Статия във в. Позвънете & Новини от 26.09.2003

English Version

Към хронологията

Позвънете & Новини
бр. 230
Варна, 26.09.2003, петък

[Заглавие на 1-ва стр.:]
Демокрация в действие: Как и защо медици поискаха да запушат устата на медиа

[Заглавие върху стр. 8-9:]
Ако стане нещо с мен, няма да мога ви кажа: "Аз нали казах?"

Ренета Стоянова връчва книгата си "Хроника на едно предизвестено напускане" на пациент. В романа, издаден през август, са описани проблемите на хемодиализно болните.

КОНФЛИКТЪТ: Публикацията на това интервю има своя предистория. В редакцията на в. "Позвънете Новини" дойде бившата медицинска сестра в отделението по хемодиализа при МБАЛ "Св. Марина" във Варна Ренета Стоянова. Тя постави важни за здравеопазването проблеми. Няма спор, че повдигнатите от Стоянова въпроси са дискусионни и подлежат на сериозно обсъждане. Затова, по железния закон на професионализма, журналистката от редакцията Искра Урумова поиска среща и помоли за обстойно интервю изпълнителния директор на МБАЛ "Св. Марина" доц. Красимир Иванов. Уважаваният от нас медицински ръководител прие Урумова, но за наше удивление, в присъствието на проф. Николай Пенков, д-р Мая Кьосева и д-р Жана Георгиева, отказа да коментира подробно и по същество твърденията на здравния работник Стоянова. Аргументите, които доц. Иванов изтъкна, бяха, че "всички компетентни органи вече са дали своите официални становища по случая "Стоянова". Но г-н Иванов, може би не знаете, че общественият интерес не е тъждествен на институционалния. Наопаки - има много примери, когато те се разминават. Единственият Господ за всяка свестна журналистика е именно съобразяването с обществения интерес. "Позвънете Новини" прецени, че обществото има право да знае какво мисли за работата в отделението по хемодиализа един дългогодишен здравен работник. Редакцията би загубила самоуважението си, както и уважението на общественото мнение, ако потули нещо, което засяга най-ценния капитал у човека - неговото здраве. А вместо да коментира по същество, доц. Иванов, кой знае защо, иска да се изложи пред общественото мнение. Г-н медикът си е позволил да заплашва журналистката Урумова, че ще съди редакцията, ако интервюто със Стоянова се публикува. С други думи, г-н медикът си позволил да наложи своеобразна превантивна цензура, използвайки независимата съдебна власт за сплашване. Според доц. Иванов и изброените по-горе негови колеги, Ренета Стоянова била психически нестабилна. Е, ние не сме психиатри, г-н Иванов. И доколкото знаем - и Вие не сте. Затова апелираме към Вас, вместо да "търсите под вола теле" с фрази, като "коментирането на темата е безотговорно на фона на процеса с българските медици в Либия и може да е повод за по-нататъшни съдебни искове от страна на чужди граждани", да коментирате задълбочено и да отговорите по същество, с аргументи и факти, на изнесеното в интервюто от медицинската сестра Ренета Стоянова.

Ренета Стоянова:
Заради чужденци диализираха българи на заразени апарати
В средата на 90-те години изследванията на пациентите за хепатит В, хепатит С и СПИН бяха изпуснати от контрол. Болни постъпват неизследвани за хепатит и лягат на чисти апарати. Резултатите от изследванията на медицинските сестри от февруари - март 2003 г. се загубиха. За 16 години не съм видяла документ, в който да пише, че хемодиализните болни са рискова група, казва бившата медицинска сестра в отделението. Тя е работила там от 01.10.1987 г. до 01.07.2003 г.

Вие казвате, че очаквате от нас съдействие по няколко въпроса. Първият е съществуват ли в България противоепидемични стандарти за инфекциозните болести и по-специално за хепатит?
Не става дума за общи стандарти, а за вирусоносителство и изследвания за вирусоносителство в хемодиализните центрове.
ТРЯБВА ДА СЪЩЕСТВУВАТ СПЕЦИФИЧНИ
стандарти, насочени към изследването на болните в хемодиализните центрове за вирусоносителство, както съществуват на Запад. Там съвсем ясно е посочено, че болните се изследват за хепатит В през 1 или през 3 месеца - има различни стандарти. За хепатит С на всеки 6 месеца, за СПИН - всяка година. Тези стандарти не са канон и
МОГАТ ДА БЪДАТ МОДИФИЦИРАНИ
в зависимост от състоянието на хемодиализния център. Ако се установи висок процент заразени, е желателно изследването да зачести, да се направят проверки, за да се види източникът на заразата и да се ограничи бързо. Това се е правило отдавна в центровете по света, но в България нещата се нуждаят от изчистване.

Виждали ли сте такива стандарти във вашето отделение по хемодиализа?
За 16 години не съм видяла нито един път документ, в който да пишат, че хемодиализните болни са рискова група и трябва да бъдат изследвани периодично за това, това и това. Както и на какъв период да става това.
ТАКИВА СТАНДАРТИ СА ЗА ДОБРОТО
на болните и персонала, който също е подложен на риск.

Докато Вие сте работили там, как са били изследвани болните и персонала?
Преди много години изследвахме болните на 3 месеца за хепатит В и за СПИН. След това започнахме да ги изследваме на 3 месеца за хепатит С.

За кои години говорите?
Края на 80-те и началото на 90-те. Мисля, че в средата на 90-те години изпуснахме нещата от контрол.
АЗ НЕ МОГА ДА КАЖА ВСИЧКО,
мога само да помоля да се види статистика на отделението откога не са се изследвали болните, така, както някога.

А за персонала?
За персонала също. Например, последния път стана така - през февруари - март 2003 г.
5-6 СЕСТРИ ЕДНОВРЕМЕННО ИЗПРАТИХМЕ
наша кръв до ХЕИ за изследване за хепатит В, С и СПИН. Изпратихме кръвта с бележки от личен лекар, както си е редът, и тя просто не се върна изследвана. Резултатите се загубиха. Помолихме старшата сестра да направи нещо. Тя много пъти се обаждаше до ХЕИ и нищо не можеше да се разбере. Съобщихме на изпълнителния директор на болницата и към 28-29 май, предполагам, че по негово нареждане, но не мога да кажа по чие
НА ВСИЧКИ БОЛНИ И НА ЦЕЛИЯ ПЕРСОНАЛ
от хемодиализа се взе кръв за хепатит В, хепатит С и СПИН. И досега не знам какъв е резултатът от тези изследвания. Не знам и моя резултат, никой не ми се обади повече. Старшата каза в началото на юни, че в края на юни резултатите ще бъдат готови, понеже лабораторията чакала някакви нови модерни китове за изследването. А след това вече аз напуснах работа и
НЕ БЕШЕ УДОБНО ДА ГИ ТЪРСЯ

Кога напуснахте?
Последният ми работен ден беше 29 май. Точно тогава ми взеха кръвта. След това бях един месец в отпуска по документи.

Каква е опасноста при положение, че не се правят редовни изследвания нито на болните, нито на персонала?
Ами попитайте шефовете за тая работа. Примерно, при приемането на болен на хемодиализа би трябвало той да бъде изследван предварително, за да се определи на какъв апарат ще легне.
В ОТДЕЛЕНИЕТО ИМА ТРИ ВИДА АПАРАТИ.
Така наречените чисти - за хора, които не носят вирус на хепатит или СПИН. Имаме апарати, които са заделени за заразени с хепатит С и апарати, които са заделени за заразени с хепатит В.

Колко са общо апаратите?
21. От тях 2 - за вирусоносители на хепатит В, 7 или 8 - за хепатит С. Казвам 7 или 8, защото две проверки бяха проведени в края на май. Едната записа 7, другата - 8 апарата.

Проверки на Министерство на здравеопазването ли?
Едната е вътрешноболнична, а другата - на Районния център по здравеопазване.
ТЕЗИ АПАРАТИ НЕ СА ОБОЗНАЧЕНИ
по никакъв начин, тъй че не може да се разграничат какви са. Само може да се посочат - тези и тези апарати тук са за хепатит С. Апаратите за хепатит В са в отделна заличка, която се намира в началото на отделението. Само по себе си, там не й е мястото. Тя
ТРЯБВА ДА Е В КРАЯ НА ОТДЕЛЕНИЕТО
ако ще говорим за изолирана зала, с врата, на която пише "Вход забранен". Само за персонала, който обслужва болните. Но това са подробности от епидемиологията, която тук е непозната. С други думи, имаме 7 или 8 апарата, заделени за вирусоносители на хепатит С и на тях се диализираха и такива, които не са вирусоносители, понеже апаратите не стигат. Много са болните.

Излиза, че имате 12 чисти апарата, така ли?
Да.
НО НЕКА ШЕФОВЕТЕ ДА КАЖАТ,
нали, че са спазвали наредбите и са диализирали болните отделно - тези, които са заразени с хепатит С, само на заделените за тях апарати. Малко трудно биха могли да обяснят, като дойдоха чуждите граждани, как стана разместването на апаратите и поместването на болните.

Преди това искам да попитам нещо друго. Вие казахте, че тези апарати само могат да се посочат. Персоналът знае ли кои апарати за какви болни са?
И
ПЕРСОНАЛЪТ НЕ Е МНОГО НАЯСНО
кои са апаратите, защото при нас медицински некомпетентни лица - техници, разпределят болните по апарати. Те знаят кой къде ще го сложат.

Кой решава това?
Кой контролира по-скоро. Би трябвало решението да е взето от ръководството на клиниката, завеждащ отделението доц. Кирил Ненов. Би трябвало дежурният лекар да контролира разпределението по апаратите.
И ДЕЙСТВИТЕЛНО ИМА СЛУЧАЙ НА 25 МАРТ
2003 г. в лекарския рапорт, който се чете всяка сутрин от лекарите в отделението. Дежурният лекар вечерта е записал на нощно дежурство, че техник е поставил болен, който е отрицателен, на апарат, който е заделен за положителен вирусоносител. Описал е, че това е
СТАНАЛО БЕЗ ЗНАНИЕТО НА ДЕЖУРНИЯ ЛЕКАР
Никакви мерки не са взети по случая.

А разбра ли се дали този човек се е заразил?
Трудно се разбират тези неща. Първо болните не се изследват. Освен това може да се разбере дали болен се е заразил от хепатит след около 6 месеца. Но не е само този случай, който е описан в лекарския рапорт. И други са лежали на такива апарати. Бях им казала, че така, както нашите болни постъпват неизследвани за хепатит и лягат на чисти апарати
МИНАВАТ МЕСЕЦИ И СЕ УСТАНОВЯВА
че някой има хепатит С, тези апарати фактически вече не могат да бъдат считани за чисти. Може и аз да греша, но 2-3 месеца преди да дойдат чужденците, точно на такъв чист апарат лежа за диализиране един нов болен месеци наред, неизследван, разбира се. При първото му изследване с бележка от личния лекар, която донесе най-накрая
СЕ ОКАЗА, ЧЕ ИМА ХЕПАТИТ В.
Може би си го е носел още навън. Веднага го изолираха в заличката в началото на коридора за вирусоносители на хепатит В. Дезинфекцираха си апарата, както във всички смени, и продължихме да си го считаме за чист.
ТАМ СЛОЖИХМЕ И НЯКАКЪВ ЧУЖДЕНЕЦ
Аз не знам на кой апарат кой чужденец е легнал, защото няма обозначаване. Има едни номера, налепени по апаратите, но те могат да се отлепят много лесно.

Дезинфекцията на апарата означава ли, че той може да се използва за хора, които не са вирусоносители?
Това е малко спорен въпрос в медицината. Някои твърдят, че като се дезинфикцира, всичко е наред и може да легне всякакъв човек върху него.
ДРУГИ КАЗВАТ, ЧЕ НЕ Е ТОЧНО ТАКА
понеже в апарата остават някои труднодостъпни места, които не могат да бъдат дезинфекцирани. Има една наредба, според която определените като вирусоносители би трябвало да се диализират на специално заделени за тях апарати за хепатит С. Аз от 16 години работя там и не знам точно какви наредби има. След като напуснах работа
ТЪРСИХ КЪДЕ ЛИ НЕ ДА ПРОУЧА КАК
е въпроса, защото съм работила в информационна мъгла. И всички продължават да работят така. И само защото сигнализирах, че според мен има достатъчно проблеми, които не сме решили - с изследването на болните, с недостатъчните консумативи, за това, че не сме готови за медицински туризъм, бях обвинена в какво ли не.

От кого?
От прекия си началник. Не мога да го докажа, само Ви казвам, че
БЯХ ПРИНУДЕНА ДА НАПУСНА, ПОНЕЖЕ МЕ УНИЖАВАХА
обиждаха и т.н.

Вие няколко пъти споменахте за чуждите граждани. За какво става дума?
Примерно, хора, които са на диализа от Белгия, решават да дойдат на почивка, на море. Това се урежда още оттам, предполагам, и им се намира място. Обещава им се, че ще бъдат диализирани във Варна по време на почивката им. И те пристигат. И ги води този, който им е обещал - проф. Димитър Ненов. Аз дори не знам той какво точно им е обещал, защото той има частен център.

Коя беше датата, на която пристигнаха чужденците?
ПЪРВАТА И ВТОРАТА ГРУПА СЕ ДИАЛИЗИРАХА
на 22 май 2003 г. 16 човека диализираха, по 8 - сутрин и 8 - вечер. Този ден беше четвъртък. Сутрин от нашите постоянни български пациенти имаме 13 човека и следобед не мога да кажа колко точно. За да вместим сред тези, да кажем 20 и няколко човека, още 16 чужденци
СТАВА ГОЛЯМО НАТОВАРВАНЕ. НАПРАВИХМЕ СЛЕДНОТО:
8 чужденци поставихме в сутрешната смяна, която беше от 13 души. Станаха 21. Разполагахме с 19 апарата за тях, двата за хепатит В не ги броя. Съответно двама от нашите болни ги прехвърлихме в следобедната смяна
С НАРЕЖДАНЕ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА КАТЕДРАТА
Станаха 11 наши болни и 8 чужденци. Попълнихме изцяло първата смяна. При което, както ви казах, на 7-те апарата, заделени за вирусоносители на хепатит С легнаха наши болни, които не бяха за такива апарати.
НА 8 ЧИСТИ АПАРАТА ЛЕГНАХА ЧУЖДЕНЦИТЕ
и на другите 4 чисти - наши болни. Следобеда бяха само наши болни, а вечерта от 18,30 до през нощта бяха само чужденци. Всъщност интерес представлявява само първата смяна. И така, чужденците идваха във вторник, четвъртък и събота. Шест пъти в продължение на две седмици, до 3 юни.
И ВСЕКИ ПЪТ НАШИТЕ БОЛНИ БЯХА НАБУТВАНИ
на заразени апарати, за да има чисти апарати за чужденците. Тъй като казаха, че чужденците са чисти - нямат хепатит С, В или СПИН. И ние се постарахме и направихме всичко възможно за тях. Аз не казвам, че са се заразили. Ни най-малко. Пък и инкубационният период от 6 месеца още не е минал, макар че на Запад имат методи да установят заразата много по-рано.
АЗ КАЗВАМ КАКЪВ Е РИСКА.
На какъв риск са изложени и нашите и чуждите пациенти при такова съвместно диализиране.

Това само еднократно ли беше? Вие споменавате и за израелска група?
О, дойдоха и израелците. Те бяха само за един път. Просто са минавали от тук и се наложи да спрат да си направят диализата и да продължат към друг град, предполагам. Те минаха на 27 май. Единственото, което успях да направя за тях е, че
МОЛИХ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР
в разговор с него предния ден да не ги слагат наведнъж. 13 души се очакваха, 12 са минали по документи. Не мога да кажа точно какви документи. Имам само един отговор от РДВР - Варна за 12 души, които са диализирани на 27 май. Предполагам, директорът е наредил да ги разделят на 2 групи, защото нямахме дефакто 13 чисти апарата. За да се диализират и още 12-13 израелци, това значи, че
НА 27 МАЙ НИТО ЕДИН БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН
не се диализира. Всичките бяха разпределени в други дни. И стана така - нашите редовни болни, които бяха от понеделник, се диализираха в неделя. Аз бях тогава на работа, а
НЕДЕЛЯ Е ДЕН, В КОЙТО НЕ СЕ ДИАЛИЗИРАТ
болни. Във всички центрове в България е така, а мисля, че и в чужбина.

Каква е причината?
Това е почивен ден - за основно почистване. Понеделник, сряда и петък има групи. Във вторник, четвъртък и събота. Всички болни се диализират три пъти седмично по 4 часа. А тогава в неделята се диализираха три смени, които иначе бяха редовни в понеделник. Аз бях нощна смяна на 25 май. На 26 май, понеделник, се диализираха българските болни, които трябваше да дойдат във вторник - на 27. Изтеглиха се с един ден напред.
НА 27 МАЙ БЕШЕ СВОБОДЕН ДЕН ЗА НАШИТЕ
болни и тогава имаше само белгийци и израелци. Тогава не бях на работа.

Посещението на тези чужди групи документирано ли е в болницата?
До 29 май, докато бях на работа, не беше документирано.

Нито на белгийците, нито на израелците?
Нито.
СЕГА ОТ РДВР - ВАРНА ТВЪРДЯТ
че е документирано.

Вие кога подадохте писма и защо решихте да се обърнете към институциите?
На 22 май подадох до здравните институции.

Жалба ли беше това?
Не съм го озаглавявала никак. Просто на вниманието на заинтересуваните лица.
БЯХ НАПИСАЛА ЗА ОПАСНОСТ ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ
на чужди граждани в българска болница. Тя не е стопроцентово сигурна, но винаги има риск, когато не се изследват болните. А имаме и други пропуски в хигиената, които нашите шефове не желаят да си признаят, но аз бях писала за това до изпълнителния директор. Ние
ДЕФАКТО НЯМАМЕ ПОМЕЩЕНИЕ ЗА ДЕЗИНФЕКЦИЯ
на трайни консумативи. В една бивша баня, която е с размери 2 на 3 метра, са направени мивка и два рафта. Вътре трябва да се съберат десетина големи 20-литрови кофи и 19 петлитрови кофички. Те трябва да бъдат напълнени изцяло с дезинфекционен разтвор, дори и капаците им трябва да бъдат накиснати. А то
НЯМА МЯСТО ДОРИ КЪДЕ ДА СЕ ПОСТАВЯТ
толкова кофи, камо ли да се накиснат. Би трябвало да има някаква голяма вана, за да се дезинфекцират. При нас обаче няма как. Някой път ги дезинфекцират, някой път не. Тези неща трудно се установяват. Но в чужбина има опит. Хората са правили проверки, че дори дезинфекцията на апаратите да е перфектна
ОТ ТАКИВА СТРАНИЧНИ КОНСУМАТИВИ
които се използват от различни болни, се разнася заразата. Ние нямаме възможност да ги дезинфекцираме добре и в това същото помещение, където се разнасят кофи, се дезинфекцира хирургичен материал, инструменти и т.н. На тази мивка в тясната баня.

Какъв хирургичен материал и инструменти?
Достатъчно неща, които са хирургични. При нас се извършват малки операции. За започване на хемодиализа се поставя катетър по хирургичен път. Не са само игли. Оперативно поставяне, понякога малък срез на кожата.
ТОВА СА МНОГО ОТГОВОРНИ ПРОЦЕДУРИ
които се извършват от нашите лекари и са си малки операции с местна упойка. Ние подготвяме консумативи за тях.

Те дезинфекцират ли се?
Дезинфекцират се дори тези катетри, които са използвани.
ДЕЗИНФИКЦИРАТ СЕ И ЕДНОКРАТНИ МАТЕРИАЛИ.

Например?
Такива катетри. Има към тях разни други неща. То е цял комплект. Понеже не достигат. Заявявам го това нещо. Трудно може да се докаже, но по този начин именно преди 2-3 години пламнахме с 80% хепатит. Сега на какъв процент сме не мога да кажа, защото доста от болните, които бяха заразени тогава
ПОЧИНАХА В СРОК ОТ 2 ГОДИНИ.

Нека се върнем на въпроса. На 22 май Вие подавате писмата си до здравните институции. А до РДВР?
На 26 май, след като установих, че чужденците не се вписват в журналите и попитах старшата сестра защо. Тя ми каза: "Мой пропуск, в тая лудница няма време за всичко". Аз й отвърнах:
"НЕДЕЙ ТАКА. АКО НАПРАВЯТ ПРОВЕРКА
ще излезе, че ние ги укриваме тези хора. Това е нелегално лечение, ако не са вписани в журналите на отделението". Ние имаме два журнала. И ако е твой пропуск, защо е и на сестрите пропуск? Трябва да ви кажа, че още веднага щом започна тази история, аз се отдръпнах и казах, че
НЯМА ДА УЧАСТВАМ В СМЕНИТЕ С ЧУЖДЕНЦИТЕ.

А защо има два журнала?
Това си е редовна процедура. В единия се записват болните с номер при постъпването. Този журнал е при старшата сестра. А другият журнал стои в залата, където се диализират и всяка процедура, която се провежда, се описва в него и си има свой номер. Така, че
В ЛИСТА НА БОЛНИЯ СЕ ВПИСВАТ ДВА НОМЕРА
за отделението и текущ номер за процедурата, която му е извършена. Така се отчита общия брой процедури в отделението. И двата номера са четирицифрени.

В жалбата си до РДВР какво точно искахте и те какво ви отговориха?
Да проверят по възможност спешно, посочих им най-подходящия за това ден - 27-ми, когато ще има само чужденци, дали те се вписват в двата журнала на отделението. Тъй като аз лично съм свидетел, че не се вписват. Написала съм в жалбата си и това, че
НА ПЕРСОНАЛА БЯХА ОБЕЩАНИ ПАРИ НА РЪКА

Кой ви ги обеща?
Старшата ни го даде това като информация. Това го отрекоха, не мога да кажа повече нищо.

Че ще ви дадат пари на ръка?
Да.
ТРИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ВЗИМАМЕ
обикновено за същия труд.

Какво ви отговориха от полицията?
Към средата на юни от II РПУ отговориха, че е извършена проверка и няма никакви нарушения. И толкова. От кого е извършена проверката, как и какво са проверявали.

След това подадохте ли още една жалба?
Естествено, този път до Министерството на вътрешните работи. Оттам препратиха случая до РДВР-Варна. На 17.09. получих от тях един отговор, който е долу-горе в същия стил. Няма нарушения.
АЗ ТВЪРДЯ, ЧЕ ПАЦИЕНТИТЕ НЕ БЯХА ВПИСАНИ
в журналите.

А на здравните институции какви бяха становищата?
Те отговориха с общи приказки, че всичко е наред. Моята молба беше да проверите като медия, да съберете малко информация.
АЗ ЗА СЕБЕ СИ НИЩО НЕ ИСКАМ
Хич не се оплаквам и не им търся отговорност какво са направили с мен. Аз бях опитен кадър, а ме принудиха да си замина.

Казахте, че имате данни за разпространението на хепатит С и В в хемодиализните отделения? Кажете ги. Горе-долу как се движат при нас, доколкото въобще може да се каже?
Защо аз да ви давам данни за хепатита, след като
БИ ТРЯБВАЛО ДА ИМА ЕПИДИМИОЛОГ
в болницата и той да ви ги даде. Има и служба по трудова медицина, която се занимава с условията на труд, безопасността на служителите в болницата. Те също трябва да имат такива данни. Освен това наскоро прочетох, че службата по трудова медицина би трябвало при напускането на работа да даде някакво заключение за моето здравословно състояние, съответно и за моя епидемиологичен статус.
АЗ НЕ СЪМ СЕ ИЗСЛЕДВАЛА
може би от две години. Според мен просто няма ред в тази работа. Трябва да се урегулира, да се контролира, да има някакви разпоредби.
Болните подписват ли декларация за информирано съгласие?
Аз не съм видяла какво подписват, освен, че са съгласни да започнат хемодиализно лечение. Но дали подписват декларация за информирано съгласие, че попадат в рискова група като хемодиализни пациенти на хронично лечение
ТАКАВА ДЕКЛАРАЦИЯ НЕ СЪМ ВИЖДАЛА
като образец. Смятам, че не подписват и дори не знаят на колко време трябва да бъдат изследвани и дори не знаят, че са заразени.

Как точно се пренася заразата в апарата?
Има си хора, които ще ви обяснят тези неща. Аз не съм специалист. Това е много деликатен въпрос, но факт е, че в цял свят отбелязват, че хора, които нямат кръвопреливания
А СА НА ХЕМОДИАЛИЗА, СА СЕ ЗАРАЗИЛИ
по някакъв начин. Значи не е чрез кръвопреливане, а има други начини за заразяване. Дали от машина, дали от ползване на общи консумативи или пък някой заразен ще изпръска кръв. Доколкото знам, в отделението вече са ги отделили. Пациентите с хепатит С са отишли в други залички. Докато аз обаче бях на работа
БОЛНИТЕ С ХЕПАТИТ С И НЕЗАРАЗЕНИТЕ
бяха в обща зала. Те просто деляха уж апаратите на такива, които са за заразени и такива, които не са. Винаги може човек нещо да изкърви.
НЯКОЙ ПЪТ СЕ ИЗПРЪСКВА ЧАК ДО ТАВАНА
когато болните получат изкървяване, защото ги бодем с дебели игли. Болните непрекъснато са източник на заразяване по кръвен път. По чаршафите има кръв, тези чаршафи са собствени, носят си ги в къщи и си ги перат. Сега не знам как е. Може вече да са им осигурили чаршафи, надявам се. Аз казах на изпълнителния директор, че въпросът е не само за финансови нарушения.
СЪОБЩИХ МУ, ЧЕ БОЛНИТЕ НЕ СЕ ВПИСВАТ
в журналите. И вместо той да скочи веднага и да каже: "Дай да отидем горе да видим какво става", ми каза: "Вие знаете ли си длъжностната характеристика?". Трябва да се подчинявам на нарежданията на началниците си, но в трудовия кодекс, доколкото си спомням, не е вписано, че трябва да се подчинявам безпрекословно на нарежданията. Аз
ТРЯБВА ДА СЕ ПОДЧИНЯВАМ НА ЗАКОННИ НАРЕЖДАНИЯ
така че няма защо да се подчинявам на нареждане да диализирам болните, без да ги вписвам в журналите. Такова нареждане дефакто няма. То е устно. Дори да са вписани по-късно, това ще означава, че моят почерк няма да го има в тия журнали, защото аз бях на работа тогава.
ТЕЗИ НЕЩА Е ДЛЪЖЕН ДА ГИ КОНТРОЛИРА
шефът на РЦЗ д-р Веселин Балкански, но неговата проверка не е забелязяла, че нямаме помещение за дезинфекциране като хората. И ХЕИ не е забелязало преди това. И не е забелязано как са разпределени болните - с чужденците като ги смесихме, че
НАШИТЕ БОЛНИ СА БИЛИ НАТИКАНИ
на заразени апарати. В Интернет има данни и аз съм ги предоставила на изпълнителния директор в писмени показания на 27 май. Заведени са под номер. Там има таблици, в които пише, че в Белгия 4% са заразени с хепатит С, в Холандия - 3%, а в България - 65%. Но на Запад са изследвани 2 000 души, а в България около 60-70 души от някакъв център.
МОЖЕ БИ НЯМАМЕ ДОБРА СТАТИСТИКА
в България. Аз никога не съм твърдяла нищо в моите сигнали. Била съм само медицинска сестра. И като такъв некомпетентен човек мога само да попитам, нали? Обърнах се към изпълнителния директор и към останалите компетентни органи именно по тази причина.
ДА ДАДАТ ИНФОРМАЦИЯ, ДА КАЖАТ
как трябва да бъде. А те отговориха: "Всичко е идеално. Няма причини за безпокойство".

Споменахте в материалите си до нашата медия, че животът ви е заплашен?
Ако стане нещо с мене, няма да мога да дойда и да ви кажа: "Аз нали ви казах?" Само това ще кажа.

Ирена Желева
Искра Урумова

[Текст към двете снимки в статията:]
1. Ренета Стоянова връчва книгата си "Хроника на едно предизвестено напускане" на пациент. В романа, издаден през август, са описани проблемите на хемодиализно болните.
2. Здравната реформа поставя много проблеми за разрешаване пред родното здравеопазване. В голяма част от случаите, от тях страдат пациентите.

Снимки: Красимир Делчев