Хари Стоянов, Война с Атомния пират
фантастичен роман
Електронно издание в pdf формат. За прочитането му е необходим Adobe Reader!
Към библиотеката BG Latinica

Война с Атомния пират
© Хари Стоянов
Война с Атомния пират

1977

Поръчайте pdf книги, готови за отпечатване с принтер

Цялата книга можете да изтеглите
тук (500 KB).
Препоръчително е да щракнете с десния бутон на мишката върху горния линк и от изскочилото меню да изберете: Save Target As... или Download With (...), ако имате инсталирана специална програма за download
Война с Атомния пират
Първа глава. Страната-мечта
I. Денят наближаваше към своя край...
II. Йолик се събуди...
III. - Хайде да се повозим...
IV. - Колко е симпатичен...
V. - О-о! Господин Робота дойде...
VI. - Тук има и училища?...
VII. - Ние навлизаме в другия град!...
VIII. - Востен Евектос Фарт е най-старият град...
IX. - Пристигнахме в Тамеа...
X. - Колко учтив и възпитан робот!...
XI. - Ето менюто за днес...
XII. - Голям си гладник...
Втора глава. Мракът на джунглата
I. Експедицията навлизаше дълбоко във влажната джунгла...
II. Пит Стендсън...
III. Зората освети всичко наоколо...
IV. Скоро шумът от падащата вода се усили...
V. Вечерта Симон Бланк пак говори пред членовете на експедицията...
VI. Зазоряваше се...
VII. Мястото, където бяха уредили лагера...
VIII. Тъкмо в този момент пристигнаха три самолета...
Трета глава. Мразът на Антарктида
I. Ръцете му отмаляваха...
II. Този ден беше най-щастливият в живота на Симон Бланк...
III. След бурята, на кораба забелязаха...
IV. Мари му се усмихна мило...
V. Валтер Гюнтер отправи “Айссуимър” към бреговете на ледения материк...
VI. Сани с последни усилия се добра до парахода...
VII. Капитан Гюнтер, след като получи съобщението...
VIII. Симон Бланк беше загрижен...
IX. Тази ранна сутрин слънцето не изгря...
X. Йолик и Милена не можеха да разберат...
XI. “Айссуимър” се люшкаше леко от вълните...
XII. Фреди Саймънс очакваше да му дойде помощ...
XIII. Атомният пират седеше в плаващото си кресло...
XIV. Фреди Саймънс и приятелите му бяха озадачени...
XV. Атомният пират успя да натисне...
XVI. Светослав усети, че падна...
XVII. Йолик и Милена стояха в своя апартамент като затворници...
XVIII. - А върнал ли се е самолетът?...
XIX. В кабинета на Атомния пират...
XX. Но какво търсеха Милена и Йолик у Атомния пират?...
XXI. Сани не повярва на Пенри Пуалди...
XXII. - Но защо съм им потрябвал? – запита Сани...
XXIII. Фреди Саймънс беше във върховния момент на своето щастие...
XXIV. Атомният пират не беше никак доволен...
XXV. Пенри Пуалди, след като изгуби в двубоя си със Сани...
XXVI. След като се освободи от плена на Атомния пират...
XXVII. Фреди Саймънс започна да вижда безсмислие...
XXVIII. В кабинета на Атомния пират...
XXIX. Фреди Саймънс беше изгонен от Евектос Свобоен Ублесос...
XXX. Светослав успя да се разбере с Милена...
XXXI. Симон Бланк разбра...
XXXII. Новата летяща крепост на Атомния пират...
XXXIII. Мари чу по радиото за гибелта на Атомния пират...
XXXIV. Атомният пират усети мощното разтърсване...
XXXV. Симон Бланк научи, че дъщеря му е заминала...
XXXVI. В базата “Ентарктик Поул”...
XXXVII. Светослав научи за посещението на Пенри Пуалди...
XXXVIII. Атомният пират се качи на борда...
XXXIX. На третия ден от конференцията в град Тамеа...
XL. - Може ли да уточните какви са нашите крайности?...
XLI. - Частиеренди реколем!...
XLII. Атомният пират откри много свои съмишленици...
Четвърта глава. Войната с Атомния пират
I. Слънцето залязваше кървавочервено...
II. “Ymycady vard cyte daganena...”
III. Членовете на “BRYCYTO”...
IV. Елене Гюнтер остана с Мари Бланк...
V. “Ym unvennec...”
VI. Беше изминала една година от започването на войната...
VII. Пенри Пуалди беше изморен от тази война...
VIII. А в същото време Фреди Саймънс...
IX. Сани замина внезапно...
X. Все пак Симон Бланк грешеше...
XI. Атомният пират знаеше отлично...
XII. Мари и Елене не можеха да се успокоят...
XIII. Един ден при Йеоли Ейспуали влезе непознат човек...
XIV. Атомният пират чу сирените на Гражданската охрана...
XV. След извършените убийства...
XVI. - Говори радио „Стювиа ек бриасит”...
XVII. - Говори радио „Абèади”...
XVIII. - Говори радио „Свобо”...
XIX. - Говори радио „Стювиа ек бриасит”...
XX. Фреди Саймънс разбра, че науката трябва временно да се остави настрана...
Това е петият „ранен” роман на автора, с който завършва поредицата „Мечтата на хората” (1969 - 1977).


Тяхната идеология лети във въздуха, защото няма корени, но дърво без корени не може да живее и къща без основи не може да има. Например, те твърдят, че в тяхната страна имало пълна свобода или свръхсвобода, нямало нещастни,онеправдани и така нататък. Но да си спомним случая с Фреди Саймънс, който беше най-безцеремонно изгонен от свръхсвободната страна. Нима за него имаше свобода да изкаже мислите си свободно и да не пострада след това? Нима той беше изслушан от идеолозите на тази страна? Нима се вслушаха те в правдивите му думи?...

...

...нещо, което е изолирано от света, е крайност и съществува, опирайки се на крайности, които стигат до бруталност. Такава е и крайността на Атомния пират. Аз не сравнявам оня престъпник с тази все пак прекрасна страна, за да изтъкна еднаквостта в тях. Не. Но те наистина имат общо и общото им е в крайностите...