Момо Капор, Провинциалист
Роман, превод Хари Стоянов
Електронно издание в pdf формат. За прочитането му е необходим Adobe Reader!
Към библиотеката BG Latinica

Provincijalac Korica
© Момо Капор
Провинциалист
, 1976
превод © Хари Стоянов, 1984

Поръчайте pdf книги, готови за отпечатване с принтер

Цялата книга можете да изтеглите
тук (0.9 MB).
Препоръчително е да щракнете с десния бутон на мишката върху горния линк и от изскочилото меню да изберете: Save Target As... или Download With (...), ако имате инсталирана специална програма за download
Заглавни страници
Нико Н. Херцег...
Вече три месеца ръководеше на борда на наетата "Трамунтана" телевизионен екип...
Не трябваше да се оставям на течението...
Поднесе ръката си към зъбите...
Не можеше да заспи...
Мълчаха...
През лятото на 1947 година...
Минавайки така през ръцете на непознати хора...
Малкият Херцег гледаше пред себе си...
Момичетата се къпеха точно на противоположната част на плажа...
Първия ден на плажа на Свети Андрия...
Херцег се захили...
Дядото на Херцег по майчина линия...
Вуйчото на Херцег...
Въпреки че Никола Херцег, бащата на малкия Херцег, никога не беше прекрачил прага на своя тъст...
Когато на 13 април 1941 г. го измъкнаха изпод развалините...
През последните години все по-често търсеше убежище...
Всяка неделя отиваха на старото православно гробище...
Докато чака малкия Херцег...
От какво живееха през време на войната?
Видя различни войски...
Най-после видя победата...
Е, господин комисарю - каза дядо му...
За последен път видя Хайрия Пита през май, 1968...
Когато Мони Пардо обуе белия си панталон...
Беше забравил лицата им...
Сега пак знае имената им!
Сега си спомня...
Огледа се във водата около себе си...
Говореше се, че на кея се е появило ново лице: дама с кученце...
Една хубава пролетна утрин на 1950 г...
И останалите стари птици от Gymnasium-а...
Гимназиалните години на Херцег щяха да преминат...
С течение на времето опитът го научи на хитростта...
Дойде на море след второто си голямо поражение...
Ранните сараевски дъждове в края на август...
Като някаква епидемия, танцовата треска завладя тази зима...
Престрашил се полека-лека...
През декември 1953 г...
Защо ли актьорите приемаха в компанията си...
Три месеца преди края на учебната година...
Щом Херцег беше въведен в учителската стая...
След като вече не трябваше да ходи в Gymnasium-а...
Отряза две дебели филии полубял хляб...
Лина Коен много обичаше да се целува...
Най-после си имаше приятелка...
Обичаш ли ме?
Все по-често биваше разсеяна и изнервена...
Беше прокълнат и мразеше всички мъже по света...
Лина Коен се готвеше за пълна матура...
Не, не се лъжеше: Лина Коен танцуваше с басиста...
Дочака утрото в парка...
Стигнал така до края на любовта си с Лина Коен...
Първата любов всъщност е безобидна...
Не можем да го оставим така...
Удари ме!
Веднъж разбудени и измъкнати от хранилището на времето...
Сбор!
Ето история, която никога няма да заснеме...
След много мъки и късмет...
Нещо лъскаво-жълто се показваше от пясъка...
Видя ги всичките за един единствен мигновен проблясък...
Замисли се за приближаването на смъртта...
Отваря се Херцеговата тайна съкровищница...
Прииска му се още веднъж с пълни гърди да вдъхне...
Сянката от възвишението падна косо на плажа...
За Момо Капор

Momo Kapor

Провинциалист си, защото принадлежиш на провинция, която вече не съществува никъде, освен във времето! Не можеш да се върнеш в нея, защото я няма... И тогава, когато най-после докопаш това, за което си се блъскал цял живот, пак не си щастлив! Миналото ти, детството ти, твоята скъпа провинция, в края на краищата те тегли и привлича ден след ден все по-непреодолимо и остатъка от живота си ще пропилееш в търсене на останалите живи, в честване на годишнини от завършване на гимназията или като дух ще обикаляш многоетажните блокове и супермаркети, търсейки мястото, на което някога се е намирала старата ви къща! Ще се молиш на непознати хора да те пуснат за малко на бетонния паркинг, за да се увериш още веднъж, че вече го няма орехът, на който си се люлял и издълбавал сърце с джобното си ножче! Но да знаеш, едно е вярно: миналото никога не може да се посети. То е неизменчиво! Напразно ще чукаш на вратата му. Това е знаел още старият Аврелий Августин, когато е говорел за "мозъчна изчерпаност" и "телесна мъка на ума"! Невъзможно е да умилостивиш времето...