© Иво Андрич
Времето на Аника, 1931
превод © Хари Стоянов, 1983
Поръчайте pdf книги, готови за отпечатване с принтер
Цялата книга можете да изтеглите
тук (250 KB).
Препоръчително е да щракнете с десния бутон на мишката върху горния линк и от изскочилото меню да изберете: Save Target As... или Download With (...), ако имате инсталирана специална програма за download
I. Отдавна са забравени времената...
Михаило беше дошъл преди шест години...
Така измина цяла година...
II. Аника се беше вече прочула...
На Успение Богородично...
III. Тази нощ, по месечина, Аника се върна...
Неочакваният край на Аника...
Очите й, иначе матови, сега, като осветени отвътре, едновременно ясни и непрозрачни, мигновено се напълниха с кръв и сълзи, а погледът им стана остър, открит и твърд. Михаило гледаше право в тези очи, втрещено и с недоверие, в очакване този поглед да се промени или да изчезне като измама и привидение. Но погледът все повече се изостряше и откриваше, а оня блясък в него ставаше все по-жив и ярък. Човекът отблъскваше мисълта, която в този миг просветна в него и назряваше все по-определена, овладяваше се да не я извика на глас, само за да я отърси от себе си: това беше познат поглед, видян някога и сънуван след това много пъти от него, нещастен и измъчван от най-страшни кошмари.