© Момо Капор
От седем до три, 1980
превод © Хари Стоянов, 1985
Поръчайте pdf книги, готови за отпечатване с принтер
Цялата книга можете да изтеглите
тук (700 KB).
Препоръчително е да щракнете с десния бутон на мишката върху горния линк и от изскочилото меню да изберете: Save Target As... или Download With (...), ако имате инсталирана специална програма за download
Всевъзможни начала
Може би трябва да се пише за всичко
И днес се чудя...
Струва ми се, че е точно така...
До вчера свободен...
...днес в това гражданско отделение...
С взето назаем черно сако...
Бащата на Лола...
Първата брачна нощ...
Нека остане записано...
Онази голяма кухненска маса...
Днес подписах капитулация...
Цели три години моят приятел търсел работа
Отивам на работа
За пръв път го видях преди десет години...
Всяка събота...
Вчера Лола видяла баща си...
Всяка сутрин се чувствувам все по-уморен
...всяка канцелария е поприще на дългогодишна, изтощителна битка....
Как бавно тече времето от седем до три
Понякога, в някоя затънтена, мухлясала канцелария...
...нашия канцеларски Растиняк...
Често се случва на някое отговорно място да се намърда някоя отрепка...
Една нощ на нашето бебе неочаквано му се прииска да види планетата на своите родители
Докато се озърнах наоколо, Оли вече пееше в училищния хор
Не може да се каже, че писането не ми се удава
Все още съм куриер
Следващите няколко години отлетяха бързо...
Инкасаторът събира наема на всяко трето число...
Когато препрочитам тези страници...
...всички по-влиятелни зукидовци...
През годините, които прекарах по канцелариите...
...мъжете и жените, които ходят на работа...
Излизат поотделно от канцеларията
Ако чиновническата любов е престъпление...
Нерядко се случва...
С течение на времето...
Дали някой е срещнал досега чиновник...
...когато се определят премиите в ЗУКИД...
Прастар закон в чиновническата галактика...
Всяко по-голямо събрание в ЗУКИД...
Ето ни, събрали сме се в голямата зала...
Както и на всички събрания...
Това е Снабдителят
...канцеларският Човек на изкуството
Единайсет часа преди обед...
Ето още една тайна
Непосредствено зад стъклената врата на залата...
На плаца на Калемегданската крепост...
На излизане от парка съзирам някакъв старец...
На събранието под точка "Разни"...
Въпреки че бюрокрацията е безсмъртна...
Всичко онова, което остава неизказано...
След като внимателно разгледах...
Събрание, без съмнение, е най-често употребяваната дума...
Лековерните обикновено се надяват, че обявеното събрание ще трае кратко...
Нощ е
Мрачният облак на неудовлетвореността...
Забелязвам, че все повече гледам телевизионната програма
За много мислители основният проблем на човешкия живот...
Какво ще остане от нас? История ли? Не сме я интересували. Отбелязвала е само великите събития и забележителните дати, което отеква с празно ехо. Отбелязвала е речите, които не ни споменават другояче, освен като НАРОД. Могат да се открият в годишнините на старите вестници. Съхранила е в архивите и филмовите ленти, на които се появяваме като жива стена покрай улиците. Остават още и паметниците. Монументалните здания. Остава епохата! И в нея необхватната люшнала се маса от отделни животи, не по-дълги от този на планктона, ако се гледа исторически. Сред тази бездна от индивидуалности не се различава нито цветът на очите, нито акцентът, нито походката, нито навиците – нищо от всичко, а тази маса приижда и се отдръпва като прилив и отлив, изпълвайки градовете – бетонни тенджери, чиято вътрешност е набраздена от лабиринти, от които няма изход, тъй като наоколо са само гладки стени, по които не може да се покатери дори и хлебарка. Това е безликото множество, което се буди, бръсне, гримира, дъвче, пълни стомасите, а след това автобуси, тролейбуси и трамваи, задръства улиците и площадите, връща се в обратната посока като огромна вълна, която се отдръпва, след като се е разляла, ляга в постелите, съвкупява се, спи, може би сънува... Кой ще ни открие в това море, в този кошмар и кого ще го интересува как са се търкаляли две песъчинки, долепени една до друга; как са се загубвали и намирали две камъчета на необятен плаж, свързани от мъха на любовта. Кого ще го интересува?