|
Статия във в. Позвънете & Новини от 13.11.2003 |
English Version | Към хронологията |
|
[Заглавие на 8-ма стр.:] Директорът на Районния център по здравеопазване във Варна: Медицината е риск. Съществува винаги В "Св. Марина" условията за хемодиализа са по-добри от страната, като изключим Пловдив и София. Тези, които са с доказани диагнози, се лекуват на отделни апарати. След всяка процедура на всички апарати се извършва дезинфекция, казва д-р Веселин Балкански - Д-р Балкански, как ще коментирате твърденията на бившата медицинска сестра Ренета Стоянова, че в отделението по хемодиализа на МБАЛ "Св. Марина" съществува риск от заразяване? - Аз не мога да се съглася с много от нещата, които са написани в писмата и казани в интервюто с Ренета Стоянова. Тя е работила в това отделение от 15 години и в един момент, миналата година, започва да се притеснява какво ще стане с чуждите граждани, които се лекуват в България. Задавам си въпроса защо 15 г. г-жа Стоянова не се замисли за тези български граждани, които се лекуват в отделението. Според мен там условията са по-добри от други лечебни заведения в България, като изключим Пловдив и София, може би. Това ме кара да мисля, че тя има друг мотив или друг проблем. Изхождайки от стандартите, които са в България и разликата с международните стандарти, ние можем ли да очакваме, че в едно лечебно заведение, което е безспорно квалитетно, не се работи добре и не се спазват стандартите и противоепидемиологичните изисквания? Едва ли не там подлагат на риск както чуждите граждани, така и нашите пациенти. Няма логика. До този момент не сме имали оплаквания от пациенти които са лекувани в отделението по хемодиализа. Освен това има много благодарствени писма от чужденците. В писмото на Стоянова се говори за това, че те си плащали по някакви договори и имало възможност да се печели. По международните спогодби, които действат и по клетвите, които сме давали, ако тези чужденци бяха дошли в България, без да сключват договор, и имаха нужда от хемодиализа, ние пак щяхме да им я направим. Това е тежко състояние и е животоспасяващо. Ние сме длъжни да вършим тази работа Ако един пациент отиде, примерно, в Афганистан, няма договор и има нужда от хемодиализа, и там ще му я направят. Всеки един е подложен на риск и всяка манипулация в медицината си върви с риска. - В отделението по хемодиализа на МБАЛ "Св. Марина" прави ли се необходимото за ограничаване на този риск? - Това, което е направено като изследване, контрол върху дейността, за следенето на пациентите в отделението по хемодиализа на МБАЛ "Св. Марина", си е отразено в нашата проверка. Отразено е и становището на колектива там. Така че контролът се осъществява и това, което аз съм проверил, е отразено в моя доклад. Повече не мога да кажа, защото всеки отговаря и извършва действия спрямо своите компетенции. Моите са да наблюдавам и контролирам как се развива здравеопазването, как работят лечебните заведения, как се спазват нормативните документи, спазват ли се стандартите, регламентирани от МЗ и има ли отклонения. Където констатираме отклонения от стандартите в дадена дейност, тя ще бъде спряна от лиценза на лечебното заведение. - А кои са тези стандарти? - Не мога да кажа точно колко са, но излязоха голяма част от стандартите, които са регламентирани за дейността в болничната помощ. Мисля, че излезе стандартът за клиничните лаборатории, за хирургията. - Има ли изработени стандарти за вирусоносителство в отделенията за хемодиализа и какви са те? - Не зная наизуст всички стандарти. За целта имам подчинени, които си вършат работата. По стандартите за вирусоносителство, най-вероятно, има регламент на колко месеца и в какъв период от време трябва да се правят изследвания на персонала който работи в рискова среда. Тези стандарти, за които говорех, са за осъществяване на дейността - относно наличието на необходимата апаратура, техниката, дали тя отговаря на изискванията, на приетите в страната стандарти, дали се извършва дезинфекция и други дейности, които трябва да поддържат апарата на едно добро ниво, за да няма риск за пациента. Това са стандартите, които се въвеждат от МЗ. После е другият стандарт - за квалификацията на персонала. Ние следим за това. А конкретните за всяка дейност са сведени до лечебните заведения, които пряко извършват дейността и са длъжни да ги изпълняват. - Установихте ли дали има лекарски рапорт от 24-ти май тази година, в който се съобщава за "чист" пациент, диализиран на апарат за вирусоносители? - По този въпрос няма информация в доклада, но подобна информация може да получите от лечебното заведение. Там са журналите. - Попитах ги, но те отрекоха. А и нямат право да показват някои от документите. - Моята информация е публична. Имам сигнал за проблем, назначавам комисия, тя извършва проверка и ми докладва. Дал съм я и на компетентните органи, защото успоредно с това е извършена проверка и от Икономическа полиция. Тя най-вероятно не се отличава съществено от това, което е било възложено на нас. В тази връзка ние не смеем да изкажем някакво конкретно становище, защото вероятността да се допусне грешка е много голяма. Ако даден пациент се зарази, кой може да докаже дали това е станало в лечебното заведение или докато е бил на почивка някъде. Никой не може да даде гаранция и да изкаже категорично становище. - Вие, като директор на РЦЗ-Варна гарантирате ли, че в отделението по хемодиализа на МБАЛ "Св. Марина" се спазват всички законови и хигиенни изисквания? - Питате дали мога да заявя, че всичко в отделението е перфектно. Ами че аз за себе си не смея да кажа, че съм напълно перфектен. - При проверката всичко беше ли перфектно? - По време на проверката каквото е установено, е отразено в нашия доклад. - Ако даден пациент е заразен, може ли да се докаже дали това е станало в болницата? - По принцип, всичко може да се докаже, но от експерти. Аз не съм такъв експерт. И това, че някой е казал, че в тази болница има вероятност да бъдат заразени болни, не е фатално. Всеки може да го каже. Когато наистина има такъв случай, има потърпевш, тогава вече името на лечебното заведение може да е накърнено. Тогава трябва да се докаже дали това е станало по вина на болницата или на друго място. Нека вземем случая с Либия. Оказва се, че обвиненията в първоначалния етап бяха, че всичко е станало по вина на нашите граждани. Но като извикаха независими международни експерти се видя, че нещата не стоят точно така. За какво говорим? Говорим за реален факт, имаме конкретни доказателства и възможност да бъдат обвинени конкретни лица. Друг е моментът, че изказването на г-жа Стоянова може да бъде прието като превантивна мярка да не се допусне такова нещо. Нищо лошо, но идва другият въпрос. За тези 15 години, през които тя е работила там, аз съм убеден, че условията на работа, контролът, използваните дезинфекционни материали са се подобрявали от година на година. - Тя казва, че допреди известно време нещата са били както трябва. Правели са се редовни изследвания. Но от определен период насам, може би с навлизането на здравната реформа, не е така. - Аз не мога да взема страна, защото моето мнение трябва да се базира на факти. За мен фактите и доказателствата са това, което ми предлага комисията, която аз съм назначил. Извън тази рамка не мога да изляза И мога да кажа съвсем открито, че след реформата много неща в системата на здравеопазването в извънболничната и болничната помощ вместо да се подобрят, се влошиха. Но това са рисковете на реформата. - Ако в едно лечебното заведение се спазват всички изисквания и стандарти, може ли да се получи заразяване? - Това никой не може да Ви го каже и никой не може да го гарантира. Болницата не е затворена система, в която се поддържа един микроклимат, абсолютно всичко е изолирано и няма възможност да се внесе вирус. Такова нещо няма. Ако даден пациент се зарази с нещо, има инкубационен период през който ние не можем да хванем вируса. Има и много вирусоносители, които не са болни, нямат симптоматика. Мога ли аз да знам дали един пациент не е бил някъде на почивка, заразил се е примерно със СПИН и е станал вирусоносител. В същото време е на хемодиализа, но няма симптоматика. - Как в "Св. Марина" ограничават риска? - Първо, тези, които са с доказани диагнози, се лекуват на отделни апарати. Освен това, след всяка процедура, съгласно стандартите и изискванията, на всички апарати се извършва дезинфекция с регламентираните препарати. Повече от това не виждам какво може да се направи Не може да сме сигурни за всеки пациент, дори да е тестван. Например, идва днес на хемодиализа, взимат му кръв и я пращат за изследване. Но ние не можем да го лишим от процедурата в момента. Той е на апарата. След него се прави дезинфекция и се слага другият пациент. Дори предният да е бил болен, ние в момента не знаем. Така че в медицината риск съществува във всеки един момент В нея нерискова ситуация няма. Както няма и строго регламентирани норми, които да дадат 100% гаранция, че в конкретен случай няма да възникне проблем. Целта е да решим основния проблем на пациента, а рискове винаги съществуват. - На колко време по принцип РЦЗ проверява начина на работа и условията в отделението по хемодиализа на МБАЛ "Св. Марина"? - Поне веднъж годишно минаваме по всички лечебни заведения и си правим наши проверки. Те обхващат и тази дейност. Във връзка с епидемиологичното състояние на лечебните заведения, във всяко има епидемиолог. Съгласно указанията на ХЕИ и МЗ, има строг регламент за това на колко време се минава, взимат се материали за изследвания правят се проби и се следи състоянието. Това е по линия на ХЕИ, а ние проверяваме дали се изпълняват нормативните документи на МЗ. Данни за епидемиологичното състояние на МБАЛ "Св. Марина" може да каже нейният епидемиолог. - Ръководството на болницата не пожела да даде информация, която да бъде огласена в медиите. - Аз се поставям на мястото на доц. Красимир Иванов. Може ли той да бъде 100% убеден, че в това отделение няма да възникне проблем? МБАЛ "Св. Марина" е с над 1000 души персонал и с голям поток пациенти. Вероятността да възникне проблем, който да даде негативно влияние върху самото лечебно заведение, е голяма. И за това, че той е пестелив в информацията, напълно го оправдавам. Аз също съм пестелив в информацията, която давам, защото не смея да кажа нещо, което утре ще се окаже не точно така. Рисковете са много, отговорностите са невероятни, а последствията са за нас. Първо за пациентите, после за нас. |
[Заглавие на 9-та стр.:] Пациент от отделението по хемодиализа: Дезинфекция нямаше, но сега подобриха нещата Изследвания ми се правят, когато аз се сетя, че трябва. Има лекарства от първа необходимост, които не ни се дават, например за анемия - Обадихте се в нашата редакция по повод интервюто с Ренета Стоянова, бивша медицинска сестра в отделението по хемодиализа на МБАЛ “Св. Марина”. Обяснете защо потърсихте връзка с нас? - Защото, за да има подобрения трябва да се атакува от всички страни. - Верни ли са твърденията на Ренета Стоянова? - Да. Доскоро беше така, но вече в отделението има подобрения. Вече всичко е дезинфекцирано и направено, както трябва. Това е похвално. - А как беше преди? - Не всичко беше, както трябва. Преди нямаше дезинфектанти за апаратите. Не сме добре и с лекарствената система. Много сме зле, държавата ли не ни отпуска, тука ли става нещо, не мога да ви кажа. Преди няколко години, като разбрах, че ни се отпускат пари за диализа, попитах къде са средствата за нас. Веднага, на същия ден тук предупредиха пациентите да не си купуват вече консумативи. Има лекарства от първа необходимост, които не ни се дават. Такива са лекарствата за анемия. От тях една ампула е 17 лв. Дори аналгин нямат. - А ако човек няма възможност да си купи? - Ами... при Свети Петър. Искам да кажа нещо и по въпроса за храната, която ни се полага при всяко диализиране. Обиколил съм много отделения по хемодиализа и знам, че се дава по-голям порцион, отколкото тук. - Твърдите, че в отделението по хемодиализа на МБАЛ “Св. Марина” дават по-малко от полагащия се порцион храна? - Да, при всички положения. Доскоро даваха по едно кебапче и филийка хляб – това са около 55 стотинки. Сега въведоха малко разнообразие, но пак не получаваме всичко за полагащите ни се пари. - А колко струва порционът за един пациент? - По-рано разбрах, че е 1,15 лв. Наскоро, за няма и час, два пъти казаха различна цена. Първо, че е в рамките на 1 лв, а после на 0,75 лв. Сега не знам кое е вярното. Сърдят се, когато тези въпроси се повдигат. А понякога дават и по-малък от полагащия ни се грамаж. - А каква е храната? - Кашкавал, ябълка или кисело мляко с кифла. - Кога за последно са ви правили изследвания в болницата? - Изследвания ми се правят, когато аз се сетя, че трябва. И с другите е така. Ако някой каже: “Ей, няма ли да правим изследвания? Отдавна не сме пускали”, отговарят му: “Ами, вземи бележка от личния лекар и така.” Това, според мен, трябва да се уреди. Закриха нашата лаборатория и тези бележки от личния лекар, изследванията де, вече отиват другаде. - Но тук от самата болница казват ли ви кога, на колко време трябва да се изледвате? - Ама ние си знаем. Докъм Нова година казваха. Правеха се изследвания на три месеца. Обаче като се намесиха тия здравни каси и личности, които “да лапат”... Така си го обяснявам аз. Примерно, директорът на болницата съкращава другите бройки, закрива лабораторията и тия бележки отиват в друга лаборатория, която печели и... не знам по-нататък. - Според Вас, персоналът в отделението наясно ли е кой пациент на кой апарат трябва да се диализира? - Ние си знаем. Това нещо го ръководи техникът, който е на отделението. Взима, примерно, папката за голямата зала и казва: “Тука е този, а тука онзи”. - Кой техник прави това? - Техникът на отделението, който се занимава с апаратите. Те са четирима човека. - Но не са лекари? - Не. Единият е инженер, а другите са с дълъг стаж. - Не трябва ли лекарите да правят разпределението? - Не мога да ви кажа. Може би първо те преценяват кой къде да легне и после дават нареждания на техниците. - Обяснете ми цялата процедура. - Влизаме и всичко е разпределено. Моята папка е на леглото и си лягам там. На другия човек е примерно във втора зала на третия апарат. - Значи преди да влезете за диализа вече е разпределено кой къде ще се диализира. - Да. - А Вие бяхте ли тук, когато в отделението се диализираха белгийските и израелски граждани? - Тук бях, разбира се. - Разкажете ми нещо повече. - Какво да кажа? Ренета Стоянова си го е казала. Както сте го написали, така си е. “Хайде, ти от това легло отиваш оттатък, а ти пък – оттатък, а тука ще дойдат чужденците”. Хората не бяха обгърнати с кой знае какво внимание, но все пак това са чужденци! Нали трябва да се представим. Тогава по-често ни наобикаляха докторите. И колко често – два-три пъти. Мине покрай него, мине и покрай мене. - А помните ли как стана разпределението на апаратите тогава? - Ами, може би, това им е грешката на началниците, че не са се съобразили и не са ги разпределили в отделна зала. Те бяха 15-16 човека, не помня. - Вие подписвали ли сте декларация за информирано съгласие като пациент от рискова група? - Да. Още от началото, като влизахме в болницата, подписвахме. - А често ли се случва от болен да изпръска кръв? - Има такива случаи. И по тавана има следи. - В момента какво е разпределението на апаратите? В колко зали са? - В момента разпределението е на четири зали. Вече няма такива общи неща. - А откога е това разпределение? - Може би от два-три месеца. - Кажете повече за отношението на персонала. - Много е добро. Не можем да се оплачем, но доскоро бяха много натоварени. Обаче няма чаршафи. Всеки си носи от къщи. - Сами ли си ги дезинфекционирате? - Перем ги. Носим си и консумативи. Дават памук и спирт, но бинт, левкопласт няма. А все пак сред нас има много пенсионери. - Колко пари давате за лекарства месечно? - Месечно излизат около 50 лв. Ако се ползва желязо, отиват и 100 лв., понеже са скъпи ампулите. С транспорта нещата също не са наред. Доколкото зная, сега държавата дава около 5000 лева за транспортиране на хората от един от районите извън Варна. Преди време той струваше 1000 лв. за две коли. А сега действа само една. Вместо да дават тези пари на фирмата-превозвач, могат да се използват за лекарства и други работи. - Защо искате да останете анонимен? Какви са притесненията Ви? - Защото после тук ще ме гледат с друго око. А и не искам да излагам лекарите и сестрите. И те се притесняват да не ги изгонят, както стана със Стоянова. |