Борис Черин Леви, Дойдоха да ме вземат Научнофантастичен роман, превод Хари Стоянов Електронно издание в pdf формат. За прочитането му е необходим Adobe Reader!

Към библиотеката

© Борис Черин Леви Дойдоха да ме вземат, 2004, 2014 превод от словенски език © Хари Стоянов, 2015 Цялата книга можете да изтеглите тук (1 MB). Препоръчително е да щракнете с десния бутон на мишката върху горния линк и от изскочилото меню да изберете: Save Target As... или Download With (...), ако имате инсталирана специална програма за download

ДОЙДОХА ДА МЕ ВЗЕМАТ Глава I Глава II Глава III Глава IV Глава V Глава VI Глава VII Глава VIII Глава IX Глава X Глава XI Глава XII Глава XIII Глава XIV

Да, по дяволите, някакво тягостно усещане се прокрадна у мен. „Приближава към мен“. Всичко приближаваше към мен. Обаче какво приближаваше? Нали няма нищо, нищо такова, което да се приближава чрез мислите. Тогава трепкащите очертания се появиха в още по-жива картина, ускориха се, завиха наляво, отново се показаха, очертаха криволичеща траектория и изчезнаха.      „Дявол да го вземе!“ Всичко това беше прекалено живо за сън. Облегнах се на лакти, изпсувах все още ко­лебаейки се, дали не съм само заспал и сънувам, и се огледах наоколо по върховете на съседните планини.      - Уааа! – изтръгна се от гърлото ми. Виждах картината от съня или дрямката или каквото и да беше. Лъскавата повърхност на дискообразния предмет с делта крила отстрани, проблясваше и пак изгубваше цвят до невидимост, а след това неочаквано се обърна към нас и може би в някой от следващите мигове, имай­ки пред вид скоростта му, щеше да бъде над нас. Поне за миг така си помислих, когато неочаквано и зад този летящ обект нещо започна да проблясва. Беше някакъв триъгълен предмет. И само миг след това двата предме­та започнаха да се стрелкат един зад друг или един покрай друг в някакво, по мое мнение, враждебно снова­не. Обаче всичко това продължи едва малко повече от няколко кратки мига. Тогава вторият летящ обект се озова до първия, сякаш го хвана, излетяха светкавици, и двата едновременно ярко заблестяха, сблъскаха се, отблъснаха се, вторият експлодира, а първият, явно повреден, направи лупинг или, както можеше да се види, по-скоро полетя стремглаво надолу, отново се ста­билизира, пак полетя надолу и пак стана управляем – и така до гората, където доста шумно, с трясък, кацна сред дърветата от другата страна на поляната. Настъпи тишина, всички гледаха към мястото на падането. Мо­жеше да се видят и блясъците от някаква светлина, след което всичко утихна.