Р. Стоянова: Рискът в медицината е минимален, когато се спазват стандартите за добра медицинска практика
На 13.11.2003 г. в. “Позвънете Новини” публикува интервю с г-н Балкански – директор на РЦЗ-Варна (стр. 8, Проучване), по повод повдигнати въпроси за пропуски в противоепидемичния режим на отделението по хемодиализа към МБАЛ “Св. Марина”-Варна. Бих искала да обърна внимание на два-три момента от интервюто, които на фона на процеса в Либия ми направиха силно впечатление.
Още в началото на интервюто, г-н Балкански задава реторично въпроса “ние можем ли да очакваме, че в едно лечебно заведение, което е безспорно квалитетно, не се работи добре и не се спазват стандартите и противоепидемиологичните изисквания? Едва ли не там подлагат на риск както чуждите граждани, така и нашите пациенти.” И сам си отговаря: “Няма логика”. Малко по-нататък, обаче, във същото интервю това категорично заявление на директора на РЦЗ-Варна влиза в логическо противоречие със собственото му признание: “След реформата много неща в системата на здравеопазването в извънболничната и болничната помощ вместо да се подобрят, се влошиха”.
Забележете, че и детската болница в Бенгази минаваше за престижна, и там нямаше логика да не се спазват стандартите и противоепидемиологичните изисквания, въпреки затрудненията от ембаргото. И дори когато СПИН епидемията достигна опустошителни размери, либийските ръководители пак отказваха да повярват, че проблемите са по вина на лошото хигинно-епидемиологично състояние на болницата. Трябваше да се намесят международни експерти, за да се докаже, че не става дума за никаква диверсия, а за чиста проба вътреболнична инфекция, породена от недостиг на консумативи, многократно използване на инструменти за еднократна употреба, липса на вирусологични изследвания, пренебрегване на основни хигиенни правила.
Именно за такива пропуски в отделението по хемодиализа към МБАЛ “Св. Марина” беше уведомен г-н Балкански в края на м. месец май т.г. – липса на редовни изследвания за хепатит и СПИН на болните и персонала, мистериозно изчезнали резултати от взета кръв за хепатит С на няколко души от персонала, липса на стриктно спазване на стандартите за дезинфекция на апаратите, използване на заразени апарати от незаразени болни, като с пристигането на чужденците почти всички наши незаразени болни две седмици се диализираха на апарати за заразени, за да се осигурят чисти апарати на чужденците.
РЦЗ-Варна незабавно извърши проверка и установи, цитирам: “За пациенти и персонал от 7.05.03 г. вирусологично изследване се извършва в лабораторията на ВМА-ББАЛ с талон от РЗОК. С оглед високорисковата дейност на медицинския персонал е необходимо уточняване и оптимизиране на периодичните изследвания за вирусоносителство и съответните ваксинации, от ръководството на клиниката”. Нито дума за липсващите от години вирусологични изследвания. Нито дума за загубени резултати. Нито дума за диализирането на незаразени български болни на заразени апарати заради чужденците. И до ден днешен темата за разпределението на болните по апарати по време на гостуването на чужденците остава забранена.
Бившият министър на здравеопазването прие безкритично тази “проверка”. Но скоро след това беше сменен и новият министър - г-н Сл. Богоев, издаде Наредба 13 от 30.07.03 г., която съдържа няколко страници най-подробни медицински, технически и др. стандарти, на които трябва да отговарят диализните центрове, вкл. и ясни вирусологични стандарти: изследване на шест месеца за хепатит В, С и СПИН на всички болни и персонала. Наредбата е публикувана в ДВ, бр. 80 от 9.09.03 г. Ако обаче контролът по изпълнението й се остави в ръцете на хора като г-н Балкански, промяна едва ли може да се очаква.
Защото г-н Балкански сякаш не е чувал за тази наредба. След като имаше месец и половина на разположение да се подготви за това интервю, на въпроса дали има изработени стандарти за вирусоносителство в отделенията за хемодиализа и какви са те отговаря, че най-вероятно има такива, но не смята, че трябва лично да е запознат с тях. Осланя се изцяло на подчинените си, “които си вършат работата”, но той изглежда няма обратна връзка с тях. Запитан конкретно дали всичко е наред в проверяваното отделение, отговаря с чувство за хумор: “Питате дали мога да заявя, че всичко в отделението е перфектно. Ами че аз за себе си не смея да кажа, че съм напълно перфектен”.
Основната теза на интервюто е “Медицината е риск. Съществува винаги”. Риск наистина има. Той обаче е минимален при спазване на стандартите за добра медицинска практика. И обратно – неоправдано висок при неспазването им. Пример за неоправдано висок риск е инфектирането с вируса на СПИН на две сестри от болницата в Бенгази при общо 50 заразени със СПИН медицински работници в света. “Св. Марина” дава още по-добър пример за неоправдано висок риск - цели три сестри от едно и също отделение, заразени с вируса на хепатит В.
Що се отнася до твърдението на г-н Балкански, че нямало оплаквания от пациенти досега, то съвсем не е вярно. Но има един проблем, който е в пряка връзка с малкото оплаквания и той е, че пациентите не получават изчерпателна информация в достъпен и разбираем вид. А как да се оплаче човек, който нито разбира какво точно не е наред, нито е информиран към кого да се обърне, ако има оплаквания?
Както показва интервюто с анонимния пациент на диализа в “Св. Марина”, публикувано на другата страница на вестника, не всички болни знаят, че има различни изследвания – едни за анемията, други - за очистването на кръвта от отпадните метаболитни продукти, трети - за вирусоносителство на хепатит и СПИН. Журналистите задават въпрос, дали от болницата им казват кога трябва да се изследват, без да уточняват – вирусологично или иначе. А пациентът отговаря: “Ама ние си знаем. Докъм Нова година казваха. Правеха се изследвания на три месеца”, като очевидно си мисли за изследванията на урея, креатинин и др. показатели за очистване на кръвта от отпадни продукти. Истината е, че дори тези жизненоважни изследвания вече не се правят редовно, а те поне наистина се правеха на три месеца докъм Нова година.
И последно, няколко думи за оплакванията. Преди две-три години, когато около 80% от идващите на диализа в “Св. Марина” се оказаха заразени с хепатит, имаше колективно оплакване от болните. Случаят беше доста интересен и съответно намери отражение в пресата, но след като ръководството на клиниката изгони най-големия “активист”, другите млъкнаха на бърза ръка. По същото време проф. Д. Ненов, бившият завеждащ, отговорно заяви, че хепатит има във всички хемодиализни центрове, че това е неизбежно. Проф. Ненов премълча, обаче, че е неизбежно да има единични случаи, а такова масово заразяване си е скандал, подобен на либийския. Не случайно в Зап. Европа, вирусоносителство над 15% вече е сигнал за сериозна тревога. Впрочем, две години по-късно половината от тогавашните вирусоносители не са между живите. Случайно ли е това?
Преди няма и година пък имаше още едно колективно оплакване – за липсата на чаршафи в болницата, също отразено в пресата. Кой знае защо, и досега този въпрос не е уреден. Трябва да се знае, че чаршафите, замърсени със заразена кръв, подлежат на специална дезинфекция (вирусът на хепатита е много устойчив, по-устойчив е от този на СПИН-а). Те не бива в никакъв случай да се разнасят по домовете, защото така заразата се разпространява сред широки кръгове от населението.
Няма нищо страшно в това, че проблеми в здравеопазването съществуват. Страшното е, ако те се прикриват с лъжливо-оптимистични твърдения. В крайна сметка, г-н Балкански несъмнено е много прав, когато обяснява защо е пестелив на думи: “Не смея да кажа нещо, което утре ще се окаже не точно така”.
Ренета Стоянова, бивша сестра в отделение по хемодиализа към МБАЛ “Св. Марина”