Галактическо търсене

Уикипедия е Пътеводител на стопаджията в реалния живот: огромен, нърдовски и неточен

От Пол Бутен

Публикувано в сп. Слейт  на 3 май 2005

Превод Хари Стоянов, с разрешението на автора

Много жалко, че Дъглас Адамс не можа да види реализирана своята идея. Нямам пред вид криво-ляво направената екранизация  на Пътеводителя на галактическия стопаджия. Имам пред вид Уикипедия , мрежовия пътеводител без паника за всичко.

Аналогиите между Пътеводителя на галактическия стопаджия (които откриваме в първоначалния радио сериал  по BBC и романите  на Дъглас Адамс) и Уикипедия са толкова поразителни, че се чудя как най-отявлените фенове на автора не смятат, че той е измислил пътуването във времето. Тъй като неговият редактор излиза за целогодишна обедна почивка, допълненията и измененията в Пътеводителя се правят „от някой минаващ странник, комуто се случваше следобед да броди из празните кантори и да вижда по нещо, което си заслужава да бъде извършено”. Това анонимно групово усилие измества Енциклопедия Галактика, „въпреки големите пропуски и многобройните съмнителни - или поне крайно неточни - сведения”

Адамс всъщност стартира свой собствен онлайн пътеводител  преди да почине през 2001 г., който обаче, както писа той , „все още е почти като изкопаем запис, защото се състои почти изцяло от пропуски”. Уикипедия е колосално подобрение – тя е точно като Пътеводителя на галактическия стопаджия, само че е по-нърдовска. Уикипедия е идеалната структура данни за уеб фетишиста: тя е свободна, с отворен код и разполага с обяснение от 4 000 думи за Дюн.

Десетилетия производителите на софтуер се надпреварваха да изградят комплексни системи за съвместна работа. Тези хай-енд инструменти, като например Lotus Notes, позволиха на компаниите да посочват кой какви документи може да редактира и да установят комплексна процедура за одобряване на промените. През 1995 г. софтуерният изследовател Уорд Кънингам разруши йерархията чрез създаване на сайта WikiWikiWeb , който можеше да бъде редактиран от всеки. (Wiki-wiki означава „бързо бързо” на хавайски. Кънингам го видял на един автобус  на летището в Хонолулу).

Уикипедия, със своите над един милион статии на минимум 10 езика, е майката на всички уикита, но има и уикита, посветени на цитатите , на град Сиатъл  и на ирландската политика . (Проверете това уики на уикитата , където е даден списък на над 1 000 сайта.) Вместо да налагат правила със сила, уикитата се доверяват на поведението, което могат да имат групите. Всеки може да редактира или реорганизира тяхното съдържание. Ако разберете, че нещо липсва, че е непълно или погрешно, можете да го коригирате сам, без да искате разрешение. „Хората ми казват, че това преживяване променя техния живот”, ми писа Кънингам в едно писмо по електронната поща.

Не очаквайте обаче Уикипедия да промени живота ви, освен ако тайно не сте мечтали да бъдете редактор на енциклопедия. Това, че давате на всеки разрешение за четене и писане, не означава, че всеки ще го използва. Любителите на уики твърдят, че то е съвместно разработван, самокоригиращ се жив документ , който се развива, за да събере познанията на своите потребители. Но, както и блогът, редактирането на Интернет енциклопедия привлича малка, ентусиазирана част от населението.

Точно както Пътеводителят със своите дълги статии за пиенето, Уикипедия отразява интересите на своите автори, а не на своите читатели. Ще откриете повече за СлешДот, отколкото за Ню Йоркър. Статията за Кори Доктороу е три пъти по-дълга от тази за Е.Л. Доктороу. Запалените по киното ще трябва да качат статия за Неясно, като в огледало; те са твърде заети с фината настройка на статията от седем раздела за филма Трон.

Но не прекалената нърдовост е това, което пречи на Уикипедия да стане Интернет ресурс-трепач. Това е прецизността. В специална статия на сп. Уайърд (някой си) Даниел Пинк възхвалява тромавата енциклопедия , като казва, че „можете да погледнете някоя тема, по която знаете нещо и евентуално ще откриете, че статията в Уикипедия, ако не е идеална, то не е лоша”. Но не използват ли хората енциклопедиите, за да търсят неща, за които не знаят нищо? Дори справочният материал да е 98% верен, не ви върши работа, ако не знаете кои 2% са грешни. Статията за сп. Слейт, например, твърди, че няколко журналисти на свободна практика са „щатни журналисти” и все още посочва Сайръс Крон като издател, месеци след като Клиф Слоун от Уошингтън пост го измести.

Това, че елфите от Уикипедия вероятно ще са коригирали тези грешки  по времето, когато четете тази статия, не означава, че на системата е присъщо самоизцелението. Не всеки, който използва някое уики иска да носи две дини под една мишница. Подмножеството от автори и редактори ентусиасти е многократно по-малобройно от групата на пасивните читатели, които никога няма да се наемат да допринасят с каквото и да било.

Да нападнеш Уикипедия е почти толкова рисковано, колкото и да нападнеш Сайънтолъджи. Знам, че ще бъда засипан от канонада от уикиевангелистите – „ако в дадена статия има грешки”, ще кажат те, „спри да се оплакваш, ами ги поправи” Но ако аз съм наистина добросъвестен, почти всеки път, когато използвам Уикипедия, ще се спирам и ще редактирам нещо. Повечето хора обаче са като героите на Дъглас Адамс – решаваме твърдо да останем и да я коригираме след работа, а пък още по обяд сме забравили цялата история. Уикипедия е добро начало за получаване на основни познания набързо, особено по теми от високите технологии и поп-културата, които вероятно няма да влязат в Енциклопедия Британика. Аз обаче съм много предпазлив и не я използвам да се хващам на бас или като източник за материал за статия. Такава грешка допуснах само веднъж.

Уикитата са страхотен начин за събиране на колективно знание, но нито един справочник в галактиката няма да се превърне в такова. Преди няколко седмици в онлайн репортажи  се твърдеше, че от Енкарта на Майкрософт решили да уикифицират своите статии, които са с незначителен брой: 42 000. Главният редактор на Енкарта, Гери Олт ми каза, че истината е прозаична. Читателите ще имат възможност да изпращат  предложения за корекции или подобрения към съществуващите статии, но Енкарта не търси нови статии, а редакторите допълнително ще решават  какво си струва да бъде включено.

Една елитарна енциклопедия като Енкарта никога няма да бъде в състояние да влезе в крак със скоростта на една редактирана от потребителите справочна библиотека, но е умна, за да залъже читателите си, че й помагат да разшири присъщото си предимство – надеждността. Олт ми каза, че наема и шестимата, които преглеждат и проучват читателските предложения. За разлика от редакторите на Пътеводителя на галактическия стопаджия, те вероятно ще обядват на работните си места.

Външни препратки