23.08.2021 Сметната палата: Агенцията по вписванията не защитава добре личните данни

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Обратно към Становища и доклади на тема Имотен регистър 

 -

Резюме. Още не е създаден имотен регистър с кадастралните карти съгласно изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър, въпреки че до края на 2020 г. над 96 на сто от територията на страната вече има одобрени кадастрални карти и регистри. Съществен проблем е, че службите по вписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията са на подчинение на председателя на съответния районен съд. Това ограничава възможността ефективно да се организира и контролира работата. И много други проблеми (бел. блогър)

-

 Целият одитен доклад на Сметната палата за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. - 161 стр.

.

 
Из Одитен доклад за Имотния регистър в периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. - публ. в блога на 23.08.2023. "честа практика е съдиите по вписванията да разпореждат вписване единствено с полагане на подпис или текстове: „да", „да се впише", „да се заличи", „да се заличи частично" и други, които не дават яснота какво и къде трябва да бъде вписано и не осигуряват правилното нанасяне на данните по предвидените части на имотната партида. Служителите на службите по вписванията, без да притежават юридическо образование, създават партида и по тяхна преценка нанасят информация в отделните части на партидата." (Правна сигурност ли? Забравете!)

.

Становище на БАСВ по одитния доклад на Сметната палата Източник: сайта на БАСВ - http://basv.free.bg/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%91%D0%90%D0%A1%D0%92-%D0%A1%D0%9C%D0%95%D0%A2%D0%9D%D0%90%20%D0%9F%D0%90%D0%9B%D0%90%D0%A2%D0%90-1.pdf (становището е без дата, б.м.) - оправдават се със служителите на АгВп и с липсата на законова регламентация на дейността им.

.

Вж също: Решение от 23.03.2022 по дело номер 619/2022 на Админ. съд - София град, потв. на 05.04.2023 от ВАС КЗЛД глобява АгВп. Прави подробни констатации за множество нередности в организацията на работата.

.

България все още не е присъединена към платформата на BRIS за обмен на данни с търговските регистри на страните-членки на ЕС. Съществува риск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС, съобщават от Сметната палата.

Те са извършили одит „Ефективност на организацията и контрола на дейностите по водене и съхраняване на поддържаните от Агенцията по вписванията регистри" за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.

Основният извод от него е, че действията на Агенцията по вписванията не са ефективни и ефикасни при:

- Осигуряването на защитата на личните данни. Агенцията е администратор на лични данни, а не гарантира спазването на принципите и изискванията на Общия регламент за защита на данните. Агенцията по вписванията предоставя незаверени преписи на актове на всяко лице, което ги поиска, без заличаване на личните данни, съдържащи се в тях. Така личните данни на повече от едно лице в актовете - за имотно състояние, имена, ЕГН, съпружески и родствени взаимоотношения, подписи и др., могат да станат обект на злоупотреба и да се нарушат правата на субектите на тези данни.

- Създаването на имотен регистър. Още не е създаден имотен регистър с кадастралните карти съгласно изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър. Въпреки че до края на 2020 г. над 96 на сто от територията на страната вече има одобрени кадастрални карти и регистри, към август 2020 г. министърът на правосъдието е издал заповеди за откриване на производство по създаване на имотен регистър само за 5 съдебни района (Балчик, Асеновград, Благоевград, Каварна и Добрич) от всичките 113 .

Съществен проблем е, че службите по вписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията са на подчинение на председателя на съответния районен съд. Това ограничава възможността ефективно да се организира и контролира работата по създаването, воденето и архивирането на имотния регистър.

- Осигуряването на връзка с платформата за автоматизиран обмен на данни между търговските регистри на страните-членки. В нарушение на Директива 2012/17/ЕС и на законовите изисквания, не е осигурена връзка на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел със системата BRIS. Това е системата, която осъществява свързване на търговските регистри на страните-членки на ЕС и им позволява да обменят трансгранични съобщения относно сливания и клонове на търговци, а на ползвателите на портала за електронно правосъдие - да получават многоезична информация относно дружествата от ЕС. Системата функционира от юни 2017 г., като е определен краен срок за свързване на националните бизнес регистри на държавите-членки на ЕС с BRIS - 8 юни 2017 г. Пет месеца след изтичането на срока, Агенцията по вписванията сключва договор за надграждане на Търговския регистър в рамките на проект, финансиран със средства от ЕС. Изпълнението на договора е удължено с 6 месеца, след това с още два, а когато приключва, се оказва, че свързването на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с платформата на BRIS не може да бъде осъществено. Към 30 ноември 2020 г. България все още не е присъединена към платформата на BRIS и има риск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС;

- Своевременното обявяване на годишните финансови отчети в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Констатирано е значително забавяне на процеса по обявяване на годишните финансови отчети в периода 2017 - май 2020 г., въпреки ограничаването на административната тежест за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, които не осъществяват дейност, и създадената вътрешна организация за обработване на заявленията;

- Създаването на публичен регистър на особените залози и прехвърлянето на дейността от Министерството на правосъдието в Агенцията по вписванията. Срокът е 01.01.2022 г., забавя се издаването на предвидения в Закона за особените залози подзаконов акт, което възпрепятства процеса по прехвърляне дейността по воденето на Централния регистър на особените залози от Министерството на правосъдието към Агенцията по вписванията;

Други съществени проблеми са:

- Принципът за разходоориентираност и обоснованост на държавните такси по Закона за държавните такси не е прилаган последователно при определянето на размера на таксите, които Агенцията по вписванията събира. Размерът на събраните такси превишава 2 пъти размера на утвърдените по бюджета средства за разходи на Агенцията в периода 2017-2019 г. Въпреки това дейността й остава недофинансирана, защото утвърдените от Министерството на правосъдието разходи са близо 3 пъти по-ниски от поисканите от Агенцията по вписванията. Необходимите средства за създаването на имотния регистър в размер на 36 млн. лв. не са осигурени нито за 2017 г., нито за 2018 г., нито за 2019 г.

- Недостатъчен сграден фонд, който да отговаря на изискванията за изпълнение на дейността и за стратегически обект от значение за националната сигурност. Помещенията, които се използват в Централното управление на Агенцията по вписванията за съхранение на документи и огромен архивен фонд, са недостатъчни. За целта се преустройват гаражни клетки, коридори и част от работните помещения, което не отговаря на нормативните изисквания. Електрическата инсталация се ползва общо от Агенцията по вписванията и собствениците на жилищни имоти в сградата.

Липсват и необходимите помещения за преместване на служителите и архива на Централния регистър на особените залози.

- Проблеми с човешките ресурси. За периода 2017 г. - 2019 г. ръководството на дирекцията е сменяно 7 пъти, директорът на най-голямата регионална дирекция - в София, 5 пъти. Анализът на извършените промени в числеността на персонала показва, че те не са обвързани с добавянето на нови отговорности и задължения. Например, при възникване на задължението за деклариране и обявяване на действителните собственици в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел през 2019г., числеността на ГД „Регистри" е намалена с 3 щатни бройки, а на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация" не е променена. При създаването на Регистър на имуществените отношения на съпрузите през 2010 г. числеността и на двете дирекции е намалена съответно с 9 и с 6 щатни бройки. В резултат на липсата на адекватна оценка на необходимите човешки ресурси, се наложило да се назначават специалисти по ПМС № 66.

Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на правосъдието и 6 препоръки на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, които трябва да бъдат изпълнени до една година.

Източник: Нова ТВ

.

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Обратно към Становища и доклади на тема Имотен регистър 

 -