Санди Толан, Лимоновото дърво един арабин, една еврейка и сърцето на Близкия изток, превод Рени и Хари Стоянови Електронно издание в pdf формат. За прочитането му е необходим Adobe Reader! |
Към библиотеката |
© Санди Толан Лимоновото дърво, 2006 превод от английски език © Рени и Хари Стоянови, 2007 Цялата книга можете да изтеглите тук (1 MB). Препоръчително е да щракнете с десния бутон на мишката върху горния линк и от изскочилото меню да изберете: Save Target As... или Download With (...), ако имате инсталирана специална програма за download |
ЛИМОНОВОТО ДЪРВО
Едно: ЗВЪНЕЦ Две: КЪЩА Три: СПАСЕНИЕ Четири: ЕКСПУЛСИРАНЕ Пет: ЕМИГРАЦИЯ Шест: ПОДСЛОН Седем: ПРИСТИГАНЕ Осем: ВОЙНА Девет: СРЕЩА Десет: ЕКСПЛОЗИЯ Единадесет: ДЕПОРТАЦИЯ Дванадесет: НАДЕЖДА Тринадесет: РОДНА ЗЕМЯ Четиринадесет: ЛИМОНОВОТО ДЪРВО |
През вратата Далия виждаше палисандровото дърво, посадено от баща ѝ сред цветните лехи. Като момиченце, най-обичаше да полива тъмно-червените рози „Кралица Елизабет“ с техния изумителен аромат. Близо до палисандъра се намираше лимоновото дърво. То беше посадено от друго семейство и вече даваше плод, когато Далия и родителите ѝ пристигнаха преди деветнадесет години. Далия знаеше, че е израсла в бивша арабска къща и понякога се чудеше какви ли са били предишните обитатели. Имали ли са деца? Колко? На колко години? В училище ги учеха, че арабите били избягали като страхливци, горещите им супи все още вдигали пара след тях. В ранна възраст не поставяше под въпрос верността на тази история, но колкото повече растеше, толкова повече не виждаше смисъла в нея: Защо ли някой би напуснал такава хубава къща? |