо, да се запази такова, каквото е". Голяма истина, няма що! Няма добро беззаконие. Само ако Правилникът от 1958 г. не се измени така че да получи законово основание и МВнР да придобие компетентност да „регулира" официалните преводи, ще се запази старото положение, а то е беззаконието.

ФБ свързва обаче изменението и допълнението на Правилника с лобито на „големите фирми" „на првавителствено ниво". Колкото и да съм в напреднала възраст, десарския произход на някои агенции съм го отбелязал в „литературния" си анализ, само че ФБ е чел през ред, ако не през два. И нали има оправдание - това е празнословие. А що се отнася до названието „големи фирми", колкото и да съм невежа, не виждам в България, пък и в света, да има големи агенции за преводи. Персоналът им обикновено е от един-двама до няколко души и много рядко имат назначени преводачи на трудов договор. Те са просто посредници, макар че едва сега си признават това. От годишните им отчети в Агенцията по вписванията се вижда, че голям процент (80-90%) от разходите им са за външни услуги, а не за заплати. Те са микро предприятия и по нищо друго не се различават от „малките", освен по степента на алчност.

И заради тях съм човек без работа. Но не съжалявам. Досега съм превел над 20 хиляди страници и имам хиляди часове устен превод. Това обаче не влезе в „литературния анализ", не съм литературен критик и не съм толкова прозорлив, че да предвидя какво точно би очаквал ФБ да напиша. Да, не написах и за това как е трябвало в съда да оставам без глас, за да превеждам мъдростите на прокурорки и съдийки, които или говорят като картечници, или мънкат под носа си, че и през микрофон не се чуват, или усилват уредбата, че от шума нищо не може да им се разбере. И ако спра за секунда да си поема въздух, викат: „Защо не превеждате?" Или за това как пред съда е трябвало да превеждам на тарикати, които се правеха, че бъкел не разбират български. Не написах и за клиенти, които ме заплашваха, че ако не им превеждам безплатно документация от хърватски на английски, имали връзки във Външно и щели да се обадят където трябвало, и щял съм до края на живота си да гледам преводите през масур! Не написах и за една „адвокатка", на която трябваше да преведа договор за търговска марка, а се осмелих да я помоля да ми каже как е оригиналното наименование на марката, за да не сбъркам, все пак важен договор е това, а тя ми заяви, че не можела да ми каже, понеже било търговска тайна! Накрая, след като успях да открия наименованието на търговската марка в оригинал и се обадих на „адвокатката", че преводът е готов, тя ми заяви, че била си намерила друг преводач и че той бил работел за Външно! Отказа да ми плати за труда. И това далеч не е единственият подобен случай.

По-голямата част от онези, които „забравяха" да ми плащат, обаче бяха „колеги" „преводачи". Включвах ги в свой черен списък, но сега вече този списък е безсмислен. В него биха влезли всички агенции, включително и онези, от които се жалва ФБ. Заради тях нямам работа, а те продължават да твърдят, че аз съм им виновен за всички нещастия!

От пет години никой от агенция не ми се обажда, а камо ли да ме пита колко щял да му струва преводът. Не се обажда и за да ми каже: „Имам превод за толкова и толкова - ако щеш!"

Може да съм невежа, празнодумец в напреднала възраст и всички останали негативи в главата на ФБ, но досега имах смелостта да пиша с името си, не съм се криел зад инициали и всички могат да прочетат статиите на преводаческа тема в блога ми, книгите ми, както и писмата ми до мълчаливите институции. Ако ФБ си мисли, че си затварям очите пред онова, което той нарича „узаконен държавен рекет", просто го информирам в тази връзка, че съм си „хабил времето" и да преведа една много важна книга на Ларкен Роуз, „Най опасното суеверие", и че преводът е публикуван на сайта ми.

И, накрая, благодаря на ФБ, че вдъхнови един празнодумец като мен да излее отново празнословието си и го моля да ми прости, че го карам да страда от раздвоение, като изпитва смесени чувства.

Да, сигурно съм празнодумец и невежа, но се моля на Господ да прости греха на празнодумието и невежеството ми и да изпрати Светия дух да вдъхне в сърцето ми слово, което да бъде за успеха на всички, живеещи по Божите заповеди (Боже вьсеѩ твари, Господа Дѹха посъли живѫщаго да въдъхнетъ в срьдьце ми слово еже бѫдетъ на ѹспѣхъ вьсѣмъ живѫщимъ въ заповѣдьхъ ти). Моля се на Бога да прости греховете и на онези, които несправедливо ми вменяват омраза и нека Господ просветли умовете им, за да прозрат истината. Амин.

Ако ти се коментира това мое празнословие, моля те, изпрати ми имейл на адрес softis@softisbg.com.

На 20 август 2017 г. в 18:23:54, особа, представяща се като tzetz, в обсъждането на измененията и допълненията към Правилника от 1958 г. на Портала за обществени консултации, изказва адмирации на няколко собственици на агенции за преводи за твърдата им позиция срещу предложените промени, най-вече срещу заверката на подписа на преводача пред нотариус. Аз също не съм доволен от това да ходя на нотариус да заверявам подписа си, но това е друга тема, която ще засегна по-късно в някоя от статиите си. Та, тези собственици на агенции, които заслужавали адмирациите на въпросната особа, били хора "от бранша" (кавичките на tzetz), които са навътре в нещата и техните мнения трябва да бъдат чути!

Да, това наистина са хора „от бранша", но не от преводаческия бранш, а от бранша на посредници и куриери, които самохвално се наричат „легализатори". Потърсете в Интернет и на сайтове на агенции ще срещнете именно този новоизкован термин за куриерите на агенциите. Човек направо да им завиди на самочувствието!

По-надолу във възхвалата на мениджърите на агенции се появява и художествен образ. „Навремето една стара преводачка ми каза - трябва да избереш - своя път - или да управляваш агенция, или да си преводач, работещ с много агенции. Двете са трудно съвместими... И бе много права".

Това е стара преводачка, предполагам с голям опит, който е натрупала, най-вероятно, в някое Бюро „Преводи" на Съюза на преводачите. Дали е имала собствена агенция или, след като бюрата за преводи фалираха, е работела за много агенции, от похвалното слово не става ясно, но има вероятност да е второто и тя да е придобила горчив опит, та затова да дава такъв съвет. Това наистина е съвет, даден от разочарован преводач, подложен на своеволието на агенциите, които или не плащат, или плащат малко, или изобщо забравят за даден преводач, за да го накажат, че бил много надут и си вирел носа. В „Преводачи и агенции", глава 46 „Преводачът е негърът на света" съм разгледал този въпрос.

А възможно е старата преводачка да е била и преводач-посредник, т.е. собственик на агенция, след като преди Десети е работела в някое от споменатите бюра за преводи. В началото на деветдесетте на миналия век се появиха първите зачатъци на сегашните агенции, основани именно от бивши труженици на бюрата за преводи. Част от тези труженици бяха и бойци на тихия фронт. Та, тази стара преводачка наистина била мъдра, защото явно е вряла и кипяла при създаването на съвременния бранш на посредници и куриери. Съветът ѝ, като се има предвид състоянието в истинския преводачески бранш днес, наистина бил пророчески. Тя е знаела, че ръководната роля ще се падне на мениджърите на агенции, а не на преводачите. Признавам, права е била.

Обаче, дали съветът ѝ е бил морален, това е друг въпрос. Ако човек изгуби чувството си за това кое е правилно и кое не, той вече не може да прецени кое е морално и кое не. Защото да си мениджър на агенция означава безброй компромиси с морала: първо, в отношенията си с Външно, чийто Правилник от 1958 г. вече повече от двадесет години е незаконосъобразен - няма законово основание, противоречи на Конституцията, на някои международни конвенции, на европейското законодателство, а именно този правилник е основата на „корпоративния бизнес" на агенциите; друг компромис е, че поддържат списъци на преводачи, а не персонал от преводачи, които да бъдат на трудов договор и да се ползват от всички блага на Кодекса на труда; следващ компромис е, че вместо да свързват като посредници клиента с преводача, те директно се представят пред клиента като извършители на превода, а това е свързано с друг компромис: лъжат клиентите си, че имат преводачи на много езици, а това всъщност са само имена от списъци. Има и редица други компромиси от този вид, но тук няма да се спирам на тях. Споменавал съм ги в книгите и статиите си на преводаческа тема.

И тук идва поантата на похвалното слово към мениджърите на агенции: „Вървим отново към хаоса на измамници преводачи в интернет и бизнес, с точки на контакт в пицарията, в кафето, в паркинга на хипермаркета". Авторът на панегирика тук вече директно изразява своето презрително отношение и омразата си към преводачите. Той (или тя) съвсем точно обаче описва възникването на бранша на посредници и куриери в смутното време на деветдесетте. Появяващите се и изчезващи бюра за преводи без никакво оборудване, в които пред една пишеща машина тракаше някой „преводач" със съмнителна квалификация, се превърнаха в сегашните агенции. Не, образованият, висококвалифициран преводач не се вписва в образа, с който се сблъскваме в това славословие. Профилът на „измамниците преводачи" ни насочва именно към потенциалните мениджъри на агенции - безскрупулни, непризнаващи нищо свето.

А срещата на преводача с клиента пред нотариус може да стане съвсем реална, ако Министерският съвет приеме изменението на Правилника от 1958 г. така, както е предложено - заверката на подписа на заклетия преводач да става пред нотариус.

Собствениците на агенции са против това подписът на преводача да става пред нотариус, което те обясняват със загрижеността си както за преводачите, които щели да се разкарват по нотариуси и да губят време (това е така), а така също и за клиентите, които щели да плащат вече повече за превода (с това не съм съгласен). Проблемът е, че тези същите собственици на агенции, както и много други като тях, не осъзнават, че именно те са станали причина да бъде предложено такова решение на въпроса със заверката на подписа на преводача, понеже години наред използваха подписи на преводачи, подписали се върху бели листи, „на доверие".

„Имаме си доверие" - повтаряше един собственик на агенция тези дни и твърдеше, че изпращането на подписи от преводачите върху бели листи било съвсем нормално нещо. Интересно, дали в „напредналите" страни, за които напоследък се говори, това е нормална практика?

Да, благодарение на агенциите, ще се срещаме с клиентите си пред нотариуса!

Във връзка с обсъжданите изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., на 12.08.2017 се проведе разговор във фейсбук за промените (публикуван в блога на Рени) между Рени и особа, представяща се за преводачка, в който обсъждат предложението на група собственици на агенции за преводи да се въведе електронен подпис на заклетия преводач, вместо преводачът да ходи при нотариус да му заверява подписа. По принцип, Рени не е против такова решение, но съвсем основателно смята, че все още има сериозни пречки пред въвеждането на тази практика.

Тук ще направя на част от разговора малък разбор, който изобщо не претендира за изчерпване на темата.

Рени казва: „За да се подпише преводът на даден документ с електронен подпис, и самият документ трябва да е електронно създаден и подписан с електронен подпис. Двата електронни файла се капсулират по електронен път (нещо като скрепването с телбод) и се представят така, както са заедно - пак по електронен път... Засега все още повечето документи са на хартия и дълго време още в документооборота ще циркулират документи на хартия. Те няма как да бъдат подписани втори път с електронен подпис..."

Преводачката контрира: „Тези твърдения не отговарят на истината. Дори свидетелствата за раждане се издават в момента електронно /влиза служителят в базата данни на единния регистър, издава удостоверението и го разпечатва/ - гражданинът получава екземпляр на хартия с електронен код отдолу за евентуална проверка на истиността. Никъде и в никоя институция не би било нужно да представите "електронен вариант" /кодът отдолу е начинът за проверка, при нужда/."


Ето и моят коментар: ако удостоверенията за гражданско състояние се издават в електронен вид, то много други документи не са в електронен вид. Дори и старите актове за гражданско състояние. Например, в Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация се описва процедура как един писмен документ става електронен:


Чл. 49. (1) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава от общинската администрация, където е съставен актът за гражданско състояние в писмен вид.
(2) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава въз основа на акта за гражданско състояние и съдържа всички данни, които са вписани в акта за гражданско състояние, съставен в писмен вид.
(3) Длъжностното лице по гражданското състояние сверява данните от акта за гражданско състояние в писмен и електронен вид и след като установи еднаквост на данните, подписва електронния еквивалент с квалифициран електронен подпис
.


В ал. 3 съвсем ясно се казва, че за да бъде създаден електронен еквивалент на писмен документ, то длъжностно лице сверява данните от документите в писмен и електронен вид и чак след като установи еднаквост, подписва електронния еквивалент с електронен подпис! Ако преводачът получи за официален превод писмен документ и то от чужбина, от страна, където все още не се предлагат електронни документи, как би следвало да постъпи? За да може преводачът да направи официален превод в електронен вид, той трябва да използва електронния си подпис за удостоверяване на авторството си. Обаче как този електронен документ ще се обвърже с писмения оригинал?


Рени казва: „Ако ел. превод не е скрепен с ел. документ, той няма сила на офиц. превод."


Преводачката и този път контрира: „Какво да скрепвате - всеки документ си има номер, нали? Дори да не е е електронен такъв? Вие правите превод. Важното е вашият превод на еди кой си документ, с еди кой си номер, издаден от еди коя си институция, еди кога си да бъде индентичен с това, което вие превеждате /което пишете В ПРЕВОДА/. Правите превода, от долу скенирате и прикрепяте оригинала. Колко голям проблем може да бъде това? Какви несъществуващи проблеми измисляте?"


Така... Според преводачката, електронният превод не трябва да се скрепва с оригинала, понеже той имал номер и дата. Според нея, просто сканираме оригинала и го прикрепяме. Едва ли обаче това е достатъчно. Всеки документ, дори и най-малкият, освен номер и дата, има и съдържание. Удостоверяването на идентичност на копието с оригинала се извършва от длъжностно лице, напр. в институцията, която е издала оригинала, или от нотариус. Ако документът е от чужбина и на хартия, тогава как можем да постъпим? Не съм напълно сигурен, но ако оригиналът не е в електронен вид и подписан с електронен подпис, в България трудно ще може да се удостовери идентичността на електронното му копие (сканирано) с оригинала на хартия. Първо, голяма вероятност има документът да не може да бъде проверен по електронен път, макар че ако има апостил, той евентуално може да бъде проверен. Обаче апостилът не е самият документ, който след като бъде сканиран, може да бъде и манипулиран. Преводачът не е длъжностно лице, на което да са възложени функции да може да удостоверява идентичността на копия с оригинали. Остава това да бъде извършено от нотариус.

Възможно ли е обаче български нотариус да удостовери идентичността на електронно копие с оригинал на хартия? Нямам информация за това. Предполагам, че все още този въпрос не е уреден. Но дори и да е уреден, може да възникне проблем, понеже документът е на чужд език и нотариусите да отказват да заверяват копия на документи на чужд език. Е, ако оригиналът е на български, би могло и да стане. Все пак, това би означавало отново разкарване до нотариус. Следователно, едва ли Рени си измисля несъществуващи проблеми. Проблемите, за съжаление, не само съществуват, но са непредвидимо многобройни. Използването на електронен подпис от преводача за удостоверяване на авторство на официален превод може да се осъществи при много ограничен брой случаи.

Тези случаи обаче са идеални, т.е., изключват се всякакви пречки с признаване на електронни подписи между различни страни, понеже преводите на чужд език отиват в чужда страна, където може и да не признаят електронния подпис на преводача или на служителя, подписал оригинала, понеже в съответната страна няма доставчик на удостоверителни услуги, който да е поел отговорността на българските доставчици на удостоверителни услуги, с чиито подписи се удостоверява преводът или оригиналният документ. Тук изключвам и вероятността в тази чужда страна да не признават официални преводи, направени в България.

Значи, и при най-добро желание и най-добра организация, въвеждането на електронен подпис за т.нар. „заклет преводач" все още се изправя пред редица предвидими и непредвидими препятствия и ограничения. Тук не става дума за мое лично мнение, а за съвсем обективно състояние на нещата. Например, в чл. 44 от Закона за електронния документ и електронния подпис се уреждат условията, по които удостоверения, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в други държави съгласно националното законодателство на тези държави, се признават за равностойни на удостоверения, издадени от български доставчик на удостоверителни услуги. Тези условия са доставчикът на удостоверителни услуги да е признат в съответната страна, български доставчик на удостоверителни услуги да се е задължил да отговаря за действията и бездействията на установения в друга държава доставчик на удостоверителни услуги, както и удостоверението или доставчикът на удостоверителни услуги, издал удостоверението, да е признат съгласно влязъл в сила международен договор. Изпълнението на тези условия се установява от Комисията за регулиране на съобщенията чрез публикуване в електронен регистър.

Преди две години изпратих писмо до Раковски Лашев, който тогава беше директор на КО. Повод беше поредният случай, в който ми се наложи да отпратя клиенти, защото искаха официален превод от хърватски, а аз все още нямах потвърждение от МВнР, че и без договор с МВнР мога да извършвам официални преводи на документи, които не се заверяват от КО, т.е., които са от страни, ратифицирали Хагската конвенция за апостила или от страни, които имат действащ двустранен договор за правна помощ с България. За незапознатите - тези два случая са извън Глава втора на Правилника от 1958 г., т.е. официалните преводи на такива документи не се уреждат с този Правилник и никой не може да изисква преводачът да има договор с МВнР, за да ги извършва. Обаче на практика институциите в България не се съобразяват с това и аз все още нямам право да извършвам официални преводи, без да съм сключил договор с МВнР.

От 11.08.2017 г. на сайта, наречен Портал за обществени консултации на обществено обсъждане са подложени изменения и допълнения на Правилника, с които се предлага отпадане на договора между МВнР и фирми за извършване на официални преводи, макар и без никакви гаранции, че нещо ще се случи. Все пак, имаме вече надежда. Имаме обаче и горчивия опит от предишните години, когато при всеки положителен резултат по отношение промените на уредбата на официалните преводи, случайно или не, правителството падаше. Сега също има такава опасност.

Но преди две години нямах и тази надежда, макар че от разговора, който на 14.08.2015 г. Рени проведе с Приемна на МВнР, научихме, че КО вече не сключвало договори за официални преводи. За да получа повече и по-подробна информация по въпроса, на 17.08.2015 г. изпратих въпросното писмо до Раковски Лашев, в което за пореден път [_1_], [_2_], [_3_] поставих въпроса, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с министерството, а също така помолих „да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти, и да не връщаме клиентите си необслужени."

Отговор от Раковски Лашев не получих. Затова изчаках месец и нещо и подадох жалба до омбудсмана, в която поисках да получа от МВнР да ми даде исканото потвърждение и да бъда информиран по-подробно за въпросната процедура.

След много напомняния, на два пъти получих писма от Валентин Бабов [_1_], [_2_], който тогава беше началник отдел „АОГ" в КО, но те не бяха отговор на моите въпроси, поради което възникнаха други въпроси, а кореспонденцията ми с омбудсмана продължава вече почти две години, без видим изход и резултат.

Сега ми остава само да се надявам на Божията помощ нещата да се уредят. Имам предвид - по законен начин. Затова в Портала за обществени консултации давам конкретните си предложения за изменения и допълнения на Правилника, ако изобщо той може да бъде изменян или допълван (Междуведомствена работна група в периода 2006 г. - 2008 г. е направила извода, че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове", „противоречи на действащата нормативна уредба и поради тази причина не може да бъде изменян и допълван").

На 16 август 2017 г. в 00:32:39, особа, подписала се VGeorgieva, отправи обвинение към мен и Рени, че били сме водели война срещу агенциите. Това стана на сайта, наречен Портал за обществени консултации, където от 11.08.2017 г. обсъждаме дългоочакваните промени в Правилника от 1958 г. По-долу публикувам отговора си на въпросното обвинение, който първоначално публикувах във форума към Петицията на преводаческите агенции.

За да не пълня с излишни спорове Портала за обществени консултации, тук ще коментирам последната лична нападка срещу мен:

За да не разводнявам страницата, тъй като това не е форум за дискусии, а място за експертни мнения по определен казус, ще помоля Хари и Рени Стоянови да преустановят за момент войната срещу агенциите, която е абсолютно нерелевантна в контекста на предложения проект, и да оставят място за адекватни коментари по темата."

Коментарите, които съм направил, са абсолютно по темата и само сляп не може да забележи това. Срещу агенциите изобщо не воювам и е направо нелепо да се твърди, че правя това. Вие сте много, стотици или хиляди, а ние сме само двама. Вие през цялото време си печелите, докато ние от 01.01.2013 г. несправедливо сме лишени от правото да извършваме официални преводи и търпим неимоверни загуби. Тук се споменава многократно името ми в негативен контекст, докато аз лично никого поименно не съм атакувал. Внушава се, че, едва ли не, пречим на обсъждането. Това също е нелепо. Човек с трезв ум не би твърдял такова нещо.

Ако имате предвид, че нямам същото мнение като вас и затова ви преча, това също е нелепо. Всички хора имат различни мнения. Чрез изказване на различни мнения се стига до добри решения. Не преча на никого да си изказва мнението и не задължавам никого да има моето мнение.

Сега ще се спра по-подробно на твърдението, че бил съм воювал срещу агенциите. Агенциите са регистрирани по Търговския закон. Как мога да изменя закона и да забраня агенциите? Единственото, което твърдя е, че преводаческата дейност е intuitu personae (с оглед на личността) и затова в списък с (регистър на) преводачи, извършващи официални преводи, няма основание да се включват фирми, понеже отговорността се носи индивидуално по чл. 290 от Наказателния кодекс. Ако някой превратно тълкува това мое мнение, не означава че аз воювам с агенциите. Аз също имам фирма за преводи, но не смятам, че трябва да я вписвам в списък с преводачи, които носят индивидуална/ персонална отговорност по закон. Дейността на фирмите не оспорвам. Никога не съм твърдял, че трябва да се закрият агенциите или някакъв такъв абсурд. За съжаление предубеждението и слуховете, които си разменяте помежду си в закрити групи, са замъглили до голяма степен способността ви да прецените трезво това, което пиша в Портала за обществени консултации по отношение измененията и допълненията на Правилника от 1958 г.

От пет години, а и повече, изказвам мнение във връзка с този Правилник. В сегашния си вид той е незаконосъобразен, пък и това не е лично мое мнение, а на редица юристи, включително и на предишния омбудсман, К. Пенчев. И това мнение не е „висящо във въздуха". То има законово основание: правилник, който не е основан на закон или не е за приложение на закон, е незаконосъобразен. Затова предложих да се добави законово основание на Правилника. Иначе без него изобщо той няма законова сила. Затова се налагат сегашните промени. Ако не се направят, той пак няма да има законова сила и уреждането на вашата дейност чрез правилника ще си остане незаконно, независимо от моето мнение.

Ако някой желае да обсъдим спорните въпроси, може да ми изпрати имейл на softis @ softisbg.com. Нямам фейсбук профил, затова не мога да разговарям във фейсбук.

А който иска да се запознае подробно с разработките ми по темата, може да посети блога ми.

Писмо до Омбудсмана, 20.07.2017 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date: Thu, 20 Jul 2017 11:43:10 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Измина още един месец, през който очаквах да отговорите на съществените въпроси от писмото ми до Вас, което изпратих по имейл на 19.06.2017 г., а също и на въпросите, които Ви бях задал още в писмото си от 15.05.2017 г.
       През близо двете години, през които се опитвам да Ви накарам да обърнете внимание на нарушените ми права като професионален преводач и по някакъв начин да направите нещо, с което да бъде сложен край на причината за нарушаване на правата ми - остарелия и неприложим правилник от 1958 г., не само че получавах пестеливи до оскъдност отговори от Вас и то само от време на време, но дори правите всичко възможно, за да ми попречите да получа достъп до обществената информация, която Ви поисках.
       Съвсем ясно Ви помолих да ми предоставите обществената информация, която се съдържа в препоръката, отправена от Омбудсмана до МВнР да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на правилника от 1958 г. Вие ми отказвате да ми предоставите тази информация, сякаш съм Ви поискал да ми предоставите лична кореспонденция на жалбоподатели с Омбудсмана. Далеч съм от такива желания. За ваше сведение, мои колеги са публикували кореспонденцията си с Омбудсмана през 2012-13 г., в която няма абсолютно нищо лично, а изцяло е свързана с неуредиците в преводаческата професия заради въпросния правилник от 1958 г. В своите отговори Вашият предшественик посочва, че поради множеството жалби от индивидуални преводачи и професионални сдружения на преводачите, се е обърнал към МВнР и отправил препоръка за своевременно и адекватно разрешаване на въпросите с официалните преводи, легализацията на преводи, статута на заклет преводач и др. Освен това, Вашият предшественик обещава, че ще продължава да следи въпроса с нормативната уредба на официалните преводи и статута на заклетите преводачи, като се надява добронамерените и професионални усилия на компетентните институции и експертите да дадат резултат.
       За голямо мое съжаление, вече четири години след това обещание на Омбудсмана, очевидно никой не следи този въпрос и усилията на компетентните институции и експертите не дават резултат, защото, явно, няма такива усилия, институции и експерти.
       Всъщност, институции има, но проформа, както и всичко, което се върши от тях по този въпрос. С огорчение констатирам, че и Вашата институция е в това число. Би ми се искало у нас да има истински обществен защитник, който да е безкомпромисен към нарушаването правата на гражданите, независимо дали в това е замесено Външно министерство, Министерски съвет или който и да било от управляващите. Политическата конюнктура не би трябвало да Ви влияе, защото всички би трябвало да са равни пред законите.
       Благодарение на правилника от 1958 г. обаче, от много години се нарушават множество закони, а срещу опитите ми нарушенията да бъдат спрени, се оказва упорита съпротива вече шеста година. Вашата институция също участва в тази съпротива, и то съвсем откровено, блокирайки достъпа ми до важна обществена информация в тази връзка.
       А от писмата на Вашия предшественик, за които споменах по-горе, става ясно, че препоръката, която той отправил към МВнР, е „поради множеството жалби от индивидуални преводачи и професионални сдружения на преводачите", а не въз основа на една единствена жалба, което говори за обществената важност на тази информация. А ако, въпреки липсата на пречки, все още смятате, че имате право да възпрепятствате достъпа ми до тази важна обществена информация, все пак ви остава моралната възможност да ѝ дадете гласност чрез всички, предвидени от закона възможности, както и да проявите инициатива, когато констатирате, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date:        Thu, 20 Jul 2017 11:50:28 +0300 (EEST)

The message sent on July 20, 2017 11:43:10 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/18.05.17 г." has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF54 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1500540190.3160.5.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date: Mon, 19 Jun 2017 14:28:48 +0300

       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       В писмото си до мен, датирано 18.05.17 г., ме информирате, че препоръката от институцията на омбудсмана до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, е отправена във връзка с постъпила до омбудсмана жалба от гражданин.
       Да, ясно ми е, че въпросната препоръка е отправена във връзка с нечия жалба или жалби. Информация за това може да се намери в писма от Омбудсмана, публикувани на различни места в Интернет. Нещо повече, самият Омбудман, Вашият предшественик, в доклада си за 2013 година, посочва това.
       Не разбирам обаче отказът Ви да ми предоставите обществената информация, а не лична такава, която се съдържа в препоръката до МВнР, като се позовавате на разпоредбата на чл. 7 от Вашия правилник. Законът за достъп до обществена информация обаче е съвсем ясен: „Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон" (чл. 7, ал. 1).
       Исканата от мен информация изобщо не е класифицирана и не спада към случаите, предвидени със закон. Ограниченията, които налага Законът за омбудсмана са единствено, когато информацията е държавна, служебна или търговска тайна или е от личен характер. След като в годишния доклад на Омбудсмана за 2013 г. има две страници, посветени на информацията, която ме интересува, значи тя не е нито държавна, нито служебна, нито търговска тайна, а ако съдържа лични данни, просто можете да ги заличите.
       Едно от оправданията Ви, че не можете да ми предоставите исканата от мен обществена информация е, че тя не можела да бъде използвана като доказателствено средство в никакви производства. Не знам защо решихте, че имам намерение да използвам тази информация в каквото и да било производство. Не е необходимо да изтъквам тук, че изобщо нямам намерение да оборвам правилника от 1958 пред какъвто и да било съд - това не е моя работа. Единственото, което искам, е да знам истината и да живея в страна, където законите се спазват.
       Вашият отказ да ми предоставите исканата от мен обществена информация обаче не може да скрие факта, че препоръките на Омбудсмана не са изпълнени от МВнР, и че Вие не сте предприели никакви стъпки във връзка с това. Нямаше изобщо да се обръщам към Вас по този повод и кореспонденцията ми с Вас нямаше да продължава близо две години, ако това се беше случило.
       Надявам се да получа отговор както на това свое писмо, така и на въпросите от писмото ми от 15.05.2017 г., на които не сте отговорили.


       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date:        Mon, 19 Jun 2017 15:29:36 +0300 (EEST)

The message sent on June 19, 2017 2:28:48 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/18.05.17 г." has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.35; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1497871728.2762.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Пет години дезинформация

| No Comments | No TrackBacks

или пет години дезинформационна кампания на МВнР във връзка с уредбата на официалните преводи

       Преди пет години, на 19.05.2012 г., започна една от най-масивните дезинформационни кампании в съвременната история на България (да не кажа и на света). Един непотвърден слух за въвеждане на някакви нови изисквания към агенциите за превод стана повод за започване на подписка под петиция, която пък, от своя страна, даде зелена светлина на Външно да изиграе един грандиозен фарс под формата на загриженост за преводачи и клиенти, потребители на официални преводи. Оправдавайки се по-късно с „наличие на много оплаквания за некачествени преводи, отправени директно към Министерството, както и[...] заведени съдебни дела за некачествени преводи, произвели тежки последици върху правните и имуществени интереси на ползвателите на преводите, както и върху дейността на самите преводачи", тогавашният външен министър издаде заповед, адресирана до дирекциите „Консулски отношения" и „Защита на дейността и информацията". Всички собственици на агенции за преводи нададоха вой срещу въпросната заповед, понеже, предварително заблудени и обработени от слуха и петицията, си въобразиха, че се отнася за тях. Заповедта обаче, както казах, беше адресирана до двете дирекции и касаеше „извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР". А консулското обслужване, съгласно Виенската конвенция, ратифицирана от България още през 1989 година, съвсем естествено, се извършва от консулствата в чужбина! Така че заповедта не само не се отнасяше до агенциите, но тя не се отнасяше дори за територията на България!
       Ако никой не се беше вързал на слуха и не беше се подписал под петицията, нещата щяха да се развият по друг начин. За съжаление, тук е и прословутото хуцпа. По-скоро, нещата нямаше да се развият изобщо, всичко щеше да си остане по старому и самият аз нямаше изобщо да осъзнавам и до ден-днешен, че слугувам на агенциите, че, без да имам и най-малкото понятие, името и подписът ми се използват незнайно от кого и къде под преводи, за които дори не съм и сънувал. Така че всяко зло за добро. Какви намерения са имали авторите и инициаторите на петицията и подписката, само те си знаят. Може и да са имали и добри намерения, нищо не е само черно и бяло. Но факт е, че петицията започна две седмици преди излизане на прословутата заповед на Младенов и успя да привлече масово вниманието на много хора, включително и такива извън областта на преводите, и оттам нататък никак нямаше да бъде трудно да се извърши манипулацията със съзнанието на тези хора.
       Естествено, слуховете, „новите изисквания" и сагата, продължила дълго след това, нямаше изобщо да възникнат, ако още през 1990 г. един архаичен документ, наречен Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет от МС през далечната 1958 г., беше отменен и на негово място беше изградена една непротиворечаща на законите нормативна база, върху която да се регулира извършването на официални преводи.
       Може би нямаше да има агенции от сегашния вид - прикрити посредници и нелегални куриерски служби, лъжещи, че основната им дейност била преводаческа и че имали били персонал от стотици, дори хиляди, преводачи. Може би преводаческата професия у нас нямаше да бъде толкова низвергната и пренебрегната, недооценена и непрестижна. Може би нямаше да има толкова лъжи, свързани с преводите, нямаше да има толкова фалшифицирани подписи под официални преводи. И може би нямаше да има толкова незаконно забогатели благодарение на само един член (2а) от един неосноваващ се на закон правилник. Това са само мечти, които нямаше да се появят, ако всичко се уреждаше на базата на морала и съвестта.

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

Recent Comments

  • Caesar: Здравейте, внимателно прочетох всички публикувани от Вас материали и абсолютно read more
  • Harry Stojan: (неофициален превод от сръбски език :)) България е единствената страна, read more
  • Rennie Stoyanova: Изводът Ви е напълно правилен, колега. Считам, че подобни разяснения read more
  • Rennie Stoyanova: Това, че изискванията противоречат "най-малко на Конституцията" съвсем не е read more
  • Rennie Stoyanova: Поздравления, колега! Тази статия е много силна, точна и смела. read more

Recent Assets

  • fututolingvistika_1980.jpg
  • lissan_17_oct_2009.jpg
  • Image0082.jpg

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.