Изфабрикувана пандемия

| No Comments | No TrackBacks

Тестване на хората за кой да е щам коронавирус, а не конкретно за COVID-19
Джулиан Роуз
Глобал рисърч, 29 юни 2020
Линк към статията на английски език
Първоначална публикация в Глобал Рисърч на 27 март 2020


Текстът по-долу е от медицински форум. Авторът, който е многоуважаван професионалист и учен от САЩ, предпочита да остане анонимен, понеже представянето на каквато и да било гледна точка, различна от официалната, може да ви причини много неприятности в отровната среда, създадена напоследък от измамата около COVID-19. - Джулиан Роуз

***

       Работя в областта на здравеопазването. Проблемът е, че тестваме хората за кой да е щам коронавирус. Не конкретно за COVID-19. Няма надеждни тестове за конкретния вирус, причиняващ COVID-19. Няма надеждни агенции или медии за отчитане на броя на действителните случаи на COVID-19. Именно на това трябва да се обърне внимание. Всяко действие и реакция, свързана с COVID-19, се основава на напълно некоректни данни и ние просто не можем да направим точни оценки.
       Ето защо чувате, че повечето хора с COVID-19 не показват нищо повече от симптоми като при настинка или грип. Това е така, защото повечето щамове коронавирус не предизвикват нищо повече от симптоми като при настинка или грип. Малкото реални нови случаи на заболяване, причинено от коронавирус, имат някои по-лоши дихателни реакции, но все пак при тях има многообещаващ процент на възстановяване, особено при случаите без предшестващи проблеми.
       Като „златен стандарт" при тестване за COVID-19 приемам използването на лабораторно изолирани / пречистени коронавирусни частици (свободни от всякакви замърсители и частици, които приличат на вируси, но не са), за които е доказано, че са причина за синдрома, известен като COVID-19, и са получени чрез прилагане на подходящи методи и контроли за вирусна изолация (не PCR, който се използва в момента или тестове за серология / антитела, които не откриват вируса като такъв). PCR основно взема проба от вашите клетки и умножава всяка ДНК, за да търси „вирусни последователности", т.е. фрагменти от нечовешка ДНК, които привидно съвпадат с части от известен вирусен геном.
       Тестът обаче е известен с това, че не върши работа.
       Той използва „амплификация", което означава да вземете съвсем, съвсем малко количество ДНК и да го третирате така, че да нараства в геометрична прогресия, докато не стане годно за анализиране. Очевидно, всяко миниатюрно замърсяване в пробата също ще бъде умножено, което ще доведе до потенциално груби грешки при откриването.
       Освен това, той търси само частични вирусни последователности, а не цели геноми, така че идентифицирането на един патоген е почти невъзможно, дори ако пренебрегнете останалите проблеми.
       Тестовите комплекти-играчки, изпращани в болниците, в най-добрия случай показват на тестващите, че има някаква вирусна ДНК в клетките ви. Каквато повечето от нас имат, през повечето време. Те могат да ви покажат и че вирусната последователност е свързана със специфичен тип вирус - да речем огромното семейство коронавирус. Но това е всичко. Идеята, че тези комплекти могат да изолират конкретен вирус като COVID-19, е глупост.
       И това дори не навлиза в другия проблем - вирусното натоварване.
       Както споменах, PCR действа чрез умножаване на малки количества ДНК. Следователно той е безполезен за откриване на количеството вируси, които може да имате. И това е единственият въпрос, който наистина има значение, когато става дума за диагностициране на заболяване. Всеки ще има известно количество вируси, които живеят в организма му по всяко време, като повечето от тях няма да причинят заболяване, понеже количествата им са твърде малки. За да се разболеете от вирус, трябва да имате много, огромно количество от него. Но PCR не тества вирусното натоварване (концентрацията на вируси в организма) и следователно не може да определи дали е налице в достатъчно количество, за да ви разболее.
       Ако се почувствате зле и ви направят PCR тест, може да бъде идентифицирана всяка произволна вирусна ДНК, дори ако тя изобщо не участва във вашата болест, което води до фалшива диагноза.
       А коронавирусът е изключително разпространен. Голям процент от световното човешко население ще има ДНК на коронавирус в малки количества, дори ако хората са напълно добре или са болни от друг патоген.
       Разбирате ли до какво може да доведе това? Ако искате да създадете напълно фалшива паника за напълно фалшива пандемия - изберете коронавирусите.
       Те са изключително често срещани и има тонове от тях. Много висок процент от хората, които са се разболели по друг начин (грип, бактериална пневмония, каквото и да е), ще имат положителен PCR тест за COVID, дори ако го правите правилно и изключите замърсяването, просто защото коронавирусите са толкова често срещани.
       В болниците по целия свят по всяко време има стотици хиляди жертви на грип и пневмония.
       Всичко, което трябва да направите, е да изберете най-болните от тях на едно място - да речем Ухан - да им направите PCR тестове и да твърдите, че всеки, показващ вирусни последователности, подобни на коронавирус (които неизбежно ще са доста), страда от „нова" болест.
       Тъй като вече сте избрали най-болните случаи на грип, доста голяма част от избраните от вас пациенти ще продължат да умират.
       След това можете да кажете, че този „нов" вирус има смъртност (CFR) по-висока от тази на грипа и да използвате това, за да предизвикате по-голямо безпокойство и да направите повече тестове, които, разбира се, ще доведат до повече „случаи", което разширява тестването, което пък води до още „случаи" и така нататък.
       Не след дълго имате своята „пандемия" и всичко, което сте направили, е да използвате прост трик с тестов комплект, за да превърнете най-тежките случаи на грип и пневмония в нещо ново, което всъщност не съществува.
       Сега просто пуснете същата измама в други страни. Уверете се, че масово разпространявате посланието, всяващо страх, така че хората да изпитват паника и да бъдат по-малко способни да мислят критично.
       Единственият ви проблем ще бъде, че в действителност няма нов смъртоносен патоген, а просто обикновено болни хора, поради което ще трябва да давате погрешна информация за броя на вашите случаи и особено този на смъртните случаи, който ще бъде твърде нисък за една истинска нова смъртоносна вирусна пандемия.
       Но можете да принудите хората да спрат да изтъкват това, и то по няколко начина:
       1. Можете да твърдите, че това е само началото и предстоят още смъртни случаи. Използвайте това като оправдание за карантина на всички и след това твърдете, че карантината е предотвратила очакваните милиони мъртви.
       2. Можете да кажете на хората, че „омаловажаването" на опасностите е безотговорно и така да ги заплашите, че да не говорят за бройките.
       3. Можете да говорите глупости за измислени бройки с надежда, че ще заслепите хората с псевдонаука.
       4. Можете да започнете да тествате повече хора (които, разбира се, вероятно също ще имат частици коронавирусна ДНК в себе си) и по този начин да раздуете вашите „случаи" с „асимптоматични носители" (разбира се, ще трябва да водите така тази кампания, че да звучи смъртоносно, въпреки че всеки вирусолог знае, че колкото повече са случаите без симптоми, толкова по-малко смъртоносен е вашият патоген).
       Направете тези 4 прости стъпки и можете да създадете своя собствена изцяло изфабрикувана пандемия, която да проработи след няколко седмици.
       Не може да се „потвърди" нещо, за което няма точен тест.

       Превод: Хари Стоянов

Догматика на православната църква - Том I
Св. Юстин Челийски
Част втора - раздел първи
Отношение на Бога към материята - Бог като Творец на света
32. За злите духове



       Светото Откровение представя и потвърждава, че съществуват не само добри, но и зли духове, и то като лични, самостоятелни същества, които доброволно и безвъзвратно са се установили и усъвършенствали в злото. Реалното съществуване на злите духове Светото Писание доказва чрез тяхното появяване на този свят и чрез своето учение за тях. Светото Писание обозначава с точни имена характера и дейността на нечистите духове. Главният, върховният дух на злото се нарича в Светото Писание: Сатана (на еврейски: satan = противник, неприятел)[1], дявол (διάβολος = клеветник[2], доносник), Велзевул,[3] Велиар,[4] княз на въздушната власт,[5] княз на този свят,[6] княз на дяволите,[7] изкусител,[8] Деница (ὁ 'Εωσφόρος = Lucifer),[9] Авадон,[10] а другите зли духове се наричат: нечисти духове,[11] духове на злото, зли духове,[12] бесове, демони,[13] ангели на Сатаната.[14]
       1. Това, че дяволът и неговите ангели са лични и реални същества, Светото Писание представя чрез описание на тяхното явяване на хората и тяхното присъствие на този свят. В книгата на Йов се представя как Ангелите често се явяват пред Божието лице, а с тях и дяволът, и подробно се описват всички неволи, чрез които дяволът, по Божие допущение, подлага на изпитание праведния Йов.[15] Зъл дух напада Саул;[16] дяволът напада Давид и го отклонява, за да извърши небогоугодно дело;[17] дяволът, приел облика на змия, посява първото зло на този свят, което се разклонява чрез всички души на всички потомци на Адам.[18] В пророческото видение на Захария се описва как първосвещеникът Исус стои пред ангела Господен, а от дясната му страна е дяволът като негов обвинител.[19] В книгата на Товит се говори за демон, който бяга от тамянов дим.[20] Премъдрият Соломон обявява, че чрез завистта на дявола смъртта ще влезе в света.[21]
       Новият Завет предоставя многобройни доказателства за нечистите духове като за същества самостоятелни, лични и реални. Така Новият Завет най-напред ни описва дявола като изкусител, който много умело и лукаво изкушава Спасителя, и с който Спасителят води разговор като с реална, самостоятелна, разумна и свободна личност.[22] Много пъти Спасителят изгонва нечисти духове от обсебени, обръщайки се към нечистите духове като към самостоятелни, разумни същества[23]. Когато фарисеите обвиняват Спасителя, че Той изгонва дяволите с помощта на Велзевул, княза на дяволите,[24], Той не само че не отрича съществуването на дявола, а чрез отговора си потвърждава, че действително съществува и Сатаната, и неговото царство: Аще сатана сатану изгонитъ, на ся раздѣлился есть; како убо станетъ царство его? И аще азъ о веельзевулѣ изгоню бѣсы, сынове ваши о комъ изгонятъ?[25] Царството Божие се осъществява в света чрез власт над нечистите духове и чрез изгонването им от душите и телата на хората с помощта на силата на Светия Дух, защото това е характерна черта и признак на Христовата вяра[26]. Нечистите духове са същества, които олицетворяват чистото зло и греха, и Спасителят показва и учи, че те се изгонват от човека и от света единствено „с молитва и пост".[27] В присъдата, която всеправедният Съдия в деня на Страшния съд ще изрече над грешниците: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели,[28] дяволът и неговите ангели ясно се отделят и различават от грешните хора и са представени като реални, лични, отговорни същества, на които е определено вечно наказание. „И бесовете вярват, и треперят"[29], защото са лични, самостоятелни и разумни същества. Те по своя воля са превърнали цялата природа на съществото си в работилница на греха, и те са единствените творци на греха в света на хората, докато хората са творци на греха доколкото доброволно са се съединили с тях и духовно се раждат от тях, заради което във вечната Книга е казано: Който прави грях, от дявола е (ἐκ τοῦ διαβόλου ἐστίν), защото открай време дяволът съгрешава.[30] Дяволът е заклет баща на лъжата и на всичко измамно, баща на греха и всичко греховно, затова той е открай човекоубиец.[31] Всички мисли на дявола, умело комбинирани в цялата философия на греха и лукаво наредени в съблазнителна апология на злото, са насочени към това да отклонят хората от Бога, заради което богоносният Апостол ни предупреждава, за да не вземе сатаната преднина над нас, защото не са ни неизвестни неговите замисли.[32] Чрез всичките свои злини нечистите духове улавят хората в своите богоборчески мрежи и ги тровят с грехове и пороци.[33] Дяволът и ангелите му и всичките им пагубни дела, са толкова реални в този свят, и страшни, и силни, че само Бог може да ги победи и унищожи, което е и причината за Божието въплътяване и изкупителен подвиг в огреховения и одяволен свят: Сего ради ꙗвися Сынъ Божiй, да разрушитъ дѣла дiаволя.[34] Богооткровеното учение за нечистите духове Църквата вярно е пазела открай време и чрез Светото Предание го е разкривала и разяснявала. Древните обреди на Кръщението показват, че от онези, които се кръщават, се е изисквало да се отрекат от дявола и всички негови дела. Α Житията на Светите подвижници свидетелстват, че те прекарват целия си живот в борба с нечистите духове, които нерядко им се явяват и във видима форма.
       2. Произходът на дявола и неговите ангели трябва да се търси в самите тях, в тяхното свободно и доброволно отстъпничество от Бога като вечна истина, светлина и добро. Всесъвършеният и вседобър Господ и тях е сътворил добри и свети, и светли, но те не са искали чрез любов към Бога да устоят в доброто, да останат в истината, затова са паднали и станали отстъпници от Бога, и станали лъжа, зло и грях. За това ясно говорят думите на Спасителя към грехолюбивите евреи: Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината (ἐν τῇ ἀληθείᾳ οὐχ ἕστηκεν), понеже в него няма истина (ὅτι οὐκ ἔστιν ἀλήθεια ἐν αὐτῷ). Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.[35] Това значи: дяволът е бил вътре, в истината, обграден с истина, и от него е зависело дали ще остане в нея, но той предпочел да я изостави; и той доброволно отстъпил от истината, напуснал истината, в която стоял, живял и се движел.
       Той е отстъпил от Бога с цялото си същество и в него не е останала ни най-малко истина; затова целият без остатък е станал лъжа и баща на лъжата, на всяка лъжа срещу Бога и Божията истина на този и на онзи свят.[36] Безгрешният Господ е сътворил безгрешни и дявола, и неговите ангели, но те по своя воля са съгрешили, напуснали Божията истина и Божието добро, и тръгнали по пътя на гордите мъки и страдания, които през Страшния Божи съд водят във вечни мъки и втора смърт. Към това ни насочват думите на светия Апостол: Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд.[37] Същото твърди и апостол Иуда: Богъ ангелы не соблюдшыя своего начальства (τὴν ἑαυτῶν ἀρχήν), но оставльшыя свое жилище (ἀπολιπόντας τὸ ἴδιον οἰκητήριον), на судъ великаго дне узами вѣчными подъ мракомъ соблюде.[38] Това означава: Ангелите са станали дяволи, защото не са запазили своето първоначално състояние на безгрешност, светост, истина, добро; те по своя воля са напуснали своето жилище, своя божествен дом на истината, правдата, светостта, доброто, и са се оковали с тъмнината на злото, греха и лъжата.
       Като богооткровена истина Църквата учи чрез своя свет, съборен, апостолски ум, че злите духове, сътворени от добрия Бог, са били в началото добри ангели, а по-късно, по своя свободна воля, са отстъпили от Бога и Божията вечна истина, превърнали сами себе си в зли и станали лъжа и творци на злото и греха. „Първи виновник за греха и баща на злините е дяволът, казва свети Кирил Йерусалимски. Това го е казал Господ, а не аз: открай време дяволът съгрешава (1 Йн 3: 8). Преди него никой не съгреши; а той е съгрешил не защото от природата е придобил необходимата склонност към греха -- το ἁμαρτητικόν -- (иначе отговорността за греха би паднала на онзи, който го е направил такъв); а сътворен добър, той по своя собствена воля е станал дявол (διάβολος γέγονεν ἐξ οικείας προαιρέσεως)"[39]. „Дяволът отначало е бил добър, казва свети Йоан Златоуст, но след като станал нехаен, изпаднал в такава злоба, че после повече и не се изправил. А за това, че той е бил добър, свидетелства Христос: видях сатаната, как падна от небето като светкавица (Лк. 10: 18). Сравнението със светкавицата показва и светлината на предишното състояние, и скоростта на падането"[40]. На друго място свети Йоан Златоуст говори, че дяволът е „много зъл, само че не по природа, а по самоопределение и свобода"[41]. Бог не е сътворил нито Ангелите, нито хората зли по природа, пише свети Ириней. След като Бог е сътворил всичко, а дяволът станал причина за отстъпничеството - на самия себе си и на другите, то Светото Писание с право нарича онези, които остават в състояние на отстъпничество, синове на дявола и ангели на злото (maligni)[42]. „Дяволът е нечист дух, пише блажени Августин; той е добро като дух, а зло като нечист; той е дух по природа, а нечист по грях; от тези две свойства първото е от Бога, а второто - от самия дявол."[43] Трябва да се знае, казва свети Атанасий Велики, че дяволите се наричат дяволи не защото такива са сътворени, защото Бог нищо зло не е сътворил, а и те са сътворени добри, но са отстъпили от небесния начин на мислене (ἀπό της ουρανίου φρονήσεως).[44]
       3. Според учението на Светото Откровение гордостта е началото на греха,[45] което означава, че гордостта е начало на всеки грях изобщо, начало на греха, душа на греха и на този свят, в ангелския свят.[46] Надценявайки своите дадени му от Бога съвършенства, Сатаната е искал да се изравни с Бога, но чрез гордостта е отстъпил от истината, от светлината, и потънал в мрак, главоломно пропаднал в пъкъла.[47] „Първият светлоносец, казва свети Григорий Богослов, след като се превъзнесе високо, когато, отличен с изключителна слава, възмечта за царските почести на великия Бог, изгуби своята светлозарност, със срам пропадна тук, и, след като пожела да бъде бог, целият стана тъмнина... Но пропадна не сам, а повлече в падението си мнозина"[48]. Първият светлоносец, Деница (ὁ 'Εωσφόρος = Lucifer), е станал тъмнина заради своето възгордяване, и е наречен тъмнина с подчинените му богоотстъпнически сили, които с отдалечаване от доброто са станали творци на злото (δημιουργοί της κακίας).[49] Гордостта е започнала от дявола, който си направил погрешна сметка, като надценил силата и достойнството, дадени му от Твореца, и замислил по слава да се изравни с Бога, заради което е и низвергнат от небесните висини с онези ангели, които е въвлякъл в своето зло[50]. Дяволът и духовете, които с него са се напъвали да заграбят Божието достойнство, са се лишили от богосъздаденото достойнство и паднали от небето[51]. Дяволът паднал от небето „заради злобата и неизмерната гордост"[52]. „Дяволът най-напред станал горд и паднал, а след това завистлив, за да ни напакости"[53]. Всички безтелесни духове са създадени добри от Бог, казва блажени Теодорит, но дяволът и демоните, обзети от гордост и високомерие, решили да изберат злото и изпаднали от своето първоначално състояние[54]. Грехът на ангелите е грях на гордостта; те отказали да се покоряват на Бога и да Му бъдат верни.[55] Демоните са паднали чрез гордост, и те са обърнати към себе си, а не към Бога (ad seipsos, non ad Deum conversi)[56]. Основната отличителна черта на дявола и неговите ангели: да се противят на Бога и да се представят за Бог[57]. Падналият дух не е създаден зъл по природа, казва свети Йоан Дамаскин, а е бил добър и създаден за добро, и ни най-малко зло не е получил от Твореца. Но като не понесъл светлината и почестите, които Творецът му е подарил, той по своя воля, по свободен избор (αὐτεξουσίω προαιρέσει) се обърнал от природното към противоприродното (ἐκ τοῦ κατὰ φύσιν εἰς τὸ παρὰ φύσιν) и въстанал срещу Бога, който го е сътворил, с желание да вдигне бунт срещу Него; и след като пръв се отклонил от доброто, станал зъл[58].
       Чрез своето падение от неизразимата светлина нечистите духове са се тласнали към най-крайна тъмнина, защото паднали по своя воля, по свободен избор, в което са участвали с целия си разум, с цялата си воля, с цялото си същество. Сътворени от вседобрия Бог като чисти духове, те са били изпълнени с всяка божествена светлина и красота и свободни от всеки грях и зло, а са паднали единствено по напълно самостоятелно и непринудено решение на своя ум и своята воля, въставайки дръзко срещу самия Бог. „Със същата природа като Ангелите - казва свети Йоан Дамаскин, - те са станали зли по своя воля, по свободен избор, като се отклонили от доброто към злото"[59]. След като съзнателно и доброволно с цялото си същество избрали вечно богоборство, те чрез гордостта си толкова затънали в злото, че за тях вече няма нито покаяние, нито поправка. Те са, по думите на свети Юстин, неизменно зли (ἀμετάβλητος πονηροί)[60]. Изравнявайки се съзнателно, разумно и упорито със злото, дяволът има воля, която не може да се покае (ἀμετανόητον ἔχει την προαίρεσιν)[61]. За невъзвратимото падение на нечистите духове загатва Светото Откровение, когато учи, че за тях са определени вечни мъки[62]. „Падението за ангелите е каквото е смъртта за хората - казва свети Йоан Дамаскин - защото след падението за тях няма покаяние, както няма такова и за хората след смъртта"[63]. Това богооткровено учение за безвъзвратното падение на злите духове открай време е било убеждение на вселенската Христова Църква, която на V Вселенски събор е и осъдила мнението на Ориген и оригенистите за покаянието на демоните и тяхното завръщане при Бога.
       4. Демоните и след падението са останали духовни, безтелесни, но само че с напълно изменено морално състояние и настройка и със съвършено извратени свойства на своята духовна природа. Когато говори за тях, Светото Писание ги нарича духове[64], нечисти духове[65], зли духове[66]. Духове по природа, демоните имат разум, воля, чувства, които проявяват в своята дейност и живот[67]. По своите зли способности те превъзхождат човека[68], но способностите им все пак са ограничени. Което се вижда от това, че Сатаната може да изкушава хора само по Божие допущение[69], че е победен от Христа Господа наш[70], че християните, въоръжени с всеоръжието Божие, могат да го побеждават[71], и че Антихристът, чието идване ще бъде предизвикано от Сатаната, ще бъде убит от Господа Исуса чрез дъха на устата Му и изкоренен чрез светлината на Неговото пришествие.[72] Макар че е ограничена, все пак демонската сила в злото е голяма[73]. Демоните са причинители на всички човешки пороци и страсти, хули към Бога и на разврата на човешките души, защото зад всеки порок и грях се крие дяволът като първоначален техен творец[74]. Демоните могат да склоняват хората към зло, но не могат да ги накарат да извършат зло без тяхно съгласие. „Дяволът е подстрекател към грях - казва свети Кирил Йерусалимски; - той подстрекава всички, но все пак не може да принуди онези, които не му се покоряват"[75]. „Всички злини и всички нечисти страсти са измислени от демоните - казва свети Йоан Дамаскин; - и въпреки че имат допущение да изкушават хората, все пак те не могат никого да принудят, защото от нас зависи, дали ще приемем или отхвърлим онова, към което те ни подстрекават и което ни предлагат"[76]. Всеки човек има свободна воля, и дяволът може да го подстрекава към грях и зло, но той няма власт (οὐκ ἔχει την ἐξουσίαν) да го накара да извърши такова против волята си[77]. Ако демоните имаха власт, не биха оставили нито един християнин да живее[78]. Но те не могат да изкушават хората повече, отколкото те могат да понесат[79]. Като пазител и промислител на създадените същества, Бог не допуска демоните съвсем да ни потиснат и окончателно да утвърдят злото в света, макар че им допуска да развиват злото в света[80]. „Всеки човек е съпроводен от по един демон - казва свети Касиян, - стараещ се с всички средства да разврати неговата душа"[81]. „Учението на Църквата е - пише Ориген, - че всяка разумна душа има свободна воля и на нея ѝ предстои борба с дявола и ангелите му, тъй като те се стараят да я обременят с грях"[82]. В тази борба с хората те използват всички средства, които Бог им допуска, а понякога приемат различен облик[83].
       Те не знаят бъдещето, но могат, като използват своя многовековен опит, да правят известни прогнози, които често се сбъдват[84]. „Демоните предсказват, - казва свети Йоан Дамаскин, - понякога предвиждайки далечни събития, а понякога само налучквайки, поради което често и лъжат. Не трябва да им се вярва, макар че те много пъти говорят и истината"[85].
       5. Светото Откровение не ни казва точния брой на падналите духове, но ни дава сведение, че той е много голям[86] и показва, че и между тях съществува разлика в силата и възможностите им да вършат зло. Самият Спасител говори за нечистия дух, който, след като излязъл от човека, довежда след това „други седем духа, по-зли от себе си (ἑπτὰ ἕτερα πνεύματα πονηρότερα ἑαυτοῦ)"[87]. Апостол Павел прави разлика между зли духове началства, власти и светоуправници на тъмнината от тоя свят (мiродержители тьмы вѣка сего)[88]. С това Апостолът ни насочва към съществуването на чинове и степени при нечистите духове, защото в каквито чинове са паднали, в такива са и останали. Както при добрите Ангели има степени, така и при злите има своеобразни степени.[89] Самият Спасител говори за Веелзевул, бесовския княз[90], за дявола и неговите ангели.[91] „Голямо множество демони - казва свети Атанасий Велики - има във въздуха около нас, и не са далеч, и голяма е разликата между тях"[92]. А според свети Йоан Дамаскин, множеството демони е неизброимо (ἄπειρον)[93].

БЕЛЕЖКИ:

_↑_[1] Мт. 4, 10; 12, 26; Μк. 1, 13; 3, 23. 26; 4, 15; Лк. 10, 18; 13, 16. 22, 3; Йн.13, 27; Д. А. 5, 3; 26, 18; Рм. 16, 20; 1 Кор. 5, 5; 7, 5; 2 Кор; 11, 14; 1 Сол. 2, 18; 2Сол. 2, 9; Апокл. 2, 9. 13, 24; 12, 9; 20, 2. 7. Св. Юстин казва, че името Сатана идва от еврейската и сирийска дума σατά, която значи: отцепник (ἀποστάτης), и думата νάς, която значи: змия (ὄφις). (Dialog. cum Tryph. с. 103).
_↑_[2] Мт. 4, 1; 13, 39; 25, 41; Лк. 4, 2. 3; 8, 12; Йн. 8, 44; 13, 2; Д. Α. 10, 38; Еф.4, 27; 6, 11; 1 Тм. 3, 7; Евр. 2, 14; Як. 4, 7; 1 Петр. 5, 8; 1 Йн. 3, 8. 10; Апок. 2, 10;12, 9. 12; 20. 2. 10; 1 Парал. 21. 1; Пс. 109, 6; Йов 1, 6; 2, 2.
_↑_[3] Мт. 12, 24. 27; Мк. 3, 22; Лк. 11, 15. 18. 19.
_↑_[4] 2 Кор. 6, 15.
_↑_[5] Еф. 2, 2.
_↑_[6] Йн. 12, 31; 14, 30.
_↑_[7] Мт. 9, 34; 12, 24; Мк. 3, 22; Лк. 11, 15.
_↑_[8] Мт. 4, 3.
_↑_[9] Ис. 14, 12.
_↑_[10] Апок. 9, 11.
_↑_[11] Мт. 10, 1; Мк. 1, 27; 3, 11; 5, 13; 6, 7; Лк. 4, 36; 6, 18; Д. А. 5, 16; 8, 7; Апок. 16, 13.
_↑_[12] Еф. 6, 12; Лк. 7, 21; 8, 2; 11, 26; Д. А. 19, 12. 13.
_↑_[13] Мт. 7, 22; 9, 34; 10, 8; 12, 27, 28; Мк. 1, 34. 39; 3, 15. 22; 6, 13; 16, 9. 17; Лк. 4, 41; 8, 30. 35; 9, 49; 10, 17; 11, 19. 20; 1 Кор. 10, 20. 21; Як. 2, 19.
_↑_[14] Апок. 12, 7. 9; Мт. 25, 41.
_↑_[15] Йов 1, 6. 12; 2, 2. 6.
_↑_[16] 1 Цар. 16, 14. 15.
_↑_[17] 1 Парал. 21, 1.
_↑_[18] 1 Мойс. 3, 1. 6. 14; Апок. 12, 9.
_↑_[19] Захар. 3, 1.
_↑_[20] Товит. 2, 3.
_↑_[21] Прем. Сол. 2, 24.
_↑_[22] Мт. 4, 1-11; Лк. 4, 1-13.
_↑_[23] Мк. 5, 2-13; 1, 23-26; 3, 11; 9, 25; Лк. 4, 34-35; 4, 41.
_↑_[24] Мт. 12, 24.
_↑_[25] Мт. 12, 26-27; Мк. 3, 22-26; Лк. 11, 15-20.
_↑_[26] Мт. 10, 1; Мк. 16, 17.
_↑_[27] Мк. 9, 29.
_↑_[28] Мт. 25, 41.
_↑_[29] Як. 2, 19.
_↑_[30] 1 Йн. З, 8.
_↑_[31] Йн. 8, 44.
_↑_[32] 2 Кор. 2, 11.
_↑_[33] 2 Тм. 2, 26.
_↑_[34] 1 Йн. 3, 8.
_↑_[35] Йн. 8, 44. Като тълкува думите на Спасителя: „не устоя в истината", св. Йоан Златоуст казва, че това означава: не остана в добрия живот (In Joan. hom. 54, 3).
_↑_[36] ср. Апок. 12, 9. 10; 2. Сол. 2, 9.
_↑_[37] 2 Петр. 2, 4.
_↑_[38] Юд. 6.
_↑_[39] Catech. II. 4.
_↑_[40] De poenitent, hom. I, 2; ср. св. Макарий Вел., Homil. 16, 1.
_↑_[41] De diabol. hom. II, 2.
_↑_[42] Contra haer. IV, 41,2.
_↑_[43] Contra Julian. с 9.
_↑_[44] Vita S. Antonii, 21; P. gr. t. 26, col. 876 А
_↑_[45] Сирах. 10, 15; ср. 1 Тм. 3, 6; Ис. 14, 13-14.
_↑_[46] ср. блаж. Августин, De Genes. ad litt. XI, 14.
_↑_[47] Ис. 14, 13-15; Йн. 8, 44.
_↑_[48] Св. Григорий Богослов, Carm. Theologic. 6.
_↑_[49] Он, Orat. 45, 5; t. 36, col. 629 В; ср. Orat. 38, 9; Orat, 36, 5.
_↑_[50] Св. Амвросий, Epist. 84.
_↑_[51] Св. Й. Златоуст, In Genes. hom. 22, 2.
_↑_[52] Он, In Genes. hom. 17, 7; cp. In Genes. hom. 15, 4.
_↑_[53] Св. Лъв, De coll. Serm. IV.
_↑_[54] Haeretic. fabul. compendium, lib. V, 8.
_↑_[55] Блаж. Августин, Enchirid., 28; De civit. Dei, XII, 6.
_↑_[56] Фулгенций, De Trinit. VIII; ср. св. Григорий Вел. Moral., 28, 11.
_↑_[57] ср. 2 Сол. 2, 4.
_↑_[58] De fid. II, 4; col. 876 А; ср. св. Григорий Ниски, Orat. catech. с. 6.
_↑_[59] De fid. II, 4; col. 876 В.
_↑_[60] Dialog. cum Tryph. с 141.
_↑_[61] Св. Кирил Йерусалимски, Catech. IV, 1.
_↑_[62] Мт. 25, 41; 2 Петр. 2, 4; Апок. 20, 10.
_↑_[63] De fid. II, 4; col. 877 С.
_↑_[64] Мт. 8. 16; 12, 45; Лк. 10, 20.
_↑_[65] Мт. 10, 1; Мк. 1, 27. 3, 11; 5, 13; 6, 7; Лк. 4, 36; 6, 18; Д.А. 5, 16; 8, 7; Апок. 16, 13.
_↑_[66] Лк. 7, 21; 8, 2; 11, 26; Д. А. 19, 12. 13: Еф. 6, 12.
_↑_[67] 2 Кор. 2, 11; 2 Тм. 2, 26; Йн. 8, 44; Як. 2, 19; 3; 15 и др.
_↑_[68] Еф. 6. 11-12; 1 Петр. 5, 8.
_↑_[69] Йов 1, 12; 2, 6.
_↑_[70] Мт. 4, 1-11; Евр. 2, 14; 1 Кор. 15, 54-56; 2 Тм. 1, 10.
_↑_[71] Еф. 6, 10-13; 1 Петр. 5. 8-9; Мк. 16, 17.
_↑_[72] 2 Сол. 2, 7-9.
_↑_[73] Мк. 5, 2. 4; 9, 18; 2 Сол. 2, 9; 2 Кор. 11, 3; Апок. 12, 12.
_↑_[74] Ср. Мт. 13, 27. 38. 39; Лк. 11, 24 - 26; 1 Петр. 5, 8; Еф. 2. 2; Апок. 20, 7;12, 9; Д. А. 5, 3; 2 Кор. 4, 4.
_↑_[75] Catech. II, 3.
_↑_[76] De fid. II, 4; col. 877 D.
_↑_[77] Св. Кирил Йерусал. Catech. IV, 21.
_↑_[78] Св. Атанасий Вел., Vita s. Antonii, 28; Р. gr. t, 26, coL 885 B.
_↑_[79] 1 Кор. 10, 13.
_↑_[80] Ср. Лк. 22, 31; Йов 1, 12; 2, 6.
_↑_[81] Collat. VII, 17; Collat, VII, 12. 13.
_↑_[82] De princip. Praef. 5.
_↑_[83] Св. Й. Дамаскин, De fid. II, 4; col. 887 A.
_↑_[84] Блаж. Августин, De civit. Dei, IX, 20, 22; In Joan., tract, 110 7; св. Макарий Вел., Homil. 26, 9.
_↑_[85] De fid. II 4; col. 877 B. Св. Атанасий Велики пише: Демоните нищо не знаят от себе си, а онова, което забележат у другите, това обявяват (Vitas. Antonii, 33; t. 26. col. 892 В).
_↑_[86] Лк. 8, 30; 10, 17. 20; 11, 18-20; Εф. 6, 12; Мт. 12, 26.
_↑_[87] Лк. 11,26;Мт. 12,45
_↑_[88] Кол. 2, 15; Еф. 6, 12.
_↑_[89] Ср. св. Й. Златоуст, In Ephes. hom. 22, 3.
_↑_[90] Мт. 12, 24.
_↑_[91] Мт. 25, 41.
_↑_[92] Vita s. Antonii, 21; t. 26, col. 876 Α.
_↑_[93] De fid. II, 4; col. 876 B.


Превод от сръбски: Хари Стоянов

Системата те лъже

| No Comments | No TrackBacks

Београдски синдикат, Систем те лаже


Спомням си когато имаше само два канала,
четеше се "Политика" и се пиеше евтино кафе,
гледаха се новините в 7:30 всеки ден,
а там - все едни и същи приказки, все една и съща банда.
Тогава беше лесно да се разпространява пропаганда,
народът вярваше на приказките от екрана,
нямаше как да се чуе друго мнение,
докато някъде далеч не настъпиха промени в плана.
Днес, след войните, протестите и промените,
след демокрацията, интернета и новите технологии,
след борбата за права и свобода на словото,
след всичко това, всичко е същото като някога.
И все още на власт са лъжливи марионетки,
следват заповеди и всичко заграбват за себе си,
за какво са ни хилядата канала и социалните мрежи,
щом забиваме глава в екрана и всички бягаме от проблемите.

Системата те лъже, не вярвай какво ти казва,
този живот е борба от раждането до гроба,
затова ставай веднага!
Системата те лъже, не вярвай какво ти казва,
този живот е борба от раждането до гроба,
затова ставай веднага!

От малък ме лъжат и ме прецакват,
разказват ми някакви приказки за вожда,
дадоха ми червена връзка, знаме и клетва -
"Приятелите не се продават за лъжица сметана".
А тези задници се скриха из вилите си в Дедине,
уж всички сме равни, но свинете все пак ни управляват.
Искахме демокрация, излязохме по улиците,
хабихме енергия, а накрая ни го завряха...
Чужди агенти ме подлъгаха като маймуна,
за да се удавя в сълзотворен газ, да ни скапят държавата.
Сега слушаме надути фрази от устата на лоши актьори,
но те не са власт, а куклен театър.
Знам аз кой ме лъже и кой ме тъпче,
банките, МВФ и корпорациите са важни.
А системата съществува, за да прави за тях пари,
и ще има правда, чак когато тази империя падне.


Системата те лъже...

Човек вярва на това, което вижда и което чува,
не чатка, че мозъкът му се трови от рождение
от пропагандата на системата, както и да я наричат,
таблоиди, телевизия, манипулирана реалност,
която работи, за да изгубиш идентичността си,
да бъдеш само послушен, гнила посредственост,
да прехвърляш на друг вината, да изливаш върху невинните
гнева, че си сляп и пак си прецакан.
Изпи последната заплата след като те уволниха, това е реформа, така трябва,
няма заплата, не плащаш навреме кредита, спират ти тока веднага
и са спокойни, чакаш кога ще дойде съдия-изпълнител,
както някога твоите предци са чакали турците в първата си брачна нощ.
А ти си мълчеше, вярваше, надяваше се, гласуваше
и сега не ти се вярва, че се оказа на дъното.
Затова събуждай се, докато е време, като те боли - кажи го на глас,
нямаш задължение за това към банката, но имаш задължение към децата си!


Системата те лъже...


Всички заедно


Превод Хари Стоянов, 16.02.2019.

Духът на страха

| No Comments | No TrackBacks

Св. Николай Охридски и Жишки, Мисионерски писма, 35-то писмо
До земеделеца Станое И., който се оплаква, че го напада духът на страха


       Това, което те напада е зъл дух. Един от многобройните зли духове, които работят за погубване на хората. Пишеш, че когато те нападне духът на страха, на теб ти се струва, че целият свят те преследва, че всички хора са ти врагове, че и Бог те мрази. Питал си вещи хора и те са ти казали: това е своеобразна лудост. И наистина е лудост; добре са ти го казали. И църквата ще ти каже това. Само че църквата ще ти каже и нещо повече, според своя опит и знание. Тя ще ти каже и от кого и заради какво идва тази лудост: от зъл дух и заради някой твой грях. Църквата ще ти препоръча и лек: изповядай се и се покай заради греха си, и злият дух ще се махне от теб. Сам, по своя воля, той никога не би се махнал, но Бог ще го прогони от теб. Знаеш, че всемогъщият Христос е изгонвал от хората зли духове. Че е имал пълна власт над тях. Че злите духове са Му се покорявали безпрекословно.
       Но Божията власт над злите духове не включва само изгонване на зли духове от хората, а и пускане на тези невидими кучета да нападат хора. Заради това дори и злият дух в Светото Писание е наричан Божи. Не четем ли в Стария Завет: та зъл дух от Бога нападна Саула (1. Цар. 18: 10)? Не се нарича той Божи защото е близък на Бога или защото изхожда от Бога - съвсем не - а защото е принуден да се подчинява на Божията власт. Прочети първа глава от книгата за Йов и ще се увериш, че злият дух не може да нападне човека, ако Бог не му позволи това.
       Сега, като научи това, нека отчаянието бъде далеч от теб. Бог е и всемогъщ, и всемилостив. Той не само може, а и иска да изгони от теб злия дух на страха, който понякога те мъчи жестоко. Ти само признай могъществото и милостта Божия. А след това изповядай греха си, покай се, и се помоли усърдно на всевишния Бог. Кажи в молитвата си: „Боже на духовете и на всяка плът, всемогъщи и всемилостиви, прости на мене, грешния, помилуй ме и ме спаси заради кръстните мъки на Твоя Син и Спасител наш Исус Христос!" Не се съмнявай ни най-малко. Бог ще се смили и ще изгони от теб това нищо и никакво плашило.
       И нека Бог ти помага!


       Превод Хари Стоянов

За злите духове

| No Comments | No TrackBacks

Св. Николай Охридски и Жишки, Мисионерски писма, 207-мо писмо
До „Любителя на истината": За злите духове


       Казваш, че вярваш в Бога, но изобщо не вярваш, че съществуват демони. Има притча за един странник, който, след като пристигнал в Египет, поискал на всяка цена да се окъпе в река Нил, за спомен. Казвали му местните жители, че в Нил има крокодили, и да не плува навътре в реката. Но той не вярвал, че съществуват крокодили, надсмял се над тези „бабини деветини" и, като добър плувец, уверен в себе си, заплувал надалеч в мътния Нил. Изведнъж един крокодил вдигнал глава, и със зъбите си триони прерязал плувеца наполовина. И така, този храбър клетник нито през живота си вярвал в съществуването на крокодилите, нито в смъртта си имал време да повярва.
       Като отричаш дяволите, ти отричаш и голяма част от евангелските истини. Отричаш, че дяволът е изкушавал Христос, и че Христос е изгонвал зли духове от хората, и че Той е разрушил властта на демоните над хората. Защото най-близкият ученик на Господа, свети Йоан, твърди, че Христос е дошъл на света, за да унищожи властта на дявола над хората, като казва: Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола. (1 Йоан, 3, 8).
       Един велик поет е казал:

       Да, има повече неща в небето и на земята...
       които философията не е дори сънувала! (Шекспир, Хамлет, 1.5.167-8)

       Ти отричаш дяволите не защото ти искаш това, а защото дяволът така иска. Бил ли си на война? Всяка войска прави засади и умело се скрива, за да си помисли неприятелят, че я няма. За един военачалник най-радостната вест е, че неприятелят е повярвал, че го няма - нито него, нито войската му. Някога дяволът открито се явявал на хората и чрез страх ги улавял в своите мрежи. А пък в наше време негова тактика е криенето; негово удоволствие е хората да го отричат и мислят, че той изобщо не съществува. Но, боя се, че дяволът не е толкова близо до никой друг, колкото до онзи, който твърди, че няма дяволи. На този свят ние сме като на бойно поле, в битка срещу неприятели - и явни, и тайни. Тежко ни, ако отречем тайните неприятели. С какво ще ни е от полза победата над вълците и мечките, ако ни ухапе змия, скрита в тревата?


       Превод Хари Стоянов

Rhabdovirus

| No Comments | No TrackBacks

Борислав Пекич, Бяс, 1981, Пролог
(Borislav Pekić, Besnilo, 1981, Prolog)


       Прониквайки в живата клетка на чуждото тяло, вирусът заменя нейното съдържание със своето и я превръща във фабрика за производство на нови вируси. Промените, които предизвиква в жизнената среда на клетките, са несравнимо по-дълбоки и драматични от онези, които е позволено на човека да се надява да постигне някога в своята.
       Вирусът е най-съвършеното създание в космоса. Неговата биологична организация не е нищо друго, а машина за производство на живот в неговия най-чист смисъл. Вирусът е върхът на естествената съзидателна еволюция.
       Върхът на изкуствената е... интелигентният вирус. Творение, което има форма на човек, а природа на вирус, жизненост на вирус и интелект на човек.
       Симбиозата между вируса, лишен от безцелност, и човека, освободен от ограниченията, би властвала над природата, на която и двамата служат само като тор.

                               Проф. Д-р Фредерик Либерман

       Когато в Осма песен на „Илиада", през устата на ахееца Тевкър, Омир описва троянеца Хектор като „кион лиситир" (κύων λυσσητήρ) или „побесняло куче", човекът все още не е знаел за Него. Когато през 1962 година за пръв път го съзира през електронния микроскоп, той има форма на куршум, вдлъбнат в основата, изпъкнал на върха. Дължината му е 180 нанометра, диаметърът му е 75. Тридесет милиона пъти е по-малък от животното, в което се е родил, шестдесет милиона пъти е по-малък от човека, когото ще убива.
       Живее в космос, който се нарича Неврон и е пет хиляди пъти по-голям от Него. Впрочем, всичко, което е живо, е по-голямо от Него. Но тази несправедливост не го притеснява. Защото е по-силен от всичко, което е живо.
       Той е Чудо на природата, чийто произход е обгърнат в мистерия, както и произходът на всички чудеса. Но делото му е извън всякакво съмнение и не оставящо никаква надежда. Опустошава родната си среда с коварна, свирепа, болезнена безогледност, с каквато човекът злоупотребява и унищожава своята. Той е смъртоносното черно слънце на своя космос, запалено да бъде слънце и на всички останали.
       Докато ги преследва, човекът крие Неговите предци под невинното наименование хеликсна рибонуклеинова киселина в липопротеинова мембрана и гликопротеинова обвивка.
       В тази война Той не се бои от нищо. Дошъл е на бял свят с друга обвивка, която още няма име, но когато го получи, ще се знае, че е непробиваема и неунищожима.
       Защото той е МУТАНТ, пръв от своя щам.
       Макар и сам, не се чувства самотен. Има вроден инстинкт за Голям брой. За двадесет и четири човешки часа неговите предци биха били 6000, за деветдесет и шест часа 200 000, за две седмици - 20 000 000. Такива като Него за двадесет и четири човешки часа ще бъдат 40 000 000. В неговото размножаване цари прогресия, която, неизчислима, се губи в безкрайността.
       Тогава той ще бъде вече кой знае къде.
       Ще пътува през микрокосмоса, както човекът пътува през макрокосмоса. Лутанията ще го водят през места с тайнствени имена, каквито за човека на днешния ден са планинската верига Хиндукуш, пустинята Каракум, джунглите на Амазонка, и каквито биха били за човека на утрешния ден, ако му се осигури продължителност на живота, мъглявината на Андромеда, съзвездието на Алдебаран, звездата Проксима Кентавър. Негови космически пристанища ще бъдат Nervus ischiadicus (седалищният нерв), Hippocampus (Амоновият рог), Cerebellum (малкият мозък), Glandula salivaria (слюнчената жлеза). Негова трансгалактична магистрала е Гръбначният мозък. Негова цел е Мозъкът.
       Навсякъде, където мине, световете ще се преобразяват от катаклизми по-страшни от всички земетресения, които още от Битието разтърсват Планетата.
       Навсякъде, където мине, ще предава страх, омраза, бяс на онези, които имат нещастието да не полудеят веднага от неговото докосване. На полуделите ще предаде съзнание, в естеството на което никой никога няма да може да проникне.
       Отново ще бъде онова, за което е създаден, и което възгорделият се узурпатор на природата - Човекът, за кратко му е оспорил: най-опасното, най-могъщото, най-безмилостното създание във Вселената, загадъчния съюз на светове, към който е принадлежал и Неговият Неврон. Роден да умре едва след като остане сам, когато няма да има повече смърт, от която да може да живее.
       Този път човекът няма да може да му се опълчи. Това би могъл да направи единствено Аристей, синът на бог Аполон, но в старите богове вече не се вярва.
       Затова спокойно тръгна да изпълни съдбата - да убива и умре.

       Превод Хари Стоянов

Дег Хюард-Милс
Опознайте невидимите си врагове ... за да ги сразите, Глава 5


И Го попитаха, думайки: 'Учителю, а кога ще бъде това, И КАКЪВ ЩЕ Е БЕЛЕГЪТ, КОГАТО ЩЕ СТАНЕ ТОВА?'"
Лука 21: 7

       Да се бориш с дявола означава да се бориш с невидим враг! Ключът към това как да бъдеш успешен християнин е като се научиш да откриваш присъствието и действията на злите духове. Служителят на Евангелието трябва да може още по-добре да открива присъствието и действията на злите духове. Ако успеете да откриете, изолирате и унищожите врага, ще го победите.
       Да се бориш с дявола означава да се бориш с невидим враг. Борбата с невидим враг не е толкова невъзможна, колкото ви се струва. Лекарите правят това от години!
       Борбата с дявола е подобна на работата на лекарите, защото те постоянно се борят с невидими бактерии, паразити и вируси.
       Лекарите са принудени години наред да се борят с невидими врагове. След дългогодишна практика те са в състояние да откриват, изолират и се справят със своите невидими врагове.
       Служителят на Евангелието трябва да е като добър лекар. Трябва да израствате в духовна насока, докато не успеете бързо да откривате присъствието на зли духове. Само неколцина имат видения и откровения, в които виждат дяволи и демони в действие. Много лекари също никога не са виждали определени вируси или бактерии, но са в състояние да се борят с тях ефективно.
       Не е нужно да виждате врага си, за да го победите! Но трябва да знаете, че вашият враг присъства! Трябва да знаете какво точно прави! Трябва да знаете как действа вашият враг! Възможно е наличието на невидим враг да се открие чрез определени признаци и симптоми.
       Има няколко симптома на демонична активност. Всеки служител на Евангелието трябва да ги знае, защото това е единственият начин да се открие демонична дейност. Симптомите и моделите на дадено заболяване са добре известни на лекарите. Ако човек страда от нощно изпотяване, загуба на тегло и хронична кашлица, повечето лекари веднага ще си помислят за туберкулоза. Защо? Тъй като симптомите се повтарят всеки път, когато тази бактерия присъства. Ако даден човек живее в Западна Африка и има главоболие, температура, студени и топли вълни с изпотяване, повечето лекари ще си помислят за малария. Не можете да видите паразита на маларията, но знаете, че той трябва да присъства някъде. Ако температурата спадне само за да се появи отново след четиридесет и осем часа, още повече ще си помислите за маларията, тъй като паразитите се размножават и отделят от черния дроб към тялото в четиридесет и осемчасов цикъл.
       Ако някое дете страда от задух, умора при ниска физическа активност, посиняване на устните и езика, много лекари ще си помислят за вроден сърдечен порок. Точно както лекарите разпознават модели на симптоми на заболявания, християните трябва да познават симптомите и моделите на демоничната дейност.
       „На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс? Иисус отговори: В МЕНЕ БЯС НЯМА; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите."
       Йоан 8: 48-49
       Човешките същества винаги са търсели начини да разобличават дяволите. Християните понякога отправят обвинения един към друг и казват: „Дяволът се е вселил в теб! Този брат е обладан! Тази сестра е обсебена! Съпругът ми е обсебен! В жена ми се е вселил дявола!" Това са твърдения, които често чуваме от някои християни. Но правилни ли са те?
       Дяволите са като мишки и плъхове. Те живеят сред нас. Ядат нашата храна. Унищожават имуществото ни и вгорчават живота ни. Но те постоянно бягат в тъмнината и се крият от нас. Възможно е обаче да се установи тяхното присъствие по издайническите знаци, които оставят след себе си. За съжаление, фарисеите обвиняват Исус, че има зъл дух. Обвиняват го, че има демони и действа чрез демонична сила. Това не е необичайно обвинение срещу Божи човек. Но е нелепо подобно обвинение да бъде повдигнато срещу Спасителя на света. Ако сте слуга на Бога, не очаквайте по-добро отношение.
       Исус обаче категорично отрича обвинението, че има демон. Той изтъква, че почита своя Отец и затова не може да има дявол. Хората, които имат демони в себе си, не уважават баща си. Не е необходимо да налучквате, когато се опитвате да откриете местонахождението на дяволите. Има ясни симптоми и признаци, които трябва да знаете, ако възнамерявате да откривате демонично присъствие. Почитането на бащата със сигурност не е знак за присъствието на дявол.
       „И биде свален големият змей, древният змей, НАРИЧАН ДЯВОЛ И САТАНА, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му."
       Откровение 12: 9
       Най-лесният начин да идентифицирате симптомите на демоничната активност е като използвате имената и прозвищата, дадени на дявола в Библията. Трябва да внимавате за ситуации, които извикват в съзнанието ви някое от имената на Сатаната. Имена и прозвища често се дават, за да опишат даден човек. Например, ако човек бъде наречен „кралят на поп музиката", това разкрива много за онова, което наистина прави този човек. Можете да очаквате да го намерите там, където има поп музика. Също така, можете да очаквате да го видите навсякъде, където се изпълнява поп музика. Ако някой е наречен „кралят на реге музиката", можете да очаквате да се срещнете с него или членове на неговата група, където се свири реге музика. Можете да откриете влиянието му навсякъде, където се свири реге музика.
       Сатаната има много имена. Всяко от тези имена описва някой конкретен вид дейност. Всяко от имената на Сатаната ви показва симптомите и моделите, които ще бъдат създадени от демоничното присъствие. Служителят на Евангелието трябва да внимава за онези ситуации, които извикват в съзнанието му някое от имената на Сатаната. Като знаете имената на Сатаната, ще сте наясно с всяка дейност, която насочва към него.

       1. Симптомът „лъжа и измама"
       Сатаната е лъжец и баща на лъжите: Внимавайте за СИМПТОМА „ЛЪЖА И ИЗМАМА". „Ваш баща е дяволът... Когато говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата." (Йоан 8: 44)
       Където има много лъжа и измама, там има голяма демонична активност.
       Пазете се от държави, в които цари лъжа и измама! В тези страни има разпространение на демони. Знаете ли някоя държава, в която хората постоянно се лъжат и мамят един друг?
       Веднъж посетих една страна с цел евангелизация. Тази страна е много известна с лъжи и измами. През нощта усетих необичайни демонични атаки, каквито не съм изпитвал в никоя друга страна. Бях изненадан, защото тази страна е известна и с християнската си дейност. Но, Писанието беше потвърдено. Много лъжи и много измами вървят ръка за ръка с голяма демоничната дейност.
       Пазете се от работни места, които включват много лъжи и измами. Знаете ли такива работни места, където хората трябва много да лъжат и да мамят други хора? На такива работни места обикновено има голяма демонична активност, свързана с тях! За съжаление, политиката често включва лъжене и мамене на хората. Не е задължително това винаги да е така, но много политици смятат, че трябва да лъжат, за да спечелят гласове. Орди от демони нахлуват в политиката, тъй като всеки се опитва да измами другите. Християните трябва много да внимават, когато дръзнат да навлязат в тази сфера.

       2. Симптомът „убийство"
       Сатаната е наречен убиец: Внимавайте за СИМПТОМА „УБИЙСТВО". „Ваш баща е дяволът... Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина..." (Йоан 8:44)
       Пазете се от нации, в които имат висок процент убийства! В тези страни има силна демонична активност.
       Пазете се от онези, които убиват много хора!
       Пазете се от онези, които безсрамно и насилствено причиняват смъртта на невинни хора!
       Пазете се от безсърдечните убийци, които убиват, осакатяват и унищожават без причина! Тези неразумни действия не разкриват нищо друго освен присъствието на Сатаната.
       Когато има постоянни и необичайни убийства, трябва незабавно да си помислите за дявола. Когато чуете хора да бъдат убивани безчувствено, обезглавявани, измъчвани и т. н., трябва да си помислите за присъствието на дявола. Имало е много войни и революции, които са довели до безсмислено убийство на хора. Например, Втората световна война е безсмислен конфликт, довел до смъртта на петдесет милиона души. Това необяснимо унищожение, което беше пуснато на света в тази война, разкрива ясно присъствието на активни демони.

       3. Симптомът „клевета и обвинение"
       Сатаната е наречен клеветник на братята: Внимавайте за СИМПТОМА „КЛЕВЕТА И ОБВИНЕНИЕ" в своя живот и служение. „И чух на небето висок глас да говори: Сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем." (Откровение 12: 10)
       Там, където има постоянни и необичайни клевети и обвинения, веднага трябва да си помислите за дейността на Сатана! Страдате ли от непрекъснати клевети и обвинения за нещо? Вероятно сте изпитали сатанинска дейност!

       4. Симптомът „противопоставяне"
       Сатаната е наречен противник: Внимавайте за СИМПТОМА „ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ" в своята служба. „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля и търси кого да глътне!" (1 Петрово послание 5: 8)
       Там, където има постоянно и необичайно противопоставяне на вашия живот и служение, трябва незабавно да си помислите за дявола. Противопоставящите се сили и хората, които ви пречат, са вдъхновени от самия Сатана. Повечето служители на Евангелието имат по един враждебен дух, изпратен да се бори с тях. Тези враждебни духове ги забавят и затрудняват делата им. Пазете се от противопоставянето, трудностите, забавянето и препятствията в своето служение. Много неща, които ви забавят, имат демоничен произход. Хората, които се борят срещу вас и ви се противопоставят, често са вдъхновени от дявола.

       5. Симптомът „изкушение"
       Сатаната е наречен изкусител: Внимавайте за СИМПТОМА „ИЗКУШЕНИЕ". „И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове." (Матей 4: 3)
       Когато имате множество постоянни и необичайни изкушения в живота си, трябва да си помислите за демонична дейност. Изкушенията се дирижират от дявола. Сатаната стои зад много хора, които идват в живота ви, за да ви изкушават и изпитват.

       6. Симптомът „предателство"
       „Иисус им отговори: нали Аз избрах вас дванадесетте? Но ЕДИН ОТ ВАС Е ДЯВОЛ."
       Йоан 6: 70
       Юда Искариот е нелоялен към Исус Христос, неговия Господ и учител. Предателството е върховният израз на нелоялността. Навсякъде, където има нелоялни и неверни хора, си помислете за демонична дейност. Демоните нахлуват в църквите и ги унищожават чрез нелоялност и предателство. Там, където членовете критикуват своя водач и подронват авторитета на пасторите през цялото време, има изобилие от демони. Там, където присъстват критицизъм, обвинения, мърморене, слухове и намиране на недостатъци, действат много демони. Много пастори, поради незнанието си, не признават, че демоните действат с пълна сила чрез онези, които мърморят, намират недостатъци, критикарстват и обвиняват. Те смятат, че хората имат само лошо отношение. Исус казва: „Един от вас е дявол." С други думи, един от вас ще ме предаде. Един от вас ще ме изложи. Един от вас ще ме даде в ръцете на враговете ми. Един от вас ще ме нарани. Един от вас ще бъде неблагодарник. Един от вас ще забрави всичко, което направих за вас. Един от вас ще се бори срещу мен отвътре. Един от вас ще ме продаде на враговете ми за а малка сума пари.
       Нелоялността може да унищожи целия ви упорит труд. Има хора, които изграждат църкви и виждат унищожаването им от нелоялен, коварен сътрудник.
       Сатаната е наречен Велиар, което означава безполезен: Внимавайте със СИМПТОМА НА БЕЗПОЛЕЗНОСТТА. Когато духът на Белиар ви посети, всичките ви усилия в служението ще се обезценят. Всичко, което унищожава и омаловажава вашите усилия, е от демоничен произход. Всичко, което ви превръща в нищожества, незначителни хора, обезценява ви и ви прави безполезни, е от демоничен произход. Велиар е дух на безполезността. Всичко, което обезсмисля вашето благородно служение и голям принос, е духът на Велиар. Постоянните усилия за неутрализиране, унищожаване и обезсмисляне на вашето съществуване и важност, имат демоничен произход.
       Когато една общност се отдаде на наркомания, престъпност, алкохолизъм, проституция и други подобни дейности, обикновено има много демонично присъствие. Тези дейности деградират човешките същества и ги обезценяват. Всичко, което ви прави безполезни, е от дявола! Познавате ли групи хора, които са се предали на бедността, наркотиците, престъпността и алкохолизма? Там често има засилено присъствие на зли духове. Злите духове се опитват да деградират човешките същества и да ги обезценят.
       „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара?" (2 Коринтяни 6:15)
       Когато се появяват странни и постоянни обстоятелства, които обезценяват живота ви, трябва да си помислите за дявола. Там, където има действия, които водят дадена общност към долнопробно и безполезно общество, трябва да внимавате за демоничната дейност.

       7. Симптомът „борби, конфликти и война"
       „А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си, и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък".
       Откровение 20: 7-8
       Както можете да видите от Писанието, веднага щом Сатаната бъде освободен, той отива да събира хора за битка. Работата на Сатана е да обедини хората и да ги събере за битка. Борбите и недоразуменията са симптоми на демонично присъствие. Там, където има демони, има конфликти, недоразумения, объркване и всякакви зли дела.
       „защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо."
       Яков 3:16
       Трябва да се съобразите с реалността, че демоните разпалват вражди, конфликти и недоразумения. Това разбиране ще ви пази колкото се може по-далеч от борбите. Това разбиране ще ви накара да направите всичко възможно, за да избегнете конфликтите и ненужните борби. Конфликтите, които откривате в църкви и бракове, са сигурен знак за демонично присъствие.

       8. Симптомът „неестествени неща". Можете да откриете демоничната активност, като забележите колко неестествена е тя.
       „И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; той имаше жилище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;
       и всякога, нощем и денем, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни".
       Марко 5: 2-5

       Историята за бесния човек с нечист дух показва, че много необичайни, нелогични и упорити явления по природа са демонични. Необичайните явления често разкриват присъствие на дяволи. Има обичаен начини, по който се очаква да стават всички неща.
       Всички ние очакваме определено поведение и реакции от нормално човешко същество. Когато видите необичайно поведение, което няма смисъл, трябва да си помислите за демоничната дейност. Например, обладаният от Гадара е живял на гробището. „...той имаше жилище в гробищата..." (Марко 5: 3)
       Нормален човек няма да живее по хълмовете и сред мъртвите. Необичайното желание да се живее на гробищата разкрива дяволско присъствие.
       Бесният от Гадара, който също така е пълен с хиляди демони, се удря с камъни. „И всякога, нощем и денем, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни." (Марко 5: 5)
       Нормален човек не се удря с камъни, защото е болезнено. Много необичайно е човек да се удря с камъни. Когато забележите странни неща, които са негативни и деструктивни, зад тях често стои зъл дух.

       9. Симптомът „упорство". Можете да откриете демоничната активност в упорството на даден проблем.
       Бъдете внимателни при поява на модели на упорство! Упорството и продължителността на необичайно зло е признак на демонична дейност. Йов изпитва постоянни атаки срещу своето семейство, живота и здравето си. Тези събития се редуват едно след друго и сякаш Йов е човек с голямо и постоянно нещастие. Знаем, че събитията, случили се в живота на Йов, са резултат от прякото нападение на Сатаната върху Йов. „И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. - И отиде си Сатаната от лицето Господне." (Йов 1:12)
       Демоните са неумолими и упорити! Те са постоянни унищожители, изкусители и клеветници. Неумолимите зли духове следват модела на постоянно и упорито малтретиране, сплашване, изкушаване и причиняване на затруднения. Ако постоянно сте обсебени от упорити проблеми, които нямат край и решение, трябва да ви стане ясно, че някъде наблизо е дяволът.

      Превод Хари Стоянов

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Fri, 01 Jun 2018 13:23:22 +0300


Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Преди около два месеца, на 05.04.2018 г., Ви напомних по електронната поща за жалбата си до Вас, която изпратих с имейл на 29.11.2017 г. Неколкократно след това Ви молех за отговор, но досега нямам информация да сте ми изпратили такъв. Всъщност, не съм получил отговор на последните си девет писма до Вас, изпратени по електронна поща. За последен път ми отговорихте преди повече от година, на 18.05.2017 г., за да ми откажете поискан от мен достъп до обществена информация - писмо на Омбудсмана до МВнР от 2013 г. с препоръки в смисъл „в кратки срокове да бъде отменен Правилникът" от 1958 г.
       В жалбата си от 29.11.2017 г. посочих трите най-важни причини за незаконосъобразността на Правилника от 1958 г., а именно:
       - Правилникът няма законово основание;
       - МВнР няма компетенции да регулира дейността по официалните преводи; и
       - Регистрационният режим за преводачите, предвиден с измененията на Правилника, е незаконосъобразен.
       В споменатата си жалба обясних, че „И след изменението и допълнението на Правилника, той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон".
       От 11.08.2017 г. до 11.09.2017 г. на сайта Портал за обществени консултации бяха обсъдени предложените от МВнР и МС изменения и допълнения на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
       Още на 11 август 2017 г. в 23:10 ч. в първия коментар лично аз обърнах внимание, че „Правилникът няма законово основание - никъде в него не е посочено въз основа на кой закон или за приложението на кой закон се издава. Как тогава изобщо може да съществува, още по-малко да се изменя и допълва?"
       На 13 август 2017 г. на същия сайт дадох и конкретно предложение: „АПК може да бъде законовото основание на Правилника".
       Още в писмото си от 28.08.2017 г., изпратено до Вас по електронната поща, съвсем основателно предположих, „че има голяма вероятност посочените от мен проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време" и още тогава Ви помолих за съдействие за решаване проблемите с Правилника.
       На 24 ноември 2017 г., с приемането на Постановление на МС № 263, стана ясно, че лицата, отговорни за утвърждаването на измененията и допълненията на Правилника предпочетоха да игнорират най-важния проблем, вместо да го разрешат, и оставиха Правилника незаконосъобразен.
       Нямам представа защо този въпрос така упорито се игнорира както от компетентните институции (МС, МВнР), така и от Вашата институция, и не виждам никаква логична причина за това. В случай че има трудности или е невъзможно Правилникът да бъде направен законосъобразен, „ще бъде много по-лесно", „ако се отмени Правилникът от 1958 г.", както Ви писах в имейла си от 15.05.2017 г.
       Ето защо за пореден път Ви моля да използвате ресурсите и механизмите, с които разполагате, за да помогнете да бъде решен проблемът с незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. и да ме уведомите за предприетите от Вас стъпки в тази насока.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Fri, 1 Jun 2018 13:24:56 +0300 (EEST)

The message sent on June 1, 2018 1:23:22 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.35; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1527848602.3040.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Thu, 05 Apr 2018 10:18:20 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Преди два месеца, на 05.02.2018 г., Ви изпратих имейл, в който Ви напомних за жалбата си до Вас, изпратена по електронната поща на 29.11.2017 г. в която посочих трите най-важни причини за незаконосъобразността на т. нар. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и др. книжа, или кратко: Правилника от 1958 г., а именно:
       - Правилникът няма законово основание;
       - МВнР няма компетенции да регулира дейността по официалните преводи; и
       - Регистрационният режим за преводачите, предвиден с измененията на Правилника, е незаконосъобразен.
       В продължилата ми около две години и половина кореспонденция с Вас, която в по-голямата си част беше мой монолог, нееднократно посочвах незаконосъобразността на Правилника от 1958 г., липсата на компетенции на МВнР да регулира преводаческата дейност, а през последните няколко месеца - и незаконосъобразността на регистрационния режим за преводачите, предвиден с измененията на Правилника.
       Именно поради тези причини нееднократно Ви молех за съдействие за отстраняване на противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство или (ако отстраняването им бъде невъзможно) за незабавна отмяна на Правилника.
       Незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. не е нито тайна, нито новина. От публикации на колеги-преводачи в Интернет разбирам, че още от 2000 г. се говори за отмяната му, а работна група, сформирана от експерти от няколко министерства в периода 2006-2008 г., стига до заключение, че правилникът е незаконосъобразен, не може да се изменя и допълва, т. е., нищо друго не остава, освен да бъде отменен. Обаче измененията му от миналата година вече влязоха в сила, ако изобщо едни незаконосъобразни изменения на незаконосъобразен правилник могат да влязат в сила.
       Тук отново бих Ви напомнил и за препоръката, която Вашият предшественик, г-н К. Пенчев, отправил през месец октомври 2013 г. и в която той обърнал внимание върху „необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим".
       За съжаление, тази препоръка, макар и отразена в годишния доклад на Омбудсмана за 2013 г., се пази от Вас като строга тайна и Вие твърдо ми отказахте достъп до нея, въпреки че представлява обществена информация.
       И нещо повече, пет години след тази препоръка Вие запазвате пълно мълчание и не вземате отношение по този въпрос. А разполагате с механизми, чрез които можете да спомогнете да бъде решен въпросът с незаконосъобразността на Правилника от 1958 г.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Thu, 5 Apr 2018 12:03:14 +0300 (EEST)

The message sent on April 5, 2018 10:18:20 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF59 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1522912700.3393.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 05.02.2018 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 05 Feb 2018 14:55:56 +0200


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Преди повече от месец, на 02.01.2018 г. за пореден път изпратих по електронната поща писмо до Вас, на което не получих отговор. Вече не съм в състояние да си обясня Вашето мълчание, като се има предвид изключителната важност на поставения от мен проблем - незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. и след измененията и допълненията приети с Постановление на МС № 263 от 24 ноември 2017 г.
       Още на 28.08.2017 г. Ви уведомих за подготвяните изменения и допълнения на въпросния Правилник, като Ви помолих „да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен недостатъци на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения". В друго свое писмо, изпратено до Вас по електронната поща на 27.10.017 г. изтъкнах, че „има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време", а в писмото си до Вас от 29.11.2017 г. с горчивина констатирах, че „за голямо съжаление, предположението ми, което изказах в писмото си до Вас от 27.10.2017 г.[...] се сбъдна". В същото си писмо Ви помолих „за съдействието Ви противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство да бъдат отстранени или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен".
       В писмото си от 02.01.2018 г. Ви помолих да ме информирате незабавно, ако не смятате имейла ми от 29.11.2017 г. за жалба до Вас, за да подам изрична жалба във връзка с поставения проблем. Все още обаче не сте ме информирали.
       С настоящето си писмо бих искал още веднъж да уточня причините, поради които се обръщам към Вас за съдействие. В имейла си от 28.08.2017 г. посочих трите най-важни причини, поради които предположих, че Правилникът от 1958 г. ще продължи да бъде незаконосъобразен и след приемане на измененията и допълненията, а които са налице и днес:
       - Правилникът няма законово основание;
       - МВнР не е получил законосъобразно компетенции да регулира дейността по официалните преводи; и
       - най-важният проблем - регистрационният режим, уреждането на който се предвижда да бъде чрез Правилника след влизане в сила на измененията и допълненията му, е незаконосъобразен, защото разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност гласи: „Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон".
       Споменатите по-горе причини за незаконосъобразността на въпросния Правилник посочих съответно още на 11, 12 и 26 август 2017 г. на Портала за обществени консултации, но МС, при утвърждаване измененията и допълненията на Правилника, не взе предвид моите коментари, а в писмото си до Вас от 29.11.2017 г. обясних, че не е по силите ми съдебно да оспорвам подзаконов нормативен акт, пък и трудно бих доказал правен интерес пред съда, и това също ме принуди тогава да се обърна към Вас за съдействие.
       Поради изложените причини, още веднъж моля за съдействието Ви да бъдат отстранени противоречията на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа със съвременното законодателство или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.
       Искрено се надявам да предприемете необходимите стъпки и да ме уведомите за това.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 5 Feb 2018 15:28:18 +0200 (EET)

The message sent on February 5, 2018 2:55:56 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF58 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1517835356.3108.5.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 02.01.2018 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Tue, 02 Jan 2018 14:14:01 +0200


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Преди малко повече от месец, на 29.11.2017 г., Ви изпратих имейл, в който Ви напомних за писмото си до Вас от 28.08.2017 г., с което Ви молех да обърнете внимание на Министерския съвет, че проблемите на Правилника от 1958 г. няма да могат да бъдат решени само с предвидените в проекта за постановление на МС изменения и допълнения на въпросния правилник.
       Днес, четири месеца по-късно, нямам отговор от Вас, а и нещо повече - както Ви писах на 29.11.2017 г., на 28.11.2017 г. в Държавен вестник беше публикувано Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г., като и след изменението и допълнението на Правилника той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон, а изменението на чл. 18 от Правилника („МВнР поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи...") не е съобразено със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Обаче МВнР не приема, че новият чл. 18 от Правилника трябва да бъде съобразен със ЗОАРАКСД, понеже не бил се създавал нов регистрационен режим, а налице било само изменение на начина на прилагане на разпоредби, които били налице и в сега действащия Правилник, приет още през 1958 г.!
       В имейла си до Вас от 29.11.2017 г. Ви обясних, че именно сега се създава нов регистрационен режим за физически лица и той трябва да бъде в съответствие със ЗОАРАКСД, т.е. регистрационният режим по отношение на официалните преводи трябва да бъде уреден чрез закон. Уточних още, че дори и да приемем, че сега не се създава нов регистрационен режим (макар че досега Правилникът предвиждаше договори за „възлагане" на официални преводи и то само за юридически лица), в такъв случай още през 2004 г. Правилникът, що се отнася до лицата, извършващи официални преводи, е трябвало да бъде приведен в съответствие със ЗОАРАКСД. Накрая на имейла си от 29.11.2017 г. заключих, че четиринадесет години по-късно Правилникът се изменя и допълва, но продължава да бъде в противоречие със ЗОАРАКСД, като помолих за Вашето съдействие, за да бъдат отстранени противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.
       С настоящия си имейл потвърждавам тази своя молба и очаквам от Вас отговор, с който да бъда информиран относно предприетите от Вас действия във връзка с молбата ми.
       Освен това, ако не смятате последния ми имейл от 29.11.2017 г. за жалба до Вас, моля да ме информирате незабавно, за да подам изрична жалба във връзка с поставения проблем.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Tue, 2 Jan 2018 14:35:58 +0200 (EET)

The message sent on January 2, 2018 2:14:01 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF57 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1514895241.2729.4.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до омбудсмана, 29.11.2017 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 29 Nov 2017 19:15:50 +0200


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       В писмо до Вас преди три месеца, на 28.08.2017 г., Ви помолих да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им проблемите на Правилника от 1958 г., които няма да могат да бъдат решени само с предвидените в проекта за постановление на МС изменения и допълнения на въпросния правилник.
       Не знам, дали сте се отзовали на молбата ми, понеже нямам информация, но, за голямо съжаление, предположението ми, което изказах в писмото си до Вас от 27.10.2017 г., че „има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време", се сбъдна.
       На 28.11.2017 г. в Държавен вестник беше публикувано Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г.
       И след изменението и допълнението на Правилника, той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон. Изменението на чл. 18 от Правилника („МВнР поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи...") не е съобразено със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД).
       В публикувана на сайта „Портал за обществени консултации" Справка за отразяване на становищата, получени при обсъждането на проекта за въпросното Постановление на МС, подписана от постоянния секретар на МВнР, е отбелязано, че не се приема новият чл. 18 от Правилника да бъде съобразен със ЗОАРАКСД, понеже не се създавал нов регистрационен режим, а налице било само изменение на начина на прилагане на разпоредби, които били налице и в сега действащия Правилник, приет още през 1958 г.!
       Ако обаче разгледате сега действащия Правилник от 1958 г., никъде няма да откриете регистрационен режим по отношение на преводите на официални документи. Т. нар. „възлагане" на извършването на официални преводи става с договор. Следователно, именно сега се създава нов регистрационен режим и той трябва да бъде в съответствие със ЗОАРАКСД.
       Но дори и да приемем, че сега не се създава нов регистрационен режим, то в преходните и заключителните разпоредби на ЗОАРАКСД се казва:
       „§ 4. (1) (В сила от 17.06.2003 г.) В срок 6 месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет, другите административни органи, както и органите на местното самоуправление предприемат действия съобразно своята компетентност за внасянето на промени във всички заварени подзаконови нормативни актове, чиито разпоредби противоречат на този закон и не са издадени в изпълнение на друг закон.
       (2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2004 г.) След изтичане на срока по ал. 1 подзаконовите нормативни актове, които противоречат на изискванията на този закон и не са издадени в изпълнение на друг закон, който предвижда режим или изискване по смисъла на чл. 4, ал. 1, могат да се оспорват пред Върховния административен съд и пред съответния окръжен съд от всяко заинтересовано лице."
       Тоест, в този случай, още през 2004 г. Правилникът е трябвало да бъде приведен в съответствие със ЗОАРАКСД, а именно, съгласно чл. 4 от същия закон, и регистрационният режим по отношение на официалните преводи е трябвало да бъде уреден чрез закон.
       Четиринадесет години по-късно Правилникът се изменя и допълва, но продължава да бъде в противоречие със ЗОАРАКСД.
       Госпожо Омбудсман, тъй като не е по силите ми съдебно да оспорвам подзаконов нормативен акт, а и трудно бих доказал правен интерес пред съда, моля за съдействието Ви противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство да бъдат отстранени или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Thu, 30 Nov 2017 09:07:25 +0200 (EET)

The message sent on November 29, 2017 7:15:50 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF57 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1511975750.3967.4.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 27.10.2017 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Fri, 27 Oct 2017 10:31:09 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Преди два месеца, на 28.08.2017 г., Ви изпратих писмо по електронната поща, в което обясних защо преди две години подадох жалба до Вас. Накратко казано, защото исках да получа уверение от МВнР, че като квалифициран преводач мога да извършвам преводи на документи, които не се заверяват от МВнР, и то без да сключвам договор с министерството. Такова уверение се мъча да получа вече пет години, предполагам, знаете - без резултат.
       През последните две години се надявах, че, евентуално, може да ми обърнете внимание и да ми окажете съдействие да получа очакваното от мен уверение. Нееднократно в писмата си до Вас съм обяснявал причината - документите, които имам пред вид, и които не ми е разрешено да превеждам, не подлежат на абсолютно никаква заверка от МВнР, т.е., не са сред документите, които според Правилника от 1958 г. МВнР „възлага" за превод на външни изпълнители.
       За съжаление, Вие игнорирахте повечето от писмата ми и все още не ми е разрешено да превеждам документи, които не се заверяват от МВнР, независимо от квалификацията и дългогодишния ми опит като преводач.
       Въпреки че на сайта „Портал за обществени консултации" Министерският съвет беше публикувал за обсъждане Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника от 1958 г. и аз оставих коментари, като предложих решение за основните проблеми на въпросния Правилник, има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време.
       Именно затова Ви помолих да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен проблеми на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения.
       Все още обаче нямам информация, дали сте предприели каквото и да било действие във връзка със споменатата ми молба.
       Бих искал да Ви уверя, че незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. не засяга само мен и моите права. Съвсем ясно е, че законосъобразността на едно евентуално бъдещо уреждане на преводаческата дейност по отношение на официалните преводи далеч няма да е само в моя полза. Ако държавните институции, от които зависи това, продължат да не обръщат внимание на градивната критика, нашето време ще остане в историята с печалната слава на време на беззаконие. А за това най-голяма отговорност носят онези, които разполагат с механизми да променят сегашното трагично положение, но не смятат за необходимо да ги прилагат.
      Госпожо Омбудсман, разчитам на добрата Ви воля, за да изпълните молбата ми от 28.08.2017 г.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Fri, 27 Oct 2017 11:06:53 +0300 (EEST)

The message sent on October 27, 2017 10:31:09 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF56 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1509089469.3420.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ
Date: Fri, 22 Sep 2017 22:27:23 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       На 22.09.2017 г. се навършват две години от изпращането на жалбата ми до Омбудсмана на РБ по повод неполучаване на отговор от тогавашния директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, Раковски Лашев. Въпросите, които бях поставил на Р. Лашев бяха във връзка с правото ми да извършвам официални преводи на документи, които изобщо не се заверяват от МВнР.
       Две години след подаване на жалбата ми, нямам смислен отговор. Всъщност, получих две писма от Валентин Бабов, тогавашния началник на отдел АОГ, първото от които стана повод за други въпроси, които поставих на ДКО чрез Омбудсмана, а второто писмо на В. Бабов не беше отговор нито на тези, нито на първите ми въпроси.
       Още след първото писмо на В. Бабов, в писмото си до Омбудсмана от 01.02.2016 г., попитах г-жа Омбудсман, дали искането ми да получа отговор на новопоставените въпроси налага завеждане на нова жалба и изпращане на допълнителна информация от моя страна.
       На това свое запитване към г-жа Омбудсман, не получих отговор. Както не получих отговори и на редица други въпроси, които поставях на г-жа Омбудсман през този двугодишен период. Например, не получих отговор, когато на 07.03.2016 г. най-учтиво помолих г-жа Омбудсман да ме информира подробно какво е предприето във връзка с жалбата ми и в случай че няма възможност да направи нищо повече във връзка с поставените от мен въпроси, да посочи към кого да се обърна за съдействие.
       Макар че след изтичане на всеки следващ месец изпращах напомнящо писмо до г-жа Омбудсман, отговорите от нея бяха изключително оскъдни и след дълги периоди на очакване. Всеки може да се запознае с мъчителната ми кореспонденция с Омбудсмана на РБ, от която може да се подразбере, че всъщност у нас на практика няма омбудсман.
       Освен че е пестелива на отговори, г-жа Омбудсман понякога използва доста неясен език, който може да бъде разбран единствено от специално подготвен човек, който да разбира особения ѝ синтаксис и логика.
       Например, в писмото си от 23.12.2016 г., което получих на 02.01.2017 г., г-жа Омбудсман пише:
       „По повод молбата за отмяна на Правилника и посочените от Вас действия, предприети от г-н Пенчев, установих, че действително са отправени в доклада за дейността на институцията препоръки относно цитирания по-горе правилник. Уверявам Ви, че този проблем е на вниманието ми и вече е отправена препоръка до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника..."
       От последователността на изреченията човек нормално би останал с впечатление, че препоръката до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника от 1958 г., е отправена след доклада на Омбудсмана, който се споменава (за 2013, т. е., от 2014 г.). Освен това, тъй като г-жа Омбудсман казва, че този проблем Е на вниманието ѝ и че вече Е ОТПРАВЕНА препоръка, човек остава с впечатление, че именно г-жа Омбудсман е отправила тази препоръка.
       За голямо съжаление обаче, впоследствие се оказа, че логическата последователност в цитирания пасаж не е тази, която е видима от написаното. Използваният безличен страдателен залог и подредбата на изреченията са подвеждащи. Г-жа Омбудсман е трябвало да пише, че този проблем наистина е бил на вниманието на нейния предшественик и че той наистина е отправил препоръките, за които става дума, към МВнР. Но това се е случило преди четири години!
       А г-жа Омбудсман вместо това пише: „този проблем Е на вниманието МИ и ВЕЧЕ Е ОТПРАВЕНА (!) препоръка до министъра на външните работи..."
       Тъй като бях наивен да приема буквално смисъла на цитирания пасаж, поисках от г-жа Омбудсман да ми изпрати копие от въпросната препоръка, мислейки си, че тя е във връзка или вследствие на моята жалба и последвалите я писма. В писмото си до мен от 02.02.2017 г. г-жа Омбудсман пише, че вече ме уведомила, „че по повод ПОСТЪПИЛА в институцията ЖАЛБА, Е ОТПРАВЕНА препоръка до министъра на външните работи..." В цитирания по-горе пасаж обаче не се споменава поводът. Едва в това писмо на г-жа Омбудсман се прокрадва информация чрез нечленуваната форма „по повод ПОСТЪПИЛА... ЖАЛБА". Все още обаче не можех да бъда сигурен, че това не е моята жалба. Сега се питам: Какво пречеше на г-жа Омбудсман да пише още в началото, че въпросната препоръка е отправена от нейния предшественик по повод жалба от гражданин и че тази жалба не е моята?
       Едва след като поисках копие от въпросната препоръка, г-жа Омбудсман ми писа на 18.05.2017 г., че „препоръката е отправена във връзка с постъпила до омбудсмана жалба на гражданин". А такива жалби срещу Правилника от 1958 г. бяха изпратени до Омбудсмана през 2012 и 2013 г., понеже тогава беше пикът на протестите срещу т. нар. „нови изисквания" към агенциите за преводи. Както и да е, г-жа Омбудсман отказа да ми предостави копие от въпросната препоръка, като се позова на своя правилник, което, разбира се, е в противоречие със Закона за достъп до обществена информация, където ясно се казва, че „не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация"! (чл. 7, ал. 1).
       Това обаче не е единственото противоречие на дейността на Омбудсмана със закона. В едно от писмата си (от 28.11.2016 г.) до Омбудсмана посочих, че вече десет години институцията Омбудсман също нарушава закона - публичен регистър на жалбите и сигналите все още не се поддържа на Интернет страницата на Омбудсмана (срв. чл. 21 от Закона за омбудсмана: „Омбудсманът ПОДДЪРЖА публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение").
       В същото това писмо (от 28.12.2016 г.) съвсем точно описвам отношението на г-жа Омбудсман към мен:
       „За съжаление, Вие не реагирахте на повечето от писмата ми, като възприехте тактиката на мълчание".
       За още по-голямо съжаление обаче, това е типичното отношение на институциите към гражданите, а институцията Омбудсман е създадена да се бори именно с това явление.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана 


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ
Date:        Mon, 25 Sep 2017 09:15:07 +0300 (EEST)

The message sent on September 22, 2017 10:27:23 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF55 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1506108443.2340.15.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed


От 11.08.2017 г. до 11.09.2017 г. на сайта, наречен Портал за обществени консултации, бяха обсъдени предложените от МВнР и МС изменения и допълнения на т. нар. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, който аз наричам Правилника от 1958 г.

Обсъждането мина доста драматично, бяха направени 117 коментара, като се има предвид, че на същия портал повечето от обсъжданите проекти за изменения и допълнения на закони и подзаконови актове или за нови такива не се радват и на един коментар.

Обемът на тези 117 коментара е около 200 хил. знака, което прави 111 стандартни страници. Файлът в pdf формат, който направиха администраторите на сайта, обхваща 70 физически страници, но от него липсват заглавията на коментарите, а някои коментари изобщо не могат да се прочетат, понеже кирилицата е била в Unicode, което би трябвало да е ОК, но създателите на файла не са разбрали това. Затова аз си направих свой pdf файл, който включва абсолютно всички коментари, без да има проблеми с четеното на изпуснатите коментари в „официалната" версия. И това ми отне само няколко секунди.

А дали всичко казано, по-точно, написано, през този един месец, ще бъде прочетено от компетентните лица, само един Господ знае, но няма да се учудя, ако pdf-а отиде направо в кошчето :) Много хора вече са разбрали, че държавните институции много повече имитират дейност, отколкото изобщо да правят нещо смислено. Но ако накрая, след приемане на проекта за изменението и допълнението на Правилника от 1958 г., се окаже, че той все още е незаконосъобразен, поне ще съм вече подготвен, защото нищо, направено от институциите, не е в състояние да ме изненада.

Ако обаче наистина бъдат направени промени, които да сложат край на незаконосъобразността на Правилника, това ще бъде един положителен сигнал, че не всичко е изгубено и че позициите на Лукавия са разклатени. От това ще спечелят всички, защото обезверените хора ще видят едно мъждукащо пламъче в края на дългия 27-годишен тунел, което, дай Боже, да лумне в животворен огън на законността.

И нека Бог благослови всяко праведно начинание! Амин.

След като на 11 август 2017 г. Министерският съвет публикува за публично обсъждане предложения за изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., полека-лека на сцената се появиха много от участниците в събитията отпреди пет години. Този път обаче обсъжданията не бяха толкова бурни на публични места в Интернет, както преди пет години, понеже сега разговорите по темите, свързани с въпросните изменения и допълнения, се водеха предимно в затворени групи във Фейсбук. Там на дневен ред отново беше поставен и въпросът за изискванията към заклетите преводачи, защото в публичното пространство се появи Светла Мутафова, член на т. нар. „съюз" на преводачите, която директно повдигна въпроса за изпитване на заклетите преводачи, като заяви, че „съюзът" „има възможност да изпитва хората, желаещи да бъдат регистрирани".

На 08.09.2017 г. т. нар. „съюз" на преводачите публикува свое „становище" относно проекта за постановление за изменение и допълнение на правилника от 1958 г. В това „становище" се потвърждава казаното от Светла Мутафова и се настоява „Да се регламентира достъпът до професията „заклет преводач" с полагане на изпит пред комисия, съгласно приетата европейска практика". Разбира се, тук не са се осмелили да напишат, че „съюзът" ще осигури специалистите за провеждане на изпита. Ако го бяха написали, щеше да изникне въпросът: „Има ли „съюзът" на преводачите легитимно право да изпитва заклети преводачи?"

Ако беше в соц България - да. Но от това време се изминаха близо тридесет години. Въпросният „съюз" изобщо никога не е бил, а сега съвсем не е съюз на преводачите, а на една шепичка „полиглоти". Според Аглика Маркова (в интервю от 2013 година) „на книга сме около 350 души, една трета от тях - вече доста възрастни". Но според Светла Мутафова, в неговите редици имало достатъчно университетски преподаватели, които били квалифицирани да изпитват заклети преводачи.

Едва ли обаче високото им самочувствие ги прави легитимен субект, който да има право да провежда изпити за заклети преводачи, които не са членове на „съюза". За прием на членове в секция „Заклети преводачи" на „съюза" се изисква автобиография и писмен и устен изпит. Да не би „съюзът" да иска да удари с един куршум два заека? Хем да изпитва срещу заплащане (120 лв.), хем да увеличи своята топяща се членска маса?

На всичко отгоре, този „съюз" е включен в списъка на КО, в който присъстват агенции за преводи, „оторизирани" да извършват официални преводи. Следователно, „съюзът" на преводачите е чисто и просто поредната агенция, независимо от името, законовото основание за съществуване и целите, записани в устава му. Със същият успех, всяка агенция от този списък би могла да претендира, че е компетентна да провежда изпити за заклети преводачи. В нейния списък на преводачи сигурно също има достатъчно университетски преподаватели, които да бъдат обявени за изпитващи.

Това че са университетски преподаватели обаче не ги прави автоматично способни да провеждат изпити за заклети преводачи. Кой би могъл да определи кой е достатъчно квалифициран да провежда такива изпити? А този, който пък определя - него кой ще го изпита? Задавайки въпроси в тази последователност, можем да стигнем до въпроса кое е първо - яйцето или кокошката.

В България сигурно има добри действащи преводачи, но повечето от тях едва ли са сред онези, за които въпросният „съюз" претендира, че били достатъчно квалифицирани, та да провеждат изпити за заклети преводачи. Освен това, съществуват и езици, за които трудно може да се намери не само квалифициран преподавател, но и достатъчно квалифициран преводач.

Друг сериозен проблем е опасността от корупция при провеждане на изпитите за заклети преводачи. Със сигурност, ако една непредставителна организация, каквато е споменатият „съюз", придобие изключителното право за провеждане на тези изпити, самото провеждане ще бъде опорочено, ще се появят корупционни практики, ще възникне напрежение и в, крайна сметка, ще отблъсне много надеждни млади преводачи, които ще се преориентират бързо и ще поемат по друг път, далеч от безумието на официалните преводи.

Един от най-болните въпроси обаче е, дали има смисъл да се провежда изпит за заклети преводачи? Поне на този етап това би бил катастрофален провал на идеята за съставяне на публичен регистър на заклетите преводачи. Подобно на регистъра на съдебните преводачи, той години наред ще наброява по няколко души на език, а в много населени места изобщо ще липсват заклети преводачи, дори и за най-разпространените езици. И докато преводачите се въздържат да се подложат на унижението, което им готвят от т. нар. „съюз" на преводачите, няма да има действащ регистър на заклетите преводачи.

Патовото положение с регистъра на заклетите преводачи вероятно ще доведе до дуализъм в регистъра - наред с новия публичен регистър, Външно ще продължи да поддържа и непубличния, а преводачите, вписани в него, ще продължат да се подписват пред нотариус.

Писмо до Омбудсмана, 28.08.2017 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date: Mon, 28 Aug 2017 12:31:54 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Повече от три месеца очаквам отговор на писмото, което Ви изпратих по имейл на 15.05.2017 г. В него Ви обясних защо получените от мен със съдействието на Вашата институция отговори от МВнР на РБ на дословно цитираните от Вас мои въпроси не намирам за адекватни и компетентни. В писмото си от 17.01.2017 г. изрично посочих, че писмата на г-н Бабов не са отговорът на моите въпроси, а в писмото си до Вас от 13.06.2016 г. посочих, че Валентин Бабов „изпраща до Вас неадекватен отговор, практически предлагащ неприемлива алтернатива - да наруша закона, за да имам право да извършвам всякакви преводи". Освен това, както посочих в писмото си до Вас от 17.01.2017 г., Вие „изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен".
       В писмото си от 02.02.2017 г. твърдите, че изразеното от МВнР становище в отговорите до мен „не е лично мнение на конкретния служител, който е подписал писмото-отговор, а е израз на цялостната политика на институцията в съответната област". В писмото си от 15.05.2017 г. Ви обясних защо не вярвам това да е така: „понеже, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, което става ясно от Устройствения правилник на МВнР".
       В продължение на много години обаче МВнР „регулира" преводаческата дейност у нас въз основа на остарелия и неприложим Правилник от 1958 г. Въпреки липсата на законово основание на Правилника от 1958 г., той стана основата, върху която се изгради т. нар. корпоративен бизнес на агенциите за преводи, които, вместо преводачи на трудов договор, поддържат огромни списъци от преводачи и най-често нямат никакви договорни отношения с тях. Тези агенции претендират, че въз основа на Правилника от 1958 г. са получили „лиценз" от МВнР да извършват всякакви и всички преводи на и от всички световни езици. Обаче съвсем ясно е, че лиценз се дава въз основа на закон, а такъв закон не съществува. Освен това, тези агенции претендират, че извършват легализации и се рекламират както с „лиценза" си от МВнР, така и с това, че са „легализатори"! Това изкривено представяне на една посредническа и куриерска дейност се задълбочи през годините и нанесе неимоверно голяма щета на съсловието на преводачите, които през тези години изгубиха своята независимост, защото „лицензът" за извършване на преводи (не само на официални!) и правото да „извършват легализации" (разбирайте: да заверяват официални преводи) се притежаваха от агенциите, сключили договор с МВнР за извършване на официални преводи.
       Всъщност, с този договор МВнР изобщо не възлага извършване на никакви преводи, макар и в него така да пише. Но в него се описва как се оформя официалният превод и как се оставя място за заверка на подписа на преводача (чл. 4, т. 5. „След декларацията на преводача да бъде предвидено място за полагане на стикера за заверка и за залепване на необходимите държавни таксови марки".). Самата заверка на подписа на преводача обаче не се урежда нито от Правилника от 1958 г., нито от договора, нито от който и да било нормативен акт, а таксата за заверка на подписа на преводача не е включена в Тарифа № 3 от 2008 г. досега. Тази заверка се извършва неприсъствено в МВнР, след като подписът на преводача предварително е „заверен" от агенцията. Именно тази „заверка" на подписа на преводача от страна на агенцията крие множество спорни моменти, които ме накараха преди пет години да не сключа отново договор с МВнР, след като то прекрати всички договори с агенции и др. фирми.
       Както споменах по-горе, агенциите разполагат със списъци от преводачи, които не са на трудов договор в агенциите, а са външни лица, упражняващи различни дейности, практикуващи различни професии, имащи различна квалификация, възраст и статут. Имам опасения, че в някои от тези списъци потенциално може да присъства и моето име с моя подпис, без мое съгласие, и някой собственик или мениджър на агенция потенциално да го използва под превод, за който не съм и чувал. Тази опасност съществува и днес.
       Ето защо на 17.08.2015 г. изпратих писмото си до г-н Раковски Лашев, тогавашния директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, и след като той не ми отговори, подадох жалба до Вашата институция да ми съдейства да получа отговор на поставените от мен въпроси. Исках някой да ми гарантира, че мога да извършвам официални преводи, без да има възможност някой без мое съгласие да използва името и подписа ми. Затова исках това да бъде без договор с МВнР, който дава възможност да се използват имена от списъци извън публичен контрол, и поисках да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти. Тогава не формулирах въпросите си така директно, както Ви обяснявам сега, понеже исках да спестя на МВнР неудобството да обяснява, как със заверката си на подписа на преводача гарантира, че това е именно подписа на именно този преводач, който се подписал. От МВнР тогава не биха могли да гарантират това. Още през 2012 г. тогавашният външен министър заяви пред Народното събрание (пленарно заседание на НС № 363, 15.06.2012 г.): „Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти".
       За съжаление, никой от народните представители тогава не е слушал внимателно министъра и не е разбрал какво означава това, не е схванал за какво изобщо става дума, защото ако поне няколко народни представители бяха осъзнали трагичното положение със заверката на подписите на преводачите, тя щеше да бъде прекратена още тогава. Агонията обаче продължи още цели пет години!
       На 11 август т.г. на сайта „Портал за обществени консултации" Министерският съвет е публикувал Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника от 1958 г. Публикуваните изменения и допълнения обаче нямат нищо общо със законосъобразността: не се предвижда законово основание на Правилника; не се предвижда МВнР законосъобразно да получи компетенции да регулира дейността по официалните преводи; не се предвижда Правилникът да се прилага за официални преводи в случаите по Хагската конвенция и в случай на действащ договор за правна помощ, въпреки че включването в предложения списък с преводачи ще продължи да дава право за извършване на всякакъв вид официални преводи, дори и непредвидени от Правилника; не се предвижда списъкът с преводачи, извършващи официални преводи, да включва само физически лица, а и юридически, както досега, което е недопустимо, като се има предвид, че дейността на заклетия преводач е intuitu personae (с оглед на личността) и отговорността, която носи преводачът е персонална; най-важният проблем обаче си остава незаконосъобразността на регистрационния режим, уреждането на който се предвижда да бъде чрез Правилника след влизане в сила на измененията и допълненията му. Чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност гласи: „Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон". Следователно, МВнР няма да може законосъобразно само въз основа на Правилника да регистрира преводачи (пък и фирми) за извършване на официални преводи и да им издава след това удостоверения за тази регистрация, ако регистрационният режим за тази дейност не е уреден със закон.
       Госпожо Омбудсман, понеже не намирате основание отново да отправите старите ми въпроси към МВнР, а и вече не е необходимо, с настоящето писмо Ви моля да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен недостатъци на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения. Аз оставих коментари по тези проблеми в споменатия портал, като предложих решение за всеки от тях (прилагам препратка), но имам горчив опит с кореспонденцията си с институциите и знам, че има голяма вероятност посочените от мен проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време.

       Х. Стоянов

       Прилагам следните препратки (при необходимост копирайте линка):

       Мои констатации и конкретни предложения във връзка с изменението и допълнението на Правилника от 1958 г.
       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date:        Mon, 28 Aug 2017 12:33:02 +0300 (EEST)

The message sent on August 28, 2017 12:31:54 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/02.02.17" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF55 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1503912714.3494.1.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

В отговор на постинг #16495 от ФБ 2017-08-22 12:51 във форума към петицията на преводаческите агенции


Да, аз съм този „невежа", „празнодумец" в „напреднала възраст", човек „без работа", „който така хубаво плюе" агенциите, които не били собственост „на бизнесмени, в чистия смисъл на думата", а на „колеги" „преводачи", „който работят един за друг, помагат си и споделят мизерията на сектора в добро и лошо". За автора на цитираните думи напредналата ми възраст е нещо много негативно. Макар че не е нито невежа, нито празнодумец, нито в напреднала възраст, нито човек без работа, той не е могъл да схване, че ние сме пътници на тази земя и никой не може да избегне напредването на възрастта.

Та, напредналата ми възраст и „времето загубено в празнословие", ми попречили да разбера, че тези „колеги", тези „преводачи", именно те поддържали „доброто име на сектора" и че промените не били „в полза на преводачите", „а са в следствие на лобизъм на големите фирми, които целят да монополизарат сектора и централизират работата, чрез елиминиране точно на тези преводачи с фирми".

Значи, аз, невежата, трябвало да разбера всички тези сложни неща. Как един невежа може да разбере дълбокомислието и мъдростта на особата, която се посвенила да напише името си, а само скромно се представила с инициали ФБ? Че аз съм просто един празнодумец, който си „хаби времето да обижда на общо основание". А нали съм невежа, не знаех, че да отправям напълно основателни критики било обидно! И то не за онзи, към когото е отправена критиката.

Освен това, трябвало да се опитам да вникна „в основата, а не на повърността на айсберга". За голямо съжаление на ФБ, аз никога не съм бил на повърхността на айсберга, а винаги - най-отдолу, под морската повърхност и едва съм можел да си подавам носа и да си поемам въздух. Затова никога и не съм виждал повърхността на айсберга. Но защото съм си невежа, затова успях да видя „мизерията на сектора" и все още съм затънал в нея. И ако някой преводач с фирма най-много е пострадал, то, макар и нескромно да звучи, имам претенции да съм аз. Защото такива „колеги" „преводачи" ми засмукваха клиентите и работата, обявиха ме за надут, затова че настоявах редовно да ми плащат, а не от дъжд на вятър, жълтите стотинки за труда, който полагах; накрая, преди пет години, ми обявиха тотален бойкот и се опитаха да ме унищожат, ето защо съм човек без работа. Опора им беше Външно, незаконосъобразният му правилник от 1958 г., който не само че няма законово основание, но и противоречи на цялото законодателство; опора им беше и заблудата, разпространявана от тях, че имали „лиценз" от Външно, докато закон за такъв „лиценз" просто липсва; опора им беше още и лъжата, че били „легализатори" - а те са просто куриери; и най-твърдата им опора беше измамата, че имали преводачи на всички езици - а истината е, че това са хора, които нямат нищо общо с техните фирми и просто са имена от непублични списъци.

А ФБ заявява: „Истината е, че засега е най-добре, положението, добро или лошо, да се запази такова, каквото е". Голяма истина, няма що! Няма добро беззаконие. Само ако Правилникът от 1958 г. не се измени така че да получи законово основание и МВнР да придобие компетентност да „регулира" официалните преводи, ще се запази старото положение, а то е беззаконието.

ФБ свързва обаче изменението и допълнението на Правилника с лобито на „големите фирми" „на првавителствено ниво". Колкото и да съм в напреднала възраст, десарския произход на някои агенции съм го отбелязал в „литературния" си анализ, само че ФБ е чел през ред, ако не през два. И нали има оправдание - това е празнословие. А що се отнася до названието „големи фирми", колкото и да съм невежа, не виждам в България, пък и в света, да има големи агенции за преводи. Персоналът им обикновено е от един-двама до няколко души и много рядко имат назначени преводачи на трудов договор. Те са просто посредници, макар че едва сега си признават това. От годишните им отчети в Агенцията по вписванията се вижда, че голям процент (80-90%) от разходите им са за външни услуги, а не за заплати. Те са микро предприятия и по нищо друго не се различават от „малките", освен по степента на алчност.

И заради тях съм човек без работа. Но не съжалявам. Досега съм превел над 20 хиляди страници и имам хиляди часове устен превод. Това обаче не влезе в „литературния анализ", не съм литературен критик и не съм толкова прозорлив, че да предвидя какво точно би очаквал ФБ да напиша. Да, не написах и за това как е трябвало в съда да оставам без глас, за да превеждам мъдростите на прокурорки и съдийки, които или говорят като картечници, или мънкат под носа си, че и през микрофон не се чуват, или усилват уредбата, че от шума нищо не може да им се разбере. И ако спра за секунда да си поема въздух, викат: „Защо не превеждате?" Или за това как пред съда е трябвало да превеждам на тарикати, които се правеха, че бъкел не разбират български. Не написах и за клиенти, които ме заплашваха, че ако не им превеждам безплатно документация от хърватски на английски, имали връзки във Външно и щели да се обадят където трябвало, и щял съм до края на живота си да гледам преводите през масур! Не написах и за една „адвокатка", на която трябваше да преведа договор за търговска марка, а се осмелих да я помоля да ми каже как е оригиналното наименование на марката, за да не сбъркам, все пак важен договор е това, а тя ми заяви, че не можела да ми каже, понеже било търговска тайна! Накрая, след като успях да открия наименованието на търговската марка в оригинал и се обадих на „адвокатката", че преводът е готов, тя ми заяви, че била си намерила друг преводач и че той бил работел за Външно! Отказа да ми плати за труда. И това далеч не е единственият подобен случай.

По-голямата част от онези, които „забравяха" да ми плащат, обаче бяха „колеги" „преводачи". Включвах ги в свой черен списък, но сега вече този списък е безсмислен. В него биха влезли всички агенции, включително и онези, от които се жалва ФБ. Заради тях нямам работа, а те продължават да твърдят, че аз съм им виновен за всички нещастия!

От пет години никой от агенция не ми се обажда, а камо ли да ме пита колко щял да му струва преводът. Не се обажда и за да ми каже: „Имам превод за толкова и толкова - ако щеш!"

Може да съм невежа, празнодумец в напреднала възраст и всички останали негативи в главата на ФБ, но досега имах смелостта да пиша с името си, не съм се криел зад инициали и всички могат да прочетат статиите на преводаческа тема в блога ми, книгите ми, както и писмата ми до мълчаливите институции. Ако ФБ си мисли, че си затварям очите пред онова, което той нарича „узаконен държавен рекет", просто го информирам в тази връзка, че съм си „хабил времето" и да преведа една много важна книга на Ларкен Роуз, „Най опасното суеверие", и че преводът е публикуван на сайта ми.

И, накрая, благодаря на ФБ, че вдъхнови един празнодумец като мен да излее отново празнословието си и го моля да ми прости, че го карам да страда от раздвоение, като изпитва смесени чувства.

Да, сигурно съм празнодумец и невежа, но се моля на Господ да прости греха на празнодумието и невежеството ми и да изпрати Светия дух да вдъхне в сърцето ми слово, което да бъде за успеха на всички, живеещи по Божите заповеди (Боже вьсеѩ твари, Господа Дѹха посъли живѫщаго да въдъхнетъ в срьдьце ми слово еже бѫдетъ на ѹспѣхъ вьсѣмъ живѫщимъ въ заповѣдьхъ ти). Моля се на Бога да прости греховете и на онези, които несправедливо ми вменяват омраза и нека Господ просветли умовете им, за да прозрат истината. Амин.

Ако ти се коментира това мое празнословие, моля те, изпрати ми имейл на адрес softis@softisbg.com.

На 20 август 2017 г. в 18:23:54, особа, представяща се като tzetz, в обсъждането на измененията и допълненията към Правилника от 1958 г. на Портала за обществени консултации, изказва адмирации на няколко собственици на агенции за преводи за твърдата им позиция срещу предложените промени, най-вече срещу заверката на подписа на преводача пред нотариус. Аз също не съм доволен от това да ходя на нотариус да заверявам подписа си, но това е друга тема, която ще засегна по-късно в някоя от статиите си. Та, тези собственици на агенции, които заслужавали адмирациите на въпросната особа, били хора "от бранша" (кавичките на tzetz), които са навътре в нещата и техните мнения трябва да бъдат чути!

Да, това наистина са хора „от бранша", но не от преводаческия бранш, а от бранша на посредници и куриери, които самохвално се наричат „легализатори". Потърсете в Интернет и на сайтове на агенции ще срещнете именно този новоизкован термин за куриерите на агенциите. Човек направо да им завиди на самочувствието!

По-надолу във възхвалата на мениджърите на агенции се появява и художествен образ. „Навремето една стара преводачка ми каза - трябва да избереш - своя път - или да управляваш агенция, или да си преводач, работещ с много агенции. Двете са трудно съвместими... И бе много права".

Това е стара преводачка, предполагам с голям опит, който е натрупала, най-вероятно, в някое Бюро „Преводи" на Съюза на преводачите. Дали е имала собствена агенция или, след като бюрата за преводи фалираха, е работела за много агенции, от похвалното слово не става ясно, но има вероятност да е второто и тя да е придобила горчив опит, та затова да дава такъв съвет. Това наистина е съвет, даден от разочарован преводач, подложен на своеволието на агенциите, които или не плащат, или плащат малко, или изобщо забравят за даден преводач, за да го накажат, че бил много надут и си вирел носа. В „Преводачи и агенции", глава 46 „Преводачът е негърът на света" съм разгледал този въпрос.

А възможно е старата преводачка да е била и преводач-посредник, т.е. собственик на агенция, след като преди Десети е работела в някое от споменатите бюра за преводи. В началото на деветдесетте на миналия век се появиха първите зачатъци на сегашните агенции, основани именно от бивши труженици на бюрата за преводи. Част от тези труженици бяха и бойци на тихия фронт. Та, тази стара преводачка наистина била мъдра, защото явно е вряла и кипяла при създаването на съвременния бранш на посредници и куриери. Съветът ѝ, като се има предвид състоянието в истинския преводачески бранш днес, наистина бил пророчески. Тя е знаела, че ръководната роля ще се падне на мениджърите на агенции, а не на преводачите. Признавам, права е била.

Обаче, дали съветът ѝ е бил морален, това е друг въпрос. Ако човек изгуби чувството си за това кое е правилно и кое не, той вече не може да прецени кое е морално и кое не. Защото да си мениджър на агенция означава безброй компромиси с морала: първо, в отношенията си с Външно, чийто Правилник от 1958 г. вече повече от двадесет години е незаконосъобразен - няма законово основание, противоречи на Конституцията, на някои международни конвенции, на европейското законодателство, а именно този правилник е основата на „корпоративния бизнес" на агенциите; друг компромис е, че поддържат списъци на преводачи, а не персонал от преводачи, които да бъдат на трудов договор и да се ползват от всички блага на Кодекса на труда; следващ компромис е, че вместо да свързват като посредници клиента с преводача, те директно се представят пред клиента като извършители на превода, а това е свързано с друг компромис: лъжат клиентите си, че имат преводачи на много езици, а това всъщност са само имена от списъци. Има и редица други компромиси от този вид, но тук няма да се спирам на тях. Споменавал съм ги в книгите и статиите си на преводаческа тема.

И тук идва поантата на похвалното слово към мениджърите на агенции: „Вървим отново към хаоса на измамници преводачи в интернет и бизнес, с точки на контакт в пицарията, в кафето, в паркинга на хипермаркета". Авторът на панегирика тук вече директно изразява своето презрително отношение и омразата си към преводачите. Той (или тя) съвсем точно обаче описва възникването на бранша на посредници и куриери в смутното време на деветдесетте. Появяващите се и изчезващи бюра за преводи без никакво оборудване, в които пред една пишеща машина тракаше някой „преводач" със съмнителна квалификация, се превърнаха в сегашните агенции. Не, образованият, висококвалифициран преводач не се вписва в образа, с който се сблъскваме в това славословие. Профилът на „измамниците преводачи" ни насочва именно към потенциалните мениджъри на агенции - безскрупулни, непризнаващи нищо свето.

А срещата на преводача с клиента пред нотариус може да стане съвсем реална, ако Министерският съвет приеме изменението на Правилника от 1958 г. така, както е предложено - заверката на подписа на заклетия преводач да става пред нотариус.

Собствениците на агенции са против това подписът на преводача да става пред нотариус, което те обясняват със загрижеността си както за преводачите, които щели да се разкарват по нотариуси и да губят време (това е така), а така също и за клиентите, които щели да плащат вече повече за превода (с това не съм съгласен). Проблемът е, че тези същите собственици на агенции, както и много други като тях, не осъзнават, че именно те са станали причина да бъде предложено такова решение на въпроса със заверката на подписа на преводача, понеже години наред използваха подписи на преводачи, подписали се върху бели листи, „на доверие".

„Имаме си доверие" - повтаряше един собственик на агенция тези дни и твърдеше, че изпращането на подписи от преводачите върху бели листи било съвсем нормално нещо. Интересно, дали в „напредналите" страни, за които напоследък се говори, това е нормална практика?

Да, благодарение на агенциите, ще се срещаме с клиентите си пред нотариуса!

Във връзка с обсъжданите изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., на 12.08.2017 се проведе разговор във фейсбук за промените (публикуван в блога на Рени) между Рени и особа, представяща се за преводачка, в който обсъждат предложението на група собственици на агенции за преводи да се въведе електронен подпис на заклетия преводач, вместо преводачът да ходи при нотариус да му заверява подписа. По принцип, Рени не е против такова решение, но съвсем основателно смята, че все още има сериозни пречки пред въвеждането на тази практика.

Тук ще направя на част от разговора малък разбор, който изобщо не претендира за изчерпване на темата.

Рени казва: „За да се подпише преводът на даден документ с електронен подпис, и самият документ трябва да е електронно създаден и подписан с електронен подпис. Двата електронни файла се капсулират по електронен път (нещо като скрепването с телбод) и се представят така, както са заедно - пак по електронен път... Засега все още повечето документи са на хартия и дълго време още в документооборота ще циркулират документи на хартия. Те няма как да бъдат подписани втори път с електронен подпис..."

Преводачката контрира: „Тези твърдения не отговарят на истината. Дори свидетелствата за раждане се издават в момента електронно /влиза служителят в базата данни на единния регистър, издава удостоверението и го разпечатва/ - гражданинът получава екземпляр на хартия с електронен код отдолу за евентуална проверка на истиността. Никъде и в никоя институция не би било нужно да представите "електронен вариант" /кодът отдолу е начинът за проверка, при нужда/."


Ето и моят коментар: ако удостоверенията за гражданско състояние се издават в електронен вид, то много други документи не са в електронен вид. Дори и старите актове за гражданско състояние. Например, в Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация се описва процедура как един писмен документ става електронен:


Чл. 49. (1) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава от общинската администрация, където е съставен актът за гражданско състояние в писмен вид.
(2) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава въз основа на акта за гражданско състояние и съдържа всички данни, които са вписани в акта за гражданско състояние, съставен в писмен вид.
(3) Длъжностното лице по гражданското състояние сверява данните от акта за гражданско състояние в писмен и електронен вид и след като установи еднаквост на данните, подписва електронния еквивалент с квалифициран електронен подпис
.


В ал. 3 съвсем ясно се казва, че за да бъде създаден електронен еквивалент на писмен документ, то длъжностно лице сверява данните от документите в писмен и електронен вид и чак след като установи еднаквост, подписва електронния еквивалент с електронен подпис! Ако преводачът получи за официален превод писмен документ и то от чужбина, от страна, където все още не се предлагат електронни документи, как би следвало да постъпи? За да може преводачът да направи официален превод в електронен вид, той трябва да използва електронния си подпис за удостоверяване на авторството си. Обаче как този електронен документ ще се обвърже с писмения оригинал?


Рени казва: „Ако ел. превод не е скрепен с ел. документ, той няма сила на офиц. превод."


Преводачката и този път контрира: „Какво да скрепвате - всеки документ си има номер, нали? Дори да не е е електронен такъв? Вие правите превод. Важното е вашият превод на еди кой си документ, с еди кой си номер, издаден от еди коя си институция, еди кога си да бъде индентичен с това, което вие превеждате /което пишете В ПРЕВОДА/. Правите превода, от долу скенирате и прикрепяте оригинала. Колко голям проблем може да бъде това? Какви несъществуващи проблеми измисляте?"


Така... Според преводачката, електронният превод не трябва да се скрепва с оригинала, понеже той имал номер и дата. Според нея, просто сканираме оригинала и го прикрепяме. Едва ли обаче това е достатъчно. Всеки документ, дори и най-малкият, освен номер и дата, има и съдържание. Удостоверяването на идентичност на копието с оригинала се извършва от длъжностно лице, напр. в институцията, която е издала оригинала, или от нотариус. Ако документът е от чужбина и на хартия, тогава как можем да постъпим? Не съм напълно сигурен, но ако оригиналът не е в електронен вид и подписан с електронен подпис, в България трудно ще може да се удостовери идентичността на електронното му копие (сканирано) с оригинала на хартия. Първо, голяма вероятност има документът да не може да бъде проверен по електронен път, макар че ако има апостил, той евентуално може да бъде проверен. Обаче апостилът не е самият документ, който след като бъде сканиран, може да бъде и манипулиран. Преводачът не е длъжностно лице, на което да са възложени функции да може да удостоверява идентичността на копия с оригинали. Остава това да бъде извършено от нотариус.

Възможно ли е обаче български нотариус да удостовери идентичността на електронно копие с оригинал на хартия? Нямам информация за това. Предполагам, че все още този въпрос не е уреден. Но дори и да е уреден, може да възникне проблем, понеже документът е на чужд език и нотариусите да отказват да заверяват копия на документи на чужд език. Е, ако оригиналът е на български, би могло и да стане. Все пак, това би означавало отново разкарване до нотариус. Следователно, едва ли Рени си измисля несъществуващи проблеми. Проблемите, за съжаление, не само съществуват, но са непредвидимо многобройни. Използването на електронен подпис от преводача за удостоверяване на авторство на официален превод може да се осъществи при много ограничен брой случаи.

Тези случаи обаче са идеални, т.е., изключват се всякакви пречки с признаване на електронни подписи между различни страни, понеже преводите на чужд език отиват в чужда страна, където може и да не признаят електронния подпис на преводача или на служителя, подписал оригинала, понеже в съответната страна няма доставчик на удостоверителни услуги, който да е поел отговорността на българските доставчици на удостоверителни услуги, с чиито подписи се удостоверява преводът или оригиналният документ. Тук изключвам и вероятността в тази чужда страна да не признават официални преводи, направени в България.

Значи, и при най-добро желание и най-добра организация, въвеждането на електронен подпис за т.нар. „заклет преводач" все още се изправя пред редица предвидими и непредвидими препятствия и ограничения. Тук не става дума за мое лично мнение, а за съвсем обективно състояние на нещата. Например, в чл. 44 от Закона за електронния документ и електронния подпис се уреждат условията, по които удостоверения, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в други държави съгласно националното законодателство на тези държави, се признават за равностойни на удостоверения, издадени от български доставчик на удостоверителни услуги. Тези условия са доставчикът на удостоверителни услуги да е признат в съответната страна, български доставчик на удостоверителни услуги да се е задължил да отговаря за действията и бездействията на установения в друга държава доставчик на удостоверителни услуги, както и удостоверението или доставчикът на удостоверителни услуги, издал удостоверението, да е признат съгласно влязъл в сила международен договор. Изпълнението на тези условия се установява от Комисията за регулиране на съобщенията чрез публикуване в електронен регистър.

Преди две години изпратих писмо до Раковски Лашев, който тогава беше директор на КО. Повод беше поредният случай, в който ми се наложи да отпратя клиенти, защото искаха официален превод от хърватски, а аз все още нямах потвърждение от МВнР, че и без договор с МВнР мога да извършвам официални преводи на документи, които не се заверяват от КО, т.е., които са от страни, ратифицирали Хагската конвенция за апостила или от страни, които имат действащ двустранен договор за правна помощ с България. За незапознатите - тези два случая са извън Глава втора на Правилника от 1958 г., т.е. официалните преводи на такива документи не се уреждат с този Правилник и никой не може да изисква преводачът да има договор с МВнР, за да ги извършва. Обаче на практика институциите в България не се съобразяват с това и аз все още нямам право да извършвам официални преводи, без да съм сключил договор с МВнР.

От 11.08.2017 г. на сайта, наречен Портал за обществени консултации на обществено обсъждане са подложени изменения и допълнения на Правилника, с които се предлага отпадане на договора между МВнР и фирми за извършване на официални преводи, макар и без никакви гаранции, че нещо ще се случи. Все пак, имаме вече надежда. Имаме обаче и горчивия опит от предишните години, когато при всеки положителен резултат по отношение промените на уредбата на официалните преводи, случайно или не, правителството падаше. Сега също има такава опасност.

Но преди две години нямах и тази надежда, макар че от разговора, който на 14.08.2015 г. Рени проведе с Приемна на МВнР, научихме, че КО вече не сключвало договори за официални преводи. За да получа повече и по-подробна информация по въпроса, на 17.08.2015 г. изпратих въпросното писмо до Раковски Лашев, в което за пореден път [_1_], [_2_], [_3_] поставих въпроса, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с министерството, а също така помолих „да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти, и да не връщаме клиентите си необслужени."

Отговор от Раковски Лашев не получих. Затова изчаках месец и нещо и подадох жалба до омбудсмана, в която поисках да получа от МВнР да ми даде исканото потвърждение и да бъда информиран по-подробно за въпросната процедура.

След много напомняния, на два пъти получих писма от Валентин Бабов [_1_], [_2_], който тогава беше началник отдел „АОГ" в КО, но те не бяха отговор на моите въпроси, поради което възникнаха други въпроси, а кореспонденцията ми с омбудсмана продължава вече почти две години, без видим изход и резултат.

Сега ми остава само да се надявам на Божията помощ нещата да се уредят. Имам предвид - по законен начин. Затова в Портала за обществени консултации давам конкретните си предложения за изменения и допълнения на Правилника, ако изобщо той може да бъде изменян или допълван (Междуведомствена работна група в периода 2006 г. - 2008 г. е направила извода, че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове", „противоречи на действащата нормативна уредба и поради тази причина не може да бъде изменян и допълван").

На 16 август 2017 г. в 00:32:39, особа, подписала се VGeorgieva, отправи обвинение към мен и Рени, че били сме водели война срещу агенциите. Това стана на сайта, наречен Портал за обществени консултации, където от 11.08.2017 г. обсъждаме дългоочакваните промени в Правилника от 1958 г. По-долу публикувам отговора си на въпросното обвинение, който първоначално публикувах във форума към Петицията на преводаческите агенции.

За да не пълня с излишни спорове Портала за обществени консултации, тук ще коментирам последната лична нападка срещу мен:

За да не разводнявам страницата, тъй като това не е форум за дискусии, а място за експертни мнения по определен казус, ще помоля Хари и Рени Стоянови да преустановят за момент войната срещу агенциите, която е абсолютно нерелевантна в контекста на предложения проект, и да оставят място за адекватни коментари по темата."

Коментарите, които съм направил, са абсолютно по темата и само сляп не може да забележи това. Срещу агенциите изобщо не воювам и е направо нелепо да се твърди, че правя това. Вие сте много, стотици или хиляди, а ние сме само двама. Вие през цялото време си печелите, докато ние от 01.01.2013 г. несправедливо сме лишени от правото да извършваме официални преводи и търпим неимоверни загуби. Тук се споменава многократно името ми в негативен контекст, докато аз лично никого поименно не съм атакувал. Внушава се, че, едва ли не, пречим на обсъждането. Това също е нелепо. Човек с трезв ум не би твърдял такова нещо.

Ако имате предвид, че нямам същото мнение като вас и затова ви преча, това също е нелепо. Всички хора имат различни мнения. Чрез изказване на различни мнения се стига до добри решения. Не преча на никого да си изказва мнението и не задължавам никого да има моето мнение.

Сега ще се спра по-подробно на твърдението, че бил съм воювал срещу агенциите. Агенциите са регистрирани по Търговския закон. Как мога да изменя закона и да забраня агенциите? Единственото, което твърдя е, че преводаческата дейност е intuitu personae (с оглед на личността) и затова в списък с (регистър на) преводачи, извършващи официални преводи, няма основание да се включват фирми, понеже отговорността се носи индивидуално по чл. 290 от Наказателния кодекс. Ако някой превратно тълкува това мое мнение, не означава че аз воювам с агенциите. Аз също имам фирма за преводи, но не смятам, че трябва да я вписвам в списък с преводачи, които носят индивидуална/ персонална отговорност по закон. Дейността на фирмите не оспорвам. Никога не съм твърдял, че трябва да се закрият агенциите или някакъв такъв абсурд. За съжаление предубеждението и слуховете, които си разменяте помежду си в закрити групи, са замъглили до голяма степен способността ви да прецените трезво това, което пиша в Портала за обществени консултации по отношение измененията и допълненията на Правилника от 1958 г.

От пет години, а и повече, изказвам мнение във връзка с този Правилник. В сегашния си вид той е незаконосъобразен, пък и това не е лично мое мнение, а на редица юристи, включително и на предишния омбудсман, К. Пенчев. И това мнение не е „висящо във въздуха". То има законово основание: правилник, който не е основан на закон или не е за приложение на закон, е незаконосъобразен. Затова предложих да се добави законово основание на Правилника. Иначе без него изобщо той няма законова сила. Затова се налагат сегашните промени. Ако не се направят, той пак няма да има законова сила и уреждането на вашата дейност чрез правилника ще си остане незаконно, независимо от моето мнение.

Ако някой желае да обсъдим спорните въпроси, може да ми изпрати имейл на softis @ softisbg.com. Нямам фейсбук профил, затова не мога да разговарям във фейсбук.

А който иска да се запознае подробно с разработките ми по темата, може да посети блога ми.

Писмо до Омбудсмана, 20.07.2017 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date: Thu, 20 Jul 2017 11:43:10 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       Измина още един месец, през който очаквах да отговорите на съществените въпроси от писмото ми до Вас, което изпратих по имейл на 19.06.2017 г., а също и на въпросите, които Ви бях задал още в писмото си от 15.05.2017 г.
       През близо двете години, през които се опитвам да Ви накарам да обърнете внимание на нарушените ми права като професионален преводач и по някакъв начин да направите нещо, с което да бъде сложен край на причината за нарушаване на правата ми - остарелия и неприложим правилник от 1958 г., не само че получавах пестеливи до оскъдност отговори от Вас и то само от време на време, но дори правите всичко възможно, за да ми попречите да получа достъп до обществената информация, която Ви поисках.
       Съвсем ясно Ви помолих да ми предоставите обществената информация, която се съдържа в препоръката, отправена от Омбудсмана до МВнР да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на правилника от 1958 г. Вие ми отказвате да ми предоставите тази информация, сякаш съм Ви поискал да ми предоставите лична кореспонденция на жалбоподатели с Омбудсмана. Далеч съм от такива желания. За ваше сведение, мои колеги са публикували кореспонденцията си с Омбудсмана през 2012-13 г., в която няма абсолютно нищо лично, а изцяло е свързана с неуредиците в преводаческата професия заради въпросния правилник от 1958 г. В своите отговори Вашият предшественик посочва, че поради множеството жалби от индивидуални преводачи и професионални сдружения на преводачите, се е обърнал към МВнР и отправил препоръка за своевременно и адекватно разрешаване на въпросите с официалните преводи, легализацията на преводи, статута на заклет преводач и др. Освен това, Вашият предшественик обещава, че ще продължава да следи въпроса с нормативната уредба на официалните преводи и статута на заклетите преводачи, като се надява добронамерените и професионални усилия на компетентните институции и експертите да дадат резултат.
       За голямо мое съжаление, вече четири години след това обещание на Омбудсмана, очевидно никой не следи този въпрос и усилията на компетентните институции и експертите не дават резултат, защото, явно, няма такива усилия, институции и експерти.
       Всъщност, институции има, но проформа, както и всичко, което се върши от тях по този въпрос. С огорчение констатирам, че и Вашата институция е в това число. Би ми се искало у нас да има истински обществен защитник, който да е безкомпромисен към нарушаването правата на гражданите, независимо дали в това е замесено Външно министерство, Министерски съвет или който и да било от управляващите. Политическата конюнктура не би трябвало да Ви влияе, защото всички би трябвало да са равни пред законите.
       Благодарение на правилника от 1958 г. обаче, от много години се нарушават множество закони, а срещу опитите ми нарушенията да бъдат спрени, се оказва упорита съпротива вече шеста година. Вашата институция също участва в тази съпротива, и то съвсем откровено, блокирайки достъпа ми до важна обществена информация в тази връзка.
       А от писмата на Вашия предшественик, за които споменах по-горе, става ясно, че препоръката, която той отправил към МВнР, е „поради множеството жалби от индивидуални преводачи и професионални сдружения на преводачите", а не въз основа на една единствена жалба, което говори за обществената важност на тази информация. А ако, въпреки липсата на пречки, все още смятате, че имате право да възпрепятствате достъпа ми до тази важна обществена информация, все пак ви остава моралната възможност да ѝ дадете гласност чрез всички, предвидени от закона възможности, както и да проявите инициатива, когато констатирате, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date:        Thu, 20 Jul 2017 11:50:28 +0300 (EEST)

The message sent on July 20, 2017 11:43:10 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/18.05.17 г." has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF54 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1500540190.3160.5.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date: Mon, 19 Jun 2017 14:28:48 +0300

       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       В писмото си до мен, датирано 18.05.17 г., ме информирате, че препоръката от институцията на омбудсмана до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, е отправена във връзка с постъпила до омбудсмана жалба от гражданин.
       Да, ясно ми е, че въпросната препоръка е отправена във връзка с нечия жалба или жалби. Информация за това може да се намери в писма от Омбудсмана, публикувани на различни места в Интернет. Нещо повече, самият Омбудман, Вашият предшественик, в доклада си за 2013 година, посочва това.
       Не разбирам обаче отказът Ви да ми предоставите обществената информация, а не лична такава, която се съдържа в препоръката до МВнР, като се позовавате на разпоредбата на чл. 7 от Вашия правилник. Законът за достъп до обществена информация обаче е съвсем ясен: „Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон" (чл. 7, ал. 1).
       Исканата от мен информация изобщо не е класифицирана и не спада към случаите, предвидени със закон. Ограниченията, които налага Законът за омбудсмана са единствено, когато информацията е държавна, служебна или търговска тайна или е от личен характер. След като в годишния доклад на Омбудсмана за 2013 г. има две страници, посветени на информацията, която ме интересува, значи тя не е нито държавна, нито служебна, нито търговска тайна, а ако съдържа лични данни, просто можете да ги заличите.
       Едно от оправданията Ви, че не можете да ми предоставите исканата от мен обществена информация е, че тя не можела да бъде използвана като доказателствено средство в никакви производства. Не знам защо решихте, че имам намерение да използвам тази информация в каквото и да било производство. Не е необходимо да изтъквам тук, че изобщо нямам намерение да оборвам правилника от 1958 пред какъвто и да било съд - това не е моя работа. Единственото, което искам, е да знам истината и да живея в страна, където законите се спазват.
       Вашият отказ да ми предоставите исканата от мен обществена информация обаче не може да скрие факта, че препоръките на Омбудсмана не са изпълнени от МВнР, и че Вие не сте предприели никакви стъпки във връзка с това. Нямаше изобщо да се обръщам към Вас по този повод и кореспонденцията ми с Вас нямаше да продължава близо две години, ако това се беше случило.
       Надявам се да получа отговор както на това свое писмо, така и на въпросите от писмото ми от 15.05.2017 г., на които не сте отговорили.


       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date:        Mon, 19 Jun 2017 15:29:36 +0300 (EEST)

The message sent on June 19, 2017 2:28:48 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/18.05.17 г." has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.35; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1497871728.2762.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Пет години дезинформация

| No Comments | No TrackBacks

или пет години дезинформационна кампания на МВнР във връзка с уредбата на официалните преводи

       Преди пет години, на 19.05.2012 г., започна една от най-масивните дезинформационни кампании в съвременната история на България (да не кажа и на света). Един непотвърден слух за въвеждане на някакви нови изисквания към агенциите за превод стана повод за започване на подписка под петиция, която пък, от своя страна, даде зелена светлина на Външно да изиграе един грандиозен фарс под формата на загриженост за преводачи и клиенти, потребители на официални преводи. Оправдавайки се по-късно с „наличие на много оплаквания за некачествени преводи, отправени директно към Министерството, както и[...] заведени съдебни дела за некачествени преводи, произвели тежки последици върху правните и имуществени интереси на ползвателите на преводите, както и върху дейността на самите преводачи", тогавашният външен министър издаде заповед, адресирана до дирекциите „Консулски отношения" и „Защита на дейността и информацията". Всички собственици на агенции за преводи нададоха вой срещу въпросната заповед, понеже, предварително заблудени и обработени от слуха и петицията, си въобразиха, че се отнася за тях. Заповедта обаче, както казах, беше адресирана до двете дирекции и касаеше „извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР". А консулското обслужване, съгласно Виенската конвенция, ратифицирана от България още през 1989 година, съвсем естествено, се извършва от консулствата в чужбина! Така че заповедта не само не се отнасяше до агенциите, но тя не се отнасяше дори за територията на България!
       Ако никой не се беше вързал на слуха и не беше се подписал под петицията, нещата щяха да се развият по друг начин. За съжаление, тук е и прословутото хуцпа. По-скоро, нещата нямаше да се развият изобщо, всичко щеше да си остане по старому и самият аз нямаше изобщо да осъзнавам и до ден-днешен, че слугувам на агенциите, че, без да имам и най-малкото понятие, името и подписът ми се използват незнайно от кого и къде под преводи, за които дори не съм и сънувал. Така че всяко зло за добро. Какви намерения са имали авторите и инициаторите на петицията и подписката, само те си знаят. Може и да са имали и добри намерения, нищо не е само черно и бяло. Но факт е, че петицията започна две седмици преди излизане на прословутата заповед на Младенов и успя да привлече масово вниманието на много хора, включително и такива извън областта на преводите, и оттам нататък никак нямаше да бъде трудно да се извърши манипулацията със съзнанието на тези хора.
       Естествено, слуховете, „новите изисквания" и сагата, продължила дълго след това, нямаше изобщо да възникнат, ако още през 1990 г. един архаичен документ, наречен Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет от МС през далечната 1958 г., беше отменен и на негово място беше изградена една непротиворечаща на законите нормативна база, върху която да се регулира извършването на официални преводи.
       Може би нямаше да има агенции от сегашния вид - прикрити посредници и нелегални куриерски служби, лъжещи, че основната им дейност била преводаческа и че имали били персонал от стотици, дори хиляди, преводачи. Може би преводаческата професия у нас нямаше да бъде толкова низвергната и пренебрегната, недооценена и непрестижна. Може би нямаше да има толкова лъжи, свързани с преводите, нямаше да има толкова фалшифицирани подписи под официални преводи. И може би нямаше да има толкова незаконно забогатели благодарение на само един член (2а) от един неосноваващ се на закон правилник. Това са само мечти, които нямаше да се появят, ако всичко се уреждаше на базата на морала и съвестта.

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/02.02.17

       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!



       Госпожо Омбудсман,

       В писмото си до мен, изпратено от Вас на 02.02.2017 г., изразявате съжаление, че не намирам получените от мен със съдействието на Вашата институцията отговори от МВнР на РБ на дословно цитираните от Вас мои въпроси за адекватни и компетентни. В редица свои писма до Вас обосновах защо смятам така. Освен това, както посочих в писмото си до Вас от 17.01.2017 г., Вие „изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен". Оправдавате се, че изразеното в отговорите от МВнР становище „не е лично мнение на конкретния служител, който е подписал писмото-отговор, а е израз на цялостната политика на институцията в съответната област". Предвид това Вие не намирате основание да отправите отново същите въпроси на служител, който е заменил на конкретната длъжност директор на дирекция „Консулски отношения" отговорилия ми служител. А именно тук лежи един от проблемите: изобщо не ми е отговарял директорът на дирекция КО, а служител в отдел АОГ. Освен това, не вярвам писмата, които получих с Ваше посредничество, да изразяват „цялостната политика на институцията в съответната област", понеже, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, което става ясно от Устройствения правилник на МВнР.
       По-нататък в писмото си от 02.02.2017 г. за втори път ме информирате, че „по повод постъпила в институцията жалба, е отправена препоръка до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с ПМС 184 от 1958 г". В три свои писма Ви помолих да ми изпратите информация във връзка с тази препоръка, но Вие дори не благоволихте да ми отговорите. Може би не Вие сте я отправили и не е във връзка с моята жалба? Въпреки това, смятам, че няма пречка да бъда запознат с въпросната обществена информация, още повече, имам това право, понеже тя не е класифицирана информация или друга защитена тайна.
       В края на писмото си от 02.02.2017 г. се обосновавате защо Вие не можете да сезирате Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционността на Правилника от 1958 г. Нима не можете, съгласно чл. 112 от АПК, да предадете искането ми на компетентна институция, която може да направи това? Освен това, можете да сезирате КС за редица закони, в които се изисква официалният превод да бъде легализиран, заверен или извършен по съответния ред, а все още от държавните институции се смята, че този ред е единствено съгласно Правилника от 1958 г., без да се прави разграничение между преводи на документи от страни, членки на Хагската конвенция за премахване изискването за легализация, и от страни, сключили двустранни договори за правна помощ с България, от една страна, и, от друга, документи от страни, които не са членки на Хагската конвенция и които не са сключили двустранни договори за правна помощ с България. Ако Правилникът от 1958 г. все още е валиден за официалните преводи, то той е валиден само в случаите по гл. II от Правилника, когато се превеждат документи от страни, които не са членки на Хагската конвенция и които не са сключили двустранни договори за правна помощ с България. Както посочих в писмото си до Вас от 28.11.2016 г. „споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от Правилника от 1958 г., обезсилват глава II" от Правилника. Плюс това, трябва да се има пред вид, че за извършване на официални преводи оторизация може да се дава само поименно на физически лица с необходимата квалификация, тъй като преводът е дейност intuitu personae, с оглед на личността, а не на търговски дружества (агенции за преводи). Именно това трябва да се отрази във всеки закон, който изисква официалният превод да бъде легализиран, заверен или извършен по съответния ред. Но ако се отмени Правилникът от 1958 г., ще бъде много по-лесно.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date:        Mon, 15 May 2017 13:54:42 +0300 (EEST)

The message sent on May 15, 2017 1:48:41 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/02.02.17" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.35; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1494845321.3022.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 17.01.2017 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 17 Jan 2017 17:17:17 +0200



       Госпожо Омбудсман,

       На 02.01.2017 г. получих Ваше писмо, датирано 23.12.16 г., в последния абзац от което се казва: „Относно отговора на поставените два въпроса, както вече Ви уведомих, същите съм цитирала в писмо до МВнР, на което е получен отговор като копие от същия съм Ви изпратила приложено". Бих искал отново да Ви напомня, че в имейлите си съответно от 01.02.2016 г. и 27.06.2016 г. изрично посочих, че писмата на г-н Бабов не са отговорът на моите въпроси. Вие, разбира се, изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен. Явно, не е.
       В началото на писмото си твърдите, че съм изразил „недоволството си" от отношението на Вашата институция към мен. По-скоро изразявам неодобрението си към Вашите действия и отношение, както и несъгласието си с тях. Опитвам се да изразя и огорчението и разочарованието си от отношението на държавните институции, включително и на Вашата, към мен, като чрез критиката, отправена към Вас се мъча да Ви убедя да промените отношението си и да ми окажете „искрено и позитивно съдействие". Изминалите близо шестнадесет месеца от подаването на жалбата ми до Вас, включително последното Ви писмо, датирано 23.12.16 г., за голямо мое съжаление, не ми дават основание за оптимизъм. Отношението Ви към мен продължи да бъде отношение на защитник на държавните институции, а не на защитник на гражданите, пострадали от незаконосъобразните действия на тези институции.
       Освен това, разбрали сте прекалено буквално настояването ми да получа отговор на поставените от мен въпроси „лично от г-н Раковски Лашев". Истина е, че три пъти (13.06.2016 г., 11.07.2016 г. и 26.10.2016 г.) настоявах да получа отговор от г-н Раковски Лашев, с надежда някой да поеме лична отговорност за безправното ми положение, но в писмата си до Вас употребявах името му като синоним на дългото наименование „Директор на Дирекция „Консулски отношения" в МВнР". Съвсем ясно е, че вече не бих могъл да очаквам отговор лично от него в това му качество, понеже той вече не е на този пост.
       Затова, с настоящето Ви моля да ми съдействате да получа вече от новия директор на ДКО отговор на въпросите, поставени на г-н Лашев, както и на останалите въпроси, възникнали по-късно. Моля да му обърнете внимание, че е необходимо някой да поеме лична отговорност за това че вече четири години понасям загуби, тъй като са нарушени правата ми да практикувам свободно свободната си професия и да проявявам свободна стопанска инициатива, както нееднократно поставих този въпрос в писмата си до Вас (01.02.2016 г., 17.08.2016 г. и 28.11.2016 г.), защото МВнР не уведомява държавните институции, че преводите на документи от страни, членки на Хагската конвенция за премахване изискването за легализация, както и от страни, сключили двустранни договори за правна помощ с България, не се уреждат с разпоредбите на правилника от 1958 г., следователно, преводачите, които извършват такива преводи не би трябвало да имат каквото и да било общо с МВнР или агенции за преводи. Нещо повече, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас.
       Що се отнася до искането ми да получа копия от писмата, разменени между Вашата институция и МВнР, Вие ми обръщате „внимание на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана", според чиято разпоредба имам право да ги получа по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ „Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване." След като се допуска и устно запитване, какъв беше проблемът да приемете трите ми писма, получени от Вас по електронна поща на 17.08.2016 г., 26.10.2016 г. и 28.11.2016 г. за писмено заявление? Разполагате с необходимите данни съгл. чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, а именно: трите ми имена, описание на исканата от мен информация и адреса за кореспонденция с мен, а предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация можеше да приемете по подразбиране на хартиен носител или да ми изпратите по имейл копия от исканите писма, като това можеше да уточним допълнително, както и евентуално заплащане на такса, ако има такава. Вие обаче предпочетохте да покажете надмощието си над един безпомощен гражданин, който се нуждаеше от съдействието Ви. Съжалявам, но това е още един повод да изразя „недоволството" си от Вашето отношение.
       Към настоящето прилагам своето заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, както и линк към сканираното копие на подписано от мен заявление на хартия. В случай че държите да получите заявлението в оригинал на хартия, моля незабавно да ме уведомите.
       А що се отнася до незаконосъобразния правилник от 1958 г., за предприемането на стъпки за отмяната му Ви помолих с писмата си до Вас от 11.07.2016 г., 17.08.2016 г., 26.10.2016 г. и 28.11.2016 г. С настоящето бих искал отново, както в две свои писма до Вас (от 26.10.2016 г. и 28.11.2016 г.), да Ви обърна внимание, че МВнР не е компетентният орган за отмяната на правилника, а че е необходимо с това да се заеме Министерският съвет, с чието постановление е издаден правилникът. За незаконосъобразността на правилника от 1958 г. можете да сезирате и Конституционния съд, ако г-н Пенчев все още не го е сторил.

       Х. Стоянов

       Прилагам линкове към:

       1. Сканираното копие от заявление за предоставяне на достъп до обществена информация

       2. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Wed, 18 Jan 2017 09:16:42 +0200 (EEST)

The message sent on January 17, 2017 5:17:17 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF50 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1484666237.2524.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 28.12.2016 г.

| No Comments | No TrackBacks

Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 28 Dec 2016 12:46:40 +0200




       Госпожо Омбудсман,

       От петнадесет месеца водя безрезултатна кореспонденция с Вашата институция в опит да получа смислен и законообоснован отговор на няколко свои въпроса, които първоначално бяха само два, но с течение на времето броят им нарасна. Както Ви уведомявах нееднократно, включително и с последното си писмо до Вас от 28.11.2016 г., молбата ми до Вас да получа с Ваше съдействие отговор на въпросите си до г-н Раковски Лашев, не е удовлетворена, а двете писма от г-н Бабов не само че не са отговор на конкретните ми въпроси, а породиха нови.
       Освен това, през тези петнадесет месеца Вие ме държахте в неведение относно действията си, които би трябвало да сте предприемали по моята жалба - оскъдната информация, която ми дадохте на два-три пъти изобщо не би могла да бъде доказателство, че наистина сте положили каквото и да било усилие, за да получа конкретен отговор на конкретните си въпроси, а конкретно от г-н Раковски Лашев, не от г-н Бабов или когото и да било друг.
       Още преди една година, на 22.12.2015 г., Ви изпратих писмо, в което обясних, защо ми е необходим този отговор. Днес мога да парафразирам написаното от мен преди една година и да го актуализирам.
       Вече четири години неправомерно се нарушава законното ми право да упражнявам свободно професията си преводач, за която съм квалифициран (притежавам диплома на специалист по сърбохърватски език от СУ „Климент Охридски" от 1980 г.), имам дългогодишен опит като преводач (повече от 35 години), извършил съм голямо количество писмени преводи (над 20 хил. страници) и имам хиляди часове устни преводи.
       Извършването на официални преводи извън преводите на документи, обхванати от Глава втора на Правилника от 1958 г., е напълно законно без каквито и да било оторизации или лицензи, но досега МВнР не признават това. А понеже служителите на редица държавни институции са заблуждавани от МВнР, че за извършване на всички официални преводи е необходим сключен договор с МВнР, моите преводи, понеже не съм сключил такъв договор, не се признават, независимо от квалификацията и опита ми.
       Според редица съдебни решения обаче Правилникът в частта относно преводите (чл. 2а и Глава трета) се отнася само до документи, които преди това са легализирани по реда, посочен в Глава втора (чл. 18, ал. 1 от Правилника), и съгласно чл. 25 от Правилника, „разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго".
       Документите, които се налага да превеждам, са от страни от бивша Югославия, които са ратифицирали Хагската конвенция и имат двустранни договори за правна помощ с България, поради което такива документи не се нуждаят от легализация по гл. II, за да се ползват от съдилищата и учрежденията в България, следователно за превод на такива документи Правилникът е НЕПРИЛОЖИМ.
       Освен това, като подписвам декларация за верността на превода си, аз поемам отговорност по чл. 290 от НК, която е лична и не може да бъде поета от друг, но на практика абсурдно се твърди, че нямам право да поемам такава отговорност. Подписа под своите преводи мога да заверявам с печата на фирмата си така, както заверявам подписа си, поставен, например, на издавана от мен фактура. И без друго МВнР трябва да прекрати „практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи" (както настоява Вашият предшественик в Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г., стр. 192).
       Поради тези причини още в писмото си от 26.10.2016 Ви помолих да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство), и да считате това за жалба, отправена към Вас.
       За съжаление, Вие не реагирахте на повечето от писмата ми, като възприехте тактика на мълчание. Може би изобщо не Ви трогва това, че вече четири години незаконно се ограничават възможностите да практикувам свободно професията си преводач. Също така, сигурно не Ви прави впечатление и това, че една държавна институция (МВнР) години наред нарушава редица закони, чрез събиране на такси за неприсъствена заверка на подписи на преводачи, нерегламентирано нито от прословутия правилник от 1958 г., нито от Закона за държавните такси. Но какво мога да очаквам, след като и Вашата институция вече десет години също нарушава закона - публичен регистър на жалбите и сигналите все още не се поддържа на Интернет страницата на Омбудсмана.
       Вие и Вашите служители обаче имате сигурни и добри заплати, посрещате щастливи Коледата и Новата година и нехаете затова че МВнР ограбва гражданите с незаконна такса, лишава преводачите от законното им право да практикуват свободно професията си и се държи като законодателен орган, разпореждайки създаване на „регистър" на „оторизирани" преводачи (въз основа на липсваща законова разпоредба).
       В същото време аз и семейството ми страдаме както от оскъдица и лишения, причинени от гореспоменатите закононарушения, така и от презрителното и високомерно отношение на държавните институции, включително и на Вашата.
       Все още не ми е ясно защо не успяхте да удовлетворите нито една от молбите ми през тези петнадесет месеца. Ако не сте в състояние да предприемете стъпки за истинско решаване на жалбата (жалбите) ми, моля просто да ме уведомите за това.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Wed, 28 Dec 2016 16:22:27 +0200 (EEST)

The message sent on December 28, 2016 12:46:40 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF50 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1482922000.2121.1.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

       Преди четири години, на днешния ден, от ВАП беше извършено едно достойно за съжаление действие - един прокурор се самосезира въз основа на информативно копие от писмо, адресирано от мен до началник отдел АОГ към ДКО в МВнР, и издаде безславната Резолюция 708/2012, която се оказа не просто олицетворение на некомпетентността, а апотеоз на беззаконието.
       Няма да се спирам подробно нито на повода на писмото ми (то е публикувано в блога ми), нито на обстоятелствата, довели до издаването на печалната резолюция (тя е обсъждана многократно както от мен, в писмата и статии, публикувани в моя блог, също и в книгата ми „Преводачи и агенции", глава 10, така и от други колеги).
       Тук само ще излея разочарованието си от този безумен документ, превърнал се в сламка на удавници - останалите прокурори от ВАП, които са се хванали за него и го стискат с нокти и зъби, само и само да не започнат процедура за отмяна на един още по-безумен акт („нормативен") - правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет през далечната 1958 г.
       Всъщност, основната задача и функция на въпросната резолюция беше именно издигане на една висока защитна стена около правилника, която да му осигури още по-мощна отбрана. И преди събитията, настъпили поради неуредиците в преводаческата дейност и грубата намеса на държавата и т. нар. „бизнес" в дейността на една свободна професия, професията на преводача, бяха се чули отделни гласове срещу този правилник, чрез чиито разпоредби относно преводите на документи, МВнР обсебва абсолютно всички преводи на документи в страната. По този начин се засяга професията преводач като цяло.
       А това е моята професия, която практикувам от 35 години и която през последните 25 години беше за мен основен източник на приходи за мен и семейството ми. Ето защо с пълно право в края на 2012 г. издигнах гласа си в защита на тази професия.
       Мудната по начало прокуратура обаче реагира светкавично - само няколко дена след като получила копието от писмото ми до началника на АОГ, изфабрикува пасквила, наречен Резолюция 708/2012.
       Този прокурорски акт възможно най-изкривено представи всичко, което бях засегнал в писмото си до началника на АОГ. И оттогава, когато изпратя до някоя държавна институция въпрос относно правото ми да извършвам преводи на документи, които не подлежат на никаква заверка или легализация от МВнР, съответната институция следва същия модел - абсолютно изопачаване на истината.
       Ето един фрапиращ пример от Резолюция 708/2012:
       „в чл.25 от Правилника е посочено, че „Разпоредбите на тази правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго". В този смисъл Правилника се явява проекция на установения в международните договори и споразумения ред за превод, легализация на документи и други книжа с необходимата доказателствена сила или удостоверителен характер."
       Това твърдение не е отражение просто на некомпетентността на своя автор, то е нагла инсинуация, погазваща не само юридическите закони, а и законите на логиката, защото поставя каруцата пред коня - правилникът от 1958 г., според него, се явява проекция на спогодби и споразумения с чужди страни, приети и ратифицирани години след приемането му! Или по тази перверзна логика излиза, че правилникът от 1958 г. е проекция на Хагската конвенция за премахване на легализацията, ратифицирана от България през 2001 г.!
       И още един бисер на антилогиката, биещ на очи във въпросната резолюция:
       „Що се отнася до останалите разсъждения в жалбата на г-н Стоянов за монополно положение и противоречие на чл.2а от Правилника с Конституцията на Република България, считам че липсва такова противоречие и монополно положение на държавата, тъй като в съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения"
       Значи един незаконосъобразен акт, според горното твърдение, не противоречи на конституцията, ако в „съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения"! За правилника обаче съвсем определено се знае, че „е остарял и е неприложим" и че е необходимо „в кратки срокове да бъде отменен" (Годишен доклад на Омбудсмана на РБ за 2013 (стр. 191-192)). А ако правилникът не противоречеше на законодателството, едва ли щеше да е неприложим и едва ли щеше да е необходимо да бъде отменен.
       Резолюция 708/2012 обаче завършва по следния начин:
       „По изложените съображения, приемам че липсват основания за по нататъшна намеса на прокуратурата по реда на надзора за законност и преписката следва да се прекрати."
       А фразеологията на това изречение преминава като червена нишка през цялата ми кореспонденция с ВАП в продължение на две години.

Писмо до Омбудсмана, 28.11.2016 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 28 Nov 2016 00:28:44 +0200




       Госпожо Омбудсман,

       Преди четиринадесет месеца (22.09.2015) се обърнах към Вас с молба (Жалба № 3959/2015) да ми окажете съдействие да получа отговор на писмото, което изпратих на 17.08.2015 до г-н Раковски Лашев, и в което му зададох два елементарни въпроса:
       1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството.
       2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти (тук би трябвало да се има пред вид законосъобразна процедура).
       Вече нееднократно Ви уведомявах и подсещах, че не съм получил от г-н Лашев отговор на двата си въпроса. Поради това в последното си писмо до Вас (26.10.2016) за втори път Ви помолих да ми изпратите копия от всички писма, които сте изпратили до МВнР и сте получили от тях във връзка с жалбата ми до Вас от 22 септември 2015 г., за да се ориентирам и да се опитам да разбера каква е причината да не получа отговор от г-н Раковски Лашев. Вие не реагирахте и на тази моя молба. С настоящето за трети път Ви моля да получа копия от тези писма (разбира се, без двете от г-н Бабов, с които съм се запознал и които съм коментирал в писмата си до Вас, съответно от 01.02.2016 и 27.06.2016).
       Освен това, в писмото си от 26.10.2016 Ви помолих да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство), и да считате това за жалба, отправена към Вас. За съжаление, на тази моя молба също не реагирахте.
       Тук бих искал да Ви обясня защо желая да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството, и защо Ви моля да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет.
       В писмото си до Вас от 27.01.2016 поясних, че поради това, че не съм сключил договор с МВнР, съм поставен „в неравностойно и неконкурентноспособно положение спрямо стотици агенции, сключили договор с МВнР, преобладаващото мнозинство от които дори нямат свои специалисти по сърбохърватски език, а използват услугите на външни такива. Личните ми загуби вече са значителни, а относителният дял на приходите от преводи на фирмата ми през 2015 г. е в пъти по-малък в сравнение с 2012 г. Това стана причина да пристъпя към прекратяване на трудовите договори на преводачите си".
       В писмото си до Вас от 27.06.2016 обясних, че преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР, вероятно са над 90% от документите за превод, които пристигат от страни, членки на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация, и 100% от документите, идващи от страни от бивша Югославия, с които имаме и двустранни договори за правна помощ. Споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от Правилника от 1958 г., обезсилват глава II от същия (която включва всички документи, подлежали на легализация през 1958 г.), понеже са актове от по-висока степен, които „предвиждат друго", а според МВнР „фирмите могат да се регистрират за преводачески услуги и да извършват такива [...] единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника", т.е. съгласно чл. 18, ал. 1 от същия!
       Следователно, за уреждане на преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР, Правилникът от 1958 е НЕПРИЛОЖИМ.
       За съжаление обаче, не в продължение на години, а на десетилетия, Правилникът от 1958 упорито се прилага и за случаите, в които е неприложим. Държавните институции продължават да признават само преводи, направени от агенции за преводи, сключили договор с МВнР, при всички случаи, когато такъв договор е ирелевантен. Освен това, голяма част от тези преводи вероятно са „подписани" от преводачи, които дори не са знаели, че са ги направили. Неограничените права, които са дадени на агенциите за преводи от МВнР, да заверяват подписи на преводачи, без тези преводачи да са служители на трудов договор в тези агенции и без агенциите за преводи да имат нотариални функции, излагат на опасност както преводачите, чиито подписи се използват без тяхно знание, така и клиентите, които не подозират, че преводите, които получават, може да са направени и от съвсем неквалифицирани лица. А в такива случаи отговорността за верността на превода е персонална, на преводача, който е подписан, а не на агенцията, която използва подписа му без негово знание или просто го е подписала.
       Разбирам, че това положение не може да се премахне лесно, защото Правилникът от 1958 повече от 25 години служи за база на т. нар. „преводачески бизнес" у нас, т. е. бизнеса на агенциите за преводи, а и МВнР продължава да смъква от гражданите такси за неприсъствена заверка на подписа на преводача, макар че тази такса е премахната от тарифата (№ 3) за държавни такси още през 2008 г.
       И накрая на писмото си бих искал още веднъж да напомня и за искането си да получа отговор от МВнР и на допълнително изникналите два въпроса, които поставих още на 01.02.2016:
       1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
       2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
       Тук бих искал да Ви напомня, че алтернативата да се запиша в незаконосъобразен регистър, за да имам „право" да нося лична отговорност за преводите си, както посочих в писмото си до Вас от 13.06.2016, е неприемлива за мен.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        28 Nov 2016 09:21:01 +0200 (EEST)

The message sent on November 28, 2016 12:28:44 AM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1480285724.2268.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

Recent Comments

  • Caesar: Здравейте, внимателно прочетох всички публикувани от Вас материали и абсолютно read more
  • Harry Stojan: (неофициален превод от сръбски език :)) България е единствената страна, read more
  • Rennie Stoyanova: Изводът Ви е напълно правилен, колега. Считам, че подобни разяснения read more
  • Rennie Stoyanova: Това, че изискванията противоречат "най-малко на Конституцията" съвсем не е read more
  • Rennie Stoyanova: Поздравления, колега! Тази статия е много силна, точна и смела. read more

Recent Assets

  • fututolingvistika_1980.jpg
  • lissan_17_oct_2009.jpg
  • Image0082.jpg

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.