Писмо До д-р В. Балкански, директор на РЦЗ - Варна
До: д-р В. Балкански, директор на РЦЗ-Варна
Копие: г-н Сл. Богоев, министър на здравеопазването
12.12. 2003 г.
От: Ренета Т. Стоянова,
ул. “Г. Бакалов” 17, вх. 7, ап. 80
Варна 9010
Уважаеми г-н Балкански,
Отн.: Вашето интервю, публикувано в "Позвънете-Новини", бр. 271, 13.11.2003 г.
Няма да Ви занимавам в подробности с некомпетентните изказвания, които се появиха от Ваше име на страниците на гореспоменатия вестник, защото допускам, че журналистите може и да са изопачили някои от думите Ви – без да искат, разбира се.
Ще Ви обърна внимание само на няколко момента, които на фона на процеса в Либия изглеждат особено впечатляващи.
Първо, казвате, че медицината е риск, че той съществува винаги. Аз съм съгласна, че в медицината наистина има риск, но той е минимален при спазване на стандартите за добра медицинска практика. И обратно – неоправдано висок при неспазването им. Пример за неоправдано висок риск е инфектирането с вируса на СПИН на две сестри от болницата в Бенгази при общо 50 заразени със СПИН медицински работници в света. "Св. Марина" дава още по-добър пример за неоправдано висок риск - цели три сестри от едно и също отделение, заразени с вируса на хепатит В. Това трябваше, струва ми се, да обясните на журналистите и оттам на гражданите, а не "всяка манипулация в медицината си върви с риска".
Второ, съществува Наредба 13 от 30.07.03 г. , съдържаща няколко страници най-подробни медицински, технически и др. стандарти, на които трябва да отговарят диализните центрове, вкл. и ясни вирусологични стандарти: изследване на шест месеца за хепатит В, С и СПИН на всички болни и персонала. Наредбата е публикувана в ДВ, бр. 80 от 9.09.03 г. Това, струва ми се, трябваше да кажете, а не "Не зная наизуст всички стандарти. За целта имам подчинени, които си вършат работата. ... най-вероятно, има регламент на колко месеца и в какъв период от време трябва да се правят изследвания на персонала който работи в рискова среда".
Трето, редовното тестване на болните и персонала в хемодиализните отделения е като тестването на банките кръв – и двете са задължителни, и двете целят свеждане на риска до минимум. Вие казвате, че "Не може да сме сигурни за всеки пациент, дори да е тестван ... Ако даден пациент се зарази с нещо, има инкубационен период, през който ние не можем да хванем вируса". Ами за банките с кръв можем ли да сме сигурни? Да вземем тогава и тях да не ги тестваме – тъй и тъй не можем да сме сигурни?
И последно, по време на пребиваването на чужденците, в продължение на две седмици почти всички наши незаразени болни се диализираха на заразени апарати, за да се осигурят чисти апарати за чужденците. Тази тема трябваше да коментирате. Впрочем, не виждам защо да не го направите и сега, макар и с половин година закъснение.
Ще Ви бъда много благодарна, ако излезете със становище по повдигнатите въпроси, особено по последния.
С уважение: Ренета Стоянова, бивша мед. сестра в хемодиализа, МБАЛ "Св. Марина" – Варна.